РЕШЕНИЕ
Номер 4938 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
VІІІ граждански състав
На 20.12
Година 2019
В публично заседание на 17.12.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 16044 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Бързо производство по реда на чл.310 и
следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът Й.М.Д. *** моли съдът да постанови решение, с
което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № **** (без дата
на издаване) на **** на ответното дружество, да го възстанови на предишната
работа, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставането му
без работа поради уволнението през периода 22.08.2019 г. – 22.02.2020 г. в
размер на 3 831, 60 лева и обезщетение за оставането му без работа поради
уволнението му, извършено със Заповед № **** на ответното дружество, отменена
със Заповед № **** на ответното дружество, през периода 24.04.2019 г. –
14.08.2019 г. в размер на 2 388, 94 лева, заедно със законната лихва върху
двете главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения.
Претендира разноски.
Ответникът „Топ Агро 11“ ООД – с. З., с подадения на
06.11.2019 г. отговор на исковата молба, оспорва обективно съединените искове и
моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в
отговора съображения. Претендира разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните , намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество
като „****“ от 02.03.2018 г. до 24.04.2019 г., считано от която дата трудовото
му правоотношение е било прекратено със Заповед ***** г., връчена на ищеца на ***** г., на
основание чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.190, ал.1, т.2 от КТ – поради неявяване на работа. С последваща
Заповед № **** на ответното дружество (връчена на ищеца на **** г.), самият
ответник е отменил Заповед № ***** г. на основание чл.344, ал.2 от КТ - като
незаконосъобразно издадена. Както се установява от приложение към делото
оригинал на трудовата книжка на ищеца, след уволнението му със Заповед № *****
г. той не е започнал работа по друго трудово правоотношение през периода от
датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с тази Заповед – **** до
датата на получаване на Заповедта за отмяна на тази уволнителна заповед – ****.,
а от заключението от 27.11.2019 г. на вещото лице по ССЕ Б.В. се установява, че
полагащото му се обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за това уволнение, отменено от самия ответник, е 2 388, 94 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че този иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ се явява доказан по основание
и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от
03.10.2019 г. – датата на подаване на исковата молба.
Същевременно, от страна на ответника е
била издадена и Заповед № *****, връчена на ищеца на **** г., с която на
основание чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.190, ал.1, т.2 от КТ е било
прекратено трудовото правоотношение с ищеца поради неявяване на работа.
Съдът
констатира, че процесната Заповед не е мотивирана, не съдържа
законоустановените реквизити по чл.195, ал.1 от КТ (и особено – дата на
издаването й, дата, считано от която се прекратява трудовото правоотношение с
тази Заповед и времето на извършване на нарушенията на трудовата
дисциплина – непосочването на което освен че само по себе си прави Заповедта
немотивирана и е достатъчно основание за признаването й за незаконосъобразна и
отмяната й като такава, но и прави невъзможна преценката на съда дали Заповедта
е издадена в рамките на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ от
откриването, респективно– от извършването на нарушенията, както и – дали за
едни същи нарушения на трудовата дисциплина на ищеца не са били наложени две
отделни наказания със
Заповед № ****г. и със Заповед № **** в нарушение на разпоредбата на чл.189,
ал.2 от КТ) – като всичко това е достатъчно
основание Заповед
№ **** да бъде призната за незаконна и отменена като такава.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 се явява доказан по основание и следва да се уважи,
а оттук – с оглед основателността на този иск и акцесорния му характер, доказан
по основание се явява и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и той
също следва да се уважи.
Както
се установява от приложената към делото в оригинал трудова книжка на ищеца,
след датата на получаване на Заповед
№ **** размер на 638, 60 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че този иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ се явява доказан по основание
– за периода 22.08 – 20.12.2019 г., и до размера от 2 554, 40 лева – за
който период и до който размер следва да се уважи иска, заедно със законната
лихва от 03.10.2019 г.,, като за периода 21.12.2019 г. – 22.02.2020 г. и за
разликата над уважения до пълния предявен размер този иск се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора и съобразно
уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски за производството по делото в размер на 900 лева – адвокатско
възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Пловдив – 297, 73 лева ДТ за уважените искове и 80 лева депозит за ССЕ.
С оглед отхвърлената част от обективно
съединените искове, ищецът следва да заплати на ответника разноски по
съразмерност в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННА Заповед № **** (без дата на издаване) на Управителя на „Топ Агро 11“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***** представлявано
от *****, със съдебен адрес:***, ****, адв. М. Д. К., с която на основание чл.330, ал.2, т.6 във
връзка с чл.190, ал.1, т.2 от КТ – поради неявяване на
работа е
било прекратено трудовото правоотношение с ищеца поради неявяване на работа, е било прекратено трудовото правоотношение с Й.М.Д., ЕГН **********,***, ******, адв. Н.П. и адв. Б.П., КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ И ВЪЗСТАНОВЯВА ИЩЕЦА
НА предишната му работа - „******“.
ОСЪЖДА „Топ Агро 11“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И
съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.М.Д., СУМАТА
2 554, 40 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението през периода 22.08.2019 г. – 20.12.2020 г. в
размер – КАТО за периода 21.12.2019 г. – 22.02.2020 г. И за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 3 831, 60 лева ОТХВЪРЛЯ този иск
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; СУМАТА
2 388, 94 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без
работа поради уволнението му, извършено със Заповед № ***** г. на ***** на
ответното дружество, отменена със Заповед № ***** на ответното дружество, през
периода 24.04.2019 г. – 14.08.2019 г., ЗАЕДНО
със законната лихва върху ДВЕТЕ ГЛАВНИЦИ, начиная от 03.10.2019 г., до
окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 900 лева, А в
полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – 297, 73 лева ДТ И 80 лева депозит за ССЕ.
ОСЪЖДА Й.М.Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА «Топ Агро 11» ЕООД, с посочените
ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, разноски по съразмерност В РАЗМЕР
НА 300 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО ОТ 31.12.2019
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ П. ПАВЛОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.