РЕШЕНИЕ
№ 4474
гр. Варна, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110107017 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът А. М. П. твърди, че на 29.02.2024 г. управлявал собствения си
лек автомобил „Ауди А4 Авант“ с peг. № ******* по бул. „*******. След като
подминал № ***,, бил блъснат в задната си част от лек автомобил „Мерцедес
Ц180“ с рег. № *******. Вследствие на удара собственият му автомобил
блъснал предностоящия лек автомобил „Дачия Лоджия“ с рег. № *******.
Местопроизшествието било посетено от полицейски служител, който съставил
констативен протокол за ПТП, като на водача на лекия автомобил „Мерцедес“
бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
Поддържа, че вина за настъпване на ПТП има водачът на лекия
автомобил „Мерцедес“, който е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ от ответника „Застрахователно еднолично акционерно
дружество Б*****“ ЕАД, действаща към датата на ПТП.
След настъпване на произшествието уведомил застрахователя, като
негов служител извършил оглед на автомобила на 07.03.2024 г. и констатирал
следните щети: облицовка пр. броня - за подмяна, боя; преден капак – за
подмяна, боя; решетка преден капак – за подмяна; рамка предна решетка хром
– за подмяна; калник преден ляв – трета степен, боя; корпус фар ляв – втора
степен; облицовка задна броня – подмяна, боя; спойлер заден бр. – подмяна;
калник заден ляв – втора степен, боя; основа заден ляв калник външ. – трета
степен, боя; основа заден ляв калник вътр. – трета степен, боя; врата на
1
багажник – подмяна; стоп ляв – подмяна; стоп десен – подмяна; калник заден
десен – подмяна; основа заден десен калник вътр. – трета степен, боя; основа
заден десен калник външ. – трета степен, боя; престилка задна трета степен,
боя; под багажник – трета степен, боя; рог заден десен – трета степен, боя; рог
заден ляв – трета степен, боя; основа стоп ляв – втора степен, боя; основа стоп
десен – втора степен, боя; фар за мъгла преден ляв – подмяна; корпус фар
десен ¬ втора степен.
Твърди, че сумата нужна за възстановяване на автомобила възлиза на
6000 лева.
Сочи, че представил всички необходими документи на застрахователя,
но последният до предявяване на исковата молба не му е изплатил дължимото
застрахователно обезщетение.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му
заплати сумата от 1000 лева, частичен иск от сума в размер нa 6000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществените вреди,
причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ауди А4 Авант“ с
peг. № *******, увреден в резултат на застрахователно събитие – ПТП,
причинено на 29.02.2024 г. в гр. Варна, на бул. „*******“, по вина на водача на
лек автомобил марка „Мерцедес Ц180“ с peг. № *******, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
В проведеното на 29.11.2024 г. съдебно заседание е допуснато
изменение на иска, като същият е окончателно предявен за сума в общ размер
на 3650.32 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2023 г. /датата на
предявяване на застрахователната претенция/ до окончателното изплащане на
вземането.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Застрахователно еднолично
акционерно дружество Б*****“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който
оспорва иска по основание и размер.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП,
както и вината на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц180“ с peг. № *******.
Счита, че същият не се установява от представените с исковата молба
писмени доказателства, в т.ч. и констативния протокол за ПТП.
Оспорва стойността на причинените на лекия автомобил на ищеца щети,
като поддържа, че претендираният размер значително надвишава
действителния им размер.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и описаните от ищеца увреждания.
Навежда доводи за наличието на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал.
2 КЗ, като размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да
бъде определен като разликата между действителната стойност на лекия
автомобил и остатъчната стойност на запазените части.
2
Поддържа, че основателността на иска е обусловено от реалното
извършване на ремонт на автомобила, за което ищецът не е представил
доказателства.
Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва по основание,
както и началната датата, от която се претендира начисляването й.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, както и да му бъдат
присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че на 29.02.2024 г. в гр.
Варна, на бул. „*******“ е настъпило ПТП между собствения на ищеца лек
автомобил „Ауди А4 Авант“ с peг. № *******, лек автомобил марка
„Мерцедес Ц180“ с peг. № *******, и лек автомобил „Дачия Лоджия“ с рег. №
*******; че за лек автомобил марка „Мерцедес Ц180“ с peг. № *******, към
датата на настъпване на процесното ПТП е сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество; че на 07.03.2024 г. ищецът е
предявил застрахователна претенция към ответника.
Към исковата молба е приложен опис от 07.03.2024 г., изготвен от
представител на застрахователя /л. 9/, в който като увредени са описани
следните детайли на автомобила на ищеца: облицовка пр. броня; преден
капак; решетка преден капак; рамка предна решетка хром; калник преден ляв;
корпус фар ляв; облицовка задна броня; спойлер зл бр.; калник заден ляв;
основа заден ляв калник външ.; основа заден ляв калник вътр.; врата на
багажник; стоп ляв; стоп десен; калник заден десен; основа заден десен
калник вътр.; основа заден десен калник външ.; престилка задна; под
багажник; рог заден десен; рог заден ляв; основа стоп ляв; основа стоп десен;
фар за мъгла преден ляв; корпус фар десен.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза,
заключението от която съдът кредитира като компетентно изготвено,
подробно и обосновано.
Вещото лице, въз основа на събраните по делото доказателства и
извършения оглед на процесния лек автомобил описва следния механизъм на
ПТП:
На 29.02.2024 г. около 15.30 часа в гр. Варна л.а. „Ауди А4 Авант“ с рег.
№ ******* се движел по бул. „*******“. Зад него се е движел л.а. „Мерцедес
Ц 180“ с peг. № *******. Вследствие на несъобразена скорост и неспазване на
дистанция лекият автомобил „Мерцедес“ ударил в задната част лекия
автомобил „Ауди“, който в резултат на сблъсъка се ударил в движещия се пред
него л.а. „Дачия Лоджи“ с peг. № *******.
Съгласно заключението констатираните при извършени оглед
увреждания в задна и предна част са в зоната на удара и са вследствие на
3
съприкосновение в посока отзад-напред спрямо оста на автомобила и
последващо отхвръкване напред и удар в движещия се пред него лек
автомобил. Вещото лице, при съпоставяне механизма на произшествието,
скицата в констативния протокол за ПТП и установените щети, е достигнало
до извод, че уврежданията по лекия автомобил на ищеца отговарят на
установения механизъм на ПТП и е възможно същите да са причинени по
описания в исковата молба начин.
Вещото лице е изчислило, че стойността на ремонта за възстановяване
на автомобила от процесното ПТП, определена към датата на настъпването му
/29.04.2024 г./ при съобразяване цените за труд в над пет сервиза на
територията на гр. Варна, в т. ч. официалния за марката, възлиза на 8076.76лв.
с ДДС. Съгласно извършените изчисления при отчитане цените, предлагани
от три независими сервиза, извън официалния за марката, стойността на
ремонта с алтернативни части е в размер на 6199.40лв. с ДДС. Изрично
вещото лице сочи, че така определените суми не включват ремонт на заден
капак и калник заден десен поради обстоятелството, че посочените детайли не
се предлагат.
От заключението по САТЕ се установява, че средната пазарна цена на
процесния лек автомобил, определена към датата на ПТП е в размер на 4240
лв., като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто
от действителната стойност на автомобила. Като стойност на запазените части
вещото лице е посочило сумата от 589.68 лева, на колкото се равнява сумата,
която ищецът би получил при предаването му за скрап.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“; 2) настъпило
застрахователно събитие, причинено по вина на застрахования делинквент; 3)
претърпени вреди, които да са в пряка причинна-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования.
В случая между страните е безспорно възникването на първата от
посочените предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя,
като се спори относно механизма на процесното ПТП, относно
обстоятелството дали описаните в исковата молба вреди са настъпили
вследствие на процесното ПТП, както и относно стойността на щетите.
Описаният в исковата молба механизъм на ПТП изцяло се потвърждава
от заключението по приетата съдебна автотехническа експертиза, от което се
установява по безспорен начин и че описаните от ищеца увреждания се
намират в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
водача на лекия автомобил „Мерцедес“. Същите са отразени в изготвения от
представител на застрахователя опис, който следва да бъде ценен като
извънсъдебно признание за отразените в него неизгодни за ответника факти.
4
Колкото до размера на действително претърпяната вреда, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в размер, равняващ се на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, като негова горна граница е уговорената
застрахователна сума /арг. от ал. 1/. В случаите на пълна увреда
обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична
увреда релевантна е възстановителната стойност – цената за възстановяване
на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта на законодателната
уредба е да бъдат гарантирани правата на застрахования, така че в пълен обем
да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания
застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния договор.
Както по-горе бе посочено, вещото лице е изчислило, че стойността на
необходимия ремонт надвишава пазарната стойност на увредения автомобил,
поради което в случая безспорно е налице тотална щета по смисъла на чл. 390,
ал. 2 КЗ. В този случай съобразно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователят дължи заплащане на застрахователно обезщетение, равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В
случая размерът на вредата е съизмерим с пазарната стойност на автомобила
към датата на ПТП, която съгласно заключението по автотехническата
експертиза се равнява на 4240 лева. От тази сума следва да бъде приспадната
сумата, която ищецът би реализирал за предаване на скрап на автомобила,
която съгласно заключението се равнява на 589.68 лева. Така изчислен,
размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 3650.32 лева.
Съдът не споделя доводите на ответника, че присъждането на
застрахователното обезщетение е обусловено от представянето на
доказателства за реалното извършване на ремонт на автомобила. Нещо
повече, в случая извършването на такъв би било икономически
нецелесъобразно предвид наличието на тотална щета.
Следователно предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Колкото до възражението на ответника за неоснователност на
претенцията за присъждане на законната лихва върху обезщетението, считано
от датата на предявяване на исковата молба, съдът намира следното:
Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ преди изплащане на обезщетение, определено
като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
Последното има значение за началния срок на забавата – в този смисъл
Решение № 44 от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК.
Съгласно мотивите на цитираното решение „ако доказателството е било
5
представено в предхождащ решението момент /преди или по време на
съдебното производство/, то би била поставена началната дата на
обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва. В случай че
регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното
производство пред инстанциите по същество или не са представени
доказателства за това, то и осъдителният диспозитив в частта за
обезщетението за забава /ако е поискано/ би следвало да е съобразен с факта“.
Доколкото по делото липсват доказателства за прекратяване регистрацията на
автомобила, в случая законната лихва следва да бъде присъдена, считано от
датата на представяне на доказателства за настъпване на обстоятелствата по
чл. 390, ал. 1 КЗ. Поради изложеното акцесорната претенция следва да бъде
отхвърлена за периода от 07.06.2024 г. до датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила. Макар в
проведеното о.с.з. ищецът да е заявил, че законната лихва се претендира от
момента на предявяване на застрахователната претенция /07.03.2023 г./, който
момент е отразен и в определението по чл. 214 ГПК, съдът не следва да се
произнася по така предявената претенция, доколкото е недопустимо в първото
по делото заседание да се претендира обезщетение за забава за период,
предхождащ предявяването на исковата молба.
По разноските:
При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на
ищеца, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски
за държавна такса в размер от 146.01 лева и депозит за САТЕ в размер от 150
лева.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца дължимото
адвокатско възнаграждение за производството в размер на 665 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество Б*****“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ на А. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ
3650.32 лева /три хиляди шестстотин и петдесет лева и тридесет и две
стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за имуществените
вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ауди А4
Авант“ с peг. № *******, увреден в резултат на застрахователно събитие –
ПТП, причинено на 29.02.2024 г. в гр. Варна, на бул. „*******“, по вина на
водача на лек автомобил марка „Мерцедес Ц180“ с peг. № *******,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек
6
автомобил марка „Ауди А4 Авант“ с peг. № *******, до окончателното й
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията
за присъждане на законна лихва за периода от 07.06.2024 г. до датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на
автомобила.
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество Б*****“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ на А. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, СУМАТА ОТ
296.01 лева /двеста деветдесет и шест лева и една стотинка/,
представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество Б*****“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Н. А. В. от АК - Варна, със служебен адрес: гр.
*******, СУМАТА ОТ 665 /шестстотин шестдесет и пет/ лева – адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
УКАЗВА на ответника „Застрахователно еднолично акционерно
дружество Б*****“ ЕАД, ЕИК *******, че може да преведе сумите,
присъдени в полза на ищеца А. М. П., ЕГН **********, по банкова сметка с
IBAN BG**************, с титуляр А. М. П..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7