Решение по дело №1134/2019 на Административен съд - Плевен

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№  309/  11. Юни 2020г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На трети юни  2020г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1134/ 2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на Д.С.И. *** срещу Заповед № РД-12-386/26.09.2019г. на Зам. Кмета по Териториално развитие на Община Плевен, с която на осн. чл. 57а ал.3 вр. чл. 57а ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за устройство на територията е наредено премахването от и за сметка на жалбоподателката на преместваеми обекти – 6 бр. цветарници, собственост на жалбоподателката, разположени на уличната регулация между о.т. 1377г до о.т. 1371д, източно от УПИ Х-3567, кв. 366б по ПУП на гр. Плевен ,ул. „Пирин“ № 5 в имот публична общинска собственост.

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Твърди, че констатациите, мотивирали заповедта не отговарят на действителното положение. Сочи, че два от цветарниците не са разположени върху имот - публична общинска собственост, а върху тротоарна площ, представляваща терен пред жилищна сграда – етажна собственост на ул. „Пирин“ № 5, непосредствено до поземлен имот с идентификатор № 56722.660.206, собственост на жалбоподателката, в който се включва и част от тротоара пред сградата с ширина около 1,50м. Както и, че цветарниците не са нейна собственост, не е заплащала стойността им, а поставянето им е било разрешено от общината по нейна инициатива, но са собственост на Община Плевен, били са поставени от общинско дружество ЕООД „Паркстрой“. Твърди, че вече е било провеждано друго административно производство за премахването на съоръженията, което е прекратено поради липса на основание за премахването. Счита, че доколкото четири от цветарниците са поставени на общинска земя, то отговорността за изпълнението (вкл. гражданска отговорност за разноски по премахването и административно-наказателна при неизпълнение) следва да бъде в тежест на общината.   Чрез адв. Д. *** в съдебно заседание поддържа наведените доводи и излага допълнителни аргументи за липса на правно основание за издаването на заповедта като пледира нищожност, тъй като от доказателствата по делото не се установява да са били поставени от жалбоподателката, респективно да са нейна собственост. Освен това са поставени върху тротоар – частна общинска собственост с предназначение за обществено ползване и не подлежат на премахване от и за сметка на жалбоподателката, въпреки че са поставени без разрешение. Претендира присъждане на направените деловодни разноски съгласно приложен списък.

Ответникът – Зам. Кмета по ТР на Община Плевен, чрез юрк. С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Част от цветарниците са поставени върху терен публична общинска собственост – тротоар, а друга част върху терен - частен имот на жалбоподателката. Същественият въпрос е, че са поръчани по инициатива и ползват жалбоподателката, поради което тя е адресат на заповедта. Редът за поставяне на преместваеми съоръжения, регламентиран в чл. 56 и чл. 57 ЗУТ и приложимата Наредба № 15 на Общински съвет за издаване на разрешение за поставяне безспорно не е спазен. Те са поставени без правно основание. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Плевен в размер на 150 лв.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 215 ал.1 от Закона за устройство на територията вр. чл. 57а ал.3 от същия закон.

Заповедта е издадена на 26.09.2019г. На 27.09.2019г. е изпратено писмо за връчването й, но няма данни за датата на получаване на заповедта от жалбоподателката. Жалбата е подадена на 04.10.2019г. С оглед датата на издаването на заповедта и датата на изпращането й за връчване, може да се направи извод, че оспорването е депозирано в рамките на законния 14-дневен срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство е инициирано по подаден сигнал с Вх. № ТСУиС-94В-391-4/28.12.2017г. от Венка Благоева Ангелова, живуща в сградата на същия адрес. В него се сочи, че е изминала година от подадено през януари 2017г. искане за премахване на съоръженията на тротоара на ул. Пирин № 5, поставени от Д. Ст. И.. Твърди се, че възпрепятстват движението на пешеходците по тротоара, които са принудени да се движат по платното на улицата, и са в противоречие с нормативната уредба като се сочи, че тротоарът пред сградата не е частна собственост на Д.И..

Съставен е констативен акт № 13/26.08.2019г. по чл. 57а ал.1 т.1 вр. ал.3 от ЗУТ от длъжностни лица от Община Плевен, отдел „Строителен контрол“, на които е възложено да извършват контрол върху строежи и преместваеми съоръжения на територията на общината. При извършената проверка на място на ул. „Пирин“ № 5 в гр. Плевен в отсъствието на собственика на обектите и в качеството на собственик на процесните терени /имотът е публична общинска собственост/ е установено, че Д.С.И., живуща ***, е собственик на „Кафе- Аперитив“ на кота +0,00 по данни от КК и КР на гр. Плевен с административен адрес – гр. Плевен, ул. „Пирин“ № 5 и собственик на изградените пред него 6 бр. преместваеми обекти – цветарници с посочени размери, изградени от каменен глиц, свързан с лепило, както и пет броя монтирани колчета с височина 0,80м, които са разположени в уличната регулация между о.т.1377г до о.т. 1371, източно от УПИ Х-3567, кв.366б по ПУП, които не представляват строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Комисията е проверила, че за обектите не е издавано разрешение за поставяне и липсва съгласие /договор/ със собственика на имота по чл. 57 ал.1 и ал.3 от ЗУТ. Приложен е снимков материал за онагледяване разположението на обектите. Направен е извод, че са поставени в чужд имот без правно основание, без разрешение за поставяне, издадено от Главния архитект, и без съгласие/договор със собственика на имота и подлежат на премахване. Като премахването на преместваемите обекти, които не са трайно прикрепени към терена и пет броя колчета, монтирани между цветарниците, в имот публична общинска собственост следва да е за сметка на собственика на преместваемите обекти - Д.С.И., която е и собственик на „Кафе – Аперитив“ на ул. „Пирин“ №5, пред който са поставени без разрешение.

Д.И. е получила на 13.09.2020г. препис от констативния акт, в който е указана възможността за възражения в 3-дневен срок.  В посочения срок е подала възражение срещу акта. Твърди, че въпросните колчета са възложени и монтирани от самата община, както и цветарниците през май-юни 2016г. и не са нейна собственост, а за поставянето им е налице изразено съгласие от общината с посочени писма. Твърди още, че два от цветарниците са поставени върху поземлен имот – собственост на жалбоподателката, а не на общината. Посочва, че по същия случай е било проведено административно производство и то е било прекратено.

Въз основа на констативния акт Зам. Кмета по ТР на Община Плевен издал Заповед № РД-12-386/26.09.2019г., с която на осн. чл. 57а ал.3 вр. чл. 57а ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за устройство на територията е наредено премахването от и за сметка на жалбоподателката на преместваеми обекти – 6 бр. цветарници, собственост на жалбоподателката, разположени на уличната регулация между о.т. 1377г до о.т. 1371д, източно от УПИ Х-3567, кв. 366б по ПУП на гр. Плевен ,ул. „Пирин“ № 5 в имот публична общинска собственост. В мотивите на заповедта възприел констатациите от акта. Приел за основателни възраженията относно преместваемите обекти – 6 бр. колчета. Но по отношение на изтъкнатите доводи относно преместваемите обекти – цветарници, счел, че не кореспондират с фактите и обстоятелствата, констатирани при извършената проверка и обективирани в КА и не ги уважил, тъй като безспорно теренът, върху който са поставени е публична общинска собственост – пешеходна зона /тротоар/.

Съгласно чл. 57 ал.1 ЗУТ  върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет. В случая това е Наредба № 15 на Общински съвет Плевен. Съгласно чл. 57 ал.3 ЗУТ в чужди поземлени имоти разрешението за поставяне на обекти по ал.1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или въз основа на писмен договор за наем на заетата от съоръжението по ал.1 площ.

Съгласно чл. 57а ал.1 ЗУТ преместваемите обекти подлежат на премахване, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, когато са поставени без правно основание. Тези обстоятелства се установяват с констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството в общината. КА се връчва на собствениците на обектите, които могат да направят възражения в тридневен срок. Въз основа на КА кметът на общината, или оправомощено от него лице, издава заповед за премахване на обекта, която се връчва на собственика на обекта. Когато собственикът на обекта, поставен в чужд имот, е неизвестен, констативният акт се връчва на собственика на имота, а със заповедта се задължава собственика на имота да го премахне за своя сметка.

Издател на заповедта е заместник – кмета по териториално развитие на Община Плевен, на когото са делегирани правомощия по Закона за устройство на територията на основание §1,ал.3 от ДР на ЗУТ, със Заповед №РД 10-2024/23.11.2015 год. на Кмета на общината, в т.ч. правото да издава и подписва всякакви актове, предвидени в ЗУТ. Следователно, оспорената заповед е валидна като издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, при наличие на всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т.ч. съдържа правни и фактически основания за своето издаване. Обсъдени са възраженията на жалбоподателката, като част от тях са възприети за основателни.

Спазена е процедурата по издаване на заповедта. Констативният акт е надлежно връчен на жалбоподателката, която се е възползвала от правото си на възражения. В този смисъл правото на участие на страната в административното производство не е накърнено.

Жалбоподателката се легитимира с НА 137/11.04.1991г. като единствен собственик на УПИ № 3567, кв.366Б, парцел Х, а съгласно скица на поземлен имот № 15-401202-15.08.2016г. на СГКК същият е с нов идентификатор 56722.660.206 с площ 544 кв.м., в който е изградена седеметажна многофамилна  жилищна сграда със застроена площ 328 кв.м. Не се спори и се установява от материалите по делото, че Д.И. е собственик и на обект в същата сграда – Кафе-Аперитив, находящ се в приземен етаж на кота +00, пред който са поставени процесните 6 броя цветарници, изработени от каменен глиц свързан с лепило. Същите не представляват строеж, тъй като не са трайно прикрепени към терена и по описаните характеристики се квалифицират като преместваем обект по смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ.

Поставени са върху тротоар пред жилищна сграда и конкретно пред търговски обект „Кафе Аперитив“. Според приложения действащ ПУП и снимковия материал в КА четири от цветарниците са разположени на тротоара по протежение на уличната регулация, предназначен за обществено ползване, за преминаване на пешеходци, т.е. върху терен публична общинска собственост. Останалите два цветарника №1 с дължина 1,42м. и №6 с дължина 1,00м. са разположени напречно на тротоара пред обекта на жалбоподателката върху терен, попадащ в собствения й поземлен имот, но изграден според влезлия в сила ПУП и представляващ по предназначението си тротоар – за обществено ползване.

В случая процесните цветарници представляват монументално-декоративни елементи и са преместваеми съоръжения, за поставянето на които се изисква издаване на разрешение за поставяне по реда на Наредба № 15 на ОС – Плевен, издадено от Главния архитект на общината. Такова разрешение за поставянето на процесните обекти липсва. Писмото от Зам. Кмета по ТР на Община Плевен изх. № ТСУиС94Д-339-5/13.05.2016г., с което се изразява съгласие за поставяне на саксии пред жилищната сграда не представлява такъв акт. И. е подала до Главния архитект на общината Заявление № ТСУиС-94Д-339-5/21.07.2016г. за издаване на разрешение за поставяне на шест броя цветарници на тротоара пред жилищната сграда, което с решение и протокол от 04.08.2016г. на ЕСУТ  не е прието. В тази връзка са и представените благодарствени писма и съгласия от съседите от същия период, които доказват, че цветарниците са били поставени преди това. Следователно разрешение за поставянето им не е било издадено.

Тротоарът, върху който са поставени цветарниците, е предназначен за обществено ползване – за преминаване на пешеходци, той е част е от уличната регулация, одобрена с ПУП и eх lege по силата на чл.3 ал.2 от ЗОС /в този смисъл и чл. 92 ал.1 ЗУТ/ представлява публична общинска собственост. Поради което за поставянето на преместваеми съоръжения върху терена е необходимо и съгласие от Общинския съвет.

         Спорният по делото въпрос се свежда до това кой е собственик на преместваемите съоръжения, респективно от кого и за чия сметка следва да бъдат премахнати, тъй като в заповедта е прието, че Д.И. е собственик на цветарниците, поставени върху имот „тротоар“ – публична общинска собственост. Този въпрос не е бил изяснен в хода на административното производство.

Безспорно инициативата за поставянето им е на жалбоподателката – Д.И., която е отправяла неколкократни молби до общината в този смисъл и Зам. Кмета по ТР е изразил съгласие за поставянето им. Безспорно е също така, че цветарниците са поставени пред Кафе-Аперитив – нейна собственост, който обаче не функционира и не може да се приеме, че обслужва дейността на заведението, или че представляват част от обособена лятна градина, за което се изисква издаване на разрешение за поставянето на собственика на заведението /чл. 36 ал.1 от Наредба №15/2019г. на Общински съвет – Плевен/. Два от тях са поставени напречно на тротоара пред кафе-аперитива, който не извършва дейност, и върху поземлен имот, собственост на жалбоподателката, но същият имот по предназначението си и влезлия в сила ПУП след реализиране на предвиденото застрояване представлява тротоар, част от уличната регулация, предназначен е за обществено ползване, който по дефиниция е публична общинска собственост.

Въпреки указаната на ответника доказателствена тежест не се установи по категоричен начин, че Д.И. е поставила преместваемите обекти, възложила е, заплатила за изработката и доставянето им, за да се приеме, че е техен собственик. Нито се установява, че е техен ползвател. Напротив, по делото се събраха както писмени, така и гласни доказателства, които оборват тази констатация в акта, възприета и в мотивите на оспорената заповед за премахване.

От тези материали се установява, че цветарниците са били поставени през пролетта на 2016г. Започналото по случая с КА № 4/28.02.2017г. предходно административно производство за премахване на преместваемите съоръжения по реда на чл. 57а ЗУТ срещу Д.И., след подадените от нея възражения е прекратено с писмо Изх. № ТСУиС-94Д-339-5/03.04.2017г., за което е уведомена жалбоподателката и подателите на сигнала, живущи на ул. „Пирин“ №5 и № 7. Причина за прекратяването е, че при извършена проверка Зам. Км. по ТР на общината е установил, че Д.И. не е наредила поставянето на цветарниците, а това е извършено върху терен – публична общинска собственост от дружество „Парк-строй“ ЕООД – собственост на общината. Същото се потвърждава и от свидетелските показания на Георги Димитров Иванов, съпруг  на жалбоподателката, според който цветарниците са били изградени на място от готови блокчета и са засадени с цветя от работници на „Паркстрой“ ЕООД с техни сили, средства и механизация през май 2016г. по инициатива на съпругата му и със съгласието на съседи, което е било съгласувано и с общината. Но той и съпругата му не са заплащали за изработката и поставянето. Двата напречни цветарника са поставени върху ремонтираната част на тротоара с нови плочки, докъдето се простира и поземления имот на съпругата му.

Въпреки процесуалната активност на съда, в двете постъпили писма от „Паркстрой“ ЕООД се казва, че  след извършен преглед на входящата поща на дружеството за 2014г., 2015г. и 2016г. не са открити документи относно възлагането от Община Плевен за поставяне на цветарниците, нито са открити счетоводни или други документи / писма, счетоводни и/или платежни документи/, свързани с поставянето им. От „Паркстрой“ ЕООД се изразява предположение, че вероятно това е станало по разпореждане на бившия управител на дружеството – Касимир Петров до м. Октомври 2016г.

Това дава основание на съда да приеме за недоказано, че Д.И. е собственик на поставените без разрешение върху тротоара – публична общинска собственост преместваеми съоръжения – цветарници, тъй като не се установи да е поставила, респективно заплатила или възложила поставянето им на общинско предприятие „Паркстрой“ ЕООД. Последното е собственост на общината с основен предмет на дейност- извършване на дейности по поддръжка на обществени паркове, улици, градини и др. паркови и градски съоръжения.

По реда на чл. 57а ал.1 т.1 и т.2, ал.2, 3, 4 ЗУТ подлежат на премахване преместваеми обекти, поставени без разрешение и без правно основание върху чужди имоти. Адресат на заповедта и задължен за премахването е собственикът на обекта, а когато собственикът на обекта е неизвестен, задължен за премахването е собственика на имота и обекта се премахва за негова сметка.

Поради това незаконосъобразно премахването на поставените без разрешение цветарници е възложено на Д.И. за нейна сметка в качеството й на техен собственик. Тя не е нито собственик на обектите, нито на тротоара, върху който са поставени, за да бъде възложено върху нея задължението за премахването им.

Затова заповедта е издадена в нарушение на разпоредбите на чл. 57а ал.2, 3, 4 ЗУТ и е материално незаконосъобразна и подлежи на отмяна.

Не може да се приеме аргумента за нейната нищожност, тъй като е издадена от компетентен орган и в случая не е налице пълна липса на правно основание за издаването й, а е налице незаконосъобразно определен адресат на задължението за премахване на преместваемите обекти.

При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените деловодни разноски  в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение и 10 лв. – държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ  Заповед № РД-12-386/26.09.2019г. на Зам. Кмета по Териториално развитие на Община Плевен, с която на осн. чл. 57а ал.3 вр. чл. 57а ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Закона за устройство на територията е наредено премахването от и за сметка на Д.С.И. *** на преместваеми обекти – 6 бр. цветарници, нейна собственост, разположени на уличната регулация между о.т. 1377г до о.т. 1371д, източно от УПИ Х-3567, кв. 366б по ПУП на гр. Плевен ,ул. „Пирин“ № 5 в имот публична общинска собственост.

ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на Д.С.И. *** деловодни разноски общо в размер на 510 лв., от които – 500 лв. – адвокатско възнаграждение и 10 лв. – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

С Ъ Д И Я: /П/