Р Е Ш Е Н И Е № 215
Гр. Сливен, 13.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора ………..
и при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 388 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Шести септември“ № 27,
представлявано от С.Р. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №
114/08.07.2019 г., издаден от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, с който е
установено по основание и размер задължение на дружеството като дължима такса
за водовземане от подземни води по Разрешително №
0396/04.07.2001 г. за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. за населените места
в община Сливен, както следва: главница в размер на 73 214,68 лв., ведно с
дължимата лихва за забава общо в размер на 9 437,33 лв.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че при
издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалния закон. Моли се съда да отмени оспорения
акт за установяване на публично държавно вземане.
В с.з. оспорващото
дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от адв. С. Р. ***,
който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, с претенция за разноски. Твърди,
че § 9 от ПЗР на ЗВ е неприложим, а ако се приеме приложимост на същия, то ще
се изпадне в противоречие с чл. 194 ал. 1 от ЗВ, според който такси се дължат
за правото на водовземане, а не за фактическото водовземане. Освен това не били и конкретно установени
водните количества, доколкото в общия сбор били включени и водните количества
от ВС „Гергевец“, за която имало друго разрешително, по което дължимите суми са
заплатени. В писмени бележки заявява, че
според чл. 194 ал. 1 от ЗВ таксата се дължи за водовземането
не като фактическо действие, а като предоставено право за използване на водите.
Счита, че § 9 от ПЗР на Закона за водите (ЗВ) е неприложим, позовавайки се на
чл. 9 ал. 3 от Закона за нормативните актове. Според тази норма, с преходни
разпоредби се продължава действието на правила, отменени с новия нормативен
акт, или се урежда тяхното прилагане спрямо висящи правоотношения или спрямо
юридически факти, които са започнали, но не са завършени при действието на
отменения акт. Анализирайки относимите правни норми
твърди, че при действието на настоящия закон за водите водовземането,
осъществено без издадено разрешително, т.е. без учредено право на водоползване не поражда задължение за заплащане на такси. Счита,
че направения анализ и изложени доводи за характера на § 9 от ПЗР на ЗВ като
преходна разпоредба, се налага извода, че по ЗВ такси по чл. 194 се дължат само
за водовземане, осъществено при условията на издадено
разрешително, т.е. при учредено право на водовземане.
Срокът на процесното разрешително бил изтекъл, същото не било преиздавано, а и
не била налице започнала процедура в тази насока. Обхванатият от АУПДВ период
бил след изтичане срока на разрешителното при действието на настоящия ЗВ. За
такова водовземане законодателят предвидил санкция в
чл. 200 ал. 1 т. 1 от ЗВ по административнонаказателен
ред. Изразява предположение, че уредбата в случаите на водовземане
без разрешително да се налага само административна наказателна санкция е
възприет от законодателя, тъй като при изчисляване на дължимите суми при
наложена такава по чл. 200 ал. 1 т. 1 от ЗВ било видно, че те надвишават
многократно размера на таксата. Периодът, обхванат от процесното разрешително
бил след неговото изтичане при действието на настоящия ЗВ. Твърди още, че
всички споменати в АУПДВ нормативни текстове са неприложими в случая. Заявява
незаконосъобразност на акта по изложените доводи.
В с.з. административният
орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. В
писмени бележки заявява неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли.
Към момента разрешителното било с изтекъл срок на действие. Позовава се на § 9
от ПЗР на ЗВ, съгласно който, когато използването на водите се осъществява на
основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите
дължи заплащане на такси, предвидени в този закон, считано от влизането в сила
на тарифите, издаване или преоформяне на разрешителното му, като за правото на
използване на водите се заплаща такса в размер, определен в съответствие с
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017
г., обн. ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г., в сила от
01.01.2017 г., относима към разглеждания период. При
логическо тълкуване на § 9 от ПЗР на ЗВ във връзка с чл. 9 и сл. От Тарифата
следвал изводът, че § 9 се отнася само и единствено до използване на води, но
не и за ползване на водни обекти. В т.см. законодателят бил последователен в
използването и разграничаването на понятията „водоползване“
и „ползване на воден обект“. Цитира чл. 4 от ЗВ, регламентиращ легалната
дефиниция на понятието „воден обект“. Допълнителен аргумент в тази насока било
и обстоятелството, че § 9 от ПЗР на ЗВ се отнася само до ползването на води, но
не и до ползването на воден обект. Това били две различни дейности, а § 9 от
ПЗР на ЗВ обхващал само и единствено ползването на водите. Досежно експертното
заключение заявява, че релевантно в случая било пълно съвпадение между
декларираното от дружеството и отразено в акта количество. Счита за неправилен
извода на вещото лице за смесване на водни количества, доколкото при съпоставка
между двете разрешителни ставало ясно, че за водоснабдяването на с. Самуилово и
с. Гергевец няма издадено разрешително, тъй като в декларацията било посочено
разрешително № 0396/04.07.2001 г., но същото било с изтекъл срок. Смесването на
водите от други водоизточници не водело до невъзможност да се измерят водните
количества, нито било предпоставка за освобождаване от дължимата такса. Не
всички измервателни устройства работели в процесния период поради повреди. При
определяне на публичните задължения административният орган се съобразил изцяло
с предоставените от дружеството данни. Поставянето на измервателни устройства
било вменено в ЗВ като задължение за титулярите на разрешителни, но липсата на
разрешително в случая не означавала освобождаване на ползвателя от това
задължение. Моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди оспорения
АУПДВ.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
„Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ ООД осъществява питейно – битовото водоснабдяване на населените
места в община Сливен, община Нова Загора, община Котел и община Твърдица.
Съгласно приложени
по преписката подавани ежегодно справки за подадена вода за район Сливен, изготвени
от водоснабдителното дружество, количествата подадена вода за 2017 г. възлизат
на 6 556 537 куб.м.
На 04.07.2001 г. на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД било издадено Разрешително за водоползване № 0396, с цел питейно – битово водоснабдяване
на населените места в общини Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица.
На
31.01.2018 г. управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която
декларирал, че по Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за водовземане
от подземни води – с. Калояново през периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.
иззетото количество вода е 21924 куб. м., с единичен размер на таксата по чл.
12 от Тарифата 0,02 лв.
На 31.01.2018 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за водовземане от
подземни води – с. Камен през периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. иззетото
количество вода е 114324 куб. м., с единичен размер на таксата по чл. 12 от
Тарифата 0,02 лв.
На 31.01.2018 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за водовземане от
подземни води – гр. Кермен през периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. иззетото
количество вода е 184116 куб. м., с единичен размер на таксата по чл. 12 от
Тарифата 0,02 лв.
На 31.01.2018 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за водовземане от
подземни води – кв. „Диньо Дачев“, общ. Сливен през периода 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г. иззетото количество вода е 99996 куб. м., с единичен размер на
таксата по чл. 12 от Тарифата 0,02 лв.
На 31.01.2018 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за водовземане от
подземни води – с. Блатец през периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. иззетото
количество вода е 84996 куб. м., с единичен размер на таксата по чл. 12 от
Тарифата 0,02 лв.
На 31.01.2018 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за водовземане от
подземни води – с. Глуфишево през периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.
иззетото количество вода е 76000 куб. м., с единичен размер на таксата по чл.
12 от Тарифата 0,02 лв.
На 31.01.2018 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за водовземане от
подземни води – с. Брястово, общ. Нова Загора през периода 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г. иззетото количество вода е 12360 куб. м., с единичен размер на
таксата по чл. 12 от Тарифата 0,02 лв.
На 31.01.2018 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за водовземане от
подземни води – с. Гавраилово през периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.
иззетото количество вода е 121493 куб. м., с единичен размер на таксата по чл.
12 от Тарифата 0,02 лв.
На 31.01.2018 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за водовземане от
подземни води – с. Глушник през периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. иззетото
количество вода е 72996 куб. м., с единичен размер на таксата по чл. 12 от
Тарифата 0,02 лв.
На 31.01.2018 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за водовземане от
подземни води – с. Драгоданово през периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.
иззетото количество вода е 38004 куб. м., с единичен размер на таксата по чл.
12 от Тарифата 0,02 лв.
На 31.01.2018 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за водовземане от
подземни води – с. Горно Александрово през периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017
г. иззетото количество вода е 149478 куб. м., с единичен размер на таксата по
чл. 12 от Тарифата 0,02 лв.
На 31.01.2018 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за водовземане от
подземни води – с. Младово през периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. иззетото
количество вода е 127769 куб. м., с единичен размер на таксата по чл. 12 от
Тарифата 0,02 лв.
На 31.01.2018 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за водовземане от
подземни води – с. Малко Чочовен през периода
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. иззетото количество вода е 73265 куб. м., с
единичен размер на таксата по чл. 12 от Тарифата 0,02 лв.
На 31.01.2018 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за водовземане от
подземни води – с. Коньово през периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. иззетото
количество вода е 52150 куб. м., с единичен размер на таксата по чл. 12 от
Тарифата 0,02 лв.
На 31.01.2018 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за водовземане от
подземни води – с. Питово, общ. Нова Загора през периода 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г. иззетото количество вода е 72000 куб. м., с единичен размер на
таксата по чл. 12 от Тарифата 0,02 лв.
На 31.01.2018 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за водовземане от
подземни води – гр. Шивачево, общ. Твърдица през периода 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г. иззетото количество вода е 104250 куб. м., с единичен размер на
таксата по чл. 12 от Тарифата 0,02 лв.
На 08.03.2018 г.
длъжностни лица при БД – ИБР извършили проверка във връзка с питейно-битовото
водоснабдяване на населените места в област Сливен, резултатите от която били
обективирани в Констативен протокол № СЛ 94/08.03.2018 г. Съгласно същия, цел
на проверката е определяне на дължимите годишни такси за периода 01.01.2017 г.
– 31.12.2017 г., а питейно-битовото водоснабдяване на населените места на
територията на областта се осъществява съгласно условията в Разрешително №
0396/04.07.2001 г., като водовземането от подземни
води се осъществява от водоизточници, описани за всяко населено място. Според
протокола, дължимата годишна такса е определена на основание представена
информация за добитото и ползвано количество вода и са определени следните
такси по Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г.: гр. Кермен- водовземането
се извършва от ВС Кермен посредством 3 бр. тръбни кладенци, като през 2017 г.
са отнети и използвани 184 116 куб. м. подземни води, с дължима годишна
такса за периода 3682,32 лв.; с. Николаево - водовземането
се извършва от ВС Кермен посредством 3 бр. тръбни кладенци, като през 2017 г.
са отнети и използвани 32 304 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за
периода 646,08 лв.; с. Младово- водовземането се
извършва от ВС Кермен посредством 3 бр. тръбни кладенци, като през 2017 г. са
отнети и използвани 127 769 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за
периода 255,38 лв.; с. Мечкарево - водовземането се
извършва от ВС Кермен посредством 3 бр. тръбни кладенци, като през 2017 г. са
отнети и използвани 59 605 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за
периода 1 192,10 лв.; с. Чокоба - водовземането
се извършва от ВС Чокоба посредством 1 бр. шахтов кладенец, като през 2017 г.
са отнети и използвани 79 580 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за
периода 1 591,60 лв.; с. Бозаджии - водовземането се извършва от ВС
Чокоба посредством 1 бр. шахтов кладенец, като през 2017 г. са отнети и
използвани 4479 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за периода 89,58
лв.; с. Скобелево - водовземането се извършва от ВС Чокоба посредством 1 бр.
шахтов кладенец, като през 2017 г. са отнети и използвани 36905 куб. м.
подземни води, с дължима годишна такса за периода 738,10 лв.; с. Ковачите - водовземането се извършва от ПС Ковачите посредством 3 бр.
тръбни кладенци, като през 2017 г. са отнети и използвани 141910 куб. м.
подземни води, с дължима годишна такса за периода 2838,20 лв.; с. Самуилово - водовземането се извършва от ВС Самуилово посредством 1 бр.
шахтов кладенец и ПС Гергевец, посредством 2 бр. тръбни кладенци, като през
2017 г. са отнети и използвани 97200 куб. м. подземни води, с дължима годишна
такса за периода 1944,00 лв.; с. Глуфишево - водовземането
се извършва от ВС Глуфишево посредством 3 бр. тръбни кладенци, като през 2017
г. са отнети и използвани 76000 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса
за периода 1520,00 лв.; с. Панаретовци - водовземането
се извършва от ВС Глуфишево посредством 3 бр. тръбни кладенци, като през 2017
г. са отнети и използвани 34 000 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса
за периода 680,00 лв.; с. Бинкос - водовземането се
извършва от ПС Бинкос посредством 2 бр. тръбни кладенци, като през 2017 г. са
отнети и използвани 15 000 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за
периода 300,00 лв.; с. Блатец - водовземането се
извършва от ПС Блатец посредством 8 бр. тръбни кладенци, като през 2017 г. са
отнети и използвани 84 996 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за
периода 1699,92 лв.; с. Гавраилово - водовземането се
извършва от ПС Гавраилово посредством1 бр. тръбен кладенец и 5 бр. дренажи,
като през 2017 г. са отнети и използвани 121 493 куб. м. подземни води, с
дължима годишна такса за периода 2429,86 лв.; с. Глушник - водовземането
се извършва от ПС Глушник посредством 3 бр. тръбни кладенци и 2 бр. дренажи,
като през 2017 г. са отнети и използвани 72996 куб. м. подземни води, с дължима
годишна такса за периода 1459,92 лв.; с. Селиминово - водовземането
се извършва от ПС Селиминово посредством 2 бр. тръбни кладенци и 1 бр. дренаж,
като през 2017 г. са отнети и използвани 91008 куб. м. подземни води, с дължима
годишна такса за периода 1820,16 лв.; с. Горно Александрово - водовземането се извършва от ПС Мараш посредством 6 бр.
тръбни кладенци, като през 2017 г. са отнети и използвани 149478 куб. м.
подземни води, с дължима годишна такса за периода 2989,56 лв.; с. Драгоданово -
водовземането се извършва от ПС Драгоданово
посредством 1 бр. шахтов кладенец, като през 2017 г. са отнети и използвани
38004 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за периода 760,08 лв.; с.
Желю войвода - водовземането се извършва от ВС
Студеница посредством 3 бр. тръбни кладенци и 3 бр. дренажи, като през 2017 г.
са отнети и използвани 230 004 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса
за периода 4600,08 лв.; с. Калояново - водовземането
се извършва от ВС Калояново посредством 2 бр. тръбни кладенци и 2 бр. дренажи,
като през 2017 г. са отнети и използвани 21924 куб. м. подземни води, с дължима
годишна такса за периода 438,48 лв.; с. Камен - водовземането
се извършва от ПС Камен посредством 1 бр. дренаж, като през 2017 г. са отнети и
използвани 114324 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за периода
2286,48 лв.; с. Малко Чочовени - водовземането се
извършва от ПС Чинтулово посредством 2 бр. тръбни кладенци и 4 бр. дренажи,
като през 2017 г. са отнети и използвани 73265 куб. м. подземни води, с дължима
годишна такса за периода 1465,30 лв.; с. Чинтулово - водовземането
се извършва от ПС Чинтулово посредством 2 бр. тръбни кладенци и 2 бр. дренажи,
като през 2017 г. са отнети и използвани 435782 куб. м. подземни води, с
дължима годишна такса за периода 8715,64 лв.; кв. Диньо Дачев - водовземането се извършва от ПС ДЗС посредством 1 шахтов
кладенец, като през 2017 г. са отнети и използвани 99996 куб. м. подземни води,
с дължима годишна такса за периода 1999,92 лв.; с. Старо село - водовземането се извършва от ПС Старо село посредством 1
бр. шахтов кладенец и 2 бр. дренажи, като през 2017 г. са отнети и използвани
21996 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за периода 439,92 лв.; с.
Струпец - водовземането се извършва от ПС Струпец
посредством 1 бр. шахтов кладенец и 2 бр. дренажи, като през 2017 г. са отнети
и използвани 23004 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за периода
460,08 лв.; с. Трапоклово - водовземането се извършва
от ПС Мараш посредством 6 бр. тръбни кладенци и 1 дренаж, като през 2017 г. са
отнети и използвани 25992 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за
периода 519,84 лв.; с. Злати войвода - водовземането
се извършва от ПС Злати войвода посредством 1 бр. шахтов кладенец и 5 бр.
дренажи, като през 2017 г. са отнети и използвани 72996 куб. м. подземни води,
с дължима годишна такса за периода 1459,92 лв.; Сливенски минерални бани - водовземането се извършва от ВС Сливенски минерални бани
посредством 5 бр. тръбни кладенци, като през 2017 г. са отнети и използвани 326760
куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за периода 6535,20 лв.; с.
Гергевец - водовземането се извършва от ВС Гергевец,
като през 2017 г. са отнети и използвани 37800 куб. м. подземни води, с дължима
годишна такса за периода 756,00 лв.; с. Крушаре - водовземането
се извършва от ВС Гергевец, като през 2017 г. са отнети и използвани 95040 куб.
м. подземни води, с дължима годишна такса за периода 1990,80 лв.; с. гр.
Шивачево, общ. Твърдица - водовземането се извършва
от шахтови кладенци, като през 2017 г. са отнети и използвани 104250 куб. м.
подземни води, с дължима годишна такса за периода 2085,00 лв.; с. Полско
Пъдарево - водовземането се извършва от ВС Полско
Пъдарево посредством 6 бр. тръбни кладенци, като през 2017 г. са отнети и
използвани 46752 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за периода 935,04
лв.; с. Омарчево - водовземането се извършва от ВС
Полско Пъдарево посредством 6 бр. тръбни кладенци, като през 2017 г. са отнети
и използвани 44796 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за периода
895,92 лв.; с. Дядово - водовземането се извършва от
ВС Полско Пъдарево посредством 6 бр. тръбни кладенци, като през 2017 г. са
отнети и използвани 60 000 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за
периода 1200,00 лв.; с. Каменово - водовземането се
извършва от ВС Каменово посредством 1 бр. тръбни кладенци, като през 2017 г. са
отнети и използвани 138 500 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за
периода 2770,00 лв.; с. Питово - водовземането се
извършва от ПС Питово посредством 1 бр. каптиран извор и тръбен кладенец, като
през 2017 г. са отнети и използвани 72000 куб. м. подземни води, с дължима
годишна такса за периода 1440,00 лв.; с. Събрано - водовземането
се извършва от ПС Събрано посредством 3 тръбни кладенци, като през 2017 г. са
отнети и използвани 104 200 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за
периода 2084,00 лв.; с. Коньово - водовземането се
извършва от ПС Коньово посредством 1 бр. шахтов кладенец, като през 2017 г. са
отнети и използвани 52150 куб. м. подземни води, с дължима годишна такса за
периода 1043,00 лв.; с. Брястово - водовземането се
извършва от ПС Брястово, като през 2017 г. са отнети и използвани 12360 куб. м.
подземни води, с дължима годишна такса за периода 247,20 лв. Проверяващият
формирал извод, че дължимата годишна такса за отчетния период от 01.01.2017 г.
– 31.12.2017 г. за населените места в община Сливен, за които няма издадени
разрешителни при отнетите и подадени водни маси от 3 660 734 куб.м.
възлизат на 73 214,68 лв.
С изх. №
КД-042231/09.05.2018 г. дружеството било уведомено за горните данни и за
обстоятелството, че таксата е годишна и дължима до 31.03.2018 г.
С писмо вх. №
КД-05-390/08.03.2018 г. при административния орган постъпил изпратен от
„Водоснабдяване и канализация Сливен“
ООД Баланс на водните количества за 2017 г.
На 04.06.2019 г. с
изх. № ПО-02-329 Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ изпратил до управителя на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД покана за доброволно плащане на
дължимите и незаплатени такси по чл. 194 ал. 1 т. 1 б. „б“ за 2017 г. по
Разрешително за водовземане № 0396/04.07.2001 г. за
посочени в поканата населени места от община Сливен, община Твърдица и община
Нова Загора с размер на вземанията 73 214,68 лева. С цитираната покана
дружеството е приканено да заплати в 7 – дневен срок дължимите такси. Към
поканата органът приложил и КП № СЛ 94/08.03.2018 г. Поканата била връчена на
представител на дружеството на 07.06.2019 г.
След изтичане на
срока за доброволно плащане, на 08.07.2019 г. Директорът на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ издал Акт за
установяване на публично държавно вземане № 114, с който е установено по
основание и размер задължение на дружеството като дължима такса за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2017 г. –
31.12.2017 г., както следва: главница в размер на 73 214,68 лв., ведно с
дължимата лихва за забава общо в размер на 9 437,33 лв. Актът бил връчен
на дружеството – адресат на 16.07.2019 г. Жалбата срещу същия е подадена до настоящия
съд, чрез административния орган в законовия 14 – дневен срок.
По делото са
изготвени и приети като неоспорени съдебно – техническа и допълнителна към нея експертизи,
които съдът кредитира като извършени компетентно, безпристрастно и съответни на
останалия събран по делото доказателствен материал. Съгласно заключението на вещото
лице, проверката по КП № 94/08.03.2018 г. е извършена по документи, а общата
годишна такса за отчетния период от 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. за населените
места в област Сливен, за които няма издадени други разрешителни за водоползване, за подадените водни маси общо
3 660 734 куб.м. възлиза на 73 214,68 лв. Според основната
експертиза, предвид обстоятелството, че разрешително № 0396/04.07.2001 г. е
изтекло към момента на издаване на АУПДВ, не е ясно как точно експертизата би
могла да определи какви са водните количества за периода на АУПДВ и посочени в
същия, след като за тези водоизточници няма действащо разрешително за водоползване. Съгласно допълнителното експертно заключение,
технологичните схеми на водоснабдяване на процесните населени места са, както
следва: гр. Кермен са захранва от 3 бр. тръбни кладенци, които са в землището
на с. Мечкарево, с. Николаево се захранва от 3 бр. тръбни кладенци, които са в
землището на с. Мечкарево, с. Младово се захранва от 3 бр. тръбни кладенци,
които са в землището на с. Мечкарево, с. Мечкарево се захранва от 3 бр. тръбни
кладенци, които са в землището на с. Мечкарево, с. Чокоба се захранва от 1 бр.
шахтов кладенец, който е в землището на с. Крушаре, с. Бозаджии се захранва от
1 бр. шахтов кладенец, който е в землището на с. Крушаре, с. Скобелево се
захранва от 1 бр. шахтов кладенец, който е в землището на с. Крушаре, с.
Ковачите се захранва от 1 бр. шахтов кладенец, който е в землището на с.
Ковачите, с. Самуилово се захранва от 1 бр. шахтов кладенец, който е в
землището на с. Самуилово, като селото допълнително се водоснабдява и от ВС
„Гергевец“, като не се измерват отделно различни водни количества; с. Глуфишево
се захранва от 3 бр. тръбни кладенци, които са в землището на с. Глуфишево; с.
Панаретовци се захранва от 3 бр. тръбни кладенци, които са в землището на с.
Глуфишево; с. Бинкос се захранва от 2 бр. тръбни кладенци, които са в землището
на с. Бинкос; с. Блатец се захранва от 8 бр. тръбни кладенци, които са в
землището на с. Блатец; с. Гавраилово се захранва от 1 бр. тръбен кладенец,
който е в землището на с. Гавраилово; с. Глушник се захранва от 3 бр. тръбни
кладенци, които са в землището на с. Глушник; с. Селиминово се захранва от 2
бр. тръбни кладенци и 1 бр. дренаж, които са в землището на с. Селиминово; с.
Г. Александрово се захранва от 6 бр. тръбни кладенци, които са в землището на
с. Горно Александрово; с. Драгоданово се захранва от 1 бр. шахтов кладенец,
който е в землището на с. Драгоданово; с. Жельо войвода се захранва от 3 бр.
тръбни кладенци и 3 бр. дренажи, които са в землището на с. Жельо войвода; с.
Калояново се захранва от 2 бр. дренажи, които са в землището на с. Калояново;
с. Камен се захранва от 1 бр. дренажи, които са в землището на с. Камен; с.
Малко Чочовени се захранва от 4 бр. дренаж, които са в землището на с. Малко
Чочовени; с. Чинтулово се захранва от 2 бр. дренажи, които са в землището на с.
Чинтулово; кв. Диньо Дачев се захранва от 1 бр. шахтов кладенец, който е в
землището на кв. Диньо Дачев; с. Старо село се захранва от 2 бр. дренажи, които
са в землището на с. Старо село; с. Струпец се захранва от 1 бр. шахтов
кладенец и 2 бр. дренажи, които са в землището на с. Струпец; с. Трапоклово се
захранва от 6 бр. тръбни кладенци и 1 бр. дренажи, които са в землището на с.
Трапоклово; с. Злати войвода се захранва от 1 бр. шахтов кладенец и 5 бр.
дренажи, които са в землището на с. Злати войвода; Сливенски минерални бани се
захранва от 5 бр. тръбни кладенци и 1 бр. дренажи, които са в землището на
Сливенски минерални бани; с. Гергевец се захранва от 2 бр. тръбни кладенци,
които са в землището на с. Самуилово, като допълнително се снабдява и от ВС
„Гергевец“, но водните количества не се измерват отделно; с. Крушаре се
захранва от 4 бр. тръбни кладенци, които са в землището на с. Крушаре, като
допълнително се водоснабдява от ВС „Гергевец“ и не се измерват отделно водните
количества; гр. Шивачево се захранва от 3 бр. шахтови кладенци, 2 бр. тръбни
кладенци и 1 бр. дренажи, които се намират в землището на гр. Шивачево; с.
Полско Пъдарево се захранва от 6 бр. шахтови кладенци, които са в землището на
с. Полско Пъдарево; с. Омарчево се захранва от 6 бр. шахтови кладенци, които са
в землището на с. Полско Пъдарево; с. Дядово се захранва от 3 бр. шахтови
кладенци, които са в землището на с. Дядово; с. Каменово се захранва от 1 бр.
шахтов кладенец, който е в землището на с. Каменово; с. Питово се захранва от 1
бр. шахтов кладенец и 2 бр. тръбни кладенци, които са в землището на с. Питово;
с. Събрано се захранва от 3 бр. тръбни кладенци, които са в землището на с.
Събрано; с. Коньово се захранва от 2 бр. шахтови кладенци, които са в землището
на с. Коньово; с. Брястово се захранва от 2 бр. шахтови кладенци, които са в
землището на с. Брястово. Съгласно експертното заключение, всяко населено място
се захранва от собствен водоизточник, като допълнително някои
от населените места, а именно селата Гергевец, Крушаре и Самуилово се
водоснабдяват и от ВС „Гергевец“, като не се измерват отделно водни количества.
На някои от населените места, посочени в АУПДВ има смесване със
водоснабдяването от собствен водоизточник и водоснабдяване от друг съседен
водоизточник, също посочен в Разрешително № 0396. Изводът, формиран от експерта
е, че има смесване на водоизточници, посочени в Разрешително № 0396 и процесния
акт и водоизточници от други разрешителни, а именно: разрешително №
1204/08.10.2002 г. за водоснабдителна група „Гергевец“ и съответно – други
АУПДВ. Според експерта, водните количества се измерват на входа на всяко
населено място, където има измервателно устройство, но поради повреди не всички
измервателни устройства са работили. Вещото лице заключава, че общо отнетото
водно количество не би трябвало да е така, както е констатирано в АУПДВ №
114/08.07.2019 г. за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., защото това общо
констатирано водно количество включва водни количества за населени места, които
се водоснабдяват от водоснабдителни системи по други разрешителни и с други
издадени по тях АУПДВ.
Настоящата съдебна
инстанция кредитира заключението на съдебно – техническата експертиза, като
изготвено компетентно, безпристрастно, съответно на останалия, събран по делото
доказателствен материал и неоспорено от страните.
Към доказателствата
е приобщено представено от оспорващото дружество Разрешително за водоползване № 1204/08.10.2002 г. за питейно – битово
водоснабдяване на гр. Сливен и с. Крушаре от водоснабдителна група „Гергевец“,
включващо 11 бр. тръбни кладенци и място на водовземане
землище на с. Гергевец и землище на с. Крушаре. По това разрешително е издаден
Акт за установяване на публично държавно вземане № 94/03.07.2019 г., с който е
установено по основание и размер задължение на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен“ ООД за разрешеното право на водовземане от
подземни води за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на: главница
17 751,24 лв. и лихва в размер на 2263,46 лв.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на
база всички приобщени по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени
от страните по предвидения законов ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и като такава
следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК. Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия. Същият акт е валиден, като издаден в предписаната от закона предметна
форма и съдържание и от компетентен орган, съобразно предоставените му по
силата на закона (чл. 195б от Закона за водите) правомощия.
Макар и валиден,
при преценка на събраните по делото доказателства и относимите
към процесните периоди материално-правни норми настоящата съдебна инстанция, че
същият е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие на материалния закон,
при следните съображения:
Предмет на съдебна
проверка в настоящото производство е законосъобразността на Акт за установяване
на публични държавни вземания, с който е определено по основание и размер
задължение за годишна такса за водовземане от повърхностни
води, като редът за събиране на тези вземания е регламентиран в нормите на
Закона за водите (ЗВ). Съгласно чл. 194 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗВ, за правото на
използване на водите се заплаща такса за водовземане
от повърхностни води, като с оглед ал. 6, размерът на таксите по ал. 1 т. 1-3,
начинът и редът за тяхното изчисляване се определя с тарифа на Министерския
съвет. По делото не се спори, че таксата за процесния период 01.01.2017 г. –
31.12.2017 г. не е заплатена от дружеството, експлоатиращо процесните водовземни съоръжения. Според чл. 194 ал. 2 от ЗВ, таксата
по ал. 1 т. 1 б. „а“ и „б“ се определя на базата на отнетия обем вода и
съответните норми за водопотребление, определени в
наредбата по чл. 117а, а съгласно ал. 6, размерът на таксите по ал. 1 т. 1 – 3,
начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на
Министерския съвет. През процесните периоди е действала Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в
чиято разпоредба на чл. 6 ал. 1 е указано, че отнетият при водовземането
обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на
нормативните изисквания измервателни устройства. При издаване на процесния акт
са ползвани като изходни данни декларираните от управителя на оспорващото
дружество стойности, както и упоменатите такива (възпроизведени) в констативен
протокол, обективиращ резултати от извършена
документална проверка – КП № СЛ 94/08.03.2018 г. Съгласно данните в
констативния протокол, дължимата годишна такса за процесния период е изчислена
на основание представената информация (в подадените от управителя на
дружеството декларации по чл. 194б от ЗВ) за добитото и използвано количество
подземни води и съгласно чл. 12 ал. 2 т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС № 383/29.12.2016 г. Според посоченото в КП и възпроизведено в
оспорения административен акт, питейно – битовото водоснабдяване на описаните
населените места се осъществява от водоизточници в съответните землища, като
проверката е извършена документално. Съгласно същия протокол, водовземането за с. Самуилово се осъществява от ВС
Самуилово, посредством 1 бр. шахтов кладенец и от ВС Гергевец чрез 2 бр. тръбни
кладенци. Пак в протокола е изрично отразено, че водоснабдяването на селата
Крушаре и Гергевец се извършва чрез водовземане от ВС
Гергевец. Съгласно заключението на вещото лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основание да се съмнява, някои от населените места,
а именно селата Гергевец, Крушаре и Самуилово се водоснабдяват и от ВС
„Гергевец“, като не се измерват отделно водни количества. Изводът, формиран от
експерта е, че има смесване на водоизточници, посочени в Разрешително № 0396 и
процесния акт и водоизточници от други разрешителни, а именно: разрешително №
1204/08.10.2002 г. за водоснабдителна група „Гергевец“ и съответно – други
АУПДВ. Според вещото лице, общо отнетото водно количество не би трябвало да е
така, както е констатирано в АУПДВ № 114/08.07.2019 г. за периода 01.01.2017 г.
– 31.12.2017 г., защото това общо констатирано водно количество включва водни
количества за населени места, които се водоснабдяват от водоснабдителни системи
по други разрешителни и с други издадени по тях АУПДВ. От представените
доказателства е видно, че за ВС „Гергевец“, откъдето се осъществява водоподаване към селата Гергевец и Крушаре изцяло и към
село Селиминово частично е налице отделно разрешително – Разрешително №
1204/08.10.2002 г. и за таксите по ползваните въз основа на същото водни
количества за 2017 г. е издаден Акт за установяване на публично държавно
вземане № 94/03.07.2019 г. за сума от 17 751,24 лв. Това задължение е
заплатено от задълженото дружество на 17.07.2019 г., видно от представеното
платежно нареждане.
Следователно, при
горните данни и при доказано наличие на смесване на води от различни
водоизточници обективно е невъзможно, както заявява експертът, да се отчете
реалното количество ползвана вода през процесния период по начина, по който е
посочена – общо за конкретните населени места. При тези данни и доколкото от
доказателствата се установява по безспорен начин, че възприетите от
административния орган ползвани водни количества за питейно - битовото
водоснабдяване на селата Крушаре, Самуилово и Гергевец не са черпани само от водоизточници по процесното разрешително, а
са смесени с допълнително подавани водни количества, черпани
и от други водоизточници, за които е издадено друго разрешително, то няма как
да се установят с точност ползваните от водоизточниците по Разрешително №
0396/04.07.2001 г. и посочени в акта водни количества. Така установеното от
експерта при извършената непосредствена проверка на място налага извода, че
посочените в процесния АУПДВ стойности като дължими такси за водовземане не са изчислени на база реално иззетите
количества вода от съответните водоизточници. Съобразно чл. 194 ал. 2 от ЗВ,
основа за определяне на таксата за водоползване е
отнетият обем вода, а в разглеждания случай възприетият от административния
орган такъв не съответства на фактически иззетите количества от съответните
водоизточници за селата Самуилово, Гергевец и Крушаре, което променя и общия
размер на дължимите такси за 2017 г., визиран в диспозитива на оспорения АУПДВ.
Така установеното от експерта смесване на водни количества от два различни
водоизточника е било констатирано и при извършената документална проверка от
длъжностно лице при БДИБР в КП № СЛ 94/08.03.2018 г., т.е. в хода на
административното производство са липсвали конкретни и точни данни за
количества доставени водни маси до посочените населени места, за които ясно е
посочено, че се захранват (изцяло или частично) от водоизточник с различно
разрешение за водоползване. При липса на такива
данни, некоректно е изчислена и следващата се такса както в цитирания КП, така
и в оспорения административен акт. При издаване на процесния АУПДВ органът е
следвало да съобрази, че приетите при проверката изходни данни за отнети водни
количества не са коректно отчетени и не съответстват на реално отнетите
количества (предвид обстоятелството, че водоснабдяването се осъществява от
воден обект извън разрешителното, а именно: ВС „Гергевец“), поради което не
могат да послужат като годна база за изчисление на такса за водовземане.
Вместо това е постановен акт с вменено задължение за плащане на такса за водовземане, изчислена върху водни количества, по – големи
от реално отнетите от посочения водоизточник и като такава тази такса се явява
незаконосъобразно определена. Съобразно разпоредбата на чл. 194а ал. 1 от ЗВ,
отнетият при водовземането обем вода се измерва с
отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. Съгласно експертното
заключение, в процесния период част от измервателните устройства са били
повредени, т.е. налице е незвъзможност техните
коректни стойности да послужат като база за коректно изчисление на следващата
се такса за водовземане. Ето защо настоящата съдебна
инстанция приема, че изчислените в акта такси като главници са неправилно
определени по размер, незаконосъобразно са определени и съответните лихви за
забава, доколкото имат акцесорен характер към основното задължение.
За пълнота следва
да се отбележи, че доколкото в процесния случай срокът на издаденото
разрешително е изтекъл и същото не е подновено, неприложима е и нормата на чл.
6 ал. 4 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване (обн. ДВ,
бр. 50/01.07.2011 г., отм. бр. 2/06.01.2017 г.). Съгласно същата, до монтиране на отговарящи на
нормативните изисквания измервателни устройства, таксата за водовземане
се определя на базата на максимално разрешеното водно количество в
разрешителното. Следователно, при липса на измервателно устройство на
конкретния водоизточник и при липсата на издадено разрешително за същия, няма
как коректно да бъдат извлечени данните за количествата иззети води. Както се
отбеляза по – горе, визираните такива в констативния протокол и в обжалвания
АУПДВ за конкретни населени места касаят общи количества вода, добита от
няколко и различни водоизточника.
Предвид изложените
по – горе съображения, формираните от административния орган стойности на
дължими такси за водовземане от водни обекти, които са визирани в друго
разрешително за питейно-битовото водоснабдяване на някои от посочените населени
места се явяват незаконосъобразно определени както за посочената главница, така
и за акцесорните лихви. Административният орган не е съобразил, че три от
посочените населени места, а именно: селата Самуилово, Гергевец и Крушаре се
водоснабдяват от водоизточник, чийто разрешителен режим е обективиран в друго
разрешително (при това по същото е издаден АУПДВ и дължимите такси за водоползване са заплатени), което обуславя извода за
незаконосъобразност на издадения акт. Оспореният АУПДВ № 114/08.07.2019 г.,
издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който е установено по основание
и размер задължение на дружеството като дължима такса за водовземане
от подземни води за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., както следва:
главница в размер на 73 214,68 лв., ведно с дължимата лихва за забава общо
в размер на 9437,33 лв. е незаконосъобразен и следва да бъде изцяло отменен.
Оспорващата страна
претендира направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 4 912,00
лева, от които заплатено по фактура 3 612,00 лева адвокатско
възнаграждение, 50,00 лв. внесена държавна такса и 1 250 лв. внесен
депозит за съдебна експертиза. Предвид изхода на делото, оспорващото дружество
има право на претендираните разноски в размер на 4 912,00 лева, които следва да
бъдат възложени в тежест на ответния орган Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно
вземане № 114/08.07.2019 г., издаден от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, с който е
установено по основание и размер задължение на „Водоснабдяване и канализация –
Сливен“ ООД като дължима такса за водовземане от подземни
води по Разрешително № 0396/04.07.2001 г. за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017
г. за населените места в община Сливен, както следва: главница в размер на 73
214,68 лв., ведно с дължимата лихва за забава общо в размер на 9 437,33 лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. Пловдив да заплати на „Водоснабдяване
и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
бул. „Шести септември“ № 27, ЕИК ********* сумата от 4 912,00 (четири
хиляди деветстотин и дванадесет) лева, представляващи направени по делото
разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: