№ 842
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Х. Бл. К.
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно
административно наказателно дело № 20241100604324 по описа за 2024
година
Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.
Образувано е по жалба и допълнение към нея от адв. К. Т. – защитник на С. К. С. срещу
решение от 06.06.24г. по НОХД № 1673/24г. по описа на СРС, НО ,132 с - в , с което
подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр.чл.
130, ал.2НК и на основание чл. 78“а“ от НК е освободен от наказателна отговорност ,като
му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2 000 ( две хиляди) лв. На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените по
делото разноски - в размер на 296,48лв., както и 5 лв. за служебно издаване на ИЛ. В
жалбата и допълнението на адв. Т. се излагат доводи, че изводите на първоинстанционния
съд за нанесени ритници от страна на подзащитния и се основават само на твърденията на
пострадалия Р., като описаната фактическа обстановка не кореспондира с описаните в СМУ
наранявания. Излагат се доводи за неправилно тълкуване от страна на СРС на
доказателствената съвкупност- гласни доказателствени средства, СМЕ, ТЕ. По делото е
постъпило и второ допълнение от адв. Б.М., който излага аргументи, че СРС неправилно е
ценил свидетелските показания и не са налице хулигански подбуди.
В съдебно заседание пред въззивна инстанция подсъдимият С. К. С. не се явява. За
него се явява адв. Т.,която поддържа въззивната жалба по съображенията, посочени в нея.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на атакуваното решение съобразно изискванията на
чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана
1
страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционното производство по делото е протекло по реда на глава XXVIII
от НПК. За да постанови обжалваното решение, СРС е провел съдебно следствие, като на
основание чл. 378, ал. 2 от НПК е съобразил и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Въззивният състав установи, че първостепенният съд е спазил
императивната разпоредба на чл. 378, ал. 2 НПК, като се е позовал на доказателствения
материал, събран и проверен в хода на досъдебната фаза на наказателния процес от една
страна, а от друга - в хода на първоинстанционното съдебно следствие е събрал и проверил
и гласни доказателствени средства - обяснения на обвиняемия и разпити на свидетели.
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната
инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е
следната:
Подсъдимият С. К. С. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, средно образование, живущ в гр. София, ж.к. Яворов, бл. ****, ЕГН:
**********.
От фактическа страна:
На 04.06.2023 г., около 15:30 ч. свидетелите Р. и Н., заедно с двете им деца, се
намирали в гр. София, в Централен гробищен парк. Р. спрял управлявания от него автомобил
л.а. „Тойота”, рег. № СВ **** ТН на алея в близост до парцел 55 и със съпругата си отишли
до гроба на техен близък, а децата останали в колата. В това време зад автомобила „Тойота“
спрял л.а. „БМВ” с рег. № СВ **** ТА, управляван от подс. С., като в автомобила се
намирали майка му - св. И. и св. Т.. Алеята била тясна и подсъдимият нямало как да
продължи , поради което подал звуков сигнал с клаксона. Св. Р. направил знак с ръка, че ще
премести автомобила. Подсъдимият С. , св. И. и св. Т. излезли от автомобила. Свидетелката
И. се обърнала към Р. и Н. с думите, че улицата не е тяхна и да преместят автомобила. В
този момент свидетелят Т. ударил с ръка задното стъкло на л.а. „Тойота” с рег. № СВ ****
ТН и то се счупило. Свидетелят Р. бързо се отправил към своя автомобил, за да го премести
и когато доближил шофьорската врата подсъдимият го изритал в областта на бъбреците. Св.
Р. се качил в автомобила, като след включване на двигателя преди да зацепи предавката
автомобилът за кратко потеглил назад, при което Т. получил охлузване в дясната
подбедрица. Р. отбил автомобила си от алеята и спрял вдясно. Излязъл от колата, позвънил
на 112 и съобщил за случилото се. Подсъдимият паркирал л.а. „БМВ” с рег. № СВ **** ТА
на съседна улица, след което приближил към св. Р.. С. казал на пострадалия: „Ти на кого се
обаждаш бе? Полиция ли ще ми викаш” и започнал да го удрял с юмруци в областта на
главата. Св. Р. паднал на земята и подсъдимият започнал да го рита по гърба. Подсъдимият
спрял да рита св. Р. и се отдалечил. Свидетелите Н. и Р. се качили в автомобила и с него
отишли до бариерата на входа, където били свидетелите Д. и П. - служители на гробищния
парк. Св. Р. и св. Н. им казали, че е станал инцидент и са се обадили на телефон 112, като ги
помолили да пуснат бариерата, за да попречат на подсъдимият и спътниците му да си
тръгнат. Свидетелите Д. и П. спуснали бариерата, а Р. и Н. останали да чакат идването на
полиция. Скоро след това подсъдимият пристигнал до бариерата с автомобила си, като
малко преди да я достигне, спрял и св. Т. слязъл от автомобила и си тръгнал. Охраната -
свидетелите Д. и П. казали на С., че трябва да изчака идването на полиция, но подсъдимият
не се съгласил и си тръгнал. Непосредствено след инцидента свидетелят Р. бил прегледан в
Съдебно медицински кабинет и било издадено съдебномедицинско удостоверение /СМУ/ №
V-223/2023 г. В резултат на ударите от подсъдимия С. св. Р. получил следните увреждания:
охлузвания в областта на лявата ушна мида, по лакътя на дясната ръка и по дясното бедро;
2
подкожен хематом и кръвонасядане в областта на долната устна и лигавицата на устната
кухина вдясно; кръвонасядания в областта на лакътя на дясната ръка и по дясното бедро,
които представлявали болка и страдание.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни
доказателствени средства-показанията на свидетелите Р., Н., Д., П., Т., И. и П.; писмени :
протоколи за разпознаване на лице; протокол за доброволно предаване; протокол за оглед на
местопроизшествие; СМУ № V-223/2023 г.; СМУ № 459/2023 г.; амбулаторен лист; писмо от
началника на Районен център 112 - София; свидетелство за съдимост за подсъдимия;
веществени доказателства: снимки и компактдискове; както и от заключенията на
изготвените по делото две съдебно - медицински експертизи /СМЕ/; заключение на
техническа експертиза /ТЕ/; заключение на съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/;
Въззивният съд намира, че СРС правилно отделил спорните от безспорните
факти. Основното обстоятелство, по което се спори са действията на подс. С. по времена
конфликта и фактът на нанесени удари по тялото на Р., от които да са настъпили описаните в
медицинската документация телесни повреди. Правилно съдът е кредитирал и ценил с
доверието си показанията на свидетелите Р. и Н., които кореспондират със събраната
доказателствена съвкупност, а именно показанията на свидетелите Д. и П., които са трети
незаинтересовани лица, които макар да не са очевидци са възприели непосредственото
поведение на подсъдимия и пострадалия след инцидента. С оглед преценката на коя група
свидетели СРС да даде вяра са обсъдени заключенията на изготвените експертизи. Данни за
побой над Р. се съдържат и в заключението на Техническата експертиза, от което е видно, че
в края на първото позвъняване на телефонен номер 112, св. Р. е твърдял, че го удрят, като
при второто е съобщил, че са го били. От заключението на СМЕ №61/2023г. се установяват
получени от Р. травматични увреждания: охлузвания в областта на лявата ушна мида, по
лакътя на дясната ръка и по дясното бедро; подкожен хематом и кръвонасядане в областта
на долната устна и лигавицата на устната кухина вдясно; кръвонасядания в областта на
лакътя на дясната ръка и по дясното бедро. Характерът на телесните наранявания е
определен като болка и страдание. Местоположението им отговоря на съобщеното от св. Р.
за мястото, където е получил ударите. Заключението на СМЕ е изготвено на база СМУ/ № V-
223/2023 г. и амбулаторен лист. Причиненото охлузване на крака на св. Т. –се установява от
СМУ № 459/2023 г. и изготвената СМЕ. Видно от заключението установените от СМЕ
травматични увреждания биха могли да настъпят по начин и време, както съобщава
пострадалия . Същевременно свидетелката Н. описва видимите травми по свидетеля Р. в
показанията си. СМЕ като способ на доказване потвърждава заявеното в гласните
доказателствени средства, поради което възраженията на защитата са необосновани и
немотивирани. Правилно във връзка с изброените способи за доказване първостепеният съд
е ценил като обективни и достоверни показанията на свидетелите Р. и Н., като
кореспондиращи с доказателствената маса и е приел за недостоверни показанията на св. И. и
Т.. СРС е изложил подробни аргументи в подкрепа на анализа на доказателствата.
3
Противно на възраженията на защитата, първата инстанция е извършила цялостен
и задълбочен анализ на показанията на разпитаните свидетели, преценила е същите както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, и е изложила убедителни мотиви на кои от тях се
доверява и кои не кредитира, и защо. Не са допуснати логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от
НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал
съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по същество
кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. От събраните в хода на
наказателното производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
безспорно се установява времето и мястото на настъпилия инцидент, както и участниците в
него, в лицето на подсъдимия С. К. С. и пострадалия Н.С. Р..
Защитниците на подсъдимия С. правят и възражение за липса на хулигански
подбуди, а наличието на личен мотив за извършеното деяние. Не могат да се приемат
аргументите на адв. М., че се касае за махленска свада, тъй като няма данни пострадалият и
подсъдимият изобщо да са се познавали, а Централният гробищен парк не може да се отнесе
към понятието „махала“. По отношение на нанесените телесни повреди не може да се правят
предположения, каквито аргументи излага защитата. Телесните повреди, нанесени на
пострадалия Р. са такива, каквито са установени от медицинската документация, приобщена
по производството и обсъдена в заключението на СМЕ. Не може да се приеме и
становището на адв. М. за липса на нанесени удари от подсъдимия към пострадалия, което
се опровергава от гласните доказателствени средства, съдържанието на постъпилите сигнали
в 112 и от заключението на СМЕ. В този смисъл е без значение професионалния статут на
пострадалия, съдът преценява въз основа на доказателствата по делото, а не по критерии
извън рамките на закона.
Настоящият състав изгради доказателствените си изводи относно спорните
обстоятелства преимуществено въз основа на показанията на Н., Р. анализирани в
съвкупност със заключенията на съдебно-медицинските експертизи и техничаската
експертиза, протокола за разпознаване , анализът на аудиозапис с постъпили обаждания към
телефон за спешни повиквания 112. Всички тези доказателства изграждат последователна и
непротиворечива картина и несъмнено установяват механизма на извършване на
инкриминираното деяние, както и авторството му от страна на подсъдмия. Въззивният съд
подобно на първоинстанционния се довери изцяло на показанията на свидетелите Н. и Р.,
отчитайки факта, че Р. се явява и пострадал от деянието, което е засегнало неговия телесен
интегритет. Фактът, че същият е пострадал от деянието, не е основание показанията му да
бъдат изначално изключени от доказателствената маса, тъй като само този факт не е
достатъчен да презюмира изначална недостоверност в изложеното. Това обстоятелство
изисква единствено по-задълбочен анализ на тези гласни доказателствени средства. За да се
4
довери на показанията на пострадалото лице, на първо място въззивният съд констатира, че
същите са логически последователни, достатъчно подробни и описателни относно
основните факти от предмета на доказване, а именно темпоралната линия, локацията и
динамиката на осъщественото от подсъдимия посегателство над личността. В показанията
на свидетеля Р. и на съпругата му Н. не се наблюдава тенденциозност в описанието на
релевантни за делото факти и обстоятелства, които да утежняват положението на
подсъдимия. Свидетелят е имал възможност пряко да възприеме подсъдимия С. К. С., както
и поведението му по време на осъществяване на процесното посегателство, поради което
съдът цени показанията му с висока доказателствена тежест. Св. Н.С. Р. описва подробно
всички факти, които непосредствено е възприел на инкриминираната дата, а именно -
движението на двата автомобила, предприетото от подсъдимия С. К. С. поведение,
изразяващо се в спирането на автомобила, слизането на обвиняемия от автомобила и
нанасянето на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на Р. без това поведение
да е предизвикано от свидетеля, като нанасянето на удари е на публично място, а именно в
Централния гробищен парк. Относно основните за предмета на доказване факти: проявената
физическа агресия, нейната насоченост и интензитет, както и относно потърсеното
впоследствие съдействие от правоохранителните органи свидетелят е последователен и
еднопосочен по време на всичките си разпити в наказателното производство. Следва да се
има предвид, че агресията спрямо Р. е в присъствието на децата му, които са се намирали в
колата . Подобни са и аргументите на първостепенния съд, споделени от въззивния и
досежно достоверността на показанията на свидетелката Н.. Споделеното от пострадалия
намира опора в показанията на свидетелката Н., които настоящата инстанция намира за
достоверни източници на информация относно реално стеклите се събития. Показанията на
свидетелката се базират на непосредствено придобитите впечатления и пресъздават нейни
лични възприятия за развилата се фактическа обстановка. Свидетелката Н. потвърждава
изнесеното от св. Н.С. Р., че подсъдимия С. К. С.. Действително св. П. Н. заявява, че не е
видял в коя част на тялото на св.Р. са попаднали ритниците на подсъдимия С. К. С., но е
категорична в описаната от нея фактическа обстановка на проявена физическа агресия от
подсъдимия към св. Н.С. Р., както и относно физическото състояние на пострадалия
непосредствено след нападението – " кръв в лявото ухо, подута устна. Въззивният съд не
споделя възраженията на защитата за необективен анализ на фактите и на показанията на
свидетелите от страна на първоинстанционния съд. В този смисъл не може да се приеме и
възражението на защитата , че неправилно не са ценени показанията на свидетелите И. и Т..
Въззивният съд подкрепя извода на СРС за недостоверност на показанията на тези
свидетели, изхождайки от обстоятелството, че същите не се подкрепят от нито един
доказателствен източник.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка заключението на районния съд, че с
деянието си подсъдимият С. К. С.. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, вр.чл. 130, ал. НК, е обосновано и законово
5
издържано. От обективна страна - на инкриминираните в обвинителния акт време и място
подсъдимият, удряйки с ръце и ритайки с крака пострадалия Н.С. Р. в областта на главата и
тялото му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в телесни увреждания:
охлузвания в областта на лявата ушна мида, по лакътя на дясната ръка и по дясното бедро;
подкожен хематом и кръвонасядане в областта на долната устна и лигавицата на устната
кухина вдясно; кръвонасядания в областта на лакътя на дясната ръка и по дясното бедро.
Правилно районният съд е посочил, че изброените травматични увреждания
изпълват състава на лека телесна повреда, като са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Налице е изискуемата причинно-следствена
връзка между предприетото от подсъдимия С. поведение и констатираните на пострадалия
Н.С. Р. увреждания. Въззивният състав намери, че от субективна страна деянието е
извършено в условията на пряк умисъл. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че подсъдимият е искал да причини на пострадалия телесна повреда, съзнавал е
обществено опасния характер на своето деяние, съзнавал е, че с действията си нарушава
телесната неприкосновеност на пострадалия, като е целял именно това. Неоснователно е
възражението на защитата за несъставомерност на извършеното по т. 12 на чл. 131, ал. 1 от
НК. От установените по делото факти не може да се направи извод за наличие на предходни
взаимоотношения на подсъдимия с пострадалия и за личен мотив и за последвалото
физическо посегателство от страна на подсъдимия С.. В тази връзка следва да се подчертае,
че това не винаги изключва определянето на подбудите като "хулигански", както е и в
конкретния случай. Съчетаването на личния мотив с "хулиганските подбуди" по смисъла на
чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, не само е възможно от психологическа гледна точка, но е свързано
и с евентуалния умисъл за престъпното хулиганство, който е възможен, вкл. според даденото
тълкуване с ППВС № 2/1974 г., т. 3. Съдът намира, че подсъдимият С. е действал
целенасочено, удряйки с ръце и ритайки пострадалия, без да е бил предизвикан, с ясното
съзнание, че ще причини на пострадалия болка. Този извод на съда се потвърждава от
предприетите от подсъдимия последващи действия и тяхната насоченост, изразяващи се в
оттегляне от местопроизшествието. Първостепенният съд е стигнал до обоснован извод, че с
поведението си подсъдимият е проявил не само незачитане на телесната неприкосновеност
на свидетеля Р., но и грубо е нарушил обществения ред и е изразил явно неуважение към
обществото. Засегната е личността на пострадалия, деянията са извършени публично, като
подсъдимият ясно е съзнавал възможността те да бъдат възприети от неограничен кръг от
хора. Въззивният съд се солидаризира с извода на СРС, че действията на подсъдимия следва
да се квалифицират като хулигански акт. Не може да се приеме, че има провокация от страна
на пострадалия Р..
Настоящият въззивен състав споделя извода на СРС, че са налице предпоставките
на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимият С. от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание, тъй като разпоредбата е императивна и следва да бъде
приложена към всеки случай, който отговаря на предвидените в чл. 78а от НК изисквания.
При индивидуализацията на размера на административното наказание контролираният съд е
6
отчел правилно смекчаващите отговорността обстоятелства, с чието значение настоящият
съд се съгласява изцяло. Така въззивният съд намира, че е неосъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност, липсата на други общественоопасни прояви, представляват
смекчаващи отговорността обстоятелства. Правилно СРС е приел за отегчаващо
отговорността обстоятелство присъствието на малолетни в колата на пострадалия Р., което е
игнорирано от подсъдимия. Въззивният състав се солидаризира с първостепенния досежно
индивидуализацията на наказанието. При съвкупната преценка на изложените обстоятелства
въззивният съд намира за правилен крайния извод на първата инстанция, че на подсъдимия
следва да бъде наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева, който се
явява достатъчен за постигане на целите по чл. 36 от НК.
Правилно с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с решението
си районният съд е възложил на подсъдимият С. разноските по делото.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция намира контролирания съдебен
акт за правилен и обоснован, поради което същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК СГС, НО, V въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ от 06.06.24г. по НОХД № 1673/24г. по описа на
СРС, НО ,132 с – в.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7