РЕШЕНИЕ
№ 438
гр. Пловдив, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300500399 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х. Г. Х., чрез пълномощника си
адв.А. П. от АК Пловдив срещу решение № 397/28.11.2022г. по гр.д. №
118/2022г. по описа на РС Асеновград, ІV граждански състав, с което е
отхвърлен предявеният иск от Х. Г. Х. ЕГН**********, с посочен адрес ***
против Г. А. К. ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване ***да бъдат
изменени на основание чл. 59 ал.9 СК постановените мерки относно детето Д.
Х. Х. ЕГН **********, определени по силата на съдебно решение по гр. д.
910/2018г по описа на АРС, като бъде определен режим на лични отношения,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в събота и неделя от
09,00ч до 18,00ч без преспиване до навършване на 7 годишна възраст на
детето, 20 дни през лятото – еднократно или 2 пъти за по 10 дни, което време
да не съвпада с времето, през което майката ползва редовния си годишен
отпуск , по 2 дни за всяка четна или нечетна Нова година, като се редуват с
майката, един ден преди или след рождения ден на детето, а след навършване
на 7 годишна възраст на детето: всяка първа и трета седмица от месеца от
1
09,00ч до 18,00ч в неделя с преспиване, 20 дни през лятото – еднократно или
2 пъти по 10дни , което време да не съвпада с времето, през което майката
ползва редовния си годишен отпуск, по 2 дни за всяка четна или нечетна Нова
година, като се редуват с майката, един ден преди или след рождения ден на
детето, един – два дни в междусрочни ученически ваканции.
Решението се обжалва изцяло, като неправилно, немотивирано и
постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че от една страна
съдът приема за безспорно, че отношенията между родителите са
изключително влошени, а от друга страна приема, че твърденията в исковата
молба, че майката отклонявала срещите на бащата с детето са останали
недоказани. Сочи се, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските
показания по делото като по отношение на свидетелите М. К. и Д.К. не е
отчел, че същите са близки роднини на въззиваемата страна и са
заинтересовани от изхода на делото. Сочи се, че неправилно не са
кредитирани показанията на свидетеля Г. и свидетеля Ю., защото фактите не
са възприети лично, а се базират на чуто от ищеца. Сочи се, че неправилно е
интерпретирано заключението на приетата по делото съдебно-психологична
експертиза. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения иск с разширяване на режима на лични отношения между бащата
и детето. Претендират се разноските по делото.
Подаден е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемата Г. К., с
който въззивната жалба се оспорва, иска се оставянето й без уважение и
потвърждаване на решението, претендират се направените разноски в това
производство.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Основателно е възражението на жалбоподателя Х., че съдът неправилно
2
е кредитирал свидетелските показания по делото и че неправилно е
интерпретирано заключението на приетата по делото съдебно-психологична
експертиза. Решаващите изводи на РС Асеновград, че както свидетелските
показания така и експертизата водят на логическото решение, че не е в
интерес на детето към настоящия момент да бъде променян съществуващият
много ограничен режим на лични отношения. Също не се споделя и втория
извод на първата инстанция, че при така определените мерки на лични
отношения за бащата е налице възможност да вижда детето, а твърдението че
майката препятства този негов контакт не е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
На първо място от събраните по делото свидетелски показания не може
да се направи еднозначен извод, че нормалните контакти на бащата с почти 7
годишния му син застрашават по някакъв начин живота и здравето на детето
или му се отразяват зле на психиката. Подобни данни има само в показанията
на пряко заинтересуваните от изхода на делото свидетели М. К. и Д.К.,
съответно сестра и майка на ответницата Г. К.. В показанията на
непредубедените свидетели посочени от ищеца Х.-К. Г. и Р.Ю. подобни
данни няма. И от последните свидетели ясно личи един обективен факт по
това дело, а именно липсата на личен контакт на детето с баща му в близкото
минало, та от тези контакти да се правят някакви кардинални изводи за
отношенията син-баща. Погледнато обаче от писмените доказателства по
делото е налична по точна картина на семейните отношения по делото.
Видно от социалния доклад по делото /л.46-48/ в интерес на детето е да има
пълноценна връзка и с двамата родители, която към настоящия момент
спрямо бащата е нарушена. С оглед на това социалния работник препоръчва
да бъде съобразен и новият режим на контакти с бащата, който да дава
възможност и за функционално родителстване. Тоест според обективния
социален работник в интерес на детето е не да се остави да действа стария
режим на лични отношения, а да се определи нов режим, който да дава
възможност на детето да има по-добра лична връзка с баща си. Които изводи
са в пряко противоречие с изводите на първата инстанция. Съдебно-
психологичната експертиза /л.109-110/ намира, че емоционалната и
доверителна връзка между баща и син е в нестабилно състояние, като причина
за това са редките, инцидентни и нерегламентирани лични контакти на детето
Д. с баща му. Като при това липсва налично родителско отчуждение между
3
бащата и детето, което опровергава като недостоверни показанията на
свидетелите М. К. и Д.К., за лошо понасяне на детето на редките срещи с
баща му далеч в миналото. Видно от приложените доказателства за налични
дела по ЗЗДН същите касаят само отношенията между родителите на детето,
но не е налично домашно насилие упражнявано от бащата срещу детето му.
Ето защо, според въззивният съд, правилния извод който следва да се
направи в казуса е че интереса на детето изисква съдът да определи нов
режим на лични отношения, изразени в срещи, които да са редовни,
разширени спрямо предходния режим и осигуряващи наистина лична връзка
на детето с баща му. Родителите могат да имат каквито си искат лични
отношения помежду си, но това не следва да се отразява върху интересите на
детето от лична връзка с всеки един от родителите му. При това въззивният
съд преценява, че искът е основателен и следва да се измени режима на лични
отношения между ищеца Х. и сина му Д., както следва. Бащата следва да има
лични срещи със сина си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с
преспиване в съботната нощ, с право на бащата да взема детето от 10.00 часа
в събота и да го връща в 16.00 часа в неделя в дома на майката; 20 дни или
два пъти по 10 дни през лятото, който да не съвпада с платения отпуск на
майката; през Новогодишни празници – в четните години бащата да взема
детето от 10.00 часа на 31.12 на съответната календарна година, с преспиване
на детето при бащата и връщане на детето при майката, по местоживеенето на
детето, до 16.00 часа на 01.12 на следващата календарна година; един ден
преди или след рождения ден на детето. Ето защо обжалваното решение
следва изцяло да се отмени и да се постанови ново решение в горния смисъл.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
жалбоподателя Х. с оглед уважаване на неговия иск следва да се присъдят
разноските направени за това производство на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Такива направени пред първата инстанция са 600 лева за адвокатски хонорар
/л.4/, 125 лева /л.70/, общо 725 лева. Такива направени пред въззивната
инстанция 27,50 лв. за държавна такса /л.9/, за адвокатски хонорар за
въззивната инстанция в размер на 600 лв. /л.31/, общо 627,50 лева. Общо
разноски в размер на 1352,50 лева.
4
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 397/28.11.2022г. по гр.д. № 118/2022г.
по описа на РС Асеновград, ІV граждански състав, като вместо това реши:
ОПРЕДЕЛЯ нов режим на лични отношения на бащата Х. Г. Х. ЕГН
**********, с посочен адрес *** с детето Д. Х. Х. ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване в
съботната нощ, с право на бащата да взема детето от 10.00 часа в събота и да
го връща в 16.00 часа в неделя в дома на майката; 20 дни или два пъти по 10
дни през лятото, които дни да не съвпадат с платения отпуск на майката; през
Новогодишни празници – в четните години бащата да взема детето от 10.00
часа на 31.12 на съответната календарна година, с преспиване на детето при
бащата и връщане на детето при майката, по местоживеенето на детето, до
16.00 часа на 01.12 на следващата календарна година; един ден преди или
след рождения ден на детето.
ОСЪЖДА Г. А. К. ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване
***, като майка и законен представител на детето Д. Х. Х. ЕГН **********
да заплати на Х. Г. Х. ЕГН**********, с посочен адрес *** сумата от 1352,50
лева, представляваща разноски за първата и въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5