Решение по дело №4904/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 19.03.2019 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : Р.К.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4904  по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

           Производството  е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

           Постъпила е искова молба от *** против С.Г.С., ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД, за  следните суми: 516,45лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 32,43 лв. за периода от 02.12.2016г. до 14.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№3510/2018г. на *** до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че ответницата, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2018г. не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с ***, като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия възлизала в размер на 516,45лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – ***на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за забава, изчислявана в размер на 32,43 лв.  за периода от 02.12.2016г. до 14.05.2018г.

Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№3510/2018г. по описа на ***, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но срещу нея постъпило писмено възражение от длъжника в законоустановения срок.

           Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответницата за сумата от 516,45 лв., представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2018г. и сумата от 32,43лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2016г. до 14.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 3510/2018г. на *** до окончателното изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответницата С. С. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Оспорва твърдението на ищеца, че между траните е имало договор за разсрочено плащане. Оспорва начина на изчисление на топлинната енергия за жилището си. Оспорва факта на сключен договор с топлинния счетоводител, сочен като трето лице помагач на ищеца. Счита, че не дължи процесните суми, т.к. в общите условия за продажба на топлинна енергия липсвали параметри за качеството на услугата, т.е. предметът на договора бил неопределен по качество и количество, което водело до неговата нищожност. Възразява за нищожност на клаузата от общите условия за рекламация била неравноправна клауза и като такава нищожна.

           С определение от  24.08.2018г. е конституирано на основание чл.219 от ГПК в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца ***. Същото не е ангажирало становище по исковите претенции.

           Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

           Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.

           Между страните не е налице спор и се установява от приложения препис на ***на нотариус с ***на НК, че ответницата С.С. е собственик на ***в ***който е закупила на 22.12.2015г.

          Установява се и от приложения препис на заявление, изходящо от ответницата на 17.06.2016г., че е уведомила топлопреносното предприятие, че е закупила имота и изрично е отправила молба да бъде открита на нейно име партида за заплащане на отопление и топла вода, декларирайки, че е съгласна с Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови потребители в ***. Такава партида е била открита ***.

          От представените от ищеца счетоводна справка по партидата на имота на ответницата за процесния период от време и издадени за същия период фактури (на л.53-л.79) е видно, че за същото време са били начислявани единствено  суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – в размер на 512,21лв. и за услуга дялово разпределение в размер на 4,24лв. или общо 516,45лв.

          От приложения препис на Заповед от 29.05.2014г. на ***(на л.52) е видно, че със същата е била определена на основание чл.43, ал.4, във вр. с чл.10в, ал.2, т.1 от Закона за измерванията периодичност от две години на проверките на топломерите в абонатни станции.

          От приложените преписи на Свидетелство за проверка на ***и Констативен протокол за топломер *** (на л.50-л.51) е видно, че през м.април 2015г., т.е. преди началото на процесния период, е била извършена проверка на топломера в абонатната станция на сградата, в която се намира имота на ответницата. Последващата такава проверка е била извършена през м.април 2017г., видно от приложените преписи на Свидетелство за ***. и Констативен протокол от 02.05.2017г. (на л.48-л.49). Представен е и Констативен протокол от 29.11.2017г. за подмяна на топломера на същата абонатна станция (на л.45). Във връзка с тези писмени доказателства следва да се посочи, че проверките на топломера се установяват със съставени от съответните длъжностни лица протоколи, като подписа на представляващия етажната собственост не се отразява на редовността на проверката.

          От приложените  копия на подробни месечни справка, съставени от третото лице – помагач ***(на л.85 – л.103 и л.379-л.397) е видно, че същото е извършвало дяловото разпределение на топлинната енергия, доставена до етажната собственост, в която се намира процесния имот. Разпределената за този имот топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е формирала стойността на начислените при ищеца суми по партидата на ответницата за горния период.

          От приложеното копие на Протокол от 10.12.2000г. от проведено общо събрание на етажните собственици в сградата, в която се намира процесния имот (на л.149-л.150) е видно, че е било взето решение топлинното счетоводство да се извърши от *** както и са били упълномощени Л.Г. Г.  да сключи договор със соченото дружество, и И.Й. Г. – за  упълномощаване на ***за провеждане на необходимите мероприятия за взетите по протокола решения. Приложено е копие на пълномощно от 12.12.2000г. (на л.151), с което  И. Г. упълномощил Л.Г.М. да представлява етажната собственост пред ***по посочени въпроси.

          От представеното копие на ***. (на л.145-л.146) е видно, че при сключване на договора  за възлагане индивидуалното отчитане на доставената топлоенергия от ***етажната собственост е била представлявана от домоуправителя И. Г..

          По силата на подписан споразумителен *** между *** и ***(копие на л.147), третото лице-помагач е започнало от същата дата да извършва разпределението на топлинната енергия между абонатите от абонатната станция на сградата, в която се намира процесния имот.  В този споразумителен протокол е посочено, че се сключва въз основа на цитирания по-горе ***. Поради това ирелевантен за спора е съществуващия и приложен от ответницата предходен договор от 05.05.2001г. (на л.106), който е бил подписан от Г.Д.М..

          Във връзка със заявените от ответницата оспорвания на обсъдените по-горе писмени доказателства следва да се посочи, че решенията на етажната собственост, които не са били атакувани по съответния законов ред подлежат на изпълнение и не могат да се оспорват по реда на чл.193 от ГПК като писмен документ в производството, в което са представени. Договорът, за който се твърди от ответницата, че е бил сключен без представителна власт е бил изпълняван от фирмата за дялово разпределение в продължение на 15 години, като това изпълнение е било прието от етажната собственост. Отделно от това, при сключването му потребителите са били представлявани от домоуправителя, за който изрично сред взетите решения на ОС е и такова за осъществяване от него на представителна власт в отношенията с ***.

          В о.с.з. на 12.11.2018г. е проведен разпит на допуснат по искане на ответницата свидетел Л.Г.М.. Същият излага в показанията си, че още към 2000г. е живял в сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот и от 2010г. бил управител на ЕС. Твърди, че на проведено през 2000г. общо събрание бил избран за лице, което да представлява етажните собственици при подписване на договор с *** и ***, но в крайна сметка не подписал такъв договор, т.к. не му били съобщени параметрите, изискуеми към този договор. По същите причини не подписал и договор през 2014г. Твърди също, че през 2016г. се запознал с документи за демонтаж и монтаж на уреди в абонатната станция на сградата, единият от които бил подписан от лице, което не живеело там и не било упълномощавано да представлява етажната собственост, а другия съдържал фалшифициран подпис на св.М.. Поради това ограничил достъпа до абонатната станция и след 2016г. отчитането на уредите и подмяната на топломерите ставало само с негово участие. През 2017г. имало два пъти подмяна на топломера в абонатната станция. Сочи, че технически паспорт на блока на етажната собственост имало от 2017г., а архитектурен проект не е имало никога. Сочи също, че е влизал в процесния имот и там нямало отоплителни тела и тръбопроводи, а единствено в банята имало щранг-лира. Излага, че през 2018г. направил запитване до ищеца за проектните обеми, които били предоставени на ***, какви били действително инсталираните мощности и как са се променяли във времето, на което получил отговор с писмо.Св.М. твърди, че в двата входа имало 91 броя апартаменти, Клуб за незрящи лица на приземния етаж и четири магазина или общо 96 самостоятелни елемента, както било записано в техническия паспорт.

По делото са представени от ответницата *** (на л.183-л.186), за който св.М. излага в показанията си; писмо от гл.архитект на *** (на л.188), в което е посочено, че не се съхраняват проекти и строителни книжа за сградата, в която се намира процесния имот; писмо от *** от 26.07.2018г. (на л.189), за което в показанията на св.М. се сочи, че било изпратено в отговор на негово запитване. 

От приложения технически паспорт се установява, че в сградата, в която се намира процесния имот има 91 апартамента, три търговски обекта и три офиса.

Представените писмо от *** (на л.186) и протокол от 25.01.2017г. (на л.187) не са годни да установят релевантни за спора факти.

Представеният сертификат за изпитание (на л.317) също не изяснява спорни обстоятелства.

          По делото е допуснато изслушване на заключение по съдебно-техническа експертиза по въпроси, сочени от страните. Експертното заключение на вещото лице С.М., докладвано в о.с.з. на 12.11.2018г. не е прието, като след изявление на същото да бъде заменено с друго, с оглед притежаваните компетентности, съдът е определил за вещо лице инж.З., чието заключение е изслушано и прието в о.с.з. на 19.02.2019г. От него се установява, че в процесния имот няма монтирани радиатори и щранг-лира. Поради това за процесния период е следвало да се начислява единствено стойност на ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Както е посочил експерта, за правилното й изчисление са необходими данни за обема на имота и обема на сградата. Вещото лице е посочило, че при ***и третото лице-помагач няма наличен архитектурен и инвестиционен проект на сградата. Посочило е също така, че данните за проектната мощност на отоплителната инсталация са различни: при ***– 790,84 кв., според отразеното в карнетите - 888,53кв., а според техническия паспорт – 866кв.  Според заключението на вещото лице, при разпределението на ТЕ от сградна инсталация не са били включени четири броя магазини и офиси, т.е. не са участвали всички самостоятелни обекти. Вещото лице е дало отговор и на въпроси, поставени по искане на ответницата, заключението по които, дадено в писмената експертиза и поддържано при изслушване на експерта, съдът намира, че не способстват за изясняване на спорните обстоятелства по делото.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

           Предвид безспорно установения факт, че ответницата  С.С. е собственик на процесния имот в ***, който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че тя  има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ)  при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. В случая ответницата дори е заявила изрично искане  за открИ.е на партида на нейно име, приемайки и общите условия на топлопреносното предприятие.

           Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в жилището, собственика или носителя на право на ползване остава задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ. Законът за енергетиката утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата на собственост топлинна енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата – етажна собственост - топлинна енергия. Тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, явяващи се потребители на топлинна енергия, по утвърдени правила.

          Съдът обаче счита, че въз основа на събраните в настоящото производство доказателства не може да се приеме за установено, че стойността на топлоенергията, отдадена от сградна инсталация е изчислена в съответствие с въведената с  Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването методика. Установи се от заключението на вещото лице, че при изчислението на ТЕ от сградна инсталация не са били включени четири броя магазини и офис, което променя общия отопляем обем на сградата. Безспорно сградната инсталация е обща етажна собственост съгласно чл. 140, ал. 3 от Закон за енергетиката и чл. 38, ал.1 от Закон за собствеността и всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, която се явява реално енергийно потребление. Изрично в разпоредбата на §1, т.34 от ДР на ЗЕ е посочено, че "Общ отопляем обем на сградата" е сумата от обемите на имотите на клиентите и обемите на помещенията от общите части на сградата - етажна собственост, предвидени за отопление по проект. В настоящото производство не са наведени от ищеца и установени от доказателствата основания за изключване на някои от индивидуалните обекти в сградата от общия отопляем обем на същата. Установи се също така от заключението, че са налице и различни данни за проектната мощност на отоплителната инсталация при *** фирмата извършваща дялово разпределение и техническия паспорт на сградата. Макар и разминаванията да не са съществени по отношение на този показател, наличието им също внася съмнение в коректността на извършеното разпределение на ТЕ, отдадена от сградна инсталация.

В обобщение, съдът счита, че установеното като неправилно определяне на отопляемия обем на сградата, чрез изключване на няколко самостоятелни обекта, рефлектира върху правилното определяне на стойността на релевантната за спора ТЕ, отдадена от сградна инсталация.

С оглед горното, съдът приема, че макар и по делото да се установи качеството потребител на ответницата, недоказан остана размера на реално ползваната през процесния период топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Ето защо, исковете с правно основение чл. 422 ал. 1 от ГПК, както по отношение на сумата за главница, така и за сумата за лихви се явяват недоказани и поради това неоснователни, и като такива следва да се отхвърлят.  

           С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцовото дружество дължи на ответницата направените по делото разноски в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение и 100лв. за възнаграждение на вещо лице или общо 500лв.

             Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

    ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД ИСКОВЕ от Т.П.  ***със седалище и адрес на управление *** ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Г.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ  НА ***, следните суми: сумата от 516,45 лв., представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.03.2018г. и сумата от 32,43лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2016г. до 14.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 3510/2018г. на *** до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №2106/22.05.2018г., по ч.гр.д.№ 3510/2018г. по описа на *** КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ. 

           ОСЪЖДА  ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.С., ЕГН ********** ***, сумата от 500лв., представляваща деловодни разноски.

           Решението е постановено при участието на ***, като трето лице – помагач на ищеца ***.

           решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

 

 

 

районен съдия: