Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./17.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Павлова
въззивно търговско дело № 1109 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е реда на чл.247 ГПК, открито по почин
на съда
Видно от материалите по делото, с постановеното по
делото решение мъззивният съд е отменил решение №
1802/25.04.2019 год. на ВРС – 20-ти състав, постановено по гр.д. № 7603/2018
год., В ЧАСТИТЕ,
с
които са отхвърлени предявените от
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Московска“ № 19 срещу Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно
обективно съединени искове за установяване
на дължимостта от ответника на сумите, за които
по ч.гр.д. № 15183/2017 г. по описа на PC-Варна е издадена Заповед №
8244/05.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, поправена с Разпореждане № 15074/18.04.2018 г., а именно:
сумата от 9747,61 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 10.08.2016 г.; сумата от 860,25 лв., представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода 02.02.2017 г. до
04.10.2017 г.; сумата от 27,16 лв, представляваща
обезщетение за забава за периода 02.02.2017 г. до 04.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК в съда - 04.10.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и с която са
отхвърлени предявените в евентуалност осъдителни искове за разликата над
присъдената главница до пълния претендиран размер от
9747,61 лв., за сумата от 860,25 лв. (осемстотин и шестдесет лева и двадесет и
пет стотинки), представляваща неплатена възнаградителна
лихва за периода 02.02.2017 г. до 04.10.2017 г., за сумата от 27,16 лв.
(двадесет и седем лева и шестнадесет стотинки), представляваща обезщетение за
забава за периода 02.02.2017 г. до 04.10.2017 г.,
както и в
частта за разноските като вместо него е приел за установено в отношенията между
страните, че Д.Д.С., ЕГН **********,
с адрес ***, дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска“ № 19
следните суми:
сумата от 860.25 лева, представляваща главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2016 г., формирана като
разлика между пълния претендиран размер от 9747,61
лв. и присъдения с първоинстанционното решение по
осъдителния иск размер на главницата от 9 289.38 лева;
сумата от 860,25 лв., представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода 02.02.2017 г. до
04.10.2017 г.;
сумата от 27,16 лв,
представляваща обезщетение за забава за периода 02.02.2017 г. до 04.10.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 04.10.2017 г. до окончателното й
изплащане, за които по ч.гр.д. № 15183/2017 г. по описа на PC-Варна е издадена
Заповед № 8244/05.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, поправена с Разпореждане № 15074/18.04.2018 г., на
основание чл.422 ГПК,
като е потвърдил решение № 1802/25.04.2019 год. на
ВРС – 20-ти състав, постановено по гр.д. № 7603/2018 год., в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника
срещу Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, иск за установяване на дължимостта от ответника на сумите, за които по ч.гр.д. №
15183/2017 г. по описа на PC-Варна е издадена Заповед № 8244/05.10.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
поправена с Разпореждане № 15074/18.04.2018 г., за сумата от 120,00 лв.,
представляваща такса изискуемост, както
и в частта, с която е отхвърлен предявения в евентуалност осъдителен иск за
заплащане на тази сума.
Видно както от мотивите, така и от диспозитива на решението, въззивният
съд е формирал извод за размера на дължимата по установителения
иск главницата при отчитане на влязлото в сила осъдително решение за сумата от от 9 289.38 лева, но при посочване на конкретно
дължимия размер е допуснал аритметична грешка като е посочил, че разликата
между пълния предявен размер от 9747,61 лв. е сумата от 860,20 лева.вместо
сумата от 458.23 лева, явяваща се разлика между посочените две суми.
Тази грешка, намерила отражение в диспозитива
на постановеното решение, следва да се квалифицира като несъответствие между
формираната от съда воля и нейното външно изразяване, респектинво
следва да бъде санирана по реда на чл.247 ГПК.
Ето защо,
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в постановеното по въз.търговско дело № 1109 по
описа на ВОС за 2019 год. решение № 1014/18.11.2019 год., В ЧАСТТА, с която като размер на дължима по установителния
иск главница е посочено „сумата от
860.25 лева, представляваща главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 10.08.2016 г., формирана като разлика между пълния претендиран размер от 9747,61 лв. и присъдения с първоинстанционното решение по осъдителния иск размер на
главницата от 9 289.38 лева“, който в тази част ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №
19 следните суми:
сумата от 458.23
лева, представляваща главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 10.08.2016 г., формирана като
разлика между пълния претендиран размер от 9747,61
лв. и присъдения с първоинстанционното решение по
осъдителния иск размер на главницата от 9 289.38 лева“
На
основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: