РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе,
22.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІ
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
като
разгледа докладваното от съдия АГУШ адм.
дело № 708 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 268 и
сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Д.В.Н. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. А.С. от Адвокатска колегия – София, против
Решение № 265/05.09.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, потвърждаващо
Разпореждане № С190018-125-0084108/26.03.2019 г. на публичен изпълнител в
дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Варна, офис – Русе, с което е
извършено разпределение на постъпила на 25.03.2019 г. сума от 3 000 лв. по
изп. дело № 18150005624/2015 г.
Жалбоподателят оспорва акта като
материално незаконосъобразен, тъй като публичният изпълнител, в нарушение на
разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК, е
погасил лихви вместо да погаси главници по процесното изпълнително дело. Счита,
че при постановяване на оспорения акт административният орган неправилно е
тълкувал и приложил нормата на чл. 219 от ДОПК, игнорирайки разпоредбата на чл.
169, ал. 8 от ДОПК, при което е извършил
погасяване на лихви преди погасяването на всички главници по задължения от една
и съща група по чл. 219 от ДОПК. Претендира за отмяна на акта като
незаконосъобразен и за присъждане на разноски в размер на заплатеното
адвокатско възнаграждение, както при оспорването пред решаващия орган, така и
за съдебното оспорване.
Съдът, въз основа на представените по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане изх. № С190018-125-0084108/26.03.2019
г. на публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Варна,
офис – Русе, потвърдено с Решение № 265/05.09.2019 г. на директора на ТД на НАП
– Варна, е извършено разпределение на постъпилата на 25.03.2019 г. сума по изп.
дело № 18150005624/2015 г. в размер на 3 000 лева, от които с 2 940,96
лева са погасени главници и с 59,04 лв. са погасени лихви. Разпределението е
било извършено по следния начин:
Погасявания за главници:
2 940,96 лв. са отнесени за погасяване
на задължение за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии,
граждански договори и др., по данъчна декларация по ЗДДФЛ №
1800И0198298/12.02.2018 г. за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.
Погасявания за лихви:
35,80 лв. са отнесени за погасяване
на лихва върху задължения за ДОО (Държавно обществено осигуряване);
12,26 лв. са отнесени за погасяване
на лихва върху задължения за здравно осигуряване;
10,98 лв. са отнесени за погасяване
на лихва върху осигурителни вноски в Универсален пенсионен фонд;
Всички задължения, за които се
отнасят лихвите, са по Декларация образец 6 № 180021604202867/28.04.2016 г. за
периода от 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.
Като мотиви в решението на контролния
орган са изложени следните съображения: "Когато изпълнителното
производство е за събиране на разнородни вземания и постъпилата сума не е
достатъчна за погасяването им в пълен размер(какъвто е настоящия случай)
приложение намира редът посочен в нормата на чл. 219, ал. 1 от ДОПК. С
посочената разпоредба законодателят е предвидил привилегии при конкуренция на
публични вземания, обособени в следните групи:
1. За данъчните и митническите
задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски – съразмерно;
2. За други публични задължения, които
постъпват направо в държавния и/или местния бюджет – съразмерно;
3. За други публични вземания –
съразмерно.
Съгласно посочената норма първо се
погасяват вземанията включени в първа група – в настоящия случай вземанията за
ДДФЛ по годишна декларация, ДОО, здравно осигуряване и УПФ по декларация обр.
6. След погасяване на всички вземания от първа група и при наличие на остатък
от постъпилото плащане, се пристъпва към погасяване на вземанията от втора
група, респ. трета група. При изчисляване на общия размер на задълженията в дадена
група се включват и техните главници и относимите към тях акцесорни вземания за
лихви. Погасяването на разнородни задължения (подгрупи), включени в съответната
група, се осъществява съразмерно като за всеки род задължения се взема предвид
общата сума на главниците и лихвите към тях. Например при определяне на
съразмерността между задълженията в първата група се включват задълженията за
подгрупа данъци и дължимите лихви върху тях, подгрепа митнически
задължения дължимите лихви върху тях,
подгрупа задължения за задължителни осигурителни вноски и дължимите лихви върху
тях. След определяне на частта от плащането, която следва да бъде разпределена
за погасяване на конкретен род задължения (например данъци), първо се погасяват
всички главници. При погасяване на главниците на еднородните задължения
(задължения от една и съща подгрупа (например подгрупа данъци) не се прилага
съразмерност между различните видове задължения (например данък върху
добавената стойност, корпоративен данък и др. данъци). Погасяването в
подгрупата се извършва в последователност от най-старото към най-новото
задължение, определено според датата на доброволно плащане по аргумент от чл.
76 от Закона за задълженията и договорите, … . След пълното погасяване на
главниците в съответната подгрупа се пристъпва към разпределение на плащането
по лихвите за този род задължения съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК. Правилата за определяне
поредността на главниците се прилагат и по отношение на лихвите.".
След изчерпване на административния
ред, решението на контролния орган е оспорено по съдебен ред.
Спорът по делото касае разпределение
на суми, постъпили във висящо изпълнително дело, като публичните задължения
съставляват от една страна главници за данъци и от друга - лихви върху задължения
за задължителни осигурителни вноски (ДОО, здравно осигуряване и УПФ).
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на Административен съд – гр. Русе, намира следното от
правна страна:
Жалбата е допустима. Подадена е от
надлежна страна, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност, при изчерпана процедура за административно
обжалване, съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК.
Процесното решение е издадено от оправомощен
за това орган в рамките на неговата компетентност, а именно - от лицето
изпълняващо длъжността териториален директор на ТД на НАП – гр. Варна, съгласно
Заповед № ЗЦУ-ОПР-13/31.05.2017 г.
Потвърденото разпореждане е издадено
от публичен изпълнител, оправомощен по силата на чл. 167, ал. 1 от ДОПК да
извършва действия по принудително изпълнение, в рамките на което се включва и
процесното разпореждане за разпределение на постъпили по изпълнителното дело
суми.
Не е налице отменителен порок по чл.
146, т. 1 от АПК - липса на компетентност.
Решението е издадено в писмена форма.
В административната преписка се съдържат данни за фактическите обстоятелства,
послужили за формиране съдържанието на волеизявлението.
В хода на административното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, съставляващи
отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Наличието на такива не се и
твърди от жалбоподателя. Всички факти и обстоятелства, от значение за предмета
на оспореното разпореждане, са били известни, безспорни и анализирани от
водещия производството орган.
Оспореното решение е постановено в
нарушение на материалния закон:
Съгласно чл. 169, ал. 8 от ДОПК (изм. бр. 94 от 2015 г.) след образуване на
изпълнителното дело публичните вземания се погасяват в следната
последователност: разноски, главница, лихви. Законодателното решение на
процесното правоотношение предвижда облекчаване положението на длъжника след
иницииране на принудителното събиране на задълженията, като при недостатъчност
на постъпленията първо се погасяват главниците, които са лихвоносни, а след
това лихвите, които не са основа за ново задължение. В тази връзка данъците и
вноските за обществено осигуряване, визирани в чл. 219 от ДОПК, се включват в
групата на главницата, а не на лихвата и подлежат на преимуществено погасяване
до изчерпването им.
Разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК не влиза в противоречие с
чл.219 от ДОПК. Разнородността на задълженията по чл. 219 от ДОПК касае видове
публични задължения, които са главници. Разграничението на задълженията
(разноски, главница и лихва) по чл. 169,
ал. 8 от ДОПК е на база различното предназначение, респ. произход на
задължението: разноски (такси, депозити и хонорари), лихва (обезщетение за
просрочие на парично задължение) и главница (публично задължение, различно от
обезщетение за забава на парично задължение). Освен че не е налице противоречие
между двете норми, нито една от двете норми не изключва приложението на
другата. Така при съобразяване на поредността определена в чл. 219 от ДОПК
следва да бъдат погасявани първо главниците и после лихвите по посочените
задължения, т.е първо следва да бъдат погасени всички главници от първа група,
което става чрез съразмерно разпределение на постъпващите суми между отделните
видове задължения в тази група, и едва след това да се премине към погасяването
на задължения от втора група, където попадат и задълженията за лихви, върху
посочените в първата група видове задължения. Видно от текста на чл. 219, ал.
1, т. 1 от ДОПК в тази група не се включват лихвите върху изброените видове
задължения.
Приложеното от решаващия орган
тълкуване и приложение на чл. 219 и чл. 168, ал. 8 от ДОПК противоречи изцяло
на целта на закона да осигури такъв начин за погасяване на вземанията на
длъжника, че да е сведена до минимум възможността за увеличаване на
задълженията му в процеса на погасяването. Точно по тази причина във всички
случай както преди, така и след образуване на изпълнително производство, ДОПК е
регламентирал, че винаги първо се погасяват главниците и след това лихвите.
В обобщение, внесената на 25.03.2019
г. сума от 3000 лева по процесното изп. дело е следвало да се насочи за
погасяване на главниците до нулирането им при наличие на постъпления, и при
евентуален остатък от получени плащания, да се пристъпи към погасяване на
лихви. По делото не е спорно, че към момента на извършване на процесното
разпределение по изпълнителното дело, по което длъжник е жалбоподателя са
налице дължими главници за данъци над погасените с това разпределение. Административният
орган е допуснал нарушение на материалния закон, визиран в чл. 169, ал. 8 от ДОПК, като е тълкувал и приложел
нормата на чл. 219 от ДОПК в противоречие с целта на закона, което съставлява
отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. В този смисъл оспорването
е основателно и следва да се уважи.
Преписката следва да се изпрати по
компетентност на публичния изпълнител за предприемане на съответните действия
съгласно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на
закона.
При този изход на делото в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна
такса – 10 лв. и адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лв.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът:
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.В.Н. *** Решение № 265/05.09.2019
г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Разпореждане №
С190018-125-0084108/26.03.2019 г. на публичен изпълнител в дирекция
"Събиране" при ТД на НАП – Варна, офис Русе.
ИЗПРАЩА преписката по компетентност на
публичния изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Русе за предприемане на
действия съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите - гр. Варна да заплати на Д.В.Н. ***, ЕГН ********** разноски
по делото в размер на 610 (шестстотин и десет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: