РЕШЕНИЕ
№ 515
гр. Варна, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20243100900089 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване
искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260,
представлявано от Д. Б. Ш. – изп.директор и П. Д. –изп.директор, чрез
пълномощник адв. С. З. САК, гр.София, бул. ул. Неофит Рилски 57 партер,
срещу Н. К. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес **** и настоящ адрес
****, с правно основание чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД за присъждане на суми по задължения, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № FL1334961 с обявена предсрочна изискуемост, както
следва :
главница в размер на 39 860.22 лв. за периода от 13.12.2022 г. до
06.02.2024 г.,
договорна лихва в размер на 3 285.89 лв. за периода от 13.01.2023 г. до
28.12.2023 г., на осн.чл. 3, ал.1 от договора
мораторна лихва в размер на 1 731. 38 лв, за периода от 13.01.2023 г. до
06.02.2024 г., на осн.чл. 9 от договора
такси по договора в размер на 60 лв. за периода от 13.01.2023 г. до
06.02.2024 г., на осн. чл. 5, т.2 от договора
разходи по уведомяване в размер на 126 лв. за периода от 13.01.2023 г. до
06.02.2024г., на осн.чл. 78 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на
исковата молба в съда- 22.02.2024г. до окончателното изплащане на
вземането.
1
Твърди се в исковата молба, че на 24.11.2022 г. между „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД в качеството му на кредитодател, от една страна, и Н. К. А. с
ЕГН ********** в качеството на кредитополучател, от друга страна, е
сключен Договор за потребителски кредит № FL1334961. По силата на чл. 1 от
договора банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в
размер на 40 000 лв. за текущи нужди срещу което кредитополучателят се
задължава да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете
и условията, уговорени с договора. Подписан е погасителен план, неразделна
част към договора съгласно чл. 7. ал. 1 от него. На 24.11.2022 г.
кредитополучателят усвоява предоставения кредит в размер на 40 000 лв.
Счита се, че като косвено доказателство за възникналите облигационни
правоотношения могат да се приеме молбата-искане за потребителски кредит,
подписана от ответника.
Твърди се, че считано от 13.12.2022г. е преустановено погасяването на
кредита съобразно условията, уговорени в чл. 7 и чл. 8 от договора.
Сочи се, че съгласно чл. 14 от процесния договор за банков кредит при
непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или
лихвата по кредита, банката-ищец има правото да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем. Именно на това основание и поради неплащане на
погасителни вноски, считано от вноска № 1 с падеж 13.12.2022 г., съгласно
изготвения погасителен план. при спазване на условията на чл. 19 от договора
за кредит, банката обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което
кредитополучателя е изрично уведомен чрез уведомление за предсрочна
изискуемост, връчено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез ЧСИ Н. Г. с
per. № 807 и район на действие Окръжен съд - гр. Варна. Уведомлението е
връчено на ответника на 28.12.2023 г., съгласно констативен протокол,
изготвен от съдебния изпълнител, осъществил връчването на уведомлението
за предсрочна изискуемост.
Паралелно се настоява, че обявяването на кредита от страна на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД за изцяло и предсрочно изискуем е надлежно
съобщено на ответника и чрез връчване на копие от настоящата исковата
молба по осъдителния иск срещу ответника. Сочи се, че до настоящия момент
изплащане на задължението не е последвало.
Назначеният от съда особен представител на ответника Н. К. А.
депозират писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете като
недопустими и неоснователни.
По отношение неоснователността им счита Договора за потребителски
кредит №FL 1334961 от 24.11.2022г. за нищожен поради противоречието му
със закона - Директива 2008/48/Ео на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/Ю2/ЕИО на Съвета /Директива 2008/48/ЕО/,
действаща към момента на сключването на същия - 24.11.2022г., съгласно
императивния характер на същата чл.22 от Директива 2008/48/ЕО и Закона за
потребителския кредит, както следва : 1. Липсва Преддоговорна информация,
съгласно чл.5 от Директива 2008/48/ЕО - липсва съставена и подписана на
хартиен носител „Стандартна европейска информация относно потребителски
кредит" с наличните за това задължителни реквизити по ал.1 б."а-т", посочени
в цитирания чл.5 връчена на Н. К. А.; 2. Липсва изготвена оценка на
кредитоспособността на потребителя Н. К. А. съгласно чл.8 от Директива
2
2008/48/ЕО. Твърди се, че ако беше изпълнил задължението си по чл.8
Директива 2008/48/ЕО ищецът щеше да установи, че Н. К. А. е
некредитоспособна, тъй като притежава само 1/72 ид.ч. от недвижим имот в
........; 3. Твърди се, че Договор за потребителски кредит №FL1334961 от
24.11.2022г. противоречи на чл.10 от Директива 2008/48/ЕО относно
задължителната информация, която следва да се съдържа в договорите за
кредит, като същият не само, че не е кратък, но е и неясен /чл.10 ал.2/ особено
чл.З от Договора за потребителски кредит №FL1334961 от 24.11.2022г. - т.нар.
референтен лихвен процент „Прайм" и т.нар. „Методология" би затруднила
дори лица с висше математическо образование, владеещи висша математика.
В тази връзка се сочи, че е налице и нищожност поради противоречие с чл.11
вр. с чл.ЗЗа ЗПК.
На второ място се въвежда възражение за наличие на неравноправни
клаузи в процесния договор за кредит. Видно от чл.3, от чл.7 и от чл.20 от
Договора за потребителски кредит №FL1334961 от 24.11.2022г.:
„Кредитополучателят дължи на банката годишна лихва, за целия срок на
издължаване на кредита, изчислена при прилагане на променлив годишен
лихвен процент".
Сочи се, че съгласно установената съдебна практика, ако в
индивидуалния договор е предвидено, че договорната лихва може да бъде
едностранно изменяна от страна на банката, при сключване на договора,
потребителят следва да получи предварително достатъчно конкретна
информация относно това как кредитодателят може едностранно да промени
цената на доставената му финансова услуга, като методологията, създадена от
банката-кредитор, трябва да е част от договора за кредит, да е подробно и ясно
описана в него. От приложените към исковата молба документи е видно, че е
налична изключително дълга и крайно неясна методология като по този начин
ответникът, като кредитополучател е поставен в неравностойно положение
спрямо банката. Така посочените клаузи (чл.3, от чл.7 и от чл.20) са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и нищожна на основание чл. 146,
ал.1 от ЗЗП.
На следващо място се сочи, че от приложените документи не става ясно
в точно кой момент е настъпила предсрочната изискуемост. В т.нар. от ищеца
„Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост" се твърди, че се
обявява предсрочна изискуемост към момента на настоящото изявление, като
обаче в изявлението липсва дата. Посочва се, че за датата на същото се
съдържат сведения от приложения от ЧСИ рег.№807 констативен протокол:
„С писмо от 11.07.2023г поиска връчване на Покана Уведомление". В
Исковата молба пък се твърди /стр.2 абз.4/: „С оглед на тези обстоятелства,
предсрочната изискуемост настъпи на 28.12.2023г.". Особеният представител
на ответника счита, че не става ясно в крайна сметка кога е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита, поради което и ответникът не е
редовно уведомен за това.
По отношение на възнаградителната лихва се твърди, че се претендира
уговорена в чл.3 ал.1 от договора за потребителски кредит годишна лихва -
4,250%, но видно от същия чл.3 ал.11 урежда ползването на „преференциални
лихвени условия", като навсякъде се споменава „при прилагане на променлив
годишен лихвен процент" , като по- надолу в ал.3 и сл. на чл.3 неяснотата
относно определянето на лихвения процент се задълбочава и с добавянето на
крайно неясната и дълга методология „Прайм", която е нищожна. Твърди се,
3
че претендираната лихва не е изрично уговорена между страните по договора
за кредит в настоящото производство и претенцията е недопустима и
неоснователна.
Настоява се да се отчете и факта на сключен „Групов застрахователен
договор за застраховка „Защита на плащанията" с „ползващо се лице Банката"
/чл.3 ал.11 т.2 от процесния договор, погасителен план - 7 колона
„Застраховка"/ Т.е. настоящата искова молба на практика представлява
възможност за неоснователно обогатяване на банката, която един път ще се
ползва от застрахователното обезщетение, втори път търси по исков ред -
настоящия процес.
Настоява се за решение, по силата на което съдът, прогласявайки
нищожността на процесния договор, да отхвърлите изцяло предявените
искове. Въвежда се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и
съображенията на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От приетите в хода на исковия процес писмени доказателства,
приложени с исковата молба и неоспорени от ответника, се установява с
Договор за потребителски кредит №FL1334961 от 24.11.2022г. страните са
постигнали съгласие „Юробанк България“ АД ЕИК ********* да предостави
на Н. К. А. с ЕГН ********** потребителски кредит в размер на 40 000 лева за
текущи нужди, която от своя страна е поела задължение да върне ползвания
кредит ведно с лихва. Сумата се отпуска по сметка с IBAN ........
Кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок от 96 месеца
на равни месечни погасителни вноски с падеж 13-то число на месеца, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора.
За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна
лихва за целия срок на издължаване на кредита, изчислена при прилагане на
променлив годишен лихвен процент, който представлява сбор от референтен
лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.25 %
(т.3.1). За референтен лихвен процент (РЛП) по договора се ползва референтен
лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ за необезпечени кредити в
съответната валута лева или евро, приложим за съответния период на
начисляване на лихвата (т.3.2). РЛП Прайм за необезпечени кредити се
определя от Комитета по управление на активите и пасивите, съгласно
методологията на Банката за определяне на РЛП Прайм по потребителски и
жилищно-ипотечни кредити. Прайм подлежи на преразглеждане на
тримесечна база, при спазване на условията, описани в Методологията. Към
датата на първоначално определяне на годишния лихвен процент по кредита
се използва публикуваната на интернет страницата на Банката стойност на
Прайм за необезпечени кредити в лева в размер на 0.65 %.
Съгласно т.3.11 кредитополучателят ползва преференциални лихвени
условия (спрямо стандартните лихвени условия на банката, приложими към
момента на сключването му), които са отразени в размер на приложимата
годишна лихва по договора, с оглед приети от него условия 1. да осигурява
всеки месец постъпването на средствата от цялото месечно трудово
възнаграждение по сметка ............, и кредитен оборот в размер не по-малък от
1500 лева, и 2. Да участва в групов застрахователен договор „Защита на
4
плащанията“ по потребителски кредити на банката. Договорено, че при
преустановяване на постъпленията от месечното трудово възнаграждение в
продължение на три месеца договорената месечна надбавка се увеличава
автоматично с 3.5 % (т.20.2), а при неплащане в срок на повече от една
дължима месечна застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията“ договорната надбавка ще се увеличи автоматично с 1.5 %
(т.20.3).
Съгласно т.5.2 месечната такса за обслужване на разплащателна сметка,
разкрита за обслужване на потребителския кредит е в размер на 3.50 лева.
Предвидено в т.14.1 от договора, че при непогасяване в уговорения срок
на едва или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за
изцяло или предсрочно изискуем.
Представено по делото е изготвено и подписано от редовно
упълномощен пълномощник в лицето на адвокат Милена З.а, съгласно
пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 1350/01.02.2013гг. на
Нотариус № 622 на НК, уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост
на цялото вземане по договора, възложено за връчване на длъжника чрез ЧСИ
рег. № 807 на КЧСИ (съгл.правомощията му по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ).
Връчването е извършено по реда на чл. 47 от ГПК, за което са представени
разписка за връчване, в която връчителят е отразил трикратно посещение на
адреса с интервал от повече от една седмица между всяко едно от тях, като
последното е в неприсъствен ден. След като длъжностното лице е събрало
данни от живущите на адреса, че лицето не живее вече в дома, на 13.12.2023г.
е залепило уведомление по чл. 47, ал.1 от ГПК на входната вратичка на
къщата. По делото липсват данни адресатът да се е явил в канцеларията на
ЧСИ в указания срок за получаване на книжата.
По искане на ищеца с оглед разпределението на доказателствената
тежест в процеса и вмененото му задължение да докаже иска по основание и
размер по делото е назначена съдебно-счетоводната експертиза, чието
заключение като изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания
и при липса на данни за пристрастност към страните по спора, съдът
кредитира изцяло.
От заключението на вещото лице се установява, че по разплащателна
сметка с IBAN ..... в лева с титуляр Н. К. А. на дата 24.11.2022г. е постъпила
сума в размер на 40 000 лева с основание Усвояване на кредит. Сумата е
разходвана като съгласно нареждане разписка с уникален регистрационен
номер 993643398320 от 24.11.2022г. Н. К. А. е изтеглила в брой сумата от 39
хил. лева. Служебно от банката са събрани : такса за обработка на документи в
размер на 390 лева, такса за изтеглената сума в размер на 273 лева; извършен е
превод по друга нейна сметка в размер на 100 лева с комисионна от 4 лева.
От предоставената информация по разплащателните сметки на
длъжника вещото лице установява, че Н. А. е погасила са месечната
погасителна вноска за редовна лихва с падеж 13.12.2022 г. в размер на 103,44
лева и частично месечната вноска за главница с падеж 13.12.2022 г. в размер
на 139.78 лева от 401,05 лева, като остава непогасен остатък от месечната
погасителна вноска в размер на 261.27 лева. Считано от дата 19.12.2022г. са
преустановени плащанията на месечните вноски по процесния договор.
Вещото лице докладва, че за периода от 24.11.2022г. до 14.04.2023г. е
прилагат ГЛП в размер на 4.90 % (0.65+4.25); за периода от 13.04.2023г. –
5
12.06.2023г. - ГЛП в размер на 8.40 % (0.65+4.25+3.5) и за периода 13.06.2023г.
до 27.12.2023г. – ГЛП в размер на 10.60 % (1.35+4.25+3.5+1.5). Докладва, че
увеличението на размера на прилаганата възнаградителна лихва се дължи на
промяна на стойността на Реферетния лихвен индекс ПРАЙМ от 0,65 % на
1,35 %; включване на надбавка по чл.20, ал.2 от договора - при
преустановяване на постъпване на средства по разплащателната сметка в
размер на 3,50 %, и надбавка по чл.20, ал.3 от договора - при неплащане на
месечна застрахователна премия в размер на 1,50 %.
След извършени изчисления вещото лице получава дължима главница
в размер на 39 860.22 лева към датата на обявяване на целия кредит за
предсрочно изискуем 28.12.2023г.; възнаградителна лихва за периода
13.01.2023г. до 28.12.2023г. в размер на 3 285.89 лева; лихва за забава по чл. 9
от договора, определена по размер от законната лихва за периода 13.01.2023г.
до 06.02.2024г. върху падежиралите суми по главницата в размер на 869.73
лева и върху падежилата вноска, включваща главница и лихва в размер на
1041.77 лева; 14 броя месечни такси за обслужване на разплащателната
сметка по кредита за периода от 13.01.2023г. до 06.02.2024г. в размер на 49
лева. На вещото лице, както и съдебно заседание ищецът не е представил
счетоводни документи за извършени разходи по уведомяване на длъжника за
обявената предсрочна изискуемост на задълженията по кредита.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка на събраните
писмени доказателства, заключенията на вещото лице и доводите на страните
приема за установено следното:
Искът черпи правното си основание от разпоредбите на чл.430 от ТЗ
вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си. В тежест
на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между
страните, предоставяне на сумата по Договор за потребителски кредит
№FL1334961 от 24.11.2022г.; да установи действителността на оспорените от
ответните клаузи от договора; настъпилата предсрочната изискуемост в т.ч. и
редовното уведомяване на длъжника за нея, както и размерът на
претендираните вземания по отделни пера. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземанията по договора за кредит (плащане, давност и др.),
както и въведените правоизключващи възражения, вкл.че е налице твърдяната
на посочените основания нищожност на договорните клаузи, съотв.договор.
Установи се, че страните са обвързани от действието на срочно
облигационно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски
кредит №FL1334961 от 24.11.2022г. в размер на 40 000 лева. Предвид
заключението на експерта по приетата и неоспорена от страните счетоводна
експертиза, сумата по кредита в размер на 40 000 лева е усвоена от
кредитополучателя по разплащателната му сметка на 24.11.2022г.
Неоснователно е възражението на ответника, че преди сключването на
настоящия договор длъжникът не е получил преддоговорна информация за
условията на договора във формата на стандартен европейски формуляр.
Видно от текста на договора (л.8 от същия) длъжникът изрично е декларирал,
че е получил формуляр, съотв. се е запознал с преддоговорната информация,
6
разбира съдържанието й като сключва договора за кредит въз основа на
информирано съгласие.
Възражението на ответника относно липсата на изготвена оценка на
кредитоспособността, с твърдения, че ако е била направена, то банката би
установила, че Н. А. е некредитоспособна, доколкото притежава само 1/72
ид.част от недв.имот в ....., съдът намира в ущърб на самия ответник.
Кредитоспособността е състояние, което изразява способността на клиента на
банката да върне получения заем според условията на сключения договор.
Кредитната оценка се формира въз основа на множество фактори,
включително кредитна история, текущи задължения, доходи и други
финансови показатели. Ако същата в конкретния случай е била формира
единствено на база имотно състояние на бъдещия кредитополучател, то
определено ответницата би била дискриминирана при евентуален отказ за
финансиране, доколкото не би получила парична подкрепа с оглед покриване
на потребителските й нужди. Освен това, видно от извършена служебна
справка НБД Население, ответникът е с декларирано настоящо пребиваване в
Гърция, която като страна с по-висок стандарт от България, предоставя по-
добри възможности за реализиране на доходи, позволяващи на длъжника
редовно – в срок и размер - погасяване на финансовите й задължения към
ищцовото дружество, поради което ответникът не следва да се счита за
некредитоспособен.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, б. 9а от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от същия закон.
Нормата на чл. 33а изисква от кредитора да прилага референтен лихвен
процент по определена от него методика. Същата следва да съдържа съдържа
ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват
видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните
компоненти (пазарни индекси и/или индикатори). Методиката се описва в
договора за потребителски кредит и не може да бъде променяна едностранно
от кредитора след сключването му. Възражението на ответника, че
конкретната методика противоречи на чл.10 от Директива 2008/48/ЕО, тъй
като не е кратка и ясна, е неоснователно, защото видно от текста на
Приложение I към същата директива, визиращо Базисното уравнение, с което
се изчислява годишният процент на разходите (ГПР), при сравняване с
формулата за определяне на РЛП на „Юробанк България“ АД и поясненията
на компонентите, се установява реципрочност (съотносителност) на начина на
определянето им, както относно количеството на компонентите, така и по
отношение на тяхната взаимовръзка.
Предсрочната изискуемост на цялото вземане, произтичащо от договора
за кредит, има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
В конкретния случай при наличните писмени данни относно връчване на
уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на цялото вземане
по договора за потребителски кредит, следва да се приеме, че при
съобразяване с информацията, описана в Констативен протокол от
28.12.2023г. на ЧСИ, уведомлението е редовно връчено на длъжника на
28.12.2023г., от която дата кредитът е изцяло предсрочно изискуем.
Същевременно са налице и обективните факти, обуславящи
7
настъпването на предсрочната изискуемост, тъй като към датата на връчване
на поканата по реда на чл. 47 от ГПК – уведомление за обявяване на цялото
задължение по кредита за предсрочно изискуемо - 28.12.2023г. ответникът е в
просрочие по отношение на главница и договорна лихва, считано от
19.12.2022г., тъй като в съгласие с разпоредбата на т.14, ал.1 от договора е в
неплащане на повече от една вноска по кредита.
Съгласно постоянната практика на ВКС, предпоставките за определяне,
че една договорна клауза е неравноправна, са следните: клаузата да не е
индивидуално уговорена, да е сключена в нарушение на принципа за
добросъвестност, да създава значителна неравнопоставеност между страните
относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие
между правата и задълженията на страните, и да е сключена във вреда на
потребителя.
В настоящия случай договорът за потребителски кредит е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Липсват
нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, годишният лихвен
процент по кредита, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размера на
дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени
и предстоящи плащания (т.7.4 и т.10.4). Следователно длъжникът не е бил
поставен в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента й на
информираност и на възможностите, които й се предоставят. Принципът на
добросъвестност изисква в договорните отношения да бъде осигурена
защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на
индивидуалния такъв на някой от договарящите страни. В настоящия случай
този принцип не е нарушен, тъй като в договора между страните е посочен
размера на лихвения процент, който се използва за определяне на договорната
лихва върху усвоената сума. Видно е, че годишният процент на разходите е
съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и не надвишава размера,
посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Вещото лице е установило, че до момента на обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита е имало увеличение на лихвата над първоначално
договорената между страните.
Увеличението е направено в резултат на неизпълнение на поети от
кредитополучателя задължения, които при формирането на първоначално
определения размер на ГЛП са представлявали основание за предоставяне на
преференции по отношение на този размер. Тоест условията, при които е
извършено увеличението впоследствие, са предварително договорени,
длъжникът е бил информиран и е приел последващите изменения, които е
възможно да настъпят в резултат на недобросъвестно изпълнение на
задълженията му към кредитора (т.20.2 и 20.3). В случая е налице
индивидуално уговорена клауза.
На следващо място видно от текста на Методологията за определяне на
референтен лихвен процент „Прайм“, отделните компоненти на методиката са
с цифрови изражения – последните са обективни величини и тяхната стойност
не зависи от субективната преценка на банката. Това обосновава извода, че
изменението в размера на РЛП е в резултат на обективни фактори.
8
Следователно процесният договор е действителен, а обективираните в
него клаузи – валидни. Ответникът не твърди и не ангажира писмени
доказателства, които да установяват погасяване на задълженията по пера,
извън констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
Следователно дължими са сумите по главницата в размер на 39 860.22
лева и за договорна лихва в размер на 3 285.89 лева за периода от 13.12.2022г.
до 28.12.2023г., така както са установени от вещото лице и който размер
съвпада със заявената искова претенция. В съответната част исковете следва
да бъдат уважени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 от договора при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и предсрочна изискуемост,
кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху
просрочените суми в размер на законната лихва, чийто размер се определя от
МС. Уговорката, че върху възнаградителната лихва ще се начислява лихва за
забава, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал.3 от ЗЗД, който е
допустим само при уговорка между търговци, на осн. чл. 294, ал.1 от ТЗ. На
това основание съдът счита, че лихва за забава се дължи върху просрочените
вноски по главницата, считано от 18.12.2022г. до 06.02.2024г. в установения от
вещото лице размер от 869.73 лева, до който размер искът като основателен и
доказан следва да бъде уважен, а за разликата над 869.73 лева до предявения
размер от 1 731.38 лева – отхвърлен като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 ал.2 от договора кредитополучателят
дължи месечна такса за обслужване на разплащателната сметка, разкрита за
обслужване на потребителския кредит (IBAN ........... в лева) в размер на 3.50
лева, за която сума вещото лице докладва, че не е заплащана от длъжника през
процесния период 13.01.2023г. от 06.02.2024г. и която възлиза на сумата от 49
лева (14 месеца х 3.50 лева). Следователно искът следва да бъде уважен за
сумата от 49 лева, а за разликата над 49 лева до претендираната сума от 60
лева – отхвърлен като недоказан.
На ищеца е указана възможността да представи писмени доказателства
относно твърдените разходи за връчване на уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост на дълга по кредита. До приключване на съдебното
дирене това не е сторено, поради което искът остава недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
Относно разноските :
С оглед резултата по делото и на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК дължимите от
ответника разноски възлизат на сумата от 4348.29 лева, включваща държавна
такса, възнаграждение на вещото лице по ССчЕ и възнаграждение за особения
представител на ответника. Разноски за адвокатско възнаграждение не се
присъждат, тъй като не са представени доказателства за сторени такива.
Воден от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. К. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес **** и
настоящ адрес ****, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша,
ул.Околовръстен път 260 на основание чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр.
9
чл.79, ал.1 от ЗЗД следните суми по задължения, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № FL1334961 с обявена предсрочна изискуемост, както
следва :
главница в размер на 39 860.22 лв. за периода от 13.12.2022 г. до
06.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от
депозиране на исковата молба в съда- 22.02.2024г. до окончателното
изплащане на вземането.
договорна лихва в размер на 3 285.89 лв. за периода от 13.01.2023 г. до
28.12.2023 г., на осн.чл. 3, ал.1 от договора
мораторна лихва върху главницата в размер на 869.73 лева за периода от
13.01.2023 г. до 06.02.2024 г., на осн.чл. 9 от договора, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 869.73 лева до претендирания размер от 1 731. 38
лв., като неоснователен
такси по договора в размер на 49 лв. за периода от 13.01.2023 г. до
06.02.2024 г., на осн. чл. 5, т.2 от договора, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 49 лева до претендирания размер от 60 лева, като
неоснователен
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на разходи по уведомяване в размер на
126 лв., на осн.чл. 78 от ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. К. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес **** и
настоящ адрес ****, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша,
ул.Околовръстен път 260 съдебно-деловодни разноски в размер на 4348.29
лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10