РЕШЕНИЕ
№ …
Гр.
София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГО, I-11-ти
състав, в
публичното
заседание на осми
февруари две
хиляди и двадесет
и втора
година в
състав:
СЪДИЯ:
Илиана
Станкова
при
секретаря Диана
Борисова, като
разгледа гр.д.
№ 3044/2006 г., за да се
произнесе,
взе предвид
следното:
Ищецът М.НА
В.Р.твърди, че
на ответника Д.И.Т.
- Х., в
качеството й
на служител в
дипломатическото
посолство на
Р.България в
гр. Будапеща,
Р. Унгария, е
бил
предоставен
за ползване
апартамент №
11, с площ от 64
кв.м., находящ се
на първия
етаж в бл. В, в
посолския
комплекс,
находящ се на
адрес гр.
Будапеща,
район ХІІ, ул.
Барта 6/Б. Сочи,
че на 14.08.1997 г. е
прекратено
трудовото правоотношение
с ответника
за
длъжността „предовач
І-ва
категория“, с
което е
отпаднало и
основанието
за ползване
на жилището.
Твърди, че
въпреки
прекратяване
на трудовото
правоотношение
ответникът
продължил да
ползва
жилищния
имот, като
неколкократо
го е канил да
предаде
държането му,
както и го е канил
да му изплати
дължимото
обезщетение за
ползване на
жилището без
основание и
за заплатените
от ищеца
разходи
свързани с ползването
му, но той не
сторил това.
Претендира
обезщетение
за ползване
на имота без
основание за
периода 14.08.1997 г. –
25.05.2006 г. в размер както
следва: за
периода 14.08.1997 г. – 31.01.2001 г.
включително –
717 120 форинта;
както и лихва
за забава за
периода 23.12.2003
г.-15.09.2006 г. в размер
на 254 461 форинта; обезщетение
за периода за
периода 01.02.2001 г. –
30.06.2003 г. – 9280 USD, както
и лихва за
забава на
тази сума за
периода 23.12.2003
г.-15.09.2006 г. в размер
на 3403,74 щатски
долара;
обезщетение за
периода 01.07.2003 г. –
25.05.2006 г. в размер
на сумата от 11 138
евро, както и лихва
за забава за
периода от 23.12.2003
г. – 15.09.2006 г. в
размер на 2176,95
евро /уточнителна
молба от 06.07.2015 г.,
лист 167 от
делото/.
Претендира и
обезщетение
за заплатените
консумативни
разходи по
време на
ползване на
имота от ответника,
както следва:
1. разходи за
електрическа
енергия за
периода 14.08.1997 г. –
25.05.2006 г. в
размер на 142153,00 HUF и
лихва за
забава от 04.02.2000 г. –
до 25.05.2006 г.
в размер на 48 939,34
HUF; 2.
такса смет –
за периода 01.09.1997
г. – 01.05.2006 г. в
размер на 166 632,00 HUF и
лихва за
забава за
периода 04.02.2000 г. – до
25.05.2006 г. в
размер на 60165,55 HUF; 3.
профилактика
на комини - за
периода 01.09.1997 г. –
25.05.2006 г. в размер
на 28597,00 HUF
и лихва за
забава за
периода 04.02.2000 г. – до
15.09.2006г. в размер
на 10 632,87 HUF; 4.
Вода по
водомери - за
периода 01.01.1999 г. – 25.05.2006
г. в размер на 300
122,00 HUF
и лихва за
забава за
периода 04.02.2000 г. –
до 15.09.2006г. в
размер на 89 597,56 HUF; 5. Вода по
разпределение
- за периода 30.11.1997
г. – 26.10.2004 г. в
размер на 109 273 HUF и
лихва за
забава за
периода 04.02.2000 г. –
до 15.09.2006г. в
размер на 67035,87HUF.
Ответникът
Д.И.Т. – Х.
оспорва
исковете.
Оспорва
ищецът да е
собственик
на процесния
недвижим
имот. Прави
възражение
за погасителна
давност
/становище от
02.11.2017 г., лист 329 от
делото/.
Съдът,
като
съобрази
събраните
доказателства,
достигна до
следните
фактически и
правни
изводи:
От
фактическа
страна.
На 06.12.1980г.
между
правителството
на Народна
република
България и
правителството
на
Унгарската
народна
република
/УНР/ е
подписано
споразумение
за предоставяне
на трайно
ползване на
парцели за строителство
за жилищни
нужди за
служители на
Посолството
на Народна
република
България в Будапеща
и за
условията на
строителството.
Според чл. 1
правителството
на УНР
предоставя
на
правителството
на НРБ за
трайно ползване
парцели, сред
които и
парцел в гр. Будапеща
ХІІ, ул. Барта
№ 6 с площ от 3620
кв.м., които
парцели са
празни, годни
за строителство,
с цел
построяване
на жилища за
настаняване
на служители
на
Посолството
на НРБ в
Будапеща.
Според чл. 2 на
спогодбата
Българската
държава има
право да
ползва парцелите,
докато
съществуват
построените
в тях сгради,
които според
§ 3 ще са
собственост на
Българската
държава.
Видно
от акт № 126 за
публична
държавна
собственост
на недвижим
имот, намиращ
се на територията
на Р.Унгария,
гр. Будапеща,
район ХІІ, ул. ******на
основание чл.
70, ал. ЗДС и
посочената
по-горе
спогодба от
06.12.1980 г. Българската
държава е
посочена
като
собственик на
няколко
апартамента,
в сгради блок
А и В, построени
в парцела, в
т.ч. и
апартамент 11,
в бл. В, с площ
от 64 кв.м. В акта
е посочено,
че на
основание чл.
132, ал. 1 ППЗДС
имотите са
предоставени
за ползване на
М.на В.Р..
Видно
от заверен
акт за
собственост
/лист 305 от
делото/,
издаден от
Областна
управа на Столица
Будапеща,
район ХІІ,
като
собственик на
парцел с площ
от 3620 кв.м., на ул. *******представляващ
жилищна
сграда с двор,
към 29.11.1968 г.
собственик е
вписан
Унгарската
държава,
което
обстоятелство
е заличено на
04.08.2004 г. и като
правоприемник
е посочен ЦД Х.
ингатланфоргалмазо
еш
солгалтато
РТ., а като
траен
ползвател,
вписан на 15.12.1982 г.
е посочено
Посолство на
Р.България в
Будапеща,
което
обстоятелство
е заличено на
04.08.2004 г. и след
обжалване,
въз основа на
решение от 25.03.2010
г.
Посолството
на Р.България
в Будапеща е
посочено отново
като траен
ползвател.
Не
е спорно
между
страните, че
на 14.08.1997 г. трудовото
правоотношение
между М.НА В.Р.и
ответника Д.И.Т. – Х.
е прекратено.
Ищецът
е изпратил до
ответника
няколко покани
за
освобождаване
на имота и за
заплащане на
дължимото
обезщетение
за ползване
на имота без
основание,
получени лично
от Д.И.Т. – Х.,
както следва:
покана от 22.06.1998 г.,
получена на
23.06.1998г.; от 16.12.2003 г.,
получена на
27.12.2003 г., на адреса
на процесния
имот; писмо
от 07.11.2005 г. –
получено на 10.11.2005
г.; покана от 23.01.2006
г., получена
на 26.01.2006 г., покана
от 14.04.2006г.,
получена на
14.04.2006г.
По
делото не е
спорно между
страните, а и
се установява
от събраните
по делото
писмени
доказателства
/получена
покана на 27.12.2003г.,
признание
обективирано
в
определение
по дело № 40000234/2000 г.
на СРС, 40
състав/, че
през
процесния
период Д.И.Т. – Х.
е продължила
ползването
на
предоставения
й във връзка
със
сключения и
прекратен трудов
договор
недвижим
имот – апартамент
№ 11, с площ от 64
кв.м., находящ
се на първия етаж
в бл. В, в
посолския
комплекс,
находящ се на
адрес гр.
Будапеща,
район ХІІ, ул.
Барта 6/Б. Това
обстоятелство
се
установява и
от факта, че и
в хода на
настоящия
процес
ответникът Д.И.Т.
– Х. е
призована
чрез лично
връчване, на
адреса на
процесния
имот – лист 107 от
делото.
Като
писмени
доказателства
по делото са
приети
4 броя
договори за
наем за имоти
на адрес ул. *******тяло
А и Б,
отдавани под
наем от М.НА
В.Р.в периода
24.01.2001 г. – 01.09.2006 г.
Според
заключението
на приетата в
о.с.з., проведено
на 08.02.2022 г.,
съдебно-счетоводна
експертиза дължимият
пазарен наем
за периода 14.08.1997
г. – 30.06.2003 г. възлиза
в размер на 5
евро месечно на
квадратен
метър, в
периода 01.07.2003г. – 01.09.2006г.
– по 5 евро
месечно на
квадратен
метър, а в
периода 01.09.2006г. –
30.09.2007 г. – по 4 евро
месечно на
квадратен
метър, при
която цена, с
оглед
квадратурата
на процесния
имот от 64 кв.м.
средната
пазарна наемна
цена за
периода възлиза
на 01.02.2001 г. – 30.06.2003 г. – 9280 USD, а
за периода 01.07.2003
г. – 25.05.2006 г. - на
сумата от 11 138
евро. За
периода 14.08.1997 г. – 31.01.2001 г.
включително
вещото лице е
изчислило
дължимият
пазарен наем
в щатски
долари, но
доколкото за
този период
не са налице
данни
договорите
за наем на пазара
да са
сключвани в
тази валута,
съдът намира,
че дължимото
обезщетение
е в националната
валута на Р.
Унгария и
преизчислено
от съда на
основание чл.
162 ГПК, възлиза
на сумата от 717
120 форинта.
Според
заключението
на приетата в
о.с.з., проведено
на 08.02.2022 г.,
съдебно-счетоводна
експертиза
дължимите
разходи за
процесния
имот,
заплатени от
ищеца и
разпределени
по разпределителни
протоколи,
възлизат за процесния
период 14.08.1997 г. – 25.05.2006
г., както
следва: за
електрическа
енергия в
размер на 141972,35 форита;
за такса смет
- в размер по-голям
от
претендирания
от 166 632,00 форинта –
в размер на 174 904,00
форинта; за
профилактика
на комини в
размер на 28597,00 форинта;
за вода по
водомери - в
размер на 300 122,00 форинта;
за вода по
разпределение
- в размер на 101 630,04
форинта.
Според
заключението
общият
размер на лихвата
за забава
върху тези
суми за
периода 04.02.2000 г. –
15.09.2006 г. възлиза в
размер на 271 424,5
форинта.
При
така
установеното
от
фактическа
страна, от
правна
страна съдът
намира
следното:
По
приложимото
материално
право.
С оглед
правилата на
чл. 111 от
Кодекса за
международно
частно право,
приложимото
материално
право в
настоящия процес
е това на Р.
Унгария,
което съдът,
предвид
липсата на
процесуална
активност на
страните в
тази връзка,
установи от
публично
известни
източници.
Според
разпоредбата
на
член 361,
параграф 1 от Закон
№IV от 1959
г.,
установяващ Гражданския
кодекс в Р. Унгария,
приложим към
процесния
период, всяко
лице, което
получи имуществена
облага без
правно
основание, в
ущърб на
друго лице, е
длъжно да
върне посочената
облага.
За
основателността
на иска в
тежест на ищеца
беше да
установи, че
е оправомощен
ползвател на
процесния
имот през
процесния
период, както
и че
ответникът е
ползвал
същия без основание,
което е
довело до
неоснователно
обогатяване
на последния.
В тежест на
ищеца беше да
докаже и
стойността
на разходите,
които е
заплатил за
ползване на
процесния недвижим
имот, в
периода, в
който същият
е ползван от
ответника.
От
събраните по
делото
писмени
доказателства
се
установява,
че сградата,
в която са намира
процесният
апартамент е
собственост
на
Българската
държава по
силата на учреденото
й право на
строеж с
междуправителствена
спогодба от
06.12.1980 г., като
същият е
предоставен
за
управление и
ползване на М.на
В.Р..
По делото
не е спорно
между
страните, а и
от събраните
по делото
писмени
доказателства
се
установява,
че в периода 14.08.1997
г. – 25.05.2006 г.
ответницата Д.И.Т. – Х. е
ползвала
апартамент №
11, с площ от 64
кв.м., находящ
се на първия
етаж в бл. В, на
ул. „Барта“, гр. Будапеща,
Р. Унгария.
С
ползване на
процесния
апартамент
ответникът
се е обогатил
за сметка на
ищеца, поради
което му
дължи
обезщетение
със сумата на
пазарния
наем за
процесния
период, както
и разходите,
които ищецът
е заплатил за
ползването му
от ответника.
По
възражението
за
погасителна
давност.
В чл. 324, ал.1
от Гражданския
кодекс в Р.
Унгария е
предвидено,
че
вземанията
се погасяват
с 5-годишна
давност.
Според чл. 327 от
кодекса давността
се прекъсва
с
писмената
покана за
плащане или
подаване на
искова молба,
като след
това започва
да тече нова
давност.
По делото
се
установява,
че ищецът е
отправил,
следните
получени от
ответника
покани за
плащане: от 16.12.2003
г., получена
на 27.12.2003 г., от 07.11.2005 г. – получено
на 10.11.2005 г., покана
от 23.01.2006 г.,
получена на
26.01.2006 г., покана от
14.04.2006г., получена
на 14.04.2006г. С оглед
тези моменти
на
прекъсване
на давността,
погасени по
давност се
явяват
вземанията
изтекли за
периода преди
дата 27.12.1998 г. Ето
защо искът за
неоснователно
обогатяване
за ползване
на процесния
имот следва
да бъде
уважен за вземанията
станали
изискуеми за периода
след 01.12.1998 г.
/доколкото
вземането за
декември
става изискуемо
с изтичане на
месеца/, като
за първия
исков период,
за който претендираната
сума е във
форинти
искът следва
да бъде
уважен за
периода 01.12.1998 г. -
31.01.2001 г. за сумата
в размер на 414 720 форинта
/24 месеца х 17 280
форинта
месечно = 414 720
форинта/. За
периода 14.08.1997 г. – 30.11.1998
г. и за
горницата до
пълния
предявен
размер от 717 120 форинта
искът следва
да бъде
отхвърлен.
Искът за неоснователно
обогатяване
за обезщетение
за ползване следва
да бъде
уважен
изцяло за
периода 01.02.2001 г. –
30.06.2003 г. за сумата
от 9280 USD и
за периода 01.07.2003
г. – 25.05.2006 г. за
сумата от 11 138
евро.
Искът
следва да
бъде уважен и
за стойността
на заплатени
разходи за
ползване на
вещта станали
изискуеми
след 28.12.1998 г. до 25.05.2006
г., които
изчислени от
съда на
основание чл.
162 ГПК
възлизат на
сумата, както
следва: за
електрическа
енергия в
размер на 134 608
форинта; за
такса смет – в
размер на 156 571
форинта; за
почистване
на комини – в
размер на 27 208
форинта; за
вода по
разпределение
– в размер на 67 182
форинта /от дължимата
сума по
експертиза са
извадени сумите
по протоколи
за № 2/30.11.1997 г., 3/28.02.1998 г.;
4/30.04.1998 г.,5/30.09.1998 г./. За
разликата до
пълните
предявени
размери
исковете
следва да
бъдат
отхвърлени.
За заплатени
разходи за
вода по
водомер няма
погасени по
давност суми,
поради което
искът следва да
бъде уважен
изцяло за
периода 01.01.1999 г. –
25.05.2006 г. и за
сумата в
размер на 300 122,00
форинта.
По
иска за лихва
за забава.
В член 301,
параграф 1 от
кодекса е
прието, при парично
задължение, освен
ако не е
предвидено
друго,
длъжникът плаща
лихва, считано
от датата
на
неизпълнението
си, в размер
на основния
лихвен
процент на
централната
банка,
действащ към
последния
ден,
предшестващ календарното
полугодие, в
което е
настъпила
забавата,
когато става
въпрос за
дълг, който
не се
олихвява.
Задължението
за плащане на
лихва
възниква
дори ако
длъжникът посочи
оправдание
за забавата.
От страна
на ищеца,
чиято е
доказателствената
тежест в
процеса, не
са
ангажирани
доказателства
за размера на основния
лихвен
процент на
централната
банка на Р.
Унгария,
действащ към
последния
ден,
предшестващ календарното
полугодие, в
което е
настъпила
забавата. Доколкото
искът се
явява
доказан по
основание
съдът намира,
че на
основание чл.
162 ГПК следва
да бъде
уважен в
предявения
размер по
исковете за
лихва за
забава на
обезщетенията
за ползване,
претендирани
в щатски долара
и в евро,
доколкото не
са погасени
по давност, а
по иска за
обезщетение
за ползване
за периода 01.12.1998
г. - 31.01.2001 г., искът
за лихва за
забава
следва да
бъде уважен в
размер на 100 000
форинта.
Следва да
бъде
присъдена и
лихва за
забава върху
непогасените
по давност вземания
за заплатени
консумативни
разходи,
който
преизчислена
от съда на
основание чл.
162 ГПК, на база
данните от
заключението
на
счетоводната
експертиза,
приложение №
1 възлиза на
сумата в
размер, както
следва: - върху
разходите за
електроенергия
– в размер на 41 377
форинта.;
върху
разходите за
такса смет – в размер
на 54496,69 форинта;
върху сумата
за
профилактика
на комини – в
размер на 9404,62
форинта;
върху сумата за
вода по
разпределение
– в размер на 12754,84
форинта.
Върху
главницата за
заплатена
вода по
водомери
следва да бъде
присъдена
лихва и лихва
за забава за
периода 04.02.2000 г. –
до 15.09.2006г.
в размер на 89
597,56
форинта,
съгласно
приложение №
1 от заключението
на приетата
счетоводна
експертиза.
По
разноските.
Страните
не
претендират
разноски,
поради което
не им се
присъждат
такива.
Така
мотивиран,
съдът на
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
Д.И.Т. – Х., ЕГН:
********** да заплати
на М.НА В.Р., с
адрес гр.
София, ул. *******на основание
член
361, от Закон
№ IV
от1959 г.,
установяващ Гражданския
кодекс в Р.
Унгария
сумата в
размер на 414 720
форинта –
обезщетение
за
неоснователно
обогатяване,
изразяващо
се в ползване
без
основание на недвижим
имот,
представляващ
апартамент №
11, с площ от 64
кв.м., находящ
се на първия
етаж в бл. В, в
посолския
комплекс,
находящ се на
адрес гр.
Будапеща,
район ХІІ, ул. ******за
периода 01.12.1998 г. -
31.01.2001 г., ведно със
законната
лихва от
датата на
подаване на
исковата
молба – 15.09.2006 г. до
окончателното
плащане,
както и лихва
за забава в
размер в
размер на 100 000
форинта за
периода 23.12.2003
г.-15.09.2006 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за
обезщетение
за
неоснователно
обогатяване
от
ползването
за периода 14.08.1997
г. – 30.11.1998 г. и за горницата
до пълния
предявен
размер от 717 120 форинта,
както и иска
за лихва за
забава за горницата
до пълния
предявен
размер от 254 461
форинта.
ОСЪЖДА
Д.И.Т. – Х., ЕГН:
********** да заплати
на М.НА В.Р., с
адрес гр.
София, ул. *******на
основание член
361, от Закон
№ IV
от1959 г.,
установяващ Гражданския
кодекс в Р.
Унгария
сумата в
размер на 9280 щатски
долара –
обезщетение
за
неоснователно
обогатяване,
изразяващо
се в ползване
без
основание на
недвижим
имот,
представляващ
апартамент №
11, с площ от 64
кв.м., находящ
се на първия
етаж в бл. В, в
посолския
комплекс,
находящ се на
адрес гр.
Будапеща,
район ХІІ, ул. ******за
периода 01.02.2001 г. –
30.06.2003 г., ведно със
законната
лихва от датата
на подаване
на исковата
молба – 15.09.2006 г. до окончателното
плащане,
както и лихва
за забава за
периода 23.12.2003
г.-15.09.2006 г. в размер
на 3403,74
щатски
долара.
ОСЪЖДА
Д.И.Т. – Х., ЕГН:
********** да заплати
на М.НА В.Р., с
адрес гр.
София, ул. *******на
основание член
361, от Закон
№ IV
от1959 г.,
установяващ Гражданския
кодекс в Р.
Унгария
сумата в
размер на 11 138 евро –
обезщетение
за
неоснователно
обогатяване,
изразяващо
се в ползване
без
основание на
недвижим
имот, представляващ
апартамент №
11, с площ от 64
кв.м., находящ
се на първия
етаж в бл. В, в
посолския
комплекс,
находящ се на
адрес гр.
Будапеща,
район ХІІ, ул. ******за
периода 01.07.2003 г. –
25.05.2006 г., ведно със
законната
лихва от
датата на
подаване на
исковата
молба – 15.09.2006 г. до
окончателното
плащане,
както и лихва
за забава за
периода 23.12.2003 г. –
15.09.2006 г. в размер
на 2176,95
евро.
ОСЪЖДА
Д.И.Т. – Х., ЕГН:
********** да заплати
на М.НА В.Р., с
адрес гр.
София, ул. *******на
основание член
361, от Закон
№ IV
от1959 г.,
установяващ Гражданския
кодекс в Р.
Унгария
сумата в
размер на 11 138 евро –
обезщетение
за
неоснователно
обогатяване,
изразяващо
се в ползване
без
основание на недвижим
имот,
представляващ
апартамент №
11, с площ от 64
кв.м., находящ
се на първия
етаж в бл. В, в
посолския
комплекс,
находящ се на
адрес гр.
Будапеща,
район ХІІ, ул. ******за
периода 01.07.2003 г. – 25.05.2006
г., ведно със
законната
лихва от
датата на подаване
на исковата
молба – 15.09.2006 г. до
окончателното
плащане,
както и лихва
за забава за
периода 23.12.2003 г. –
15.09.2006 г. в размер
на 2176,95
евро.
ОСЪЖДА
Д.И.Т. – Х., ЕГН:
********** да заплати
на М.НА В.Р., с
адрес гр.
София, ул. *******на
основание член
361, от Закон
№ IV
от1959 г.,
установяващ Гражданския
кодекс в Р.
Унгария
следните
суми за
заплатени от ищцеца
разходи
свързани с ползването
на
апартамент
№ 11, с площ от 64 кв.м.,
находящ се на
първия етаж в
бл. В, в посолския
комплекс,
находящ се на
адрес гр.
Будапеща,
район ХІІ, ул. ******за
периода 01.12.1998 г. до 25.05.2006 г.,
както следва:
за
електрическа
енергия в
размер на 134 608 форинта,
ведно със
законната
лихва от
датата на подаване
на исковата
молба – 15.09.2006 г. до
окончателното
плащане,
както и лихва
за забава за
периода 04.02.2000 г. –
до 25.05.2006 г.
в размер на 41377 форинта;
за такса смет
– сумата в
размер на 156 581 форинта,
ведно със
законната
лихва от
датата на подаване
на исковата
молба – 15.09.2006 г. до
окончателното
плащане,
както и лихва
за забава за
периода 04.02.2000 г. –
до 25.05.2006 г.
в размер на 54496,69
форинта; за
профилактика
на комини – 27208
форинта,
ведно със
законната
лихва от
датата на подаване
на исковата
молба – 15.09.2006 г. до
окончателното
плащане,
както и
сумата в
размер на 9404,62 форинта –
лихва за
забава за
периода 04.02.2000 г. – до
25.05.2006 г.; за вода по
разпределение
– в размер на 67 182
форинта, ведно
със
законната
лихва от
датата на подаване
на исковата
молба – 15.09.2006 г. до
окончателното
плащане,
както и
сумата в
размер на 12754,84 форинта –
лихва за
забава за
периода 04.02.2000 г. – до
25.05.2006 г. и за вода
по водомери в
размер на 300 122,00 форинта и
лихва за
забава за
периода 04.02.2000 г. –
до 15.09.2006г.
в размер на 89 597,56
форинта,
като ОТХВЪРЛЯ
исковете за
заплатени
разходи за
периода за 14.08.1997
г. – 30.11.1998г., както
следва: за
електрическа
енергия до
пълния
предявен
размер от 142153,00
форинта и за
лихва за
тяхната
забава до
пълни
предявен
размер от 48 939,34
форинта; за
разходи за
такса смет до
пълния
предявен
размер от 166 632,00
форинта и лихва
за тяхната
забава до
пълни
предявен
размер на 60165,55
форинта; за
профилактика
на комини до
пълния
предявен
размер на 28597,00
форинта и лихва
за забава за
до пълния
предявен размер
на 10 632,87 форинта;
за вода по
разпределение
пълния
предявен
размер от 109 273 форинта и
лихва за тяхната
забава до
пълни предявен
размер от 67035,87
форинта.
Решението
подлежи на
обжалване
пред Софийски
апелативен
съд в
двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
СЪДИЯ: