Определение по дело №455/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46, ал. 5, изречение второ от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по жалба на Р. З. Й., [ЕГН], чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. И. П., АК Русе и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2 срещу Заповед № РД-01-1080/18.04.2024 г., издадена от кмета на Община Русе. С обжалваната заповед е наредено прекратяването на наемното правоотношение с Р. З. Й. и В. И. Н. за общински жилищен имот от Резервен фонд, с административен адрес [населено място], [улица], ет. 1, подробно описан в Акт за частна общинска собственост № 1599/25.09.1997 г. Определен е едномесечен срок, считано от датата на връчване на заповедта, за доброволно освобождаване на жилището. Заповедта се обжалва като немотивирана, неправилна и незаконосъобразна. Иска се от съда да отмени същата.

В жалбата е инкорпорирано особено искане: „Съгласно чл.46, ал.5 от ЗОС жалбата не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. В тази връзка правя искане за спиране на изпълнението на обжалваната заповед. Считам, че не са налице обстоятелства, които да налагат предварително й изпълнение. В случай, че такова бъде допуснато, то би причинило значителна и трудно поправима вреда на доверителя ми, който ще остане без подслон в период, в който е без работа и активно търси такава. Считам, че не са налице предпоставките за предварително изпълнение, а именно то да се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или да е налице опасност, че в следствие на обжалването може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.“, което по своята правна същност е искане по реда на чл. 166 от АПК.

Искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт е процесуално допустимо като подадено от лице с активна процесуална легитимация, а разгледано по същество е неоснователно.

В молбата са посочени няколко причини за предявеното искане, както следва:

Н. първо място се оспорва наличието на предпоставки, които да налагат предварително изпълнение на обжалвания административен акт – предварителното изпълнение не е свързано с осигуряване живота и здравето на хората; не са налице особено важни държавни или обществени интереси или да е налице опасност, че в следствие на обжалването може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

Като значителна и трудно поправима вреда, която би настъпила в патримониума на Й. се сочи факта, че същият ще остане без подслон в период, в който активно търси работа. Като доказателства по делото принципно, а не специално във връзка с направеното искане за спиране, са представени както следва:

1. Удостоверение за раждане на Е. Р. Й., [ЕГН]; с вписан баща Р. З. Й..

2. Регистрационна карта с рег. № 10109841 за регистрация на Й. в Д. „Бюро по труда“ Русе, Агенция по заетостта.

3. Извлечение „Общо задължение на клиент по договор за кредит“ на Й. с непосочена кредитна институция - 2 бр., върху които са нанесени ръкописни бележки.

При така установените фактически обстоятелства съдът формира следните правни изводи:

Искането е неоснователно.

Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК предвижда, че Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Алинея втора допуска, че При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Според нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция

Твърдението в молбата, че не са налице обстоятелства, които да обуславят предварителното изпълнение по смисъла на чл. 166, ал.4 във връзка с ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 60, ал. 1 от АПК не се споделя от настоящия съдебен състав. Изрично следва да се посочи, че е достатъчно да е налице само едно от обстоятелствата, предвидени в чл. 60, ал. 1 от АПК, за да е законосъобразно предварителното изпълнение.

От представените с административната преписка доказателства и от мотивната част на обжалваната заповед се установява, че е налице поведение на Й., несъвместимо с добрите нрави, изразяващо се в проява на нехуманно отношение към домашни животни и по-специално проява на жестоко отношение към куче, което той е отглеждал и след като лично е причинил тежко нараняване на животното, е изоставил същото.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за защита на животните Защитата на животните се изразява в опазване на техния живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености. За да достигне до законодателна регламентация на обществените отношения, свързани с животните, следва да се направи извод че са налице важни обществени интереси и именно по тази причина тези отношения са регулирани с нормативен акт от най-висока степен. В този смисъл защитата на животните е важен обществен интерес и в конкретния случай е нарушен от Й. чрез нехуманно и жестоко отношение.

Съдът не намира, че са ангажирани доказателства, които доказват, че вследствие допуснатото предварително изпълнение по закон на процесната заповед за Й. ще настъпи значителна и трудно поправима вреда. Представеното удостоверение за раждане на детето Е. Й. е без значение, тъй като същото не живее с баща си – жалбоподателя Й. и то не е вписано в настанителната заповед, на основание на която жалбоподателят обитава общинско жилище. От представената регистрационна карта не може да се направи извод, че Й. активно търси работа – видно е, че регистрацията е направена на 11.04.2024 г., т.е. почти един календарен месец след като на 08.03.2024 г. процесуалният представител на Й. е уведомен по реда на чл. 26 от АПК за започване на административно производство по издаване на заповедта. Съдът не кредитира така представените извлечения относно наличие на банков кредит, изтеглен от Й. – същите са неофициални, не се посочва кредитна институция, не установяват условията на кредита и др.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РД-01-1080/18.04.2024 г., издадена от кмета на Община Русе, обективирано в жалба с вх. № 94Р-2251-1/02.05.2024 г. по деловодния регистър на Община Русе, подадена от Р. З. Й..

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република България.