Р Е Ш
Е Н И Е № 1048
гр. Сливен,
09.10.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 450 по описа на съда за 2019
година за да се произнесе съобрази
следното:
Предявените
искови претенции са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
415, ал. 1 и чл. 422 от ГПК.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответника С.К.Б., ЕГН: ********** ***, че дължи на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: 935,25 лева
главница от неизплатени месечни погасителни вноски по Договор за стоков кредит № 2710002 от 25.04.2017 г., с
падежни дати от 21.08.2017 г. до 21.04.2019 г., по отношение на които на
основание чл. 13, ал. 2, б. „а” от ОУ към договора е била обявена предсрочната
изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК; сумата от 114,53 лева -
договорна лихва за периода 21.08.2017 г. до 20.03.2018 г.; сумата от 57,56 лева - обезщетение за забава по
договора за заем, считано от 21.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението
в съда-03.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на
задължението. Претендират и се сторените
в заповедното и в исковото производство разноски. В условие на евентуалност са
предявени осъдителни искове за главницата, възнаградителната лихва,
обезщетението за забава за същите суми и периоди с правно основание чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че на 20.03.2018 г., между
ищцовото дружество и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД бил сключен индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземане ведно с Приложение № 1 на
основание чл. 2.1. от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г., по силата на което му било прехвърлено вземането на „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД срещу ответника по Договор за стоков кредит № 2710002 от 25.04.2017 г.,
което било индивидуализирано в Приложение № 1 от 20.03.2018 г. Съгласно чл. 4.3
от Рамковия договор ищцовото дружество в качеството си на цесионер било
упълномощено от цедента да уведоми длъжника за извършената цесия. На основание
чл. 99, ал. 3 ЗЗД било изпратено уведомление до длъжника на посочения в
договора за стоков кредит адрес, като същото било получено на 03.04.2018 г. от
неговата съпруга. Към исковата молба се представя копие от уведомлението и се
моли съдът да го връчи повторно на длъжника, като повторно му бъде надлежно
съобщена извършената цесия. Ответникът в качеството си на кредитополучател по
силата на процесния договор за стоков кредит бил получил от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в
качеството му на кредитор стоков кредит по чл. 5, ал. 1 от ОУ към договора за
цена на стока закупена от потребителя в търговски обект, при изваждане на
първоначалната вноска за цената на съответната стока, като сумата била преведена
директно от кредитора към съответния търговец, от който кредитополучателят бил
закупил стоката, като кредитът се бил считал за усвоен от потребителя със
заверяването на сметката на търговеца за сумата на отпуснатия кредит.
Кредиторът бил предоставил на кредитополучателят сума в общ размер на 1042,51
лв., съставляваща сбора от цената на стоката-919 лв. и застрахователна премия
от 123,51 лв. Отпуснатата в кредит цена на стоката била преведена по сметката
на търговеца на 05.05.2017 г. Търговецът бил издал фактура за извършеното от
кредитора плащане, а застрахователят бил издал сертификат за застраховка Защита
Макс. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ОУ към договора ответникът се бил задължил да
върне отпусната му сума в срока на договора и в чл. 7, ал. 1 от ОУ били уговорили
възнаградителна лихва, която се била начислявала от покупката на стоката до
изтичане на срока на договора, като уговореният годишен лихвен процент бил в
размер на 21,57 % или общият размер на договорената възнаградителна лихва бил
250,13 лв., като общата сума от главницата и възнаградителната лихва от 1292,64
лв. ответникът се бил задължил да върне на 24 анюитетни месечни вноски всяка в
размер на 53,86 лв. съгласно инкорпорирания погасителен план в договора.
Падежът на първата погасителна вноска бил 21.05.2017 г., а на последната
21.04.2019 г. Съгласно чл. 13, ал. 1 от
ОУ при забава в плащанията на дължимите суми ответникът бил дължал и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва разделена на 360 дни
за всеки ден на забавата изчислена върху просрочената главница или в общ размер
от 57,56 лв, дължима от 21.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението.
Крайният срок на договора бил 21.04.2019 г., но ответникът не бил изпълнил в
срок задължението си да заплаща погасителните вноски и на основание чл.13, ал.
2, б. „а” от ОУ кредиторът бил обявил предсрочната изискуемост на кредита.
Уведомлението за извършената цесия и за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита били получени от съпругата на ответника на 03.04.2018 г.
Иска се от съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните
суми: 935,25 лева главница от неизплатени месечни погасителни вноски по Договор
за стоков кредит № 2710002 от 25.04.2017
г., с падежни дати от 21.08.2017 г. до 21.04.2019 г., по отношение на които на
основание чл. 13, ал. 2, б. „а” от ОУ към договора е била обявена предсрочната
изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК; сумата от 114,53 лева -
договорна лихва за периода 21.08.2017 г. до 20.03.2018 г.; сумата от 57,56 лева - обезщетение за забава по
договора за заем, считано от 21.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението
в съда-03.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на
задължението. Претендират и се сторените
в заповедното и в исковото производство разноски. В условие на евентуалност са
предявени осъдителни искове за главницата, възнаградителната лихва,
обезщетението за забава за същите суми и периоди с правно основание чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
В
срока по чл. 131 ГПК отговор не е постъпил от ответника.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не се представлява
от пълномощник. Депозирано е становище по делото, с което процесуалния
представител на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответната страна.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не е
представил писмен отговор на исковата молба и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът счита, че предявеният иск е основателен, тъй
като видно от представените писмени доказателства, представени с исковата молба,
ищецът е доказал наличие на договорни отношения между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника от Договор за стоков кредит, че сумата по кредита е
усвоена, настъпването на падежа на задължението, размера на начислената лихва
за забава, както и че ответника е изпаднал в забава за претендирания период от
време и размера на договорната лихва, възникването на задължението за неустойка
и неговия размер, наличие на договор за цесия – прехвърляне на вземането между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ищцовото дружество, и
уведомяването на длъжника за извършването на тази цесия.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл.
238, ал. 1 от ГПК и чл. 239 от ГПК, съдът прие, че срещу ответната страна
следва да се постанови неприсъствено решение, с което исковите претенции на ищеца да се уважат изцяло, като
се признае за установено, че се дължат сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3807 по описа на РС-Сливен за 2018 година.
По правилата на процеса на ищеца се следват
разноски, изчислени като възлизащи на сумата 225,00 лева
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че С.К.Б. с
ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на кредитора "АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Д-р Петър
Дертлиев № 25, офис–града Лабиринт, ет. 2, офис 4, както следва:
- сумата 935.25 лева /деветстотин тридесет и пет лева и
двадесет и пет стотинки/ лева - представляваща главница за 21 неплатени
погасителни месечни вноски по Договор за стоков кредит № 2710002, сключен на
25.04.2017 г., прехвърлен с цесия, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК - 03.08.2018 година, до окончателното изплащане на задължението,
- сумата 114.53 лева /сто и
четиринадесет лева и петдесет и три стотинки/ лева възнаградителна лихва за
периода от 21.08.2017 г. до 20.03.2018 г.;
- сумата 57.56 лева /петдесет и седем лева и петдесет и шест
стотинки/ лева обезщетение за забава за периода от 21.08.2017 г. до 03.08.2018
г., за които е издадена заповед № 2051
от 06.08.2018 година за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 3807
по описа на РС-Сливен за 2018 година
ОСЪЖДА С.К.Б. с ЕГН ********** ***
ЗАПЛАТИ на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Д-р Петър
Дертлиев № 25, офис–града Лабиринт, ет. 2, офис 4 разноски в общ размер на 225,00
лева представляващи:
- разноски
по заповедното производство в общ размер на 100,00 лева /сто лева/, от
които 25,00 лв. заплатена държавна такса и 75,00 лв. възнаграждение за
процесуално представителство.
- разноски
по настоящото гражданско дело в общ размер на 125,00 лева /сто двадесет и
пет лева/, от които 25,00 лв. заплатена
държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е НЕПРИСЪСТВЕНО
и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: