Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено
на 28..01. 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на
секретаря Елка Иванова
разгледа докладваното от
съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело
№ 2133 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Производството е образувано по депозираната въззивна жалба от И.Д.И. ЕГН**********, против решение № 4172/11.10.2019 година постановено по гр.д.
19268/2019 год описа на ВРС, с което се:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца И.Г.И., ЕГН ********** ***, и ответника
И.Д.И. ЕГН********** ***, че ИЩЕЦЪТ Е СОБСТВЕНИК въз основа на упражнено
недобросъвестно владение за период от десет години, считано от 15.05.2008 год.
на реална част с площ от 266 кв. м. от поземлен имот с идентификатор
10135.2520.6138 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК,
целият с площ от 623 кв. м., находящ се в гр. Варна, с. о. „Траката“, местност
„Таушан тепе“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 143,
кв. 9-А, при граници на реалната част: поземлени имоти 10135.2520.9659,
10135.2520.9617,10135.2520.3243 и останалата част от 10135.2520.6138, границите
на която реална част са означени в жълт щрих на приложената на л. 18 от делото
скица и заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на приложената скица №
15-926185-11.12.2018 г., съответно отразена в жълт цвят на изготвената от
вещото лице Владислав Андреев комбинирана скица, отразяваща геодезическо
заснемане относно имот с идентификатор 10135.2520.6138, на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА И.Д.И.
ЕГН********** *** ДА ПРЕДАДЕ на И.Г.И., ЕГН ********** *** ВЛАДЕНИЕТО на така
описаната реална част от ПИ с ид. № 10135.2520.6138, на основание чл. 108 от
ЗС.
ОСЪЖДА И.Д.И.
ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.И., ЕГН ********** *** сумата от 1487.02
лева /хиляда четиристотин осемдесет и седем лв. и 02 ст./, представляваща
реализирани в хода на делото от ищеца съдебно деловодни разноски, изразяващи се
в заплатени държавни такси, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че постановеното решение е
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, довело до неправилно приложение на материалния закон, като събраните
доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, дадена е
вяра на свидетелски показания, които противоречат на доказателствата по делото.
Моли да бъде отменено постановеното от ВРС решение и вместо него да се
постанови друго,с което предявения иск
се отхвърли. Твърди,че е налице неправилна преценка на доказателствата по
делото. При извършване на въвода ищецът по делото не е бил заварен в
имота,поради което неправилно е прието,че чрез извършения въвод владението не е
прекъснато.Излагат се и др. съображения относно твърдяната неоснователност на
предявения иск.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Настоящото производство е
въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и
правни изводи,по отношение на частта в която решението на ВРС е обжалвано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената
от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в
мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
Производството по делото е образувано
по иск депозиран от ищеца И.Г.И., ЕГН **********, действащ чрез адвокат Д.П., с
която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване вещни
искове с правно чл.124 ГПК и чл.108 ЗС против ответника И.Д.И.
ЕГН**********, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на реална част с площ от 268 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор 10135.2520.6138 по действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен
директор на АГКК, целият с площ от 623 кв. м., находящ се в гр. Варна, с. о.
„Траката“, местност „Таушан тепе“, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по
предходен план: 143, кв. 9-А, при граници на реалната част: поземлени имоти
10135.2520.9659, 10135.2520.9617,10135.2520.3243 и останалата част от
10135.2520.6138, повдигната в жълт цвят и заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на
приложената скица № 15-926185-11.12.2018 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и на основание чл.108 ЗС, ответникът да бъде осъден да предаде на
ищеца ВЛАДЕНИЕТО върху РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 268 кв.метра от поземлен имот с
идентификатор 10135.2520.6138 по действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен
директор на АГКК, целият с площ от 623 кв. м., находящ се в гр. Варна, с. о.
„Траката“, местност „Таушан тепе“, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по
предходен план: 143, кв. 9-А, при граници на реалната част: поземлени имоти
10135.2520.9659, 10135.2520.9617,10135.2520.3243 и останалата част от
10135.2520.6138, повдигната в жълт цвят и заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на
приложената скица № 15-926185-11.12.2018 г.
Ищецът твърди, че е собственик на
реална част с площ от 268 кв. м. от поземлен имот с идентификатор
10135.2520.6138 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК,
целият с площ от623 кв. м., находящ се в гр. Варна, с. о. „Траката“, местност
„Таушан тепе“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 143,
кв. 9-А, при граници на реалната част: поземлени имоти 10135.2520.9659,
10135.2520.9617,10135.2520.3243 и останалата част от 10135.2520.6138. Реалната
част е повдигната в жълт цвят и заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на
приложената скица № 15-926185-11.12.2018 г., като правото на собственост върху
описаната реална част от поземления имот ищецът е придобил по давностно
владение. Твърди, че на 25.08.1995 г. е придобил чрез договор за дарение / нот.
акт № 141/1995 г./ място с площ от 600 кв. м., находящо се в гр. Варна,
съставляващо имот № 143, в кв. 9-А по плана на КП
"Траката-Разширение", като придобития имот е идентичен с поземлен
имот с идентификатор 10135.2520.3243 по действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри. Твърди, че още от придобиването на имота на 25.08.1995
г., освен подареният му имот е установил владение и върху описаната реална
част, която е част от съседния поземлен имот 10135.2520.6138. Поземлен имот
10135.2520.3243 и реалната част от поземлен имот 10135.2520.6138 към момента на
придобиването от ищеца са били заградени с оградна мрежа и обособени като един
общ имот, а между подарения имот и описаната реална част не е имало ограда.
Твърди, че е съществувала ограда, изградена от мрежа на бетонови колове само по
линията между точки 3, 4, 1 и 5 на приложената скица. Твърди, че владението му
върху описаната реална част е било непрекъснато, необезпокоявано и явно от
25.08.1995 г. до средата на м. ноември 2018 г., когато е премахнал
съществуващата ограда между точки 3 и 4 и е поставил ограда по линиите между
точки 1, 2 и 3. Твърди, че ответникът е придобил правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 10135.2520.6138 с договор за продажба / нот. акт
№ 61/2017 г. /. Твърди, че праводателите на ответника- А.А.А., Д. Я.Я. и К.Я.Х.
не се упражнявали никога фактическа власт върху процесната реална част. Твърди,
че са налице основанията той да придобие по давност правото на собственост
върху процесната реална част. Твърди, че планът на новообразуваните имоти /ПНИ/
е одобрен със Заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на областен управител на
област с административен център- Варна, като по ПНИ процесната реална част е
включена в поземлен имот № 6138, а имотът, който ищецът е придобил по дарение е
представлявал съседния поземлен имот № 3243. Твърди, че по отношение и на двата
имота ПНИ е влязъл в сила на 07.05.2007 г., като с решение № 4497/07.05.2007 г.
по адм. д. № 1758/2007 г. на Върховен административен съд е била отхвърлена
жалбата му срещу заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ. За
поземлен имот 6138 по ПНИ е издадена Заповед № 256/21.04.2008 г. по §46, ал. 1
от ПЗР на ЗСПЗЗ, която е влязла в сила на 15.05.2008 г. Твърди, че от средата
на м. ноември 2018 г. ответникът владее процесната реална част без правно
основание и за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за собственост.
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК, ответникът И.Д.И., чрез адв.Н.Т. , е депозирал отговор на исковата молба,
с която възразява против редовността и допустимостта на ИМ. Твърди, че исковете са неоснователни. Оспорва като
нищожна сделката, с която ищецът е придобил поземлен имот с идентификатор
10135.2520.3243 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри. Оспорва
се твърдяното от ищеца владение на
процесната реална част от имота, като се изтъква, че същата е била предмет на
реституционно производство, което е приключило през 2008г. и след това са
налице множество доказателства, вкл. и съдебни производство, в които ищецът е
бил страна, доказващи намерението му единствено на държател на тези реални
части.
Като доказателства по делото са приети
: Нот.акт № 141 / 1995 г., заповед № 838/27.12.2013 г., решение №
1493/19.12.2006 г. по адм.д. № 659/2006 г., по описа на ВОС, решение №
4497/07.05.2007 г. по адм.д.№ 1758/2007 г. по описа на ВАС, Нот.акт № 61/ 2017
г., скица на ПИ № 15-614966-05.12.2017 г., скица на ПИ № 15-926185 – 11.12.2018
г., удостоверение за данъчна оценка изх.№ **********/11.01.2019 г.,
удостоверение от Община Варна рег.№ АУ006128ВН от 17.01.2019 г., скица на ПИ №
15-30429-17.01.2019 г., решение № 1404/ 18.09.2006 г. на ОСЗГ гр.Варна,
удостоверение за наследници № 1036 / 03.11.2017 г., заповед № 256/21.04.2008
г., протокол за трасиране от 14.04.2016 г./ л. 77 /, схема на граничните точки
на ПИ № 10135.2520.6138 от 13.10.2016 г. / л.78 /, заповед № 506/20.09.2016 г.,
два броя платежни нареждания, протокол № 27- ТР/30.11.2017 г. за въвод във
владение/ л.82/, скица № 01425/05.06.2006 г., решение № 1229/27.03.2017 г. по
адм.д. № 12849/2016 г. по описа на ВРС, решение № 1699/12.10.2017 г. по адм.д.
№ 1613/017 г. по описа на Административен съд Варна , Нот.акт № 61/ 2017 г.,
гр.д. № 12849/2016 г. по описа на ВРС, ведно с приложеното към него адм.д. №
1613/17 г. по описа на Административен съд-гр.Варна, заповед № 256/21.04.2008
г., оценителен протокол № 14 от 18.08.1993 г., удостоверение от Кметство Виница
№ 3067/08.09.1993 г., молба до техническа служба на Кметство Виница № 2230 от
03.07.1992 г., два броя квитанции, удостоверение № 497 от 02.1980 г.,
декларация от Пеню Илиев от 03.07.1992 г., позволителен билет № 283 от
03.12.1979 г.
От Удостоверение №497/19.02.1980г. е видно, че на П.Д.И. е
предоставен за ползване „хавра“ с площ от 0,9 дка, находяща се в землището на
гр.Варна, местност „Манастира“, при граници и съседи А.Д., С. Д. и път.
Съгласно Позволителен билет за строеж в гр.Варна
№283/03.12.1979г. е позволено на П.Д.И. да застрои сезонна постройка в лозето
си в м.“Куру дере“ от 20кв.м., както и изба.
Представена е Молба вх.№223/03.07.1992г. от П.Д.И. до
кметство Виница, касаеща имот с площ 800кв. в местност „Манастира“ в землището
на кв.Виница, представляващ лозе и овощни дървета с изградена едноетажна вилна
постройка, при граници и съседи А.Д., С. Д. и път.
От Оценителен протокол №14/18.08.1993г. на Община Варна се
установява, че по молба на П.Д.И., имащ права за придобиване право на
собственост съгл. §4а, ал.1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е извършена оценка на имот
пл.№143 кв.9а К.П.“Траката-разширение“ с площ от 900кв.м. и построена сграда от
25 кв.м,която е в общ размер от 48708 лева.
От Удостоверение от кметство Виница при Община Варна е видно,
че същото е издадено на П.Д.И. за оценка на имота пл.№143 кв.9а
К.П.“Траката-разширение“, за да му послужи пред нотариус за снабдяване с
нотариален акт по §4а от ЗСПЗЗ.
От нот. акт № 141/1995
г. е видно, че ищецът е придобил чрез
договор за дарение място с площ от 600 кв. м., находящо се в гр. Варна,
съставляващо имот № 143, в кв. 9-А по плана на КП
"Траката-Разширение", който е идентичен с поземлен имот с
идентификатор 10135.2520.3243 по действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри.
Със Заповед №838/27.12.2013г. на Кмет на Район Приморски при
Община Варна е определено ищецът да придобие правото на собственост при усл.на
§4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот с идентификатор 10135.2520.3243, с площ от
600кв.м.
С Решение №1404/18.09.2006г. на Общинска служба по земеделие
и гори-Варна е признато правото на собственост на наследниците на Т.В.Т. върху
нива от 3,843 дка, ПИ с №4085, находяща се в терен по §4 на кв.Виница в
местност Манастир Йолу.
Т.В.Т. е оставил за наследници - внук А.А.А. / син на дъщерята на наследодателя
Ф.Т.К. – починала на 24.05.2015г./, внук Д. Я.Я. и внучката му К.Я.Х. / деца на
дъщерята на наследодателя – Д.Т.Я., починала на 09.12.2009г /.
С Решение №4497/07.05.2007г. по адм.дело №1758/2007г. на ВАС
е отхвърлена жалбата на ищеца срещу Заповед №РД-06-7706-20/24.01.2006г. на
Областен управител на Област Варна в частта й относно площта и достъпа до имот
№3243.
Със Заповед №256/21.04.2008г. на Кмета на Район Приморски е
възстановено правото на собственост при усл.на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на Т.В.Т., а именно Д.Т.Я. и Ф.Т.К. върху ПИ №6138 по ПНИ на
м.“Траката“ с площ 623 кв.м.
С протокол от
14.04.2016г. е извършено трасиране, означаване и координиране в полза на
наследниците на Т.В.Т. - Д.Т.Я. и Ф.Т.К.
- на границите на ПИ идентификатор №10135.2520.6138, находящ се в гр.Варна,
общ.Варна, с.о.“Траката“ с площ 623 кв.м.
Със Заповед №506/20.09.2016г. на Кмет на Район Приморски-
Община Варна, е одобрена оценка на извършени подобрения в частта на поземлен
имот №3243, попадаща в имот с идентификатор №10135.2520.6138 в размер на 1747
лева.
С Решение №1229/27.03.2017г. по гр.дело №12849/2016г. по
описа на ВРС/ потвърдено с Решение №1699/12.10.2017г. по к.адм.дело
№1613/2017г. на Адм.съд Варна/ е изменена Заповед № 506 от 20.09.2016г. на
Кмета на р-н “Приморски” при Община Варна, с която осн. §31 ал. 3 от ПЗР
ППЗСПЗЗ е одобрена оценката на извършени подобрения в частта на поземлен имот с
ид. № 3243 по ПКП към ПНИ на С.О „Траката” одобрен със заповед на
РД-06-7706-20/24.01.2006г. на обл. управител на Варненска област /с
идентификатор за остатъка 10135.2520.3243 по КК и КР на гр. Варна/, попадащ в
имот с идентификатор 10135.2520.6138 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп. дир. на АГКК /с № 6138 по ПНИ на СО
"Траката"/, като УВЕЛИЧАВА ОЦЕНКАТА от 1747 лева на 2244
лева, която следва да бъде заплатена от наследниците на Т.В.Т. в полза
на И.Г.И..
Представено е банково бордеро от банка ЦКБ от 24.02.2017г. с
което Д. Я.А. внася по сметка на Район Приморски сумата от 1751,49лв. по
Заповед №506/20.09.2016г. на Кмет на Район Приморски при Община Варна.
Представено е банково бордеро от банка ЦКБ от 03.11.2017г. с
което Д. Я.А. внася по сметка на Район Приморски в полза на И.Г.И., сумата от
499лв. по Решение №1229/27.03.2017г. по гр.дело №12849/2016г. на ВРС за
окончателен размер на оценката на подобренията.
С Протокол
№27-ТР/30.11.2017г., издаден от Община Варна, се въвеждат във владение А.А.А.,
Д. Я.Я. и К.Я.Х., като наследници на Т.В.Т. в имот №6138 в местност „Траката“ с
площ 623 кв.м.
От скица №15-30429-17.01.2019г. се установява, че процесната
реална част фигурира като част от имот №6138 със собственик И.Д.И..
Ответникът е придобил правото на собственост върху поземлен
имот с идентификатор 10135.2520.6138 с договор за продажба, сключен на
13.12.2017 г./ нот. акт № 61/2017 г. /.
От приетата по делото СТЕ, се
установява, че процесната реална част от ПИ 10135.2520.6138 е с площ 266 кв.м.,
като на изготвената Комбинирана скица с червен цвят е отразен КП към ПКП, с
черен цвят действащата КК, а с жълта щриховка процесната реална част. След
проведено геодезическо заснемане на поставената ограда между ПИ 10135.2520.6138
и 10135.2520.3243 вещото лице установява, че така поставената полумасивна
ограда - телена мрежа навлиза в източния си край с 0.42м в ПИ 10135.2520.6138,
в югоизточния си край с 0.59 м. в ПИ 10135.2520.3243, като изградената по този
начин ограда навлиза в ПИ 10135.2520.6138 с 1 кв.м., а в ПИ 10135.2520.3243 с 2
кв.м., т.е. разликата е 1 кв.м. СТЕ приема, че и в двата случая и като
отклонение в местоположението и площта разликата е в рамките на допустимата
грешка по чл. 18 и 19 от Наредбата за създаване и поддържане на КККР. На
изготвената Комбинирана скица вещото лице отразява процесната ограда с виолетов
цвят. По отношение въпроса дали е идентичен имота по нот. акт № 141/1995 г. с
ПИ 3243 по ПНИ и ПИ 10135.2520.3243 по действащата кадастрална карта
установява, че при изготвяне на гореописания н.а. е действал КП на в.з. Траката
изработен през 1987г., като по този план имота е с пл. № 143. Впоследствие при
изработване на ПНИ, одобрен със Заповед №РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. на
Областен управител на гр.Варна този имот е с пл. № 3243 по плана на
ползвателите към Помощния кадастрален план. Площта му и по двата плана е 941
кв.м.(графически изчислена). От гореизложеното се налага извода, че площта от
600 кв.м. посочена в н.а. е идеална част от ПИ 143 по КП от 1987г., респективно
от имот 3243 по ПКП. След изработване и одобряване на ПНИ през 2006г. имот 143,
описан в н.а. от 1995г. е ограничен на 600 кв.м. и е под номер 520.3243 по ПНИ,
респективно 10135.2520.3243 по КК. Останалата част от този имот е възстановена
на наследниците на Т.В.Т. като част от № 520.6138 по ПНИ(10135.2520.6138 по КК)
представляваща процесната реална част предмет на съдебния спор и имот с №
2520.9617(10135.2520.9617 по КК) като улица-общинска собственост за достъп до
имота на жалбоподателя по ПНИ. Вещото лице приема, че ПИ 520.3243 по
ПНИ(10135.2520.3243 по действащата КК) не е идентичен с имота описан в нот. акт
№ 141/1995 г., а представлява част с площ 600 кв.м. описана в нотариалния акт.
Пред ВРС са разпитани свидетелите Б.К.М.
и М.В.Р./ сочени от ищците/ и свидетелите Ж.В.Ж. и Д. Я.Я. / ангажиран от ответниците/.
Предявеният иск е допустим,разгледан
по същество е основателен.
Ищецът е установил по пътя на пълното и главно
доказване твърдението, че е собственик на имота,чрез придобиване на
процесния имот посредством изтекла в негова полза давност през периода от 15.05.2008
г. /датата на която е влязла в законна сила Заповед № 256/21.04.2008 г. по §4б,
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е възстановено правото на собственост на
наследниците на Т.В.Т., а именно Д.Т.Я. и Ф.Т.К. върху ПИ №6138 по ПНИ на
м.“Траката“ с площ 623 кв.м./, до средата на м. ноември 2018 година.
През посочения период ,видно от
разпитаните по делото свидетели, чиито показания настоящият въззивен състав
възприема като достоверни, ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота.,
като е садил и поддържал дръвчета и зеленчуци
в мястото- до м. ХІ-2018 година, когато е поставена ограда от страна на
ответника по делото.
Настоящият въззивен състав счита за
неоснователно и недоказано твърдението на въззивната страна,че владението ищеца И.Г.И. върху процесния имот е
прекъснато с протокола за въвод № 27 /30.11.2017 година.
Видно от представения протокол/ л.82 /
е ,че същият е подписан само от страна на административния орган и праводателите на ответника по делото. / А.А.,Д.
Я. и К.Х./. В този протокол е посочено, че имота е обозначен въз основа на протокол за
трасиране от 14.04.2016 година, но и при съставяне на този протокол за трасиране ищецът по делото не е присъствал. Без правно
значение е обстоятелството, че ищецът е бил уведомен за протокола, тъй като
този протокол не прекъсва придобивната давност, още повече,че липсват
доказателства по делото, процесната реална част да е била обособена по някакъв
начин в периода преди м. ХІ 2018 година,когато е поставена оградата и когато е
било прекъснато упражняването на фактическата власт върху имота от страна на И.Г.И..
Съгласно чл. 69 от ЗС , се предполага,
че владелецът дължи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. От събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав
приема,че не е оборена презумпцията,че ищеца
е осъществявал фактическа власт върху имота, с намерение да го свои . Владението е
осъществявано явно, необезпокоявано,
непрекъснато, и е упражнявано в предвидения от закона срок . Правилно и
законосъобразно ВРС е приел, че е налице своене на вещта от владеещия я от
началния момент на установяване на фактическа власт върху нея, и ако владението
е осъществявано в срока на придобивната давност, вещта или идеалната част от
нея, притежавана от третото лице, става собственост на владелеца.
Обстоятелството,че ищецът И.Г.И. е придобил идеална част от съществуващ
поземлен имот, е без значение по отношение на процесната реална част, тъй като по
отношение на тази част е необходимо да се установят по пътя на пълното и главно доказване трите предпоставки, по чл.108 от ЗС- че ищецът е
придобил собствеността на твърдяното правно основание- придобивна давност, че е
установил владение върху тази реална част,че е владял тази реална част в
продължение на десет години и че ответникът владее тази част без правно
основание.
Съдът намира, че в настоящото
производство е безспорно установено, че владението е упражнявано от ищеца
непрекъснато през целия исков период и преди него, както и че то е било
установено спокойно, като ищецът е започнал да упражнява владелчески правомощия
върху реалната част от имота, която е
ползвал и оградил, присъединявайки я към своя имот. Безспорно е, че владението
е упражнявано явно, несъмнително и с явното намерение да държи вещта като своя.
От обстоятелството, че ищецът И.Г.И. е
оспорил плана за новообразувани имоти,пред съответните административни
съдилища, не може да се направил
извод,че същият осъществявал фактическа
власт върху процесния имот като държател , а
не като владелец . Ищецът, независимо че е обжалвал ПНИ е продължил
да владее имота, като е демонстрирал по
отношение на лицето - собственик на вещта и спрямо
и трети лица, поведение на пълноправен собственик, тоест че упражнява
собственическите правомощия единствено за себе си. Намерението на лицето да
държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощията на собственика,Свидетелят М. и свид. Р., изрично
посочват, че до м. ХІ 2018 година,когато са дошли хора да поставят ограда,
имотът е бил цял и той е бил обработван единствено от ищеца И.Г.И.,правата на
ищеца не са били оспорвани от никого. Свид. Ж.,сочен
от ответника И.Д.И. изрично в своите показания сочи,че оградата,отделяща
процесната част е била поставена през ноември 2018 година,като сочи,че след
това през м. февруари 2019 година отново са ходили на процесната част, за да
режат дръвчета и лози..Настоящият състав възприема извода на ВРс, че в конкретния казус са налице категорични
доказателства за упражнено от страна на ищеца И. владение върху процесната
реална част с площ от 268 кв. м. от поземлен имот с идентификатор
10135.2520.6138 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК,
целият с площ от 623 кв. м., находящ се в гр. Варна, с. о. „Траката“, местност
„Таушан тепе“ с намерение да го свои. Ищецът И.Г.И. владее тази реална част от
1995 година, когато е започнало и владението му върху ПИ с настоящ идентификатор
10135.2520.3243 и е завладял процесната част от съседния имот. Безспорно е
установено, че това владение е продължило до средата на м.ноември 2018г.,
когато отв. И.Д.И. е изместил оградата между двата имота и е присъединил към
своя имот процесната реална част. – т.е. владението е продължило повече от 10
години. Началният момент на упражняване владение, което би могло
да направи ищеца собственик на имота по давност, е момента на приключване на
реституционната процедура по отношение на поземлен имот с идентификатор
10135.2520.6138 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени
със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с
площ от 623 кв. м., а именно 15.05.2008 г.- датата на която е влязла в законна
сила Заповед № 256/21.04.2008 г. по §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която не е
спирана или прекъсвана до датата на подаване на исковата молба, инициирала
настоящето дело – 28.12.2018 г.
Ищецът е изгубил владението върху
процесната реална част от имота в средата на м.ноември 2018г., но е предявил
настоящата исковата молба по чл.108 ЗС на 28.12.2018г., т.е. много по-рано от
изтичане на допустимия по закон 6-месечен срок.
Съдът приема, че в случая е налице
повече от 10-годишно непрекъснато владение от страна на ищеца, което не е било
прекъсвано или спирано от ответника, или неговия праводател.
Правилно и законосъобразно ВРС е
приел, че придобивната давност не е била спирана и прекъсвана по посочените в ЗС и други закони случаи, и при
наличието на някои от посочените в чл. 115 и 116 от ЗЗД основания. / в производство по предявен вещен иск – за
собственост или за делба на имот – напр. спиране на теченето на давността
докато трае съдебния процес по такъв иск (чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД) или
прекъсване на давността при признание на иска от ответника по него/чл. 116 б.
“а”ЗЗД). / Съгласно чл. 81 от ЗС, с изгубването на владението за повече от 6
месеца давността се прекъсва. Изключение от това правило е предвидено в чл. 12,
ал. 7 от ЗСПЗЗ относно земеделските земи, включени в ТКЗС, ДЗС или други
образувани въз основа на тях селскостопански организации, владението върху
които е установено на основание писмен договор, доброволна делба или друг
писмен документ. От ответната страна не бяха представени доказателства за
наличие на подобни основания.
Правилно и законосъобразно ВРС е
приел,че воденето на административни производство по обжалване индивидуални
административни актове, касаещи определяне на оценка на подобрения в процесния
имот не следва да бъдат приемани като подобно основание за прекъсване на
владението от страна на ищеца. Тези административни процедури не са били извършвани в присъствие на ищеца,
за да се приеме,че по някакъв начин са въздействали върху намерението му за
своене на процесния имот. Снабдяването на ответника по делото И.Д.И. с нотариален акт,също не прекъсва владението на ищеца. Дори и с
предявяването на иск за собственост от владелеца не се прекъсва неговата
придобивна давност, ако по делото ответникът не е предявил насрещен иск за
собственост.
Не е налице прекъсване на придобивната
давност и при трасирането на имота, както и при извършения документален въвод
във владение, които безспорно са били извършвани в отсътствие на ищеца и той на
практика дори да е узнал, че някой има
намерение да попречи на владението му, в
същото време при тези действия не са били налице фактически действия, от които
да е безспорно ясно, че някой оспорва владението, защото не са налице
основанията, както бе посочено по горе,които прекъсват придобивната давност.
Неоснователно е твърдението направено
във въззивната жалба, че с придобиване на идеални части от имот,съобразно
изискването на пар. 4 от ЗСПЗЗ от страна на ищеца по делото, същият е станал
държател на процесния имот. Липсват доказателства, от които да се установи, че
ищецът,след придобиване на имота по пар.4 е променил намерението си за своене
на процесната реална част.
С оглед на изложеното съдът приема,
че ищецът е доказал при условията на главно и пълно доказване наличието на
изискуемите предпоставки на предявения иск с правно осн. чл. 108 ЗС.
В обобщение,решението на ВРС като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на правния спор пред
настоящата инстанция въззивникът дължи на въззиваемия направените по делото
разноски в размер на 600 лв
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 4172/11.10.2019 година постановено по гр.д.
19268/2019 год описа на ВРС
ОСЪЖДА И.Д.И. ЕГН********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на И.Г.И., ЕГН ********** *** сумата 600 лв,
разноски за въззивното производство,, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждениеи, на основание чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от съобщаването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :