№ 1001
гр. П., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720103778
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К. К. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** чрез адв. Р. П., срещу „***” АД, ЕИК:***, със
седалище/адрес на управление: гр. П., ***, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищцата иска да бъде признато за
установено спрямо ответника, че не му дължи сумата 613.63 лева, представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г. вкл., сумата
140.37 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.08.2009 г. до 21.08.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата – 613.63 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
24.10.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 25.00 лева представляваща
държавна такса, както и сумата 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, за които
суми в пола на ответника е издаден изпълнителен лист от 21.11.2013 г. по ч.гр.д. № *** г.
по описа на ПРС и въз основа на който е образувано изпълнително дело № *** г. по описа
на ЧСИ – А.В.. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът „***” АД не е подал отговор на исковата
молба, и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява.
1
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана молба чрез ю.к.
М., оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото
разноски. В молбата е противопоставил възражение за прекомерност на заплатеното от
ищцата адвокатско възнагарждение.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са
допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ Е.Д. се установява, че
на 21.11.2013 г. по ч. гр.д. № *** г. на ПРС, на основание заповед № 5942 от 24.10.2013 г. в
полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който ищцата е била
осъдена да му заплати сумата от 613.63 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г. включително, сумата от 140.37
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.08.2009 г. до 21.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 24.10.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лева – представляваща държавна
такса, както и сумата от 100.00 лева, за юрисконсултско възнаграждение.
По молба от ответното дружество от 11.12.2013 г. и на основание процесния
изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ Е.Д.. В молбата са
посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното
изпълнение.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело на ищцата не е връчена
покана за доброволно изпълнение на 18.12.2013 г., като след подаване на молбата за
образуването му, по изпълнителното дело са извършвани множество справки насочени към
установяване имущественото състояние на длъжника.
С молба от 06.03.2014 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши цялостно
проучване имуществото на длъжника.
С молба от 06.04.2016 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка в ТД на
НОИ, като в случай, че се открие секвестируем трудов или приравнен на трудов доход,
както и пенсия, са поискали да бъде наложен запор до пълното погасяване на задължението
по делото. По тази молба при ЧСИ не са извършвани проучвания, нито са налагани запори.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
Видно от отбелязването направено от ЧСИ върху изпълнителният лист, образуваното
изп.д. № *** г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 14.01.2020 г.
2
По молба на ответното дружество и въз основа на издадения изпълнителен лист на
25.08.2021 г. по ч. гр.д. № *** г. на ПРС, при ЧСИ – А.М. е образувано изп.д. № *** г. По
същото ЧСИ е изпратил съобщение до ищцата с размера на дълга, което е получено от Р. на
26.06.2022 г. По изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ А.В. няма данни същото да е прекратено.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането му, а именно погасяването
на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416
от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се
обсъждат доводи, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Подлежат на
преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по
следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в
3
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424
от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от
ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на
чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в
случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако
срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало
ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290
от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда
на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 21.11.2013 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Д. е образувано изпълнително дело №
*** г. , която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист
относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира,
че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея,
и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 21.11.2013 г. до образуване
на изпълнителното дело - 11.12.2013 г., е изминал период по-малко от един месец, поради
което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 05.08.2013 г. давността
за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. След образуване на
изпълнителното дело при ЧСИ, по същото няма извършени действия насочени към
прекъсване или спиране на давността, но взискателят с молбата си от 06.03.2014 г. е поискал
от ЧСИ да извърши цялостно проучване имущественото състояние на длъжника. Тази молба
на взискателя не може да прекъсне давността, тъй като само предприемането на кое и да е
изпълнително действия в рамките на определен изпълнителен способ може да прекъсне
давността, а с тази молба взискателят е поискал от ЧСИ да извърши цялостно проучване
имущественото състояние на длъжника, но няма посочен способ на изпълнение. При това
положение в продължение на повече от две години след образуване на изпълнителното дело
4
взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия, поради което
изпълнителното дело е перемирано към 11.12.2015 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
по силата на закона, независимо, че от ЧСИ към този момент няма постановление за
неговото прекратяване. Изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – Е.Д. е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК едва на 14.01.2020 г., но липсата на нарочно постановление от ЧСИ
за неговото прекратяване към 11.12.2015 г. не се отразява на прекратяване на
изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Както вече бе посочено с т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо
неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е
настоящият случай. В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017
г. на ВКС.
Предвид изложеното, последното действие по принудително събиране на дълга,
годно да прекъсне давността, е молбата на ответника за образуване на изпълнителното дело
от 11.12.2013 г., в която е насочил изпълнението чрез налагане на запор върху трудовото
правоотношение на длъжника или върху получаваната от него пенсия. След тази дата по
изпълнителното дело няма предприети други действия, годни да прекъснат давността.
Както вече бе посочено по – горе с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, неговите разрешения се прилагат
занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни
производства, и след като със същото е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на Върховния съд, то съгласно действието на последното към 26.06.2015 г.,
5
давността по изпълнителното производство е спряла да тече. Спирането на давността е
преустановено на 26.06.2015 г., когато е обявено Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, макар че прекратяването на изпълнителното дело
по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е настъпило на 11.12.2015 г., т.е. след
обявяване на тълкувателното решение, но с обявяването на тълкувателното решение на
26.06.2015 г. давността е прекъсната, и от тази дата – 26.06.2015 г. е започнала да тече нова
пет годишна давност.
С молба от 06.07.2016 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка в ТД на
НОИ, като в случай, че се открие секвестируем трудов или приравнен на трудов доход,
както и пенсия, да бъде наложен запор до пълното погасяване на задължението по делото.
По тази молба при ЧСИ не са извършвани проучвания, нито са налагани запори. Молбата е
депозирана от взискателя след настъпване на перемцията – на 11.12.2015 г. Независимо от
това обстоятелство настоящия съдебен състав намира, че същата следва да се вземе предвид
от съда, тъй като когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо
от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело,
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. В
чл.116, б.“в“ от ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. Същинското действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител и то
прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова, ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако, нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. В този смисъл е решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., решение № 104 от 05.04.2021
г., по в.гр.д. № 766/2020 г. на ПОС.
В конкретния случай от датата на настъпилата перемпция – към 11.12.2015 г., когато
и давността е прекъсната, до датата на молбата от взискателя – 06.07.2016 г. не е изминал
период от пет години. Молбата с посочен в нея изпълнителен способ е годна да прекъсне
давността, тъй като чрез нея ответникът взискател е предприел изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, като е насочил изпълнението чрез налагане на
запор върху трудов или приравнен не него доход. С прекъсването на давността – на
06.07.2016 г. е възобновена и висящността на изпълнителното производство. След
6
06.07.2016 г. по изп.д. № *** г. на ЧСИ – Д. няма извършени други действия насочени към
спиране или прекъсване на давността, поради което и изпълнителното производство е
перемирано към 06.07.2018 г., но както вече бе посочено, перемцията е без правно значение,
тъй като прекратяването не изпълнителното производство не води до прекъсване на
давността.
Считано от о06.07.2016 г. е започнала да тече нова пет годишна давност, която е
изтекла към 06.07.2021 г. Второто изпълнително дело – изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ –
А.В. е образувано на 25.08.2021 г., т.е. след изтичане на пет годишния давностен срок,
поради което и към датата на неговото образуване, а и към датата на предявяване на иска
29.06.2022 г., обективираните в процесния изпълнителен вземания на ответното дружество
са погасени по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че
ищцата не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по
давност.
По разноските:
Ищцата е поискала от съда да и бъдат присъдени сторените по делото разноски. Не е
представила списък на разноските. Ответникът също е поискал да му бъдат присъдени
сторените разноски, за което е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Видно от данните по делото ищцата е направила разноски в размер на 50.00 лева –
заплатена държавна такса за образуване на настоящото производство, сумата от 500.00 лева
– адвокатско възнаграждение, и сумата от 48.00 лева – такса копие от изпълнителни дела.
Ответникът е противопоставил възражение по чл. чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Минималния размер на адвокатското възнаграждение определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е от
300.00 лева. Съдът като взе фактическата и правна сложност на делото, което не се отличава
с такава от същия вид дела, и като взе предвид защитавания материален интерес – 879.00
лева, намира че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева е
прекомерно завишено, поради което и следва да бъде определено такова в минимален
размер от 300.00 лева по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В горния смисъл върху ответника следва да бъдат възложени сторени от ищцата
разноски в общ размер на 398.00 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на
делото.
Предвид изхода на делото на ответника не се дължи присъждане на разноски.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на “***”
АД, ЕИК ***, адрес на управление: гр.П., ***, че К. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
*** НЕ ДЪЛЖИ на “***” АД, ЕИК *** изпълнение на сумата 613.63 лева, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г. вкл.,
сумата 140.37 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 30.08.2009 г. до 21.08.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата – 613.63
лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда - 24.10.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 25.00 лева
представляваща държавна такса, както и сумата 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, за които суми в пола на ответника е издаден изпълнителен лист от
21.11.2013 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, и въз основа на който е образувано изп. д.
№ *** г. по описа на ЧСИ Е.Д., а в последствие изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ – А.В..
ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК ***, адрес на управление: гр.П., ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. К.
Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** сумата от 398.00 лева, представляваща сторени по
делото разноски за държана такса, такса за препис от изпълнителни дела и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8