№ 1401
гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000500438 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 23 от 30.10.2020г., постановено по т.д. № 459/2019г. на
Видинския окръжен съд, ТК, Гаранционен фонд-София е осъден, на основание чл.
558 КЗ, да плати на А. В. А. сумата 20 000 лева- обезщетение за неимуществени
вреди-болки и страдание от смъртта на Н. Ц. Й., загинал при ПТП на 29.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2019г.-датата на
предявяване на иска, до окончателното плащане, както и сумата 140 лева за
разноски за адвокатско възнаграждение, като искът с правно основание чл. 558
КЗ, е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер 100 000
лева; на основание чл. 78, ал.6 ГПК, Гаранционният фонд е осъден да плати по
сметка на Видинския окръжен съд сумата 4 000 лева за държавна такса.
С определение № 53 от 25.05.2021г., постановено по т.дело № 459/2019г. на
Видинския окръжен съд, е изменено постановеното по делото първоинстанционно
решение в частта за разноските, като по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата е
определено в размер 1 130 лева.
Въззивна жалба против решението в отхвърлителната част е подадена от А.
В. А., чрез пълномощника адв. Т.Р.. Жалбоподателката, чрез процесуалния си
представител, сочи, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът е нарушил правилото на чл.52 ЗЗД, като не е
съобразил в пълна степен установените по делото обстоятелства, а именно, че
ищцата и загиналият й партньор са живели заедно 6 години, че отношенията им са
били изпълнени с взаимна грижа и обич и че А. изключително тежко понася
1
ненавременната загуба. Предвид изложеното, се иска да бъде отменено решението
в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което искът бъде
уважен в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник Гаранционен фонд,
чрез пълномощника юрк.К. Я., е подаден отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна. Изложени са съображения за правилност и
обоснованост на решението в атакуваната част.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от В. Ц. Т.- конституиран като трето лице
помагач на страната на ГФ, не е постъпило становище по въззивната жалба.
Решението на ОС-Видин, в частта, с която Гаранционен фонд-София е
осъден, на основание чл. 558 КЗ, да плати на А. В. А. сумата 20 000 лева-
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Н. Ц. Й., загинал
при ПТП на 29.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2019г. до
окончателното плащане, като необжалвано от страните, е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А. В. А., с която
против Гаранционен фонд-София, са предявени искове с правно основание чл.
557, ал.1, т.2, б. „а”, във вр. с чл. 558 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да
плати на ищцата сумата 100 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди в
размер 100 000 лева, причинени от смъртта на Н. Ц. Й., загинал при ПТП на
29.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2018г. до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че на 29.06.2018г. в с. Струиндол, обл.Видин, на
ул. Първа в района на мост до дом № 43, л.а. БМВ, управляван от В. Ц. Т.,
самокатастрофирал, като поради загубата на управление върху МПС от страна на
водача, автомобилът загубил напречната си устойчивост, напуснал пътното
платно, преминал през парапета на моста и паднал в дерето под моста,
преобръщайки се на дясната си страна, вследствие на което, е причинена смъртта
на Н. Ц. Й., пътувал в автомобила. Твърди се, че с влязла в сила присъда,
постановена по нохд № 76/2019г. на Видинския окръжен съд, водачът В.Т. е
признат за виновен за причиняване смърт по непредпазливост.
Ищцата твърди, че със загиналия при ПТП Н. Й. са живели на съпружески
начала в продължение на 6 години, че имали намерение на сключат граждански
брак, че двамата много се обичали и подкрепяли, както и заедно отглеждали
децата си от предишни бракове. Сочи, че изключително тежко понася
неочакваната загуба на партньора си и изпаднала в отчаяние.
Поддържа, че към датата на ПТП за л.а. БМВ не е имало валидно сключена
застраховка гражданска отговорност, поради което на 19.07.2019г. отправила
искане до ГФ да й плати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на Н. Й.. Сочи, че с писмо от 31.07.2019г. била уведомена, че ответникът
е определил обезщетение в размер 70 000 лева, редуцирано на 21 000 лева поради
2
прието от ГФ съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия.
Ищцата не е съгласна с така определения размер на обезщетението и иска да бъде
осъден ответникът да й плати сумата 100 000 лева, за причинените при ПТП
неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ГФ оспорва иска, като
твърди, че действително е определил на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди в размер 70 000 лева, намалено с приетото от страна на ГФ съпричиняване.
Смята, че претендираното обезщетение е прекомрено по размер, като не е
съобразено с принципа на справедливостта. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на загиналия, като твърди, че същият е пътувал
без поставен предпазен колан, съгласил се е да пътува с неправоспособен водач,
който е употребил алкохол/наркотични вещества.
Конституираният по делото В. Ц. Т.-трето лице помагач на страната на ГФ,
чрез процесуалния си представител, оспорва размера на предявения иск.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 29.06.2018г. в с. Струиндол, обл. Видин, л.а. БМВ
с рама № WBACA 91090 KA 30549, без регистрационни табели, управляван от В.
Ц. Т., самокатастрофирал, вследствие на което е причинена смъртта на Н. Ц. Й.,
пътувал на предна дясна седалка в автомобила.
С влязла в сила на 24.06.2019г. присъда № 58/07.06.2019г., постановена по
нохд № 76/2019г на ОС-Видин, В. Ц. Т. е признат за виновен в това, че на
29.06.2018г. около 18,30ч. в с. Струиндол в района на мост при управление на л.а.
„БМВ“ нарушил правилата за движение по пътищата-чл. 5, ал.3, т.1, чл. 21, ал.1 и
чл. 150 ЗДвП, движейки се със скорост 76 км/ч, вместо максимално разрешената
50 км/ч и след употреба на алкохол с отчетен 1,08 промила алкохол в кръвта,
загубил контрол върху автомобила и преди моста навлязъл в ляв завой като от
високата скорост автомобилът поднесъл, започнал странично приплъзване, ударил
се в металния парапет на моста и излетял от пътя като паднал в дерето под моста
на дясната си страна, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта
на Н. Ц. Й.-престъпление по чл.343,ал.3,б. „б“, във вр. с ал.1 б. „в“, във вр. с
чл.342,ал.1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
2години, отложено по чл.66, ал.1 НК за срок 2 години.
Пред въззивния съд страните не спорят, че към момента на потегляне на
автомобила, управляван от В.Т. и към момента на ПТП Н. Ц. Й. е бил задрямал на
предната дясна седалка в МПС, като това се установява и от материалите по дп №
181/2018г. по описа на РУ-Белоградчик, от данните по нохд № 76/2019г на ОС-
Видин и от обясненията на водача В.Т.-трето лице помагач, събрани по реда на
чл.176 ГПК в първоинстанционното производство.
Няма спор и че загиналият Н. Й. и ищцата преди инцидента са живели във
фактическо съжителство.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдания и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят С. В. Б. твърди, че познава Н. от 1999г. Твърди, че А. и Н.
3
работели заедно в Белоградчик, както и че живеели заедно-като съпрузи, в с.
Струиндол. Сочи, че между двамата имало чувство на обич и привързаност.
Твърди, че след смъртта на Н. на А. й било много тежко.
Свидетелят П. В. П. твърди, че отдавна познава А. и Н., че двамата живеели
заедно около 3-4 години, като мъж и жена, както и че работели заедно в
Белоградчик. Твърди, че А. имала 3 деца, а Н. 2, като двамата нямали общи деца.
Сочи, че ищцата и загиналия си били близки, че не му е известно да са се
разделяли или да не са се разбирали. Твърди, че след смъртта на Н., на А. й било
тежко. Твърди, че от около година заедно с ищцата живее на семейни начала.
По делото не се спори, че към 29.06.2018г. за л.а. БМВ с рама № WBACA
91090 KA 30549, без регистрационни табели, не е имало валидно сключена
застраховка ГО, както и че на 19.07.2019г. ищцата е сезирала ГФ с искане да й
бъде платено обезщетение за причинените при ПТП неимуществени вреди. С
писмо от 31.07.2019г. ответникът е уведомил ищцата, че обезщетението, което е
одобрено от Фонда е в размер 70 000 лева; че според ГФ загиналият Й. има
принос за настъпването на вредоносния резултат, тъй като се е съгласил да пътува
с неправоспособен водач и преди ПТП е употребил алкохол в неговата компания,
поради което посоченото обезщетение е намалено със 70 %, тоест определено е
обезщетение в размер 21 000 лева. Според представеното по делото писмо с изх.
№ 24-01-473 от 31.07.2019г. Гаранционният фонд не е изплатил посочената сума
на ищцата, тъй като тя не е предоставила банковата сметка.
При така установените данни, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Със сила на пресъдено нещо е установено между страните по спора
наличието на предпоставките на чл.557, ал.1, т.2, б. „б” КЗ, за ангажиране
отговорността на ответника –Гаранционен фонд спрямо увредената ищца, а
именно: липсата на застрахователен договор, сключен между застраховател и
прекия причинител на вредите-В.Т.-водач на процесния л.а.БМВ; наличието на
предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на
вредите спрямо увредената ищца - извършване на противоправно деяние от страна
на прекия причинител на вредите-управление на МПС в нарушение правилата на
ЗДвП, вредоносен резултат-причиняване на неимуществени вреди на ищцата -
болки и страдания от смъртта на партньора й Н. Й., загинал при ПТП, причинна
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, установени с
влязлата в сила присъда на Видинския окръжен съд, задължителна, на основание
чл. 300 ГПК за този съдебен състав, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца; отправено от ищцата искане до ГФ за изплащане на
обезщетение.
Това е така, тъй като решението на ОС-Видин е влязло в сила в частта, с
която ответникът ГФ е осъден, на основание чл. 558, във вр. с чл. 557, ал.1, т.2, б.
„а” КЗ, да плати на ищцата сумата 20 000 лева, като обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на Н. Й., загинал при ПТП на
29.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2029г. до окончателното
плащане.
Спорен пред въззивния съд е въпросът, очертан от оплакванията във
въззивната жалба на ищцата, относно справедливия размер на обезщетението,
4
което й се дължи.
Пред САС не се спори, че ищцата и загиналият са живеели заедно, в едно
домакинство, на съпружески начала, както и че ищцата попада в кръга лица, които
са активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди,
търпени вследствие на настъпила смърт при непозволено увреждане (ППВС №
4/1961г., ППВС № 5/1996г. и ТР от 21.06.2018г по т. д. № 1/2016 г. на ОСТГК на
ВКС). САС е на мнение, че определеното от първостепенния съд обезщетение в
размер 20 000 лева е справедливото обезщетение с оглед събраните по делото
доказателства и принципа за справедливост, залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД. В
постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. на Пленума на ВС е прието,
че правото на обезщетение следва да се признае в полза на най-близките на
пострадалия, които поради биологично предопределени родствени връзки или
житейски създадени емоционални и духовни връзки действително търпят преки и
непосредствени имуществени и/или неимуществени вреди от неговата загуба.
Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно чл. 52 ЗЗД. Заложените критерии в задължителната за съдилищата
съдебна практика при прилагане принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД следва
да се преценят в тяхната съвкупност с оглед на конкретно установените за всеки
отделен случай обективни факти. Като примерни критерии, релевантни за размера
на обезщетението в случай на причинена смърт, са посочени възрастта на
увредения, действителните отношения между него и лицето, което търси
обезщетение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, преживяванията на
търсещия обезщетение след смъртта на неговия близък.
В случая, за да определи размера на дължимото обезщетение, въззивният съд
взе предвид ангажираните в първоинстанционното производство доказателства и
съобрази установените нормални и безконфликтни отношения между ищцата и
партньора й; че двамата са живели в едно домакинство, че се разбирали, обичали
се и се подкрепяли, че са работели заедно и че заедно са отглеждали децата си.
Съдът отчете и установените по делото преживявания на ищцата след смъртта на
Н. Й. – било й много тежко и тъжно. Съдът преценява съобразно обществения
критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД доказаната в случая интензивност на тези
болки и страдания, като изхожда от възрастта на загиналия към датата на ПТП - 40
годишен и възрастта на ищцата – 40 годишна. При определяне размера на
обезщетението САС съобрази, че по делото липсват категорични данни за
продължителността на фактическото съжителство между ищцата и партньора й-
дали са живели заедно 6 години, както се твърди в исковата молба или 3-4 години,
както твърди свидетелят П. И.. Съобразявайки всичко изложено до тук,
обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, установеното от показанията
на свидетеля П. И., че две години след ПТП ищцата вече живее с него на семейни
начала, обществено-икономическите условия в страната към датата на процесното
ПТП – 29.06.2018г. и размера на застрахователното покритие към същия момент,
този състав на САС приема, че за обезщетение на причинените на ищцата и
доказани в процеса неимуществени вреди следва да се определи обезщетение в
размер 20 000 лева. Както е посочил и състава на ВдОС, по делото не се установи,
след смъртта на партньора си А. да е изпаднала в депресия, нито да е влошено
здравословното й състояние, а безспорно установения по делото факт, че две
5
години след смъртта на Й. е заживяла на семейни начала с друг мъж, води до
извод, че е успяла да продължи живота си и да преодолее болката по загубата на
Н. Й..
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, А. В. А. следва да
бъде осъдена да плати на ГФ сумата 350 лева за юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото пред САС процесуално представителство.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23 от 30.10.2020г., постановено по т.д. №
459/2019г. на Видинския окръжен съд, ТК, в обжалваната част.
ОСЪЖДА А. В. А. да плати, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на Гаранционен
фонд – София юрисконсултско възнаграждение в размер 350 лева.
Решението на САС е постановено при участието на В. Ц. Т.-трето лице
помагач на страната на ГФ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6