№ 110
гр. Стара Загора, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20235500500119 по описа за 2023 година
Производството е на осн. чл.269- 272 от ГПК във вр. с чл.109 от ЗС.
Въззивното производството по делото е образувано по подадена в
законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№
29414/15.12.2022г. от първия ответник- публичноправния субект Община-
С.З. срещу тази част от негативното за нея първоинстанционно Решение №
1018/25.11.2022г. по гр.д.№ 2361/2022г. по описа на РС- гр.Ст.Загора, с което
е била осъдена по негаторния иск по чл.109 от ЗС да преустанови действията
си, които пречат на двамата ищци- пълнолетните български граждани Д. Д. Ц.
и Р. Д. А./и двамата от гр.С.З./ да упражняват в пълен обем правото си на
собственост върху подробно описания недвижим имот, находящ се в с.Р., ***,
като премахне построената полумасивна ограда от бетонови колове и телена
мрежа, със законните последици- разноски и други. Счита, че в атакуваната
от нея част първоинстанционното Решение е изцяло неоснователно и
недоказано, като излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа
на защитната си теза. Моли настоящия въззивен съд да постанови ново
Решение, с което да отмени в атакуваната му част негативното за нея
първоинстанционно Решение на РС и по същество да отхвърли изцяло
предявения против нея от двамата ищци негаторен иск по чл.109 от ЗС, със
законните последици от това. Алтернативно прави оплакване, че ако РС
неправилно бил дал правната квалификация на иска, като такъв по чл.109 от
ЗС, с оглед диспозитива на обжалвания съдебен акт, да се предаде на ищците
владението на част от имота, а не за прекратяване на фактически действия
1
или бездействия, то обжалваното първоинстанционно Решение било
неправилно и на това основание. Претендира всички свои направени разноски
за двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение. Няма свои
нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. В този
смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител- юрисконсулт.
В законните 2- седмични срокове по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили 2
бр. отделни писмени Отговори вх.№ 1032/13.01.2023г. от първия ищец Д. Д.
Ц. и съответно вх.№ 1033/13.01.2023г. от втората ищца Р. Д. А./и двамата от
гр.С.З./, които считат подадената въззивна жалба от първия ответник
Община- С.З. за процесуално допустима, но за изцяло неоснователна и
недоказана, като заявяват, че в атакуваната му част постановеното изцяло
позитивно за тях първоинстанционно Решение е напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно, за което излагат подробни фактически и правни
аргументи в тази насока. Молят настоящия въззивен съд да постанови
Решение, с което да потвърди изцяло в обжалваната му част
първоинстанционното Решение, ведно със законните последици от това.
Претендират да им бъдат присъдени направените от тях по делото разноски
пред настоящата въззивна инстанция. Няма свои нови доказателствени
искания пред настоящия въззивен съд. В този смисъл е и пледоарията на
общия им процесуален представител- адвокат по делото.
В законните 2- седмични срокове по чл.259, ал.1 от ГПК не са
постъпили въззивни жалби от останалите страни по делото- двамата ищци Д.
Д. Ц. и Р. Д. А./и двамата от гр.С.З./ и останалите двама ответници- Г. Д. С. и
Д. И. Д./и двамата от с.Б., ***/.
В законните 2- седмични срокове по чл.263, ал.1 от ГПК не са
постъпили други писмени Отговори на в.жалба от останалите страни по
делото- втория ответник Г. Д. С. и третата ответница Д. И. Д./и двамата от
с.Б., ***/.
Двамата ответници Г. Д. С. и Д. И. Д./и двамата от с.Б., ***/ считат, че
лично не са извършвали фактически и правни действия, имащи отношение
към предмета на спора по делото, а са заварили недвижимия имот в този му
вид от своя наследодател, през последните години нямало промяна в
границите и в оградите на общия недвижим имот на двамата ищци. Поради
което пледират, че нищо не дължат на ищците и на Община- С.З. по
процесния спор по чл.109 от ЗС.
Настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, като се запозна с мотивите и
диспозитивите на атакуваното първоинстанционно Решение, с направените
във в.жалба оплаквания, със становищата в двата идентични Отговора на
въззиваемите- ищци Д. Д. Ц. и Р. Д. А./и двамата от гр.С.З./, като обсъди
всички събрани по първоинстанционното дело писмени и гласни
доказателства, взе предвид заключението на приетата без никакви оспорвания
съдебно- техническа експертиза пред РС, приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми и константната практика на
съдилищата по аналогични казуси, преценени съгласно разпоредбата на
2
чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намира за установено и доказано, че въззивната жалба се явява процесуално
допустима, и по нейната основателност въззивният съд следва да се
произнесе по съществото на спора с това въззивно съдебно Решение.
В атакуваната му част първоинстанционното Решение е по предявен
вещен негаторен иск по реда на чл.109 от ЗС.
Видно от мотивите и диспозитивите на атакувания първоинстанционен
съдебен акт, обект на въззивно обжалване от единия ответник/Община- С.З./
и въззивна проверка от настоящия ОС- Ст.Загора, въззивникът Община- С.З. е
била осъдени да преустанови неоснователните си действия, които пречат на
двамата ищци/първата група въззивници Д. Д. Ц. и Р. Д. А.- двамата от
гр.С.З./ да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху техния
процесен недвижим имот, представляващ празно дворно място от 951 кв.м.,
находящо се в с.Р., ***, съставляващо УПИ ХП-4, в кв.34 по плана на с.Р.,
като освободи заетата от него част от собствения на ищците недвижим
имот/УПИ XII- 4/, между регулационната линия, определяща границата
между УПИ- I за енергоснабдяване и УПИ II- 4, и точки от т.10 до т.14 по
направеното геодезическо заснемане, нанесено със зелена линия/в
приложената към заключението на вещото лице Н.Пиперова комбинирана
скица/, като премахне построената полумасивна ограда от бетонови колове и
телена мрежа.
Съгласно събраните пред РС писмени и гласни доказателства, както и
видно от приетото без възражение от никоя от страните заключение на СТЕ
по първоинстанционното дело, между УПИ- I и УПИ- ХII по регулационния
план на с.Р. съществува на място полумасивна ограда от бетонови колове и
телена мрежа/нанесена със зелена линия в приложената към заключението
комбинирана скица от т.10 до т.14 по направеното геодезическо заснемане/ и
тази ограда навлиза в УПИ- ХII с 5 кв.м. Същевременно между УПИ- II и
УПИ- ХII съществува на място полумасивна ограда от бетонови колове и
телена мрежа/нанесена със зелена линия в приложената към заключението
комбинирана скица от т.15 до т. 18 по направеното геодезическо
заснемане/, и тази ограда е преместена, като вече не навлиза в УПИ- ХII и
безспорно оградата е преместена неотдавна, тъй като на място се виждали
дупките от коловете на старата ограда. Към настоящия момент оградата в
тази й част била точно по регулационната линия и на място съществувала
висока масивна ограда между УПИ- II и УПИ- ХII/нанесена със зелена линия
в приложената към заключението комбинирана скица от т.19 до т.21 по
направеното геодезическо заснемане/, която навлизала в УПИ- II с 4 кв.м.
Следователно безспорно е установено и доказано пред РС- Ст.Загора, че
между УПИ- I за енергоснабдяване и УПИ XII- 4 съществува и към
настоящия момент полумасивна ограда от бетонови колове и телена мрежа,
която навлиза в имота на двамата собственици/ищците/ с 5 кв.м., които по
този начин се придават неправомерно към имота на въззивника/ответника/
3
Община- С.З..
Въззивният съд споделя напълно констатациите, доводите и изводите на
РС, че в конкретния случай е ирелевантен фактът, кой и кога точно е
поставил оградите, тъй като съгласно свидетелските показания, при
закупуването на имота/тогава собственост на въззиваемия Община- С.З./ от
ищците/първата група въззиваеми/, оградите са съществували от достатъчно
дълго време реално и на място, следоветлно новите собственици на
недвижимия имот/двамата ищци/ са изградили оградите в новозакупения от
тях имот. Същевременно въззивникът/ответник/ Община- С.З. в резултат на
извършаната кореспонденция и събраната административна преписка при
него, е отказала да премести оградата, за което е били уведомени от двамата
нови собственици/ищците/, понеже тя навлизала в имота им и по този начин
на практика Община- С.З. осъществява фактически и правни действия, с
които пречи на собствениците/ищците/ да упражняват в пълен обем правото
си на собственост върху процесния недвижим имот. Регулационната граница
между имотите е определена конкретно и трайно с влязъл в сила
регулационен план на с. Р., но публично- правния субект Община- С.З. не се е
съобразила с установените по този начин граници на имотите и е навлязла в
имота на новите собственици/ищците/.
Напълно обосновано, законосъобразно и правилно в атакуваното си
Решение РС е преценил, че процесните действия назад във времето от страна
на въззивника Община- С.З./бивш собственик на процесния недвижим имот,
придобит от нея от двамата ищци и настоящ собственик на съседния
недвижим имот- нейна собственост съгласно Акт за общинска собственост №
10939/28.11.2012г./ са били неоснователни, понеже процесната полумасивна
ограда е била поставена още преди много години в отклонение от
действителното положение, установено от действащите разпоредби и с тези
свои действия тя е ограничила правата на ищците, изразяващи се в
невъзможност да упражняват фактическата власт по отношение на цялото
урегулирано дворно място. За да бъде основателен и уважан негаторния иск
по чл.109 от ЗС, е необходимо ищците да установят по делото пред РС, че те
са собственици на недвижимия имот/което е безспорно по делото/ и че е
налице неоснователно противоправно действие от страна на ответника-
въззивник/Община- С.З./ в този имот, с което да им пречи да упражняват
своите права на собственици в пълен обем. В конкретния случай всички
законови предпоставки по чл.109 ЗС са налице, негаторният иск се явява
напълно основателен и доказан прямо въззивника, пореди което изцяло
мотивирано и законосъобразно е бил уважен от РС. В резултат на което този
ответник/въззивника/ Община- С.З. напълно законосъобразно е бил осъден да
преустанови тези свои неоснователни действия, с които пречи на двамата
ищците да упражняват в пълна степен правото си на собственост, като следва
да освободи заетата от него чрез незаконната ограда в имота на ищците част
от собствения им недвижим имот, представляващ УПИ XII-4 по плана на с.Р.,
общ.Ст.Загора, в частта му с площ от 5 кв.м. от УПИ XII- 4 между
4
регулационната линия, определяща границата между УПИ- I за
енергоснабдяване и УПИ XII-4, и точки от т.10 до т.14 включително по
направеното геодезическо заснемане, нанесено със зелена линия в
приложената към заключението на вещото лице комбинирана скица, като
премахне построената полумасивна ограда. Действително тази ограда е
съществувала още докато въззивникът е бил собственик на процесния
недвижим имот, безспорно не е била изградена от новите му
собственици/двамата ищци/, които своевременно официално са уведомили
въззивник/продавач на този бивш общински имот/, че тя съществува на място
на терена и изрично са поискали премахването й, но това не е било
направено, както към датата на завеждане на иска в РС/13.06.2022г./, така към
датата на приключване на устните състезания пред РС/02.11.2022г./, така и
към приключване на съдебното дирене пред настоящия ОС-
Ст.Загора/07.03.2023г./. Дори нещо повече- висно от представените писмени
доказателства по делото на РС/2 бр. писма до Община- С.З. и отговори на
исканията на ищците/, от страна на въззивника Община- С.З. е било поискано
да се изготви геодезично заснемане на имота и да се установи, какво е
фактическото положение. Очевидно по този повод и тогава са били изготвени
предхождащите писмени доказателства/комбинирана скица и обяснителна
записка от лицензиран геодезист инж.Т.Н./ по настояване именно на
въззивника/Община- С.З./. Която своевременно е била запозната с резултата
от тази геодезична дейност чрез официално писмо до нея от страна на ищеца
Д. Ц., но последващи фактически и правни действия от нейна страна не са
били предприети до приключване на делото пред първата инстанция.
Същевременно съгласно неоспореното от никоя от страните заключение на
СТЕ пред РС, безспорно въззивникът Община- С.З. е бил навлязъл в имота на
двамата ищци, като е налице полумасивна ограда между техния
новозакупения от тях от въззивника/Община- С.З./ недвижим имот и имота на
въззивника Община- С.З., което ги лишава от възможността да ползват
недвижимия си имот в пълен обем.
Въззивният съд счита за необосновано оплакването на въззивника, че в
атакуваната му част Решението на РС било неправилно поради непосочване
кои били неоснователните му действия или съответно бездействия, които
трябвало да бъдат прекратени. При извършената въззивна проверка се
установи, че много точно и ясно в мотивите на атакуваното Решение/и
съответно в диспозитива му/ това е посочено много подробно, ясно и
недвусмислено. Защото премахването на оградата е задължение на
въззивника/Община- Ст. Загора/, понеже пред РС е било установено,че тази
ограда е била по- рано нейна собственост и тази ограда безспорно пречи на
ищците да ползват в пълен обем своето дворно място. Което е било известно
и ясно на въззивника/Община- С.З./ още преди повдигането на правния спор-
видно от разменената кореспонденция между Община- С.З. и ищеца Д. Д. Ц. и
в резултат на извършеното по негова инициатива геодезично заснемане. В
тази връзка не е необходимо по делото да се събират доказателства по реда на
5
ГПК за евентуални неоснователни действия на служители на
въззивника/Община- С.З./, които да са смущавали правото на собственост на
двамата собственици- ищците по делото. Искът е бил заведен срещу Община-
С.З., като юридическо лице/публично- правен субект/ и пасивната
процесуална легитимация е правилно определена от ищеца и РС, а дали
конкретната кореспонденцията с ищеца е била водена от името на Община-
С.З. от конкретни нейни служители, дали е била надлежно водена и дали
техните писма до ищеца са били правилни или е следвало да се подходи по
друг начин, е въпрос извън предмета на правния спор по негаторния иск по
чл.109 от ЗС и е извън въпроса за правилността на атакуваната част от
първоинстанционното съдебно Решение.
Необосновани, незаконосъобразни и неправилни се явяват защитните
тези на въззивника за незаконосъобразност на атакуваното
първоинстанционно Решение поради непосочване от РС на какво правно
основание Община- С.З. или нейни служители биха могли да преминат
имотната граница и за да премахнат имущество/телена ограда/, която не е
собственост на общината и че тази телена ограда била вече собственост на
ищците пред първата инстанция. Община- С.З. е била наясно още преди
завеждането на Исковата молба в РС,че навлиза в терена на ищците с площ от
5 кв.м. и че именно намиращата се там полумасивна стара ограда създава това
фактическо и правно положение, но не е пожелала доброволно да освободи
терена и да премахне оградата. И именно с тази свои действията и съответно
бездействията е установено и доказано пред РС, че въззивната Община- С.З.
неоснователно пречи на ищците да ползват имота според правата си.
Следователно в атакуваното първоинстанционно Решение РС правилно
е констатирал, че са налице всички елементи от фактическия състав на
негаторния иск по чл.109 от ЗС, поради което оплакванията във въззивната
жалба за наличие на грешка при анализа на доказаните предпоставки за
уважаване на иска по чл.109 от ЗС се явяват неоснователни и недоказани,
както пред РС, така и пред настоящия въззивен ОС. Мотивите на РС са
напълно в съответствие със събраните по надлежния процесуален ред
писмени и гласни доказателства пред първата инстанция, включително и от
заключенията на приетото без възражения заключение на СТЕ по делото. В
настоящото въззивно съдебно производство не се доказаха никое от
твърденията и оплакванията, изложени във въззивната жалба, за конкретни
пороци на атакувания първоинстанционен съдебен акт. В настоящото
въззивно съдебно производство не бяха събрани никакви нови доказателства,
които да оборят възприетото от РС в атакуваната част от Решението му.
Поради което въззвната жалба се явява напълно неоснователна и недоказана,
и следва да се остави изцяло без уважение, като се потвърди атакуваното
първоинстанционно Решение, като валидно, допустимо и правилно, с всички
законни последици от това.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на осн. чл.273 във
вр. с чл.78, ал.2, чл.80 и чл.81 от ГПК въззивникът Община- С.З. следва да
6
бъде осъден да заплати на всеки един от двамата въззиваеми/ищци/
направените по делото разноски за възнаграждение на по един пълномощник-
адвокат пред въззивния съд в размери по 500 лв. за всеки един от тях.
Настоящото въззивно съдебно Решение по вещен негаторен иск по
чл.109 от ЗС, може да се обжалва по общия касационен ред съгласно чл.280,
ал.3, т.1, пр.3 от ГПК в 1- месечен срок от връчването му на всяка от
страните, чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.272 и 273 от ГПК във
вр. с чл.109, изр.1 от ЗС, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в атакуваната му част Решение № 1018/25.11.2022г.
по гр.д.№ 2361/2022г. по описа на РС- гр.Ст.Загора.
ОСЪЖДА ОБЩИНА- С.З., БУЛСТАТ ***, със седалище в гр.С.З., ***
да заплати на Д. Д. Ц.- ЕГН ********** от гр.С.З., ***, сумата 500 лв.
/петстотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение на един
пълномощник- адвокат пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ОБЩИНА- С.З., БУЛСТАТ ***, със седалище в гр.С.З., ***
да заплати на Р. Д. А.- ЕГН ********** от гр.С.З., *** сумата 500
лв./петстотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение на един
пълномощник- адвокат пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му
на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7