МОТИВИ по
НОХД № 1557/2019г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура – Русе е повдигнала обвинение и
предала на съд подсъдимия А.Д.А. –
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, не работи, ЕГН: **********, осъждан, за това, че през периода 18.05.2015г. - 08.12.2015г. в
гр.Русе и в гр. Сливо поле, обл. Русенска, в
условията на продължавано престъпление - на девет пъти, сам и в съучастие с А.Б.М.
***, като съизвършител, с цел да набави имотна облага
за себе си и за А.Б.М., възбудил заблуждение у М.Д.И., Д.Д.П.,
Р.Х.К., Г.Ц.П. и И.М.Х., и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 18 577,76
лева, както следва:
- На
18.05.2015г. в гр. Русе, в съучастие - като съизвършител
с А.Б.М., с цел да набави за себе си и за А.Б.М. имотна облага, възбудили и
подържали у М.Д. *** заблуждение – че двамата имат желание да закупят мобилни
телефони, но от мобилните оператори и магазините им отказват сключване на
договор, което налага М.И. да закупи мобилни телефони на нейно име, а А.Д.А. се
задължавал да заплаща лизинговите вноски за вещите и цената на абонаментния
план - за мобилен телефон марка „Iphone 6 16 GB Gold“, ведно със СИМ - карта на абонаментен план - от
магазин на М-тел в гр. Русе и за мобилен телефон марка „Samsung
Galaxy S6 32 GB Whitе“,
ведно със СИМ - карта на абонаментен план - от магазин на „Теленор“
в гр. Русе, и с това причинили на М.Д.И. имотна вреда в размер на 5725,33 лева,
- На 20.05.2015г. в гр. Русе, в съучастие - като съизвършител с А.Б.М., с цел да набави за себе си и за А.Б.М.
имотна облага, възбудили и подържали у М.Д. *** заблуждение – че двамата имат
желание да закупят мобилен телефон и таблет, но от
мобилните оператори и магазините им отказват сключване на договор, което налага
М.И. да закупи такива вещи на нейно име, а А.Д.А. се задължавал да заплаща лизинговите
вноски за вещите и цената на абонаментния план - за мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S6 32 GB Whitе“, ведно със СИМ - карта на абонаментен план - от
магазин на „М-тел“ в гр. Русе и таблет марка „LENOVO
YOGA“ от магазин на „Теленор“ в гр. Русе, и с това
причинил на М.Д.И. имотна вреда в размер на 2725,37 лева,
- На 21.05.2015г. в гр. Русе в съучастие - като съизвършител с А.Б.М., с цел да набави за себе си и за А.Б.М.
имотна облага, възбудили и подържали у М.Д. *** заблуждение – че двамата имат
желание да закупят мобилен телефон, но от мобилните оператори и магазините им
отказват сключване на договор, което налага М.И. да закупи мобилен телефон на
нейно име, а А.Д.А. се задължавал да заплаща лизинговите вноски за вещта и
цената на абонаментния план - за мобилен телефон марка „Samsung
Galaxy S6“, ведно със СИМ - карта на абонаментен план
- от магазин на „Виваком“ в гр. Русе, и с това
причинили на М.Д.И. имотна вреда в размер на 1518,76 лева,
- На 21.05.2015г. в гр. Русе в съучастие - като съизвършител с А.Б.М., с цел да набави за себе си и за А.Б.М.
имотна облага, възбудили и подържали у Д.Д.П. ***
заблуждение – че двамата имат желание да сключат договор за мобилни услуги, но
от мобилните оператори им отказват сключване на договор, което налага Д.Д.П. да заяви и получи СИМ - карти с № ********** и № **********
- двете на абонаментен план, а А.Д.А. се задължавал да заплаща дължимите
месечни такси, и с това причинили на Д.Д.П. имотна
вреда в размер на 1440,00 лева,
- На 23.05.2015г. в гр. Русе, в съучастие - като съизвършител с А.Б.М., с цел да набави за А.Б.М. имотна
облага, възбудили и подържали у Д.Д.П. ***
заблуждение – че А.Б.М. има желание да закупи телевизор на лизинг, но от
магазините и кредитните институции му отказват сключване на договор, което
налага Д.Д.П. да закупи на свое име вещта- телевизор
марка „LG“ от магазин „Технополис“ в гр. Русе с Договор за потребителски
кредит, сключен с „БНП ПарибаПърсънъл Файненс“ ЕАД, а А.Б.М. се задължавал да заплаща дължимите
месечни вноски, и с това причинили на Д.Д.П. имотна
вреда в размер на 1215,36 лева,
- На 25.06.2015г. в гр. Русе, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил и поддържал у Р.Х.К. *** заблуждение – че дъщеря му
си е изгубила мобилният телефон и той има желание да й закупи нов, но от
мобилните оператори и магазините му отказват сключване на договор, което налага
Р.Х.К. да закупи мобилен телефон и карта с мобилни услуги на негово име, а А.Д.А.
се задължавал да заплаща лизинговите вноски за вещта и цената на абонаментния
план- за мобилен телефон марка „Telenor Smart Blue“, ведно със СИМ -
карта на абонаментен план - от магазин на „Теленор“ в
гр. Русе, и мобилна услуга за срок от 24 месеца - от магазин на „Виваком“ в гр. Русе, и с това причинил на Р.Х.К. имотна
вреда в размер на 1207,09 лева,
- На 05.12.2015г.в гр. Русе, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил и поддържал у Г.Ц.П. *** заблуждение – че има
желание да закупи нови мобилни телефони - за дъщеря си, тъй като нейният бил
счупен, и за сина му, но от мобилните оператори и магазините му отказват
сключване на договор, тъй като нямал българско гражданство, което налага Г.Ц.П.
да закупи мобилни телефони и карти с мобилни услуги на негово име, а А.Д.А. се
задължавал да заплаща лизинговите вноски за вещите и цената на абонаментните
планове - за мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S6 Edge“, ведно със СИМ -
карта на абонаментен план- от магазин на „Виваком“ в
гр. Русе и мобилно устройство /таблет/, и мобилна
услуга за срок от 24 месеца - от магазин на „М-тел“ в гр. Русе, и с това
причинил на Г.Ц.П. имотна вреда в размер на 3320.80 лева,
- На 07.12.2015г. в гр. Сливо поле и гр. Русе, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у И.М. *** заблуждение
– че има желание да си закупи нов телевизор, но от магазините му отказват
сключване на договор, което налага И.М.Х. да закупи такава вещ - телевизор
марка „NEO“ от магазин „Техномаркет“- гр. Русе, а А.Д.А.
се задължавал да заплаща лизинговите вноски за вещта, и с това причинил на И.М.Х.
имотна вреда в размер на 753,29 лева,
- На 08.12.2015г. в гр. Сливо поле и гр. Русе, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у И.М. *** заблуждение
– че има желание да си закупи нов мобилен телефон, но от мобилните оператори и
магазините му отказват сключване на договор, което налага И.М.Х. да закупи
мобилно устройство и карта с мобилни услуги на негово име, а А.Д.А. се
задължавал да заплаща лизинговите вноски за вещта и цената на абонаментния
план- за мобилно устройство с № 359224068738296, ведно със СИМ- карта на
абонаментен план - от магазин на „Виваком“ в гр.
Русе, и с това причинил на И.М.Х. имотна вреда в размер на 671.76 лева – престъпление по чл. 209 ал.1 вр.
чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 НК и
подсъдимия А.Б.М. – роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, български гражданин, с турска националност, с начално образование,
неженен, не работи, ЕГН: **********, неосъждан (реабилитиран), за това, че през
периода 18.05.2015г.- 23.05.2015г. в гр.Русе, в условията на продължавано
престъпление - на пет пъти, в съучастие с А.Д.А. ***, като съизвършител,
с цел да набави имотна облага за себе си и за А.Д.А., възбудил заблуждение у М.Д.И.
и Д.Д.П., и с това им причинил имотна вреда в общ
размер на 12624.82 лева, както следва:
- На
18.05.2015г. в гр. Русе, в съучастие - като съизвършител
с А.Д.А., с цел да набави за себе си и за А.Д.А. имотна облага, възбудили и
подържали у М.Д. *** заблуждение – че двамата имат желание да закупят мобилни
телефони, но от мобилните оператори и магазините им отказват сключване на
договор, което налага М.И. да закупи мобилни телефони на нейно име, а А.Д.А. се
задължавал да заплаща лизинговите вноски за вещите и цената на абонаментния
план- за мобилен телефон марка „Iphone 6 16 GB Gold“, ведно със сим- карта на
абонаментен план- от магазин на М-тел в гр. Русе и за мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S6 32 GB Whitе“, ведно със сим- карта на
абонаментен план- от магазин на „Теленор“ в гр. Русе,
и с това причинили на М.Д.И. имотна вреда в размер на 5725.33 лева,
- На 20.05.2015г. в гр. Русе, в съучастие- като съизвършител с А.Д.А., с цел да набави за себе си и за А.Д.А.
имотна облага, възбудили и подържали у М.Д. *** заблуждение – че двамата имат
желание да закупят мобилен телефон и таблет, но от
мобилните оператори и магазините им отказват сключване на договор, което налага
М.И. да закупи такива вещи на нейно име, а А.Д.А. се задължавал да заплаща
лизинговите вноски за вещите и цената на абонаментния план- за мобилен телефон
марка „Samsung Galaxy S6 32
GB Whitе“, ведно със сим-
карта на абонаментен план- от магазин на „М-тел“ в гр. Русе и таблет марка „LENOVO YOGA“ от магазин на „Теленор“ в гр. Русе, и с това причинил на М.Д.И. имотна
вреда в размер на 2725.37 лева,
- На 21.05.2015г. в гр. Русе в съучастие- като съизвършител с А.Д.А., с цел да набави за себе си и за А.Д.А.
имотна облага, възбудили и подържали у М.Д. *** заблуждение – че двамата имат
желание да закупят мобилен телефон, но от мобилните оператори и магазините им
отказват сключване на договор, което налага М.И. да закупи мобилен телефон на
нейно име, а А.Д.А. се задължавал да заплаща лизинговите вноски за вещта и
цената на абонаментния план- за мобилен телефон марка „Samsung
Galaxy S6“, ведно със СИМ - карта на абонаментен
план- от магазин на „Виваком“ в гр. Русе, и с това
причинили на М.Д.И. имотна вреда в размер на 1518.76 лева,
- На 21.05.2015г. в гр. Русе в съучастие - като съизвършител с А.Д.А., с цел да набави за себе си и за А.Д.А.
имотна облага, възбудили и подържали у Д.Д.П. ***
заблуждение – че двамата имат желание да сключат договор за мобилни услуги, но
от мобилните оператори им отказват сключване на договор, което налага Д.Д.П. да заяви и получи сим- карти
с № ********** и № ********** - двете на абонаментен план, а А.Д.А. се
задължавал да заплаща дължимите месечни такси, и с това причинили на Д.Д.П. имотна вреда в размер на 1440.00 лева,
- На 23.05.2015г. в гр. Русе, в съучастие - като съизвършител с А.Д.А., с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудили и подържали у Д.Д.П. ***
заблуждение – че А.Б.М. има желание да закупи телевизор на лизинг, но от
магазините и кредитните институции му отказват сключване на договор, което
налага Д.Д.П. да закупи на свое име вещта - телевизор
марка „LG“ от магазин „Технополис“ в гр. Русе с Договор за потребителски
кредит, сключен с „БНП ПарибаПърсънъл Файненс“ ЕАД, а А.Б.М. се задължавал да заплаща дължимите
месечни вноски, и с това причинили на Д.Д.П. имотна
вреда в размер на 1215.36 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26,
ал. 1 НК.
В хода и по реда
на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа
повдигнатото обвинение по отношение на всеки един от двамата подсъдими. Пледира
за доказаност на обвинителната теза, в подкрепа на
което инвокира доводи, че същата напълно се подкрепя
от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и
писмените доказателствени средства. Релевира подробни
съображения, в подкрепа на застъпваната теза и излага подробни съображения,
защо счита обясненията на подсъдимите, единствено и само за защитна теза. По
отношение размера на наказанието, представителят на държавното обвинение
предлага, по отношение на подсъдимия А.Д.А. да бъде определено наказание
„Лишаване от свобода“, ориентирано към максимума на предвиденото за това
престъпление, а именно пет години и шест месеца, с оглед обстоятелството, че се
касае за девет самостоятелни деяния, в резултат на които са причинени
значителни имуществени вреди, а така също и предвид предходните осъждания на
този подсъдим. По отношение на подсъдимия М. се предлага на същия да бъде
наложено наказание ориентирано към средата, а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от три години и шест месеца, с оглед на обстоятелството, че същият е
участвал в пет деяния, в резултат на които също са причинени значителни вреди
на пострадалите от престъплението лица, като за този размер на наказанието е съобразен
и факта, че този подсъдим е осъществил по-малко на брой деяния, в сравнение с
подсъдимия А., както и че именно подсъдимият А. е бил водещия при осъществяване
на деянията.
Защитникът на подсъдимия А.Д.А. пледира,
че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява
фактическа обстановка, която е различна от описаната в обвинителния акт, а
именно, че пострадалата М.И. е била активната страна, която е инициирала
покупките от мобилните оператори и подсъдимият не е бил активен и деянието е
извършено от него при условията на чл. 13, ал. 3, пр. 2 НК като деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от тези деяния. По отношение на пострадалите Р.Х. и Г.П. се релевират доводи за недоказаност на деянията. Моли се да
бъде постановена оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия А.Б.М. моли да
бъдат кредитирани именно обясненията на подсъдимия дадени в хода и по реда на
съдебното следствие. По отношение на останалите доказателства и механизма на
престъплението се развиват съображения, че подсъдимият със своите познания
единствено е подпомогнал пострадалите да сключат договори и да продадат
мобилните устройства, за да получат средства от тяхната продажба и той си е
отчислил средства, като според защитата това представлява комисионен договор.
На следващо място се излага съображения, че щетата е надценена и конкретната
щета, за която е повдигнато обвинение на подсъдимия не е пряката щета и същата
следва да бъде единствено стойността на съответния телефонен апарат, а не
неговата стойност да бъде определяна на базата на цялостната стойност на
сключените договори с включени месечни такси. Инвокират
се доводи, че не е налице съизвършителство, тъй като
подсъдимият не е имал пряко участие в повечето от петте изпълнителни деяния и
договорите са сключени от пострадалите поради финансови затруднения, в които са
изпаднали и не става въпрос за някакво заблуждение от обективна и субективна
страна, както изисква законът. При условията на алтернативност се моли, ако
подсъдимият бъде признат за виновен да му бъде наложено наказание, в подходящ
размер, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, предвид
настъпилата реабилитация на този подсъдим.
Упражнявайки правото си на лична защита,
подсъдимият А.Д.А. заявява, че е от почтено семейство и не е извършил никакви
деяния като измама и заблуда. Моли да бъде постановена оправдателна присъда,
защото не е извършил престъпление.
Упражнявайки правото си на лична защита,
подсъдимият А.Б.М. заявява, че не иска да бъде съден.
Упражнявайки правото си на последна дума,
подсъдимият А.Д.А. иска да бъде оневинен.
Упражнявайки правото си на последна дума, подсъдимият
А.Б.М., иска да не бъде съден.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни,
писмени и веществени доказателства и писмени доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди инвокираните
от страните фактически и правни доводи, възведени по реда на съдебните прения,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.Д.А. е роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не
работи, ЕГН: **********, осъждан.
Подсъдимият А.Б.М. е роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, български гражданин, с турска националност, с начално образование,
неженен, не работи, ЕГН: **********, неосъждан (реабилитиран).
На 18.05.2015г., подсъдимите А. и М.,
които били приятели, се намирали в района на Автогара – юг, където срещнали свидетеля
- П.Д.П., когото до този момент двамата подсъдими не познавали. Тъй като
двамата подсъдими имали намерение да реализират средства, посредством продажба
на мобилни телефони, придобити на преференциални цени на името на различни от
тях лица, въз основа на сключени от тези лица договори с мобилни оператори,
които мобилни устройства подсъдимите да продадат и да получат за себе си
средствата от продажбата на телефоните, а задълженията по договорите да останат
за сметка на лицата сключили същите, двамата заговорили свидетеля П..
Подсъдимият А. обяснил на свидетеля, че дъщеря му си били счупила телефона, а
имала рожден ден и подсъдимият искал да и вземе телефон, но нямал право. В подкрепа
на тези свои думи подсъдимият показал на свидетеля П. мобилен телефон, който действително
бил счупен,. Подсъдимите попитали свидетеля П., дали е вземал телефон от
мобилен оператор и той им отговорил, че не е и има право да вземе такъв. Тогава
подсъдимият А. помолил свидетеля да му направи услуга, като вземе на свое име
мобилен телефон, който да предостави на подсъдимия А., за която услуга ще
получи сумата в размер на 100 лева. Свидетелят П. се съгласил, но когато отишли
до магазина, той се отказал. Тогава, подсъдимите го попитали дали има познати,
които могат да вземат телефони на тяхно име и да ги дадат на подсъдимите, за
което щели да дадат на свидетеля някой лев. Тогава свидетелят П. завел двамата
подсъдими до дома на своите близки – свидетелите М.И. - племенница на свидетеля
П. и нейната майка и сестра на свидетеля - Д.Д.П. -
починала на 27.10.2015г. Подсъдимите А. и М. убедили свидетелката И., че и
двамата имали желание да закупят на свое име мобилни телефони на лизинг, но
получавали отказ за това от мобилните оператори. Подсъдимите помолили
свидетелката И. да сключи на нейно име договор с мобилен оператор и в
качеството си на „лизингополучател“, да вземе мобилен
телефон, като изрично я уверили, че лизинговите вноски и всички дължими такси
по договора, ще бъдат заплащани от подсъдимия А., като и обещали да й заплатят
за тази „услуга“. Свидетелката И. се доверила напълно на обещанието на подсъдимите
и приела предложението им. Двамата подсъдими закарали свидетелката И.,
придружена от нейната майка - Д.П. и свидетеля П., до магазина на „М-тел“, находящ се на ул. „Борисова“ № 23. Подсъдимият А. обяснил
на служителя от магазина, че свидетелката И. е незряща, но иска да закупи
мобилен телефон на изплащане, като лично избрал мобилния апарат. Тъй като свидетелката
М.И. била дългогодишен клиент на този мобилен оператор - свидетелят К.Л., който
бил служител на мобилния оператор, оформил и й представил за подпис Договор №
*********/18.05.2015г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги, ведно
с Приложение № 1 към него, което определяло условията за ползване на тарифен
план „М- тел безкрай 40“ за срок от 2 години. Сключването на такъв договор с
предоставянето на нова СИМ - карта с № за разговори **** било задължително
условие при закупуване на мобилен телефон на изплащане, като за целта свидетелката
М.И. подписала и Договор за продажба на изплащане № ********* за мобилен
телефон марка „Iphone 6 16 GB Gold“
в пакет със СИМ-карта - NAN MAT 40 за 23 месеца. Подсъдимият А. заплатил
дължимата първоначална вноска в размер на 60 лева, а съгласно договора, свидетелката
И. се задължавала да заплати за срок от 23 месеца обща сума в размер на 1380
лева.
След като напуснали обекта, подсъдимият А.А. позвънил на неустановено по делото лице, на което
предложил за покупка току що закупеният от свидетелката И. мобилен телефон.
След като сделката била уговорена, подсъдимият А.М. се отдалечил с вещта в
неизвестна посока, а когато се върнал при останалите лица, предоставил на подсъдимия
А. получената от продажбата на мобилния телефон парична сума. От така
получените парични средства подсъдимият А. дал на свидетелката И. сума в размер
на 100 лева, за извършената от нея „услуга“.
Съгласно заключението на изготвената по
делото съдебно- счетоводна експертиза, прието и неоспорено от страните, чието
заключение съдът кредитира ката компетентно и обосновано, стойността на
причинената щета, произтичаща от горепосочения договор, възлизала на сумата в
размер на 2300 лева.
В изпълнение на първоначално взетото
решение - да се снабдят с парични средства, чрез измама, веднага след сключване
на посочения договор с „Мтел“, подсъдимите завели свидетелката
И. до офис на мобилния оператор „Теленор“, находящ се в град Русе, на ул. „Александровска“
№ 51. Подсъдимият А., отново обещал на свидетелката И., че той ще заплаща
всички дължими вноски и свидетелката сключила Договор за мобилни услуги №
*********/18.05.2015г., с който й бил предоставен мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S6 32 GB Whitе“ с IMEI №
359845067657002, ведно със СИМ - карта на абонаментен план, на стойност 99.99
лева месечно, за срок от 2 години. Лизинговата стойност на полученото от свидетелката
И. мобилно устройство възлизала на сумата от 1025.57 лева, за която сума същата
подписала и запис на заповед.
Съгласно заключението на изготвената по
делото съдебно- счетоводна експертиза, прието и неоспорено от страните, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано причинената щета,
произтичаща от сключване на посочения договор, била в размер на 3425.33 лева.
След напускане на магазина, мобилният
телефон, както и издадената СИМ - карта с № 89359050000509692078, свидетелката И.
предоставила на подсъдимия А.. Подсъдимите завели свидетелката И. и майка й до
магазин за продажба на мобилни телефони „Клик- клак“, находящ се в гр. Русе,
като им указали да продадат телефона. Двете били посрещнати от свидетеля Д.Л.А.,
който закупил мобилния телефон, за което бил изготвен и подписан със
свидетелката И. Договор за покупко - продажба от
18.05.2015г., като сумата от продажбата на телефона била предоставена от
свидетелката на подсъдимите. Впоследствие, мобилният телефон бил закупен от
магазина от свидетеля В.Г..
На 20.05.2015г., подсъдимите А.А. и А.М. отново посетили дома на свидетелката И. и майка
й. По утвърдената вече схема, че мобилните оператори и магазините отказват да
им предоставят стоки на изплащане, а подсъдимият А. имал желание да закупи за
себе си мобилен телефон, а за съпругата си - таблет,
двамата подсъдими, убедили двете жени да тръгнат с тях, за да закупят
съответните вещи на името на свидетелката И.. Тъй като имала нужда от парични
средства и вярвайки на обещанията на подсъдимите, че ще й бъде предоставена
парична сума, за услугата, а така също и с оглед уверението на подсъдимите, че
няма да има задължения във връзка със сключваните договори, тъй като
подсъдимият А. ще погасява всички задължения, произтичащи от договорите с
мобилните оператори свидетелката И., отново се съгласила и заедно с подсъдимите
отишли в магазина на „М-тел“, находящ се на ул. „Борисова“
№ 23. Подсъдимият А. влязъл в магазина заедно със свидетелката И. и от нейно
име и в нейна полза поискал да й бъде предоставена възможност да закупи мобилен
телефон на изплащане. Модела на телефона отново бил посочен от подсъдимия А., като
на свидетелката И. били представени нови приложения и договор за продажба на
изплащане, обвързани с предходно сключения от нея Договор с № *********. Съгласно
Приложение № 1 към договор № ********* от 20.05.2015г., свидетелката И.
получавала нова СИМ - карта с № за разговори **********, с тарифен план „М- тел
безкрай 30“ за срок от 2 години, а с Договор за продажба на изплащане №
********* от 20.05.2015г. получила мобилен телефон марка „Samsung
Galaxy S6 32 GB Whitе“ в
пакет със СИМ карта - NAN MAT 30. Подсъдимият А., отново заплатил дължимата
първоначална вноска в размер на 48 лева, а съгласно договора, свидетелката И.
се задължавала да заплати за срок от 23 месеца обща сума в размер на 1104 лева.
Съгласно заключението на изготвената по
делото съдебно- счетоводна експертиза, прието и неоспорено от страните, което
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано стойността на
причинената щета, произтичаща от горепосочения договор, възлиза на сумата от
1794 лева.
Веднага, след като излезли от обекта, с
лек автомобил управляван от подсъдимия А., подсъдимите закарали свидетелката И.
и майка й до магазин на „Теленор“, находящ се в гр. Тутракан. Подсъдимият А., отново обяснил,
че придружава свидетелката И., която е незряща, но желае да закупи таблет на лизинг, при което на свидетелката И. бил
представен за подпис Договор за мобилни услуги - № *********/20.05.2015г., с абонаментен
план GoWebunlimited 2500 64 kbps
на стойност 13.90 лева за срок от 2 години, като й бил предоставен и таблет марка „Lenovo Yoga 2 10.1 HD“, за изплащането на който свидетелката И.,
отново подписала Договор за лизинг за срок от 23 месеца, при месечна вноска в
размер на 25.99 лева.
Съгласно заключението на изготвената по
делото съдебно- счетоводна експертиза, приета и неоспорена от страните, стойността
на причинената щета, произтичаща от горепосочения договор, била в размер на
931.37 лева.
Получените от свидетелката М.И. в този ден
вещи - мобилен телефон, таблет и СИМ - карти, тя
предоставила на подсъдимите, които впоследствие се разпоредили с вещите, като
продали същите на неустановени по делото лица, а получените парични средства двамата
подсъдими използвали за лични нужди.
На 21.05.2015г., отново по утвърдената и
работеща вече схема и обещания за предоставяне на финансова облага, и липсата
бъдещи задължения, подсъдимите взели от дома им Д.П. и дъщеря й - свидетелката И.,
и отишли до магазин на „М-тел“, находящ се на ул. „Борисова“
№ 23. Свидетелката И. и подсъдимия М. останали в автомобила, а подсъдимият А.,
заедно със Д.П. влезли в магазина, където подсъдимият А. разяснил на служителката
в търговския обект - свидетелката К.П., че възрастната жена има желание да
ползва мобилни услуги. На Д.П. били предоставени за подпис Договор №
*********/21.05.2015г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги, с 2 бр.
Приложения № 1 от същата дата и на същата били предоставени 2 бр. СИМ - карти
за различен абонаментен план - карта с № 8935901187033557723 за план „Мтел безкрай 40“ за срок от 2 години с месечна абонаментна
такса от 40 лева, и карта с № 8935901187033557715 за план „Мтел
трансфер М“ за срок от 2 години с месечна абонаментна такса от 20 лева. След
напускане на обекта, подсъдимият А. взел от Д.П. СИМ - картите, които заедно с подсъдимия
М. използвали впоследствие за известен период от време, а именно до спиране на
достъпа до мрежата от оператора поради липса на плащане.
Съгласно заключението на изготвената по
делото съдебно- счетоводна експертиза, прието и неоспорено от страните, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, стойността на
причинената щета, произтичаща от горепосочения договор, възлиза на сумата от
1440 лева.
Тъй като свидетелката И., също била заедно
с подсъдимите, те решили да се възползват от този факт и я убедили да сключи
още един договор „в тяхна полза“, но с нейните данни. В изпълнение на това, веднага
след като напуснали магазина на „М-тел“, подсъдимите завели двете жени до
магазин „Виваком“, разположен на територията на
хипермаркет „Кауфланд-2“ в ЖК „Дружба“ в град Русе. Там подсъдимият А.
придружил и представил свидетелката И. като желаеща да закупи мобилен телефон
на изплащане, и както и при предходните пъти, той избрал модела на
устройството. На свидетелката И. бил предоставен за подпис Заявление/Договор №
690602505721052015- 33758388, с който й била предоставена СИМ - карта с №
89359033203008367299 на абонаментен план „Vivacom net&call M“ на стойност 19.99 лева на месец, а съгласно
Приложение № 1 към договора и бил предоставен и мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S6“ с IMEI
359845067777990, с лизингови условия - 23 вноски по 43.29 лева и последна
лизингова вноска в размер на 43.33 лева.
Съгласно заключението на изготвената по
делото съдебно- счетоводна експертиза, прието и неоспорено от страните, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано стойността на
причинената щета, произтичаща от горепосочения договор, възлиза на сумата от
1518.76 лева.
Когато излезли от магазина, подсъдимият А.
взел от свидетелката И. мобилният телефон, и заедно с подсъдимия М.
впоследствие го продали на неустановено по делото лице, а получените парични
средства изразходвали за лични нужди.
На 23.05.2015г. подсъдимите отново
потърсили в дома им свидетелката М.И. и нейната майка, този път с искане Д.П.
да закупи на свое име телевизор на лизинг, който бил необходим на подсъдимия А.М.,
който щял да се изплаща от него. П. за пореден път повярвала на думите на подсъдимите
- че магазините и кредитните институции им отказват лично да сключат договор за
лизинг, а също така повярвала, че тя ще бъде „формален“ купувач и лизингополучател, а в действителност - вещта ще се изплаща
от подсъдимия М., при което се съгласила да направи и тази „услуга“ на подсъдимите.
Двамата подсъдими закара ли Д.П. до
магазин „Технополис“ в гр. Русе, където подсъдимият М. избрал телевизор марка
„LG“- модел 42LB620U с цена - 799 лева. Двамата подсъдими представили П. пред
кредитния консултант на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и след като
подсъдимият М. заплатил първоначална вноска в размер на 20 лева на Д.П. бил
представен Договор за потребителски кредит CREX- 11289907/23.05.2015г., с който
Д.П. се задължавала да изплати общо 24 месечни вноски по 50.64 лева всяка. След
като напуснали обекта, подсъдимият М. взел телевизора, но не заплатил нито една
от лизинговите вноски.
Съгласно заключението на изготвената по
делото съдебно- счетоводна експертиза, прието и неоспорено от страните, което
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, стойността на
причинената щета, произтичаща от горепосочения договор, възлиза на сумата от
1215.36 лева.
На 25.06.2019г. около обяд, свидетелят Р.Х.К.
се намирал зад автобусната спирка, находяща се по
бул. „Цар Освободител“ в посока – кооперативния пазар, на изхода от кръговото
кръстовище. Тогава до него спрял лек автомобил - марка „Крайслер
Гранд Вояджър“ с рег. № Р 2416 ВР- тъмно - син на
цвят, собственост на подсъдимия А.А.. Последният
излязъл от автомобила и заговорил свидетеля. По обичайната и изпитана схема, подсъдимият
А. разказал на свидетеля К., че „дъщеря му си е изгубила мобилният телефон и
той има желание да й закупи нов, но от мобилните оператори и магазините му отказвали
сключване на договор“. Изрично заявил на свидетеля, че вноските за вещта ще се
заплащат именно от подсъдимия А.. Подсъдимият му заявил също, че за „услугата“
ще му заплати сумата в размер на 80 лева. Тъй като свидетелят К. имал нужда от
парични средства и с надеждата, че ще „спечели“ пари и няма да се задължава
финансово по договорите, той веднага се съгласил и приел предложението на подсъдимия.
Последният го откарал до магазин „Кауфланд-2“ в ж.к. „Дружба“ в град Русе, като
го придружил до магазин на „Теленор“, разположен на
територията на хипермаркета. Там подсъдимият А. взел личната карта на свидетеля
К. и разяснил на служителя на оператора, че възрастният човек желае да закупи
мобилен телефон на лизинг, като модела на устройството бил избран от
подсъдимия. На свидетеля К. бил представен за подпис Договор за мобилни услуги
№ *********/25.06.2015г., с който му бил предоставен мобилен телефон марка „Telenor Smart Blue“
с IMEI 358048060064562 и СИМ - карта с № за разговори +359********* със
стандартен месечен абонаментен план на стойност 13.99 лева, както и Договор за
лизинг от същата дата за срок от 23 месеца с месечна лизингова вноска в размер
на 6.59 лева. Още в магазина, подсъдимият А. взел телефона, след което той
отвел свидетеля К. в съседния обект - магазин на друг мобилен оператор - „Виваком“. По същият начин, подсъдимият А. разяснил на
служителя, че свидетеля К. има желание да ползва мобилни услуги към този
оператор, при което на свидетеля бил представен Договор за мобилна услуга №
411101530125062015- 34041111/25.06.2015г., с който му се предоставяла мобилна
услуга „Vivacom Net&call
XXL“ към № **********, чийто месечен абонамент възлизал на сумата от 29.99
лева. Документите и СИМ - картата и по този договор също били взети от
подсъдимия А., който в последствие използвал услугите до спиране на достъпа от
оператора - поради липса на плащане.
Съгласно заключението на изготвената по
делото съдебно- счетоводна експертиза, прието и неоспорено от страните, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано стойността на
причинената щета, произтичаща от горепосочените два договора, възлиза на общата
сума от 1207.09 лева.
След като излезли от магазин „Кауфланд- 2“, подсъдимият А. завел свидетелят К. до магазин
за електро-уреди, находящ се в жилищен блок
„Афродита“, като изявил желание свидетелят К. да закупи на свое име, но за
нуждите на подсъдимия А., телевизор на лизинг. Тогава свидетелят К. категорично
отказал това предложение, при което подсъдимият А. му върнал личната карта, но
отказал да му заплати първоначално договорената сума в размер на 80 лева за
извършената от свидетеля „услуга“.
Свидетелят Г.Ц.П. ***, заедно със
семейството на сина си - свидетеля В.Г.П.. На 05.12.2015г. по обяд, свидетелят Г.Ц.П.
отишъл да изхвърли боклука. В това време покрай него минали подсъдимият А. и
свидетеля Н.Н.. Подсъдимият А. заговорил свидетеля П.,
като му заявил, че го познава отдавна покрай познанството си с негов съсед. В
действителност, подсъдимият А. искал да започне някакъв разговор със свидетеля П.,
за да може да го въведе в заблуждение по утвърдения вече начин, за да може да
се сдобие с парични средства. Подсъдимият заявил на свидетеля П., че телефонът
на дъщеря му бил счупен, поради което имал желание да закупи нови мобилни
телефони за дъщеря си и сина си, но от мобилните оператори и магазините му
отказват сключване на договор, тъй като нямал българско гражданство. Поради
това той помолил свидетеля Г.П. да закупят мобилни телефони на негово име, като
го уверил, че за свидетеля няма да възникнат никакви парични задължения. За да
демонстрира своето „добро отношение“ към свидетеля, обвиняемия му обещал също,
че ще му заплати за „услугата“ сума в размер на 100 лева. Свидетелят П. повярвал
на думите на подсъдимия А., и изразил съгласие да му окаже исканата помощ.
Тогава подсъдимият А. закарал свидетеля Г.П. до магазин „Кауфланд-2“ в
ж.к.“Дружба“ в гр. Русе, като го придружил до магазин на „Виваком“,
разположен на територията на хипермаркета. Там подсъдимият А. разяснил на служителя
на оператора - свидетелката А.Ю., че възрастният човек желае да закупи мобилен
телефон на лизинг за неговата „дъщеря“, като сам избрал марката и модела на
устройството. На свидетеля Г.П. бил представен за подпис Договор за мобилни услуги
№ 430423540205122015- 35541437/05.12.2015г., с който му била предоставена СИМ -
карта с № за разговори ********** с месечен абонамент на стойност 29.99 лева, и
Договор № 430423540205122015 - 35542316 за ползване на интернет с месечен
абонамент 27,99 лева, за срок от 24 месеца, както и мобилен телефон - на лизинг,
марка „Samsung Galaxy S6 Edge“ с IMEI 352564076902385 на стойност 1499.90 лева, като
лизинговите условия включвали и месечна такса за мобилна услуга в размер на
32.47 лева за срок от 24 месеца.
Съгласно заключението на изготвената по
делото съдебно- счетоводна експертиза, прието и неоспорено от страните, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано стойността на
причинената щета, произтичаща от горепосочените договори, възлиза на сумата от
2170.80 лева.
След това подсъдимият А., завел свидетелят
П. на павилиона за скара, разположен пред хипермаркет „Кауфланд-2“, където
почерпил свидетеля П. с храна и напитка. Докато се хранили, подсъдимият А.
предложил на свидетеля П. да вземат и друго устройство, но този път от магазина
на „М-тел“, разположен също на територията на хипермаркета, което също ще бъде
изплащано от подсъдимия. Свидетелят П. се съгласил, при което той и подсъдимият
А. влезли в обекта, където били посрещнати от служител на оператора - свидетелката
М.И.. По желание на подсъдимия А., свидетелката предоставила мобилно устройство
/таблет/, както и СИМ - карта за мобилна услуга, с
абонаментен план „Мтел безкрай 50“, със срок на
договора 24 месеца. При сключване на договора, съгласно изискванията на
оператора, подсъдимият заплатил първата месечна такса, а свидетелят Г.П.
останал задължен за останалите месечни вноски, които възлизат на стойност 1150
лева.
Веднага след напускане на обектите, подсъдимият
А. взел всички мобилни устройства и СИМ - карти, като последните използвал до
спиране на достъпа от оператора - поради неизпълнение на задълженията по
договора.
Непосредствено след като оставил свидетеля
Г.П. пред дома му, подсъдимият А. продал на свидетеля Ю.К., който осъществявал
търговска дейност в магазин за продажба на мобилни телефони - нови и втора
употреба, мобилният телефон марка „Samsung Galaxy S6 Edge“ с IMEI 352564076902385.
Свидетелят К. не подозирал за действителния произход на вещта и веднага го
предложил за продажба в интернет платформа. Вещта била закупена от свидетеля П.И.,
за което бил изготвен писмен договор със свидетеля К..
Тъй като отсъствието на свидетеля Г.П. за
толкова продължително време било необичайно, неговите близки се притеснили,
като синът му - свидетелят В.П. започнал да го търси. Когато възрастният мъж се
прибрал в дома си, с неохота и притеснение разказал за случилото се, както и за
договорите, които подписал по искане на подсъдимия А.. Още на следващият ден
свидетелят В.П. придружил свидетеля Г.Ц.П. ***, където той депозирал жалба за
случилото се.
В хода на съдебното производство е
назначена и изготвена съдебно психологична експертиза на свидетеля Г.Ц.П.,
приета и неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано, по която вещото лице е дало заключение, че у
свидетеля П. е съхранена способността правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
Пострадалият И.М. ***. На 07.12.2015г. той
се намирал на автобусната спирка в града и разговарял със свой познат. По
същото време, с управлявания от него лек автомобил, случайно оттам минал подсъдимият
А. и когато видял Х., веднага решил да го въведе в заблуждение по утвърдения
метод, и така да се сдобие с парични средства. Подсъдимият спрял до Х.,
представил му се и го запитал - дали би желал да му помогне. Х. се изненадал и
зачудил, как точно и с какво би могъл да помогне на този непознат за него
човек, но проявил любопитство за това. Тогава подсъдимият А. му заявил, че имал
желание да закупи мобилен телефон на лизинг, но тъй като вече имал сключен
такъв договор, мобилните оператори отказвали да му предоставят друго
устройство. По тази причина и срещу сумата от около 40 лева, която щял да му
заплати за „услугата“, подсъдимият поискал от Х. да закупи мобилен телефон на
негово име, но с изричната уговорка, че за него няма да възникнат никакви
финансови задължения, тъй като всички вноски ще се заплащат само и единствено
от подсъдимия А.. Поради факта, че Х. бил безработен и имал нужда от парични
средства, той се доверил на подсъдимия и тръгнал с него към град Русе. Вместо
към магазин на мобилен оператор обаче, подсъдимият А. го завел в магазин „Техномаркет“, където си избрал телевизор марка „NEO- ED-
48772 FHD Smart“, на стойност 769 лева. Подсъдимият А.
провел разговор с кредитен консултант на „БНП Париба-
лични финанси“– Глория Неделчева, на която представил Х. като кандидат за
сключване на договор за потребителски кредит, с който да се финансира покупката
на горепосочения телевизор. Без подробни обяснения, подсъдимият поискал личната
карта на Х. и я представил на кредитния консултант, след което последният
подписал Договор № CREX- 12056111 от 07.12.2015г. за изплащане на вещта, като
размера на кредита бил определен на 753.29 лева, а дължимата първоначална
вноска в размер на 100 лева била заплатена от подсъдимия. След като излезли от
магазина, подсъдимият А. взел вещта и документите във връзка със сключения
договор и под предтекст, че е необходимо телевизора
да бъде „разкодиран“, непосредствено след това, подсъдимият заложил вещта в
заложна къща в централната част на града, а получената сума за залога прибрал в
себе си. По - късно същия ден, подсъдимият откарал Х. ***, като му предоставил
сума в размер на 30 лева - „възнаграждение“ за услугата.
На 08.12.2015г., отново със същите мотиви
и цел, подсъдимият А. *** и го докарал в гр.Русе, като двамата отишли до
магазин на „Виваком“, находящ
се на територията на „МОЛ- Русе“. Пред служителя на оператора – Милена П., подсъдимият
А. обяснил, че Х. има желание да закупи мобилно устройство и карта с мобилни
услуги, за което на същия бил представен Договор за мобилна услуга №
490303550408122015- 35574409/08.12.2015г., с който му се предоставяла мобилна
услуга „Vivacom i- Traffic
XL“ към № **********, чийто месечен абонамент възлизал на сумата от 27.99 лева,
а договора бил сключен за срок от 24 месеца. Документите, устройството и СИМ -
картата и по този договор останали в подсъдимия А., който впоследствие
използвал услугите до спиране на достъпа от оператора - поради липса на
плащане, а с получената вещ се разпоредил в своя полза. И този ден той откарал Х.
до дома му, но не му предоставил никаква парична сума.
Съгласно заключението на изготвената по
делото съдебно- счетоводна експертиза, приета и неоспорена от страните, което
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, стойността на
причинената щета, произтичаща от горепосочения договор, възлиза на сумата от
671.76 лева.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена, въз основа на извършената оценка на събраните по делото
гласни доказателства, както и от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, и приетите експертизи.
Във връзка с приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, касаещи сключените договор
от пострадалите не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по
делото.
Единствените противоречия
касаят уговорките между подсъдимите и пострадалите във връзка със сключените договори
и изпълнението на задълженията, произтичащи от тях.
Съдът като взе предвид, че
досежно тези факти по делото са събрани две групи противоречиви помежду си
гласни доказателства и в изпълнение на задълженията си, произтичащи от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подложи на внимателен анализ гласните
доказателства, както поотделно, с оглед на тяхната вътрешна природа, така и
съвкупно, с оглед връзката им с другите доказателства по делото и тяхната
взаимна връзка.
Доказателства подкрепящи
обвинителната теза и касаещи подлежащите на доказване факти по чл. 102 НПК,
включени в предмета на доказване, а именно факта на извършеното престъпление и
участието на подсъдимите в него се съдържат в показанията на свидетелите М.Д.И.,
Р.Х.К., Г.Ц.П. и П.Д.П..
На тези доказателства противостоят обясненията на
подсъдимите А.Д.А. и А.Б.М..
За да прецени достоверността
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени
изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална
възможност, на всеки един от тях да възприеме фактите, за които свидетелства,
възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа
убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а
така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от
свидетелите, съпоставено с останалите приобщени по реда и със средствата на НПК
доказателствени източници, формиращи цялостната доказателствена съвкупност по
делото.
Преки доказателства, установяващи извършеното от всеки
един от подсъдимите престъпления се съдържат в показанията на свидетелите М.Д.И., Р.Х.К., Г.Ц.П., П.Д.П..
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите М.Д.И., Р.Х.К., Г.Ц.П. и П.Д.П.
като депозирани от лица, които пряко и
непосредствено са възприели фактите от обективната действителност, включени в
предмета на доказване, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, за които
свидетелстват. Показанията на тези свидетели са вътрешно единни, в хронологична
последователност, лишени от нестабилност на изложеното и без в същите да се
съдържат съществени противоречия по отношение на възприетите от всеки един от
свидетелите факти от обективната действителност. Изнесеното от свидетелите в
техните показания напълно кореспондира и се подкрепя и от писмените
доказателства по делото. Друга изключително важна индиция
при оценка показанията на всички тези свидетели, във връзка с конкретните
уговорки постигнати между подсъдимите и всеки един от свидетелите, част от
които свидетели не се познават и нямат никаква връзка по между си е
обстоятелството, че всички свидетели в депозираните от тях показания,
независимо един от друг и без да са налице, каквито и да било данни за възможна
уговорка помежду им, тъй като както беше посочено, свидетелите Р.Х.К. и Г.Ц.П. не се
познават със свидетелите М.Д.И. и П.Д.П. сочат
едни и същи обстоятелства, казани им от подсъдимите, във връзка с причините и
мотивите за сключване от страна на свидетелите на договорите с мобилните
оператори, а именно невъзможност такива договори да бъдат сключени от самите
подсъдими по едни и същи причини и обещание за парични сума за „услугата“ да
бъде сключен договор от името на всеки един от свидетелите, както и обещание от
страна на подсъдимите задълженията по тези договори да бъдат изпълнявани не от
свидетелите, а от някой от подсъдимите.
Косвени доказателства в подкрепа на обвинителната
теза, касаещи сключените договори, включително и досежно обвинението касаещо пострадалия И.М.Х. се съдържат в писмените доказателства
по делото, а именно приложените копия на сключените договори.
При оценката на гласните доказателства по отношение на
тази група свидетели, съдът подложи показанията на свидетелите на критична
оценка, с оглед тяхната възможна заинтересованост, предвид факта, че същите имат
качеството на пострадали от престъпленията, извършени от двамата подсъдими.
Въпреки възможната им заинтересованост, съдът кредитира показанията на тези
свидетели, доколкото същите се намират в корелативно единство по-между си и
въпреки липсата на познанство между част от тези свидетели, същите изнасят
идентични факти във връзка с уговорките с подсъдимите и обещанията от страна на
последните, както и касателни причините, защо
подсъдимите не могат сами да сключат договорите на тяхно име, а така също се
подкрепят и от останалите гласни доказателства по делото. Показанията на тази
група свидетели са и житейски правдиви и са в съответствие с правилата на
формалната логика, а именно да получат средства, за извършена от тях „услуга“
на подсъдимите, без да възникнат за тях задължения във връзка със сключените от
тях договори. Отделно от това показанията свидетелите М.Д.И. и П.Д.П. корелират и с обясненията
на подсъдимия А.Б.М., дадени в присъствието на защитник в хода на досъдебното
производство, които негови обяснения са приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т.
3 НПК, в които подсъдимият М. изрично посочва, че наистина тези лица са вземали
телефони на тяхно име, които след това са били продавани от двамата подсъдими и
са си разделяли парите, като на тези лица са плащали отделни суми за услугата,
която са правили на подсъдимите, като са вземали телефони на тяхно име.
На тази група доказателства, противостоят обясненията
на подсъдимия А.Д.А., в частта им касаеща конкретните
уговорки между подсъдимите и свидетелите и обясненията на подсъдимия А.Б.М.,
дадени по реда и в хода на съдебното следствие.
При оценката на обясненията
на подсъдимите, съдът взе предвид специфичния им характер и доказателствената
природа на същите, доколкото, освен важен източник на доказателства,
обясненията на подсъдимите са и средство за защита, като не дава вяра на
обясненията на подсъдимите, в частта им, че те са били търсени от пострадалите
и всъщност на пострадалите не им е било обещавано, че подсъдимите ще изпълняват
задълженията по така сключените договори, тъй като в тази им част обясненията
на подсъдимите А. и М. напълно се сугестират от
показанията на свидетелите М.Д.И., Р.Х.К., Г.Ц.П. и П.Д.П., чиито показания
съдът кредитира, въпреки възможната им заинтересованост. Обясненията на
подсъдимите, освен съдържащите се вътрешни противоречия в обясненията на
подсъдимия М. са лишени изцяло от житейска логика и са напълно неубедителни, в
частта им, че именно пострадалите са искали от тях само да им помогнат при
избора и продажбата на телефоните, които те самите са си закупили, и за което
пострадалите са плащали на подсъдимите за услугата, която те им извършват. Верни
според настоящия съдебен състав са именно обясненията на подсъдимия М., дадени
от него в присъствието му на защитник в хода на досъдебното производство, че не
подсъдимите са извършвали услуга на пострадалите, а пострадалите са им
извършвали услуга, като са закупували на свое име телефони за подсъдимите, за
което именно са им били обещани и пари, от които част от пострадалите са имали
нужда.
Неубедително и нелогично е, особено досежно свидетеля Г.Ц.П., същият да е потърсил подсъдимия А.,
който да му помогне да си закупи телефон, с оглед възрастта и здравословното
състояние на лицето, обстоятелството, че същото не познава подсъдимия и факта,
че това лице не е лишено от парични средства, необходими му за покриване на
негови преки и непосредствени нужди.
Лишена от каквато и да е житейска логика е тезата на
подсъдимите, че без тяхна помощ и съдействие, пострадалите не са били в
състояние сами да сключат договори и впоследствие да извършат продажба на
мобилните апарати, което именно е наложило и тяхното участие, за което са им
били заплатени и средства от страна на пострадалите и то в значителен размер.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че
обясненията на подсъдимите дадени в хода на съдебното следствие, представляват
само и единствено защитна теза, която не корелира, а
напълно се опровергава от доказателствената съвкупност по делото и извършената
оценка на същата, доколкото обясненията на подсъдимите в частта им, че
уговорката им е била само и единствено да съдействат на пострадалите с избор на
телефон и неговата последваща продажба, без да са им обещавали,
че за тях няма да има финансови задължения, тъй като подсъдимите ще заплащат
дължимите такси и лизингови вноски във връзка със сключените договори с мобилните
оператори, напълно се опровергават от останалите доказателства по делото и не
представляват вярно пресъздадени, обективно осъществели се факти от обективната
действителност и едновременно с това е житейски неубедителна и в противоречие с
правилата на формалната и житейска логика, тъй като мобилните устройства са
били продадени именно от подсъдимите и същите са получили цялата сума от
тяхната продажба, а когато продажбата е била извършена лично от свидетелката М.И.,
сумата от продажбата на мобилното устройство е била предадена на подсъдимите.
Съдът не цени показанията на свидетеля Я.Т.Г. и намира
същите за недопустимо доказателствено средство, предвид това, че показанията на
този свидетел касаят само и единствено преразказ на събраните в хода на извършена
от този свидетел полицейска проверка гласни доказателства, при която проверка
тези лица са депозирали обяснения и техните изявления към този момент не са
били приобщени по предвидения в процесуалния закон ред, чрез разпит в който да
им бъдат разяснени правата и задълженията, поради и което по своята
доказателствена същност показанията на този свидетел, представляват недопустима
подмяна на едни доказателствени средства, каквито са разпита на свидетел и
обяснения на обвиняем с други, а именно обяснения дадени в хода на извършена
проверка, преди образуване на досъдебното производство, които изначално са
недопустими по своя характер доказателства, като същите се привнасят в процеса
посредством допустимо доказателствено средства, каквото се явява показанията на
свидетеля, пред когото тези обяснения са депозирани.
Внимателният анализ на гласните и писмените
доказателства и писмените доказателствени средства и прякото им съотнасяне едно
спрямо друго формира единна верига от факти, изграждащи без всяко противоречие
и в синхронично единство, всеки един от основните пунктове свързани с предмета
на доказване по делото и допринася в пълна степен за формиране на убеждението
на настоящия съдебен състав относно доказаността на
възприетата от съда доказателствено обезпечена фактология по делото, въз основа
на която се налага да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По отношение на подсъдимия А.Д.А., съдът намира,
че доказателствата по делото, налагат единственият възможен и безпротиворечив извод, а именно, че този подсъдим е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
От
обективна страна през периода
18.05.2015г. - 08.12.2015г. в гр.Русе и в гр. Сливо поле, обл.
Русенска, в условията на продължавано престъпление - на девет пъти, сам и в
съучастие с А.Б.М. ***, като съизвършител, с цел да
набави имотна облага за себе си и за А.Б.М., възбудил заблуждение у М.Д.И., Д.Д.П., Р.Х.К., Г.Ц.П. и И.М.Х., и с това им причинил имотна
вреда в общ размер на 18 577,76 лева, както следва:
- На
18.05.2015г. в гр. Русе, в съучастие - като съизвършител
с А.Б.М., с цел да набави за себе си и за А.Б.М. имотна облага, възбудили и
подържали у М.Д. *** заблуждение – че двамата имат желание да закупят мобилни
телефони, но от мобилните оператори и магазините им отказват сключване на
договор, което налага М.И. да закупи мобилни телефони на нейно име, а А.Д.А. се
задължавал да заплаща лизинговите вноски за вещите и цената на абонаментния
план - за мобилен телефон марка „Iphone 6 16 GB Gold“, ведно със СИМ - карта на абонаментен план - от
магазин на М-тел в гр. Русе и за мобилен телефон марка „Samsung
Galaxy S6 32 GB Whitе“,
ведно със СИМ - карта на абонаментен план - от магазин на „Теленор“
в гр. Русе, и с това причинили на М.Д.И. имотна вреда в размер на 5725,33 лева,
- На 20.05.2015г. в гр. Русе, в съучастие - като съизвършител с А.Б.М., с цел да набави за себе си и за А.Б.М.
имотна облага, възбудили и подържали у М.Д. *** заблуждение – че двамата имат
желание да закупят мобилен телефон и таблет, но от
мобилните оператори и магазините им отказват сключване на договор, което налага
М.И. да закупи такива вещи на нейно име, а А.Д.А. се задължавал да заплаща
лизинговите вноски за вещите и цената на абонаментния план - за мобилен телефон
марка „Samsung Galaxy S6 32
GB Whitе“, ведно със СИМ - карта на абонаментен план
- от магазин на „М-тел“ в гр. Русе и таблет марка
„LENOVO YOGA“ от магазин на „Теленор“ в гр. Русе, и с
това причинил на М.Д.И. имотна вреда в размер на 2725,37 лева,
- На 21.05.2015г. в гр. Русе в съучастие - като съизвършител с А.Б.М., с цел да набави за себе си и за А.Б.М.
имотна облага, възбудили и подържали у М.Д. *** заблуждение – че двамата имат
желание да закупят мобилен телефон, но от мобилните оператори и магазините им
отказват сключване на договор, което налага М.И. да закупи мобилен телефон на
нейно име, а А.Д.А. се задължавал да заплаща лизинговите вноски за вещта и
цената на абонаментния план - за мобилен телефон марка „Samsung
Galaxy S6“, ведно със СИМ - карта на абонаментен план
- от магазин на „Виваком“ в гр. Русе, и с това
причинили на М.Д.И. имотна вреда в размер на 1518,76 лева,
- На 21.05.2015г. в гр. Русе в съучастие - като съизвършител с А.Б.М., с цел да набави за себе си и за А.Б.М.
имотна облага, възбудили и подържали у Д.Д.П. ***
заблуждение – че двамата имат желание да сключат договор за мобилни услуги, но
от мобилните оператори им отказват сключване на договор, което налага Д.Д.П. да заяви и получи СИМ - карти с № ********** и №
********** - двете на абонаментен план, а А.Д.А. се задължавал да заплаща
дължимите месечни такси, и с това причинили на Д.Д.П.
имотна вреда в размер на 1440,00 лева,
- На 23.05.2015г. в гр. Русе, в съучастие - като съизвършител с А.Б.М., с цел да набави за А.Б.М. имотна
облага, възбудили и подържали у Д.Д.П. ***
заблуждение – че А.Б.М. има желание да закупи телевизор на лизинг, но от
магазините и кредитните институции му отказват сключване на договор, което
налага Д.Д.П. да закупи на свое име вещта- телевизор
марка „LG“ от магазин „Технополис“ в гр. Русе с Договор за потребителски
кредит, сключен с „БНП ПарибаПърсънъл Файненс“ ЕАД, а А.Б.М. се задължавал да заплаща дължимите
месечни вноски, и с това причинили на Д.Д.П. имотна
вреда в размер на 1215,36 лева,
- На 25.06.2015г. в гр. Русе, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил и поддържал у Р.Х.К. *** заблуждение – че дъщеря му
си е изгубила мобилният телефон и той има желание да й закупи нов, но от
мобилните оператори и магазините му отказват сключване на договор, което налага
Р.Х.К. да закупи мобилен телефон и карта с мобилни услуги на негово име, а А.Д.А.
се задължавал да заплаща лизинговите вноски за вещта и цената на абонаментния
план- за мобилен телефон марка „Telenor Smart Blue“, ведно със СИМ -
карта на абонаментен план - от магазин на „Теленор“ в
гр. Русе, и мобилна услуга за срок от 24 месеца - от магазин на „Виваком“ в гр. Русе, и с това причинил на Р.Х.К. имотна
вреда в размер на 1207,09 лева,
- На 05.12.2015г.в гр. Русе, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил и поддържал у Г.Ц.П. *** заблуждение – че има
желание да закупи нови мобилни телефони - за дъщеря си, тъй като нейният бил
счупен, и за сина му, но от мобилните оператори и магазините му отказват
сключване на договор, тъй като нямал българско гражданство, което налага Г.Ц.П.
да закупи мобилни телефони и карти с мобилни услуги на негово име, а А.Д.А. се
задължавал да заплаща лизинговите вноски за вещите и цената на абонаментните
планове - за мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S6 Edge“, ведно със СИМ -
карта на абонаментен план- от магазин на „Виваком“ в
гр. Русе и мобилно устройство /таблет/, и мобилна
услуга за срок от 24 месеца - от магазин на „М-тел“ в гр. Русе, и с това
причинил на Г.Ц.П. имотна вреда в размер на 3320.80 лева,
- На 07.12.2015г. в гр. Сливо поле и гр. Русе, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у И.М. *** заблуждение
– че има желание да си закупи нов телевизор, но от магазините му отказват
сключване на договор, което налага И.М.Х. да закупи такава вещ - телевизор
марка „NEO“ от магазин „Техномаркет“- гр. Русе, а А.Д.А.
се задължавал да заплаща лизинговите вноски за вещта, и с това причинил на И.М.Х.
имотна вреда в размер на 753,29 лева,
- На 08.12.2015г. в гр. Сливо поле и гр. Русе, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у И.М. *** заблуждение
– че има желание да си закупи нов мобилен телефон, но от мобилните оператори и
магазините му отказват сключване на договор, което налага И.М.Х. да закупи
мобилно устройство и карта с мобилни услуги на негово име, а А.Д.А. се
задължавал да заплаща лизинговите вноски за вещта и цената на абонаментния
план- за мобилно устройство с № 359224068738296, ведно със СИМ- карта на
абонаментен план - от магазин на „Виваком“ в гр.
Русе, и с това причинил на И.М.Х. имотна вреда в размер на 671.76 лева
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост и
гарантираното от закона право за разпореждане с имущество въз основа на
свободно и съзнателно взето решение.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия с
действие, изразяващо се във въздействие върху съзнанието на всяко едно от измамените
лица, което е довело до формиране у последното на неправилни представа относно
определени факти от действителността, свързани с условията, при които лицата са
се разпоредили с имуществения предмет, а именно, че подсъдимият ще заплаща
лизинговите вноски и цената на абонаментните планове досежно слючените договори, по силата на които са били придобити
електронните съобщителни устройства на преференциални цени от мобилните
оператори и черна техника като средствата от тяхната продажба са били
представени на подсъдмия, в резултат на което
въздействие върху съзнанието на всяко едно от измамените лице, мотивирано от
неправилните си представи за действителността, касаещи изпълнението на
задълженията по така сключените договори, формирани от подсъдимите,
пострадалите са извършили акта на фактичско разпореждане
с имуществения предмет на така сключените договори.
В резултат на така сключените договори и предаването
на мобилните устройства и респективно средствата от тяхната продажба и
предоставените от мобилните оператори СИМ карти на подсъдимите, в патримониума на пострадалите е настъпила имотна вреда,
именно в размер на произтичащите от така сключените договори задължения, която имотна
вреда се намира в пряка причинно следствена връзка от формираната в съзнанието на
пострадалите от страна на подсъдимия, в качеството му на съизвършител
неправилна представа, относно факти от обективната действителност с правно
значение, а именно че подсъдимият ще изпълнява задълженията, произтичащи от
така сключените договори. Именно таксите по така сключените договори са били
условието за придобиване на предмета на престъплението и са част от причинената
имотна вреда.
Касае се за довършен състав на престъпление,
доколкото е настъпил съставомерният престъпен
резултат от всяко едно от деянията, а именно причинена е имотна вреда на
пострадалите в посочените от вещото лице размери.
Касае се за продължавано престъпление, тъй като са
налице девет отделни деяния, конкретизирани по време, място и начин на
извършването им, всяко едно от които поотделно осъществява състава на
престъплението по чл. 209, ал. 1 НК. Деянията са извършени през непродължителен
период от време – 7 месеца, при една и съща обстановка и еднородност на вината
– пряк умисъл, като всяко следващо се явява от обективна и субективна страна
продължение на предходното, доколкото са насочени към един и същи обект на наказателноправна защита.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно
лице.
От субективна страна, деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл и при наличието на користна цел.
В съзнанието на този подсъдим са намерили отражение
представи, че вследствие на осъщественото въздействие върху всяко едно от
измамените лица у последните ще възникнат неправилни представи, относно фактите
от обективната действителност и че същите, в резултат на това осъществено
въздействие ще извършат акт на имуществено разпореждане с предмета на
сключените договори, както и че в резултат на така сключените договори за всяко
едно пострадалите лица неминуемо ще настъпи имотна вреда, в размер на поетите
задължения, произтичащи от тези договори. Наред с това, подсъдимият е целял
извличането на имотна облага, като е съзнавал неизбежността на настъпилата
имотна вреда като последица от разпореждането. Едновременно с това, същият не е
имал изначално намерение да изпълни постигнатата договореност, като
доказателства за това се съдържат в част от свидетелските показания, че
подсъдимият е скъсал договорите, което обосновава и извод, че същият не е имал
намерение да ги изпълнява.
Налице е общност на умисъла по отношение на част от
деянията, тъй като в съзнанието на подсъдимия А. по отношение на пет от тях са
намерили представи, че действа заедно с другия подсъдим при формиране на
неверните представи у пострадалите и впоследствие двамата са си разделили
парите от продажбата на вещите, придобити в резултат на измамливите им
действия.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия А.Д.А.
за виновен в извършването на престъпление по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователни
доводите на защитника на подсъдимия А..
По отношение на подсъдимия А.Б.М., съдът намира,
че доказателствата по делото, налагат единственият възможен и безпротиворечив извод, а именно, че този подсъдим е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
От
обективна страна през периода
18.05.2015г.- 23.05.2015г. в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление
- на пет пъти, в съучастие с А.Д.А. ***, като съизвършител,
с цел да набави имотна облага за себе си и за А.Д.А., възбудил заблуждение у М.Д.И.
и Д.Д.П., и с това им причинил имотна вреда в общ
размер на 12624.82 лева, както следва:
- На
18.05.2015г. в гр. Русе, в съучастие - като съизвършител
с А.Д.А., с цел да набави за себе си и за А.Д.А. имотна облага, възбудили и
подържали у М.Д. *** заблуждение – че двамата имат желание да закупят мобилни
телефони, но от мобилните оператори и магазините им отказват сключване на
договор, което налага М.И. да закупи мобилни телефони на нейно име, а А.Д.А. се
задължавал да заплаща лизинговите вноски за вещите и цената на абонаментния
план- за мобилен телефон марка „Iphone 6 16 GB Gold“, ведно със сим- карта на
абонаментен план- от магазин на М-тел в гр. Русе и за мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S6 32 GB Whitе“, ведно със сим- карта на
абонаментен план- от магазин на „Теленор“ в гр. Русе,
и с това причинили на М.Д.И. имотна вреда в размер на 5725.33 лева,
- На 20.05.2015г. в гр. Русе, в съучастие- като съизвършител с А.Д.А., с цел да набави за себе си и за А.Д.А.
имотна облага, възбудили и подържали у М.Д. *** заблуждение – че двамата имат
желание да закупят мобилен телефон и таблет, но от
мобилните оператори и магазините им отказват сключване на договор, което налага
М.И. да закупи такива вещи на нейно име, а А.Д.А. се задължавал да заплаща
лизинговите вноски за вещите и цената на абонаментния план- за мобилен телефон
марка „Samsung Galaxy S6 32
GB Whitе“, ведно със сим-
карта на абонаментен план- от магазин на „М-тел“ в гр. Русе и таблет марка „LENOVO YOGA“ от магазин на „Теленор“ в гр. Русе, и с това причинил на М.Д.И. имотна
вреда в размер на 2725.37 лева,
- На 21.05.2015г. в гр. Русе в съучастие- като съизвършител с А.Д.А., с цел да набави за себе си и за А.Д.А.
имотна облага, възбудили и подържали у М.Д. *** заблуждение – че двамата имат
желание да закупят мобилен телефон, но от мобилните оператори и магазините им
отказват сключване на договор, което налага М.И. да закупи мобилен телефон на
нейно име, а А.Д.А. се задължавал да заплаща лизинговите вноски за вещта и
цената на абонаментния план- за мобилен телефон марка „Samsung
Galaxy S6“, ведно със СИМ - карта на абонаментен
план- от магазин на „Виваком“ в гр. Русе, и с това
причинили на М.Д.И. имотна вреда в размер на 1518.76 лева,
- На 21.05.2015г. в гр. Русе в съучастие - като съизвършител с А.Д.А., с цел да набави за себе си и за А.Д.А.
имотна облага, възбудили и подържали у Д.Д.П. ***
заблуждение – че двамата имат желание да сключат договор за мобилни услуги, но
от мобилните оператори им отказват сключване на договор, което налага Д.Д.П. да заяви и получи сим- карти
с № ********** и № ********** - двете на абонаментен план, а А.Д.А. се
задължавал да заплаща дължимите месечни такси, и с това причинили на Д.Д.П. имотна вреда в размер на 1440.00 лева,
- На 23.05.2015г. в гр. Русе, в съучастие - като съизвършител с А.Д.А., с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудили и подържали у Д.Д.П. ***
заблуждение – че А.Б.М. има желание да закупи телевизор на лизинг, но от
магазините и кредитните институции му отказват сключване на договор, което
налага Д.Д.П. да закупи на свое име вещта - телевизор
марка „LG“ от магазин „Технополис“ в гр. Русе с Договор за потребителски
кредит, сключен с „БНП ПарибаПърсънъл Файненс“ ЕАД, а А.Б.М. се задължавал да заплаща дължимите
месечни вноски, и с това причинили на Д.Д.П. имотна
вреда в размер на 1215.36 лева
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост и
гарантираното от закона право за разпореждане с имущество въз основа на
свободно и съзнателно взето решение.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия с
действие, изразяващо се във въздействие върху съзнанието на всяко едно от измамените
лица, което е довело до формиране у последните на неправилни представа относно
определени факти от действителността, свързани с условията, при които се е
осъществило имущественото разпореждане от страната на пострадалите, а именно,
че другият подсъдим и лично той досежно едно от деянията, ще заплащат
лизинговите вноски и цената на абонаментните планове по отношение на сключените
договори, по силата на които са били придобити електронните съобщителни
устройства на преференциални цени от мобилните оператори и телевизора от
„Технополис“, които мобилни устройства и средствата от тяхната продажба са били
представени на подсъдимите. В резултат на това въздействие върху съзнанието на измамените
лица, мотивирани от неправилните си представи за действителността, касаещи
изпълнението на задълженията по така сключените договори, които неправилни
представи са били формирани от подсъдимите, пострадалите са извършили акта на фактическо
разпореждане с имуществения предмет.
В резултат на така сключените договори и
предаването на мобилните устройства и респективно средствата от тяхната продажба
и предоставените от мобилните оператори СИМ карти на подсъдимите, в патримониума на пострадалите е настъпила имотна вреда,
именно в размер на задълженията по така сключените договори, която се намира в
пряка причинно следствена връзка от формираната и поддържаната в съзнанието им
от страна на този подсъдим, в качеството му на съизвършител
неправилна представа, относно факти от обективната действителност с правно
значение, а именно че подсъдимите ще изпълнява задълженията, произтичащи от
така сключените договори.
Касае се за довършен състав на престъпление,
доколкото е настъпил съставомерният престъпен
резултат от всяко едно от деянията, а именно причинена е имотна вреда на
пострадалите в посочените от вещото лице размери.
Именно това е размерът на причинената имотна вреда
на всеки един от пострадалите, а не както твърди защитата, че това е само
стойността на електронното съобщително устройство, с която са се обоготили подсъдимите.
Касае се за продължавано престъпление, тъй като са
налице пет отделни деяния, конкретизирани по време, място и начин на
извършването им, всяко от които поотделно осъществява състава на престъплението
по чл. 209, ал. 1 НК. Деянията са извършени през непродължителен период от
време – пет дни, при една и съща обстановка и еднородност на вината – пряк
умисъл, като всяко следващо се явява от обективна и субективна страна
продължение на предходното, доколкото са насочени към един и същ обект на наказателноправна защита.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно
лице.
От субективна страна, деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл и при наличието на користна цел.
В съзнанието на подсъдимия са намерили отражение
представи, че в вследствие на осъщественото въздействие върху всяко едно от
измамените лице у последното ще възникнат неправилни представи, относно фактите
от обективната действителност и че същите, в резултат на това осъществено
въздействие ще извършат акт на имуществено разпореждане, както и че в резултат
на така сключените договори за всяко едно пострадалите лица неминуемо ще
настъпи имотна вреда, в размер на поетите задължения по така сключените
договори. Наред с това, подсъдимият е целял извличането на имотна облага, като
е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда като последица от
разпореждането. Едновременно с това, не е било намерение у подсъдимия да
изпълни постигнатата договореност.
Налице е общност на умисъла, тъй като в съзнанието
на подсъдимият М. са намерили представи, че действа заедно с другия подсъдим
при формиране на неверните представи у пострадалите и впоследствие двамата са
си разделили парите от продажбата на вещите, придобити в резултат на
измамливите им действия.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия А.Б.М.
за виновен в извършването на престъпление по чл.
209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
По изложените мотиви съдът намира за
неоснователни доводите на защитника на подсъдимия М..
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия А.Д.А., съдът взе предвид изключително
високата степен на обществена опасност, която разкрива конкретното деяние, извършено
от този подсъдим, преценена съобразно характера и тежестта на извършеното и
съпоставена с деянията от този вид, а именно че се касае за продължавано
престъпление, включващо девет деяния. На следващо място съдът съобрази и
размера на причинената на пострадалите имотна вреда, която към датата на деянията,
е надхвърляла четиридесет и девет пъти минимални работни заплати за страната.
На следващо място при определяне наложеното на
подсъдимия А. наказание, съдът взе предвид и обстоятелствата, отнасящи се до
степента на обществената опасност на дееца, като отчете предходните му осъждания
за извършени от него престъпления от общ характер.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът съобрази и другите факти имащи отношение към
индивидуализацията на наказанието и касаещи субективната страна на престъплението
и степента на вината.
Като отегчаващи отговорността на този подсъдим
обстоятелства, извън изключително високата степен на обществена опасност на
деянието и обществената опасност на дееца съдът отчете упоритостта в умисъла,
при осъществяване на всяко едно от деянията, както и обстоятелството, че част
от същите са извършени в съучастие.
Смекчаващо вината обстоятелства, по отношение на този
подсъдим, съдът не констатира.
При отчитане на всички тези обстоятелства,
имащи отношение при индивидуализацията на наказанието и съгласно правилата на
чл. 54 НК, доколкото в хода на производството не бяха установени многобройни
или едно, но изключително по своя характер обстоятелство, обосноваващо
приложението на чл. 55 НК, съдът намира, че на този подсъдимия следва да бъде
наложено наказание в размер над средата и към максимума на предвиденото в
особената част на НК за този престъпен състав наказание, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от пет години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“
режим, на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
Именно това наказание, според настоящия съдебен състав
в пълна степен би постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както досежно
личната, така и относно генералната превантивна функция на наказанието по
отношение на този подсъдим, като би въздействало предупредително и възпитателно,
както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
При индивидуализацията на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия А.Б.М., съдът взе предвид високата
степен на обществена опасност, която разкрива конкретното деяние, преценена
съобразно характера и тежестта на извършеното и съпоставена с деянията от този
вид, а именно че се касае за продължавано престъпление, включващо пет деяния.
На следващо място съдът съобрази и размера на причинената на пострадалия имотна
вреда, която към датата на деянието, е надхвърляла тридесет и пет пъти
минимални работни заплати за страната.
На следващо място при определяне наложеното на
подсъдимия наказание, съдът взе предвид и обстоятелствата, отнасящи се до
степента на обществената опасност на дееца, като отчете предходните му
осъждания, макар и по отношение на тях да е настъпила реабилитация, едното от
които касае именно използване на неистински документ във връзка със сключване
на договор за мобилни услуги.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът съобрази и другите факти имащи отношение към
индивидуализацията на наказанието и касаещи субективната страна на
престъплението и степента на вината.
Като отегчаващи отговорността на този подсъдим
обстоятелства, извън високата степен на обществена опасност на деянието и
обществената опасност на дееца съдът отчете упоритостта в умисъла, при
осъществяване на всяко едно от деянията, както и обстоятелството, че отделните
деяния са извършени в съучастие.
Смекчаващи вината обстоятелства, по отношение на този
подсъдим, съдът не констатира.
При отчитане на всички тези обстоятелства,
имащи отношение при индивидуализацията на наказанието и съгласно правилата на
чл. 54 НК, доколкото в хода на производството не бяха установени многобройни
или едно, но изключително по своя характер обстоятелство, обосноваващо
приложението на чл. 55 НК, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание в размер малко под средата на предвидения в особената част
на НК за този престъпен състав наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, на
основание чл.
41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
Именно това наказание, според настоящият съдебен
състав в пълна степен би постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както
досежно личната, така и относно генералната превантивна функция на наказанието
по отношение на този подсъдим, като би въздействало предупредително и
възпитателно, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
Във връзка с искането на защитата, касаещо
приложението на чл. 66, ал. 1 НК, следва да бъде посочено, че не е изгубило
своята задължителна сила Постановление № 4 от 1978, по н. д. № 1/78 на Пленума
на ВС, в което изрично е посочено, че постигането на целите на наказанието
предполага неговото изтърпяване и условното осъждане е изключение от това
правило, и трябва да бъде прилагано само при съществуването на действителни
възможности деецът да бъде поправен чрез отлагане изпълнението на наказанието.
Прилагането на условно осъждане се отнася до справедливостта на наказанието, свързано
е с обществената опасност на деянието и дееца, поради което неправилното му
приложение намалява ефективността на наказанието и пречи за постигане на
неговите цели, а в настоящия случай нито обществената опасност на деянието,
нито на дееца предполагат прилагането на института на условното осъждане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на всеки един от подсъдимите бяха възложени и направените в хода
на досъдебното и съдебно производство разноски.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: