№ 5353
гр. С., 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20221110210379 по описа за 2022 година
Настоящето производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано
въз основа на подадена жалба от Я. К. С. от гр. С. срещу наказателно
постановление № 21-4332-007970/15.04.2021 г. на началник група към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“
(О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено следното административно
наказание: на основание чл.175А, ал.1, предл.III от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 3000 (три хиляди лева) лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет месеца) за нарушение по
чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че фактическата обстановка, която е посочена в
наказателното постановление е неясна и непълна, твърдят се допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Моли се за отмяна на НП.
Жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител и липсва отразено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
1
Жалбоподателят Я. К. С. на 02.04.2021 г. управлявал лек автомобил
„***** С“, с ДК № ********** около 22:20 – 22:30 ч. в гр. С. на ул.
„**********“ с посока на движение от ул. „********“ към ул. „**********“.
На кръстовището с бул. „***********“ при маневра завИ.е на ляво към бул.
„*********“. През това време автопатрул на КАТ, в който били свидетелите
Е. С. и И. Н. се движели в гр. С. по бул. „Г. С. *******“. Те наблюдавали
рисково каране от въпросния водач, което привлякло вниманието им. Първо
се движел отляво в дясно, като заобикалял движещите се автомобили около
тях, а след това при извършване на маневра завИ.е наляво и след това
надясно, видели, че при управлението извършва така нареченото
„дрифтиране“, а именно приплъзване на автомобила, поднасяне и превъртане
гумите. Тези действия, извършвани от жалбоподателя можели да доведат до
загуба на контрол и до сблъсък с други автомобили и пешеходци.
На 02.04.2021 г. е съставен АУАН на жалбоподателя за това, че на същата
дата около 22:31 часа в гр. С. на бул. „Г. Ст. *******“, при управление на лек
автомобил „******“, с ДК № ********** при извършване на маневра завИ.е
на ляво към бул. „*********“, използва пътищата отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие на тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, изразяващо се във форсиране на двигателя,
превъртал предни моторни колела и поднасяне на задната част на автомобила
по посока на движението си на дясно, с което е осъществил нарушение с
правна квалификация по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Разпитана в качеството на свидетел актосъставителката С. излага
детайлно фактите от предмета на доказване, а именно начина на установяване
на административното нарушение, индивидуализира мястото, пътната
обстановка, действията, които са осъществявани от водача, докато е била в
близост до него и които пряко и непосредствено е наблюдавала.
АУАН е съставен от съответното оправомощено длъжностно лице по
силата на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи мл. автоконтрольор Е. В. С., която е преназначена като младши
автоконтрольор към О „ПП“ със Заповед от 19.06.2018 г. на директора на
СДВР. В същия не са вписани възражения. Депозирани са писмени
възражения на 05.04.2021 г. от жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
2
постановление от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР – старши
инспектор Г. В. Б., назначена на длъжност началник на 01 група
„Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор „Административно
обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Спрямо жалбоподателя е бил съставен на 02.04.2021 г. и още един акт за
установяване на административно нарушение относно това, че около 22:25
часа е осъществил административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства: заповеди на
министъра на вътрешните работи, заповед на директора на СДВР, справка
картон на водача, а както и изцяло кредитира показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел С., които намира за пълни, логични и
непротиворечиви, както вътрешно, така и помежду им. Взети са отчасти
показанията на свидетеля Н., в частта, в която твърди, че се е подписал като
свидетел, спомня си за такъв случай, а в останалата част същият твърди липса
на спомени.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения 14-дневен срок,
но разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН, както и издаденото въз основа
на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези
административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите
не страдат от пороци и са законосъобразно издадени. АУАН е съставен, а НП
е издадено от съответните компетентни органи. НП е съставено след като са
събрани относимите към деянието доказателства и след тяхната преценка от
административно-наказващия орган. Фактическата обстановка на
нарушението, както в акта, така и в НП е описано до степен, че е разбираемо
и ясно, като същото съответства на посочената като нарушена правна норми
от ЗДвП. В НП е посочено, че подадените от жалбоподателя възражения са
неоснователни. Както АУАН, така и НП са съставени, съответно издадени в
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на
атакуваното наказателно постановление, поради нарушаване на
процесуалните норми.
3
От събраните по делото доказателства в хода на съдебното следствие, а
именно показанията на свидетеля С., които съда цени се потвърди изложената
в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление
фактическа обстановка.
С нормата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените
от него действия. Действително понятието „дрифт“ няма своя легална
дефиниция, но същото е възприето в теорията и практиката да обозначава
умишленото действие от страна на водач на МПС, изразяващо се във
форсиране на двигателя, превъртане на предните задвижващи колела и
поднасяне на задната част на автомобила по посока на движението. Тези
осъществени от него действия са станали на оживено място, в центъра на гр.
С.. Ето защо е правилен изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал
виновно опасно шофиране, което не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз
на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и
здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно
преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност. Именно с оглед високата обществена опасност на
деянието законодателят е въвел нормата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП в началото
на 2017 г., обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в
цялата страна. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните
способи, чрез които се постига крайния резултат - дали това става
посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на
волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, с оглед изводите им
за настъпилия краен резултат.
С оглед изложеното, съдът намира, че както обективната, така и
субективната страна на деянието, осъществено от жалбоподателя се
установява от показанията на свидетеля С.. Административнонаказващият
орган е достигнал до правилен извод, че жалбоподателя следва да носи
4
административно-наказателна отговорност, като му е наложил и съответните
наказания, които са фиксирани по размер и които отговарят на тежестта и
характера на извършеното нарушение.
При определянето на административното наказание са спазени
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на
жалбоподателя съответното на извършеното нарушение административно
наказание, а именно глоба в предвидения в закона размер от 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, вид и размер,
предвидени в санкционната норма на чл.175А, ал.1, предл.III от ЗДвП.
Същите не могат да бъдат намалявани, тъй като размерът им е фиксиран.
С така наложените наказания по административен ред за всяко едно от
нарушенията, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
административното наказване посочени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като законосъобразно.
Не се претендират разноски от въззиваемата страна до приключване на
делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат
поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към
която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася
по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
007970/15.04.2021 г. на началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението, на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - С. град на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6