№ 3116
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100508279 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Централна консултантска компания“
ЕООД срещу решение от 01.04.2024 г., поправено с определение от 30.05.2024 г., по гр.д.
№212/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 178 състав, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на П. А. И. на основание чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД и чл.86 ал.1
ЗЗД обезщетение за неизпълнение на договорните си задължения по договор за изготвяне и
управление на проект от 07.07.2020 г. в размер на сумата от 2500,00 лв., представляваща
платено възнаграждение по фактура №**********/06.07.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда /04.01.2023 г./ до окончателното изплащане
на задължението, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон, необосновано и частично недопустимо. Счита, че
решението е недопустимо в частта му, в която е осъден за разликата над размера на сумата
от 2500,00 лв. до присъдените 3000,00 лв. с ДДС - главница, тъй като с исковата молба искът
е предявен за сумата от 2500,00 лв. Сочи, че СРС неправилно е приел, че е налице
неизпълнение на процесния договор, защото изготвеният проект е отхвърлен като негоден.
Твърди, че проектът, дори след извършената корекция по него, с оглед разминаванията в
първоначално обявените параметри за обем на стопанството на ищеца, е годен
/икономически жизнеспособен/ - т.е. налице е качествено изпълнение по договора от страна
на ответното дружество. Поддържа, че СРС неправилно е приел, че ответникът не е
уведомил ищеца, че материалът му е негоден /че с оглед удостоверението за регистрация на
животновъден обект, проектът му не би бил икономически жизнеспособен/ и трябва да носи
отговорност за последиците от това, респ. не може да се позовава на причина у възложителя
за некачественото изпълнение. Сочи, че СРС е направил неправилен извод, че ответникът не
е доказал, че е уведомил ищеца за необходимостта от снабдяване с удостоверение за
1
регистрация на животновъден обект /необходим за прилагане към документацията за участие
в проекта/ и съответно не може да се позове на неизпълнение на чл.9.1 от процесния
договор от страна на ищеца, за да избегне отговорността по чл.13. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло
предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди. Претендира разноски.
Въззиваемата страна П. А. И. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са
доводите на въззивника за частична недопустимост на решението. С определение от
30.05.2024 г., постановено по гр.д. №212/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 178
състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението
от 01.04.2024 г., постановено по гр.д. №212/2023 г. по описа на СРС, 178 състав, като
„Централна консултантска компания“ ЕООД е осъдена да заплати на основание обезщетение
за неизпълнение на договорните си задължения по договор за изготвяне и управление на
проект от 07.07.2020 г. в размер на сумата от 2500,00 лв. С извършване на тази поправка е
отстранена грешка в изписване на дължимата от ответника сума.
Първоинстанционно решение е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите
му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка
доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Производството пред СРС, 178 състав, е образувано по предявен от П. А. И. срещу
„Централна консултантска компания“ ЕООД иск с правно основание чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от категорията на претърпените загуби в
резултат на неизпълнение на задължения по договор за изготвяне и управление на проект за
финансиране.
В тежест на ищеца е да установи възникването на договорно отношение между него и
ответника със сочения предмет, виновно договорно неизпълнение на задълженията от
страна на ответника, наличието на претърпени вреди, техния вид и размер, и причинна
връзка между вредите и неизпълнението.
По делото не е спорно наличието на облигационно правоотношение между страните
и неговото съдържание, а и същото се установява от представения договор за изготвяне и
управление на проект за финансиране по програма „Инвестиции в земеделски дейности“
сключен на 07.07.2020 г., в с. Радишево. Спорът е съсредоточен върху обстоятелството дали
е налице пропуск от страна на изпълнителя по смисъла на чл.13 от договора, респ. налице ли
е неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора за изработка.
По силата на сключения договор - чл.1, ответникът, в качеството му на изпълнител,
се е задължил да извърши изготвяне и управление на проект за кандидатстване на ищеца, в
2
качеството му на възложител, по проект за финансиране по програма: ПРСР -
Марка/Схема/Процедура: 4.1. „Инвестиции в земеделски дейности”.
По делото е представено решение за отказ, изх. №03-РД/837 от 14.03.2022 г. на
Държавен фонд „Земеделие“, с което проектното предложение на ищеца, изготвено от
ответника, е отхвърлено изцяло поради това, че не отговаря на условията за допустимост на
разходите като част от условията за кандидатстване в „Програма за развитие на
селскостопанските райони за периода 2014 г. – 2020 г“. Посочено е, че от показателите за
оценка ефективността на инвестицията при извършената решаваща проверка на база
предоставената информация се установява, че генерираните парични потоци от дейността, за
която се кандидатства, не обезпечават икономическата жизнеспособност на проекта.
Инцидентният съдебен контрол е средство за обезпечаване законността в актовете и
действията на административните органи и за отстраняване недействителността на
административните актове. В разпоредбата на чл.17 ал.2 ГПК е отречена възможността
граждански съд, разглеждащ гражданскоправен спор, да се произнася по законосъобразност
на административен акт, с изключение на случаите, когато такъв акт се противопоставя на
страна, която не е участник в производството по издаването на акта и по неговото
обжалване. Последното следва да се тълкува, че страната, която не е била в страна в
производството по обжалването на административния акт, може да иска и съдът е длъжен да
се произнесе и по законосъобразността на съдебно решение на административен съд,
издадено в производство по обжалване на административен акт, когато се навеждат
твърдения за неговата незаконосъобразност от трето лице, при наличие на правен интерес от
това оспорване /така решение №6 от 16.03.2011 г. по гр.д. №925/2011 г., ІІ ГО на ВКС/. В
настоящия случай косвен съдебен контрол е недопустим, тъй като не са налице
предпоставките за това – актът не е бил обжалван, независимо от предвидената за това
възможност.
По силата на чл.258 ЗЗД в обхвата на основното задължение на изпълнителя по
договор за изработка е да изработи точно поръчаното, съобразно указанията и проектите на
поръчващия, без недостатъци и в срок. Несъобразяване на всички обстоятелства, свързани с
общата пригодност на възложената работа, с оглед естеството и, съставлява лошо
изпълнение на договора или може да обуслови извод, че той изобщо не е изпълнен /в този
смисъл решение №9 от 10.09.2010 г. по т.д. №150/2009 г., ІІ ТО на ВКС/. В тежест на
изпълнителя е да уведоми поръчващия за негодността на проекта при констатирано
несъответствие между даденото задание и очаквания от последния резултат от изработеното,
поради което само простото констатиране на дефект във възложеното задание е правно
ирелевантно и не обуславя освобождаване на длъжника от отговорност - решение №222 от
18.07.2012 г. по гр.д. №1186/2011 г., ІІІ ГО на ВКС.
Съобразно разпоредбите на чл.82 ЗЗД вр. чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД, изправната страна по
договора има право да иска обезщетение за претърпените от неизпълнението вреди, което
обезщетение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението.
В чл.13 от процесния договор е предвидено, че в случай, че съществува пропуск от
страна на изпълнителя и поради този пропуск финансиращата институция отхвърли
подадения проект на административно ниво, изпълнителя се задължава да възстанови
платената му сума.
В конкретния случай ищецът претендира единствено понесената загуба от сключване
на договора, която се изразява със заплатените в изпълнение на договора суми за
възнаграждение на изпълнителя.
Настоящият въззивен състав намира, че ищецът е изправна страна по договора, както
и че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за изготвяне и управление на
3
проекта за кандидатстване на дружеството – ищец по проект за финансиране по
оперативната програма, което от своя страна е довело до отхвърляне на кандидатурата на
ищеца. Процесният проект е отхвърлен като икономически нежизнеспособен, поради което и
следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил точно и в цялост задълженията се по
договора. Липсват и доказателства изпълнителят да е предупредил ищеца, съобразно
разпоредбата на чл.260 ЗЗД, че процесният проект е негоден. Следователно, вредите са били
предвидими при пораждане на задължението.
С оглед изложеното, съдът намира за установено неизпълнението на задълженията на
изпълнителя по сключения договор, по който възложителят – ищец е заплатил сумата от
2500,00 лв., представляваща заплатено възнаграждение по чл.3 от договора.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски във въззивното производство в размер на сумата от
450,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №5747/01.04.2024 г., поправено с определение
22449 от 30.05.2024 г., постановено по гр.д. №212/2023 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА „Централна консултантска компания“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Н. Хайтов“ №2, да заплати на П. А. И.,
ЕГН **********, адрес: гр. Плевен, жк „Д*********, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от
450,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4