РЕШЕНИЕ
№ 6214
Пловдив, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | МАРИАНА ШОТЕВА |
При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 20247180700878 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на В. Б. К., [ЕГН] с адрес гр. Пловдив, [улица], ет. 3, ап. 6, чрез пълномощник адв. П. Д., против Решение № 2153-15-93/28.03.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 1012-15-107/15.03.2024 г. на Комитова против Разпореждане № Д-15-999-00-**********/29.02.2024 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив и е потвърдено същото. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се и сторените разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. П. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депозирано по делото становище.
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Производството е започнало по повод подадено в ТП на НОИ - Пловдив Удостоверение, Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) от осигурител „ВП Брандс Интернешънъл“ АД с вх. № Р14-15-000-00-**********/27.02.2024 г. за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на В. Б. К. по болничен лист № Е20240297400, издаден на 20.02.2024 г. от ДКЦ II – Пловдив ЕООД с период от 20.02.2024 г. до 10.03.2024 г. вкл. (л. 17-18).
С жалба изх. № 1029-15-8877/29.02.2024 г. (л. 19) Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оспорил болничния лист с № Е20240297400 чрез РЗИ пред ТЕЛК на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) и във връзка с чл. 63, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ).
Жалбата на Директора на ТП на НОИ – Пловдив (изходирана на 29.02.2024 г.) е входирана в РЗИ с вх. № 97-00-243/06.03.2024 г., видно от писмо № 97-00-243-1/07.03.2024 г. на Директора на РЗИ, адресирано до П. на Трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД (л. 21).
При тази фактическа обстановка с Разпореждане № Д-15-999-00-**********/29.09.2024 г. Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Пловдив на основание чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО е спрял производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20240297400 за периода от 20.02.2024 г. до 10.03.2024 г. на В. Б. К.. Мотивирано е, че с жалба изх. № 1029-15-8877/29.02.2024 г. по реда на чл. 112, ал. 1 от ЗЗ и във връзка с чл. 63, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, болничен лист № Е20240297400 е обжалван относно правилната преценка на продължителността на временната неработоспособност по същество. Поради гореизложеното и във връзка с разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО административното производство по изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20240297400 се сочи, че е спряно до приключване на производството със стабилен административен акт (л. 14).
При осъщественото задължително административно обжалване от ответния Директор на ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган, обсъдени са всички наведени от жалбоподателя възражения, ведно с представените доказателства и допълнително е посочено, че липсват данни за произнасяне от ТЕЛК, съответно липсват основания и за възобновяване на спряното производство (л. 7-9).
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Оспореният пред съда административен акт е издаден от компетентен орган – Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Освен това, същият е издаден при спазване изискванията за писмена форма и формално съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. Независимо от изложеното, при извършената проверка, с оглед обхвата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт, е издаден при нарушение на материалноправните разпоредби, уреждащи този вид отношения и в противоречие с целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт, длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), когато са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза.
Хипотезата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО изисква наличие на висящо производство по обжалване на акта на органа на медицинската експертиза, доколкото неговият изход има преюдициално значение за производството по изплащане на обезщетение по същия акт на органа на медицинската експертиза. А висящо производство е налице от постъпване на жалбата пред компетентния да се произнесе административен орган, в случая – ТЕЛК и/или органа, чрез който следва да бъде подадена жалбата – в случая РЗИ съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ.
В конкретния случай, от събраните и неоспорени по делото доказателства се установява, че независимо, че жалбата на Директора на ТП на НОИ – Пловдив срещу болничен лист № 20240297400, издаден от обща ЛКК към ДКЦ 2 Пловдив ЕООД, е изходирана от ТП на НОИ – Пловдив с изх. № 1039-15-8877 от 29.02.2024 г., в РЗИ същата е входирана на 06.03.2024 г., поради което и тази дата – 06.03.2024 г. следва да се приеме за начало на производството по оспорване на административния акт по административен ред.
Същевременно обаче, разпореждането за спиране на производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, е издадено на 29.02.2024 г. към която дата не е било налично висящо производство по обжалване на акта на органа на медицинската експертиза (болничен лист № 20240297400), поради което не е осъществена хипотезата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО, което налага извод за неприложимост и на нейната диспозиция.
Последното обуславя извод за незаконосъобразност на Решение № 2153-15-93/28.03.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № Д-15-999-00-**********/29.02.2024 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив, поради което и същите следва да бъдат отменени.
За пълнота и с оглед депозираната от жалбоподателя молба след дадения ход по същество и представените с нея доказателства, е необходимо да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което и ирелевантен в случая е резултатът от предприетото оспорване на болничния лист. Ето защо и с оглед констатираната незаконосъобразност на Решение № 2153-15-93/28.03.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № Д-15-999-00-**********/29.02.2024 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив, молбата на жалбоподателя за отмяна на дадения ход по същество следва да бъде оставена без уважение.
При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер на 510 лева, съгласно представения списък.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-93/28.03.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 1012-15-107/15.03.2024 г. на В. Б. К., [ЕГН] с адрес гр. Пловдив, [улица], ет. 3, ап. 6, против Разпореждане № Д-15-999-00-**********/29.02.2024 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив и е потвърдено същото.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – София с адрес гр. София, [улица] да заплати на В. Б. К., [ЕГН] с адрес гр. Пловдив, [улица], ет. 3, ап. 6 сумата от 510 (петстотин и десет) лева, разноски по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ от КСО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.
| Съдия: | |