№ 58
гр. Карнобат, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20222130100717 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
ищецът ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: *********, със седалище:
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник юрк.
Р.И.И., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове на основание чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 и
ал. 3 от ГПК за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 570 / 2022 г. по описа на КбРС на парични задължение със
следните основания и размер: главница в размер на 1 476, 50 лева (хиляда
четиристотин седемдесет и шест лева и 50 стотинки), неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № 30038428685, договорно
възнаграждение в размер на 460, 47лева (четиристотин и шестдесет лева и 47
стотинки), законна лихва в размер на 204, 73 лева (двеста и четири лева и
73 стотинки), дължима за периода от 08. 05. 2021 г. - датата на предсрочна
изискуемост до 28. 06. 2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането срещу ответника Р. К. Д.
с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****
Предявени са и осъдителни искове срещу същия ответник, като се
желае ответника да бъде осъден да заплати на ищеца възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 375, 00 лева (триста седемдесет и пет лева)
и възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1128, 00 лева
(хиляда сто двадесет и осем лева), ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира се
1
ответника да бъде осъден да заплати направените съдебни разноски в
исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Към исковата молба се представени писмени доказателства.
Претендира се ответника да бъде осъден да заплати направените
съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Към исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е проверил исковата молба и е намерил, че същата е редовна и
допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от
ГПК, след което е изпратил препис от нея ведно с приложенията и на
ответника Р. К. Д., по реда на чл. 131 и сл. от ГПК, на който е указал да даде
писмен отговор в едномесечен срок, като му е указал задължителното
съдържание на отговора по чл. 131, ал. 2 от ГПК и последиците от
неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК, както и за възможността му да
ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
В законния едномесечен срок ответникът, редовно уведомен по чл. 131,
ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор по така предявените искове, като е
оспорил същите както по основание така и по размер. Оспорил е положените
подписи на „клиент“ в договор за потребителски кредит Профи стандарт №
30038428685, в декларация от 30. 07. 2019 г. ; декларация от 30. 07. 2019 г. ;
Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за
потребителски кредит от 30. 07. 2019 г., Погасителен план към договор за
потребителски кредит № 30038428685, Искане за отпускане на потребителски
кредит Профи кредит Стандарт № 30038428685 и Стандартен Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 30.
07. 2019 г. ,като е оспорил автентичността на представените гореизброени
документи, с твърдението, че подписите не са положени от нея и тези частни
документи са неистински и материализираното в тях изявление не е
направено от нея, не се е задължила по договора за кредит и не е страна по
него. Оспорва и автентичността на Анекс № 1 към договор за потребителски
кредит № 30038428685 и на погасителен план към анекс № 1 към договор за
потребителски кредит № 30038428685 на същите основания- подписа не е
положен от нея, частните документи са неистински и не е задължена по тях.
Направено е искане ищцовото дружество да представи оригиналите на
оспорените документи на основание чл. 183 от ГПК, и в случай, че ищцовото
дружество не ги представи желае да се изключат като доказателства.
Направено е искане за допускане назначаването на съдебно графологическа
експертиза. Не оспорва получаването на сумата от 2000 лева от ищцовото
дружество по банков път, като твърди, че получената сума е върната и даже е
надплатена, тъй като е заплатила 2515, 84 лева.
Алтернативно твърди, че в случай, че съдът приеме наличието на
възникнало между страните облигационно отношение въз основа на сключен
договор за потребителски кредит регламентиран в ЗПК, счита че процесния
договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави и закона, както и
2
договора съдържа неравноправни клаузи, като излага аргументи в тази
посока.
Освен това ответника твърди, че изложеното в исковата молба, че е
правен опит да му бъде вречено уведомление, че кредита му е обявен за
предсрочно изискуем, но писмото не е потърсено не отговаря на истината.
Посочва, че това е адреса на който живее и това е адреса, на който са връчени
книжата по заповедното и исковото производство.
С проекто доклада си по делото съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните, като е указал че съгласно чл. 154 от ГПК в тежест на
всеки от тях е да установи всички факти, на които основава твърденията и
възраженията си, а именно– ищецът следва да докаже фактите, от които
твърди, че произтича вземането му срещу ответника и че ответника му дължи
претендираните от него суми, вкл. и че вземането му срещу ответника не е
погасено, а ответника следва да докажи, че е платил на горепосочения ищец
посочените в исковата молба суми или същите суми не се явяват дължими и
по този начин, ищецът напълно неоснователно претендира паричните суми
поради тази недължимост на същите.
Преди първото заседание по делото са получени молби от ищеца, с
първата от които същият представя оригиналите на оспорваните от ответника
документи и заявява изрично, че ще се ползва от тях н настоящото
производство, с втората от молбите пълномощника на ищцовото дружество, е
изразил желание делото да се гледа в негово отсъствие, поради обективна
невъзможност да присъства в деня на насрочената дата. Заявява, че подържа
исковата молба, желае приемане на представените с нея писмени
доказателства, оспорва изцяло писменият отговор на ответника, като счита
възраженията за неоснователни и недоказани, счита за неоснователно
възражението на ответника, че уговореното договорно възнаграждение е
недължимо, тъй като същото противоречи на добрите нрави на основаниe чл.
26, ал. 1 , пр. трето от ЗЗД, излага становище в тази връзка. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, желае да бъде намалено
същото до законовия минимум. Претендира за присъждане на разноските
направени в заповедното производство и исковото производство.
В първото по делото съдебно заседание ищецът не се явява, не се явява
законен или упълномощен представител.
В първото по делото съдебно заседание ответника не се явява, за него се
явява упълномощен представител, който подържа отговора на исковата молба
и оспорва самата искова молба. Оттегля искането за извършване на
графологична експертиза. Желае исковите претенции да бъдат отхвърлени по
съображения изложени в отговора на исковата молба. Желае присъждане на
направените разноски.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка:
3
Установява се от приложеното ч. гр. д. № 20222130100570 по описа на
Карнобатски районен съд, че по подадено заявление от ищеца ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК: ********* по чл. 410 от ГПК, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 326 от 30. 06. 2022 г., с
която е разпоредено длъжникът Р. К. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ****
да заплати на кредитора ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК:
********* сумите: сумата от 1 476, 50 лева (хиляда четиристотин седемдесет
и шест лева и 50 стотинки) представляваща главница, ведно със законна лихва
за период от 29. 06. 2022 г. до изплащане на вземането, сумата 204, 73 лева
(двеста и четири лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 08. 05. 2021 г. до 28. 06. 2022 г., сумата от 460,47 лева
(четиристотин и шестдесет лева и 47 стотинки), представляваща неплатено
договорно възнаграждение за период от 25. 05. 2020 г. до 08. 05. 2021 г.,
както и държавна такса в размер на 42, 83 лева (четиридесет и два лева и 83
стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 29, 37 лева
(двадесет и девет лева и 37 стотинки).
Заповедта е връчена на длъжника Р. К. Д. на 04. 07. 2022 г..
На 15. 07. 2022 г. в РС- Карнобат е постъпила попълнена стандартна
бланки с Възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника Д., която е посочила, че
не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. В същото ч. гр. д.
№ 20222130100570, заповедният съд е издал разпореждане № 814 / 30. 06.
2022 г., с което е отхвърлил заявлението от „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
Р. К. Д. в частта относно претендираните вземания в размер на: 375 лв.–
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; и 1128 лв.–
възнаграждение за закупена услуга Флекси, като е посочил, че намира така
описаните в заявлението услуги „Фаст“ и „Флекси“ за нищожни на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Отхвърлено е частично и
искането за заплащане на държавната такса и юрисконсултско
възнаграждение. Предвид постъпилото възражение на основание чл. 415, ал.
1, т. 1 и ал. 4 от ГПК, съдът е указал на заявителя в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на съществуването на заявеното
вземане. В едномесечният преклузивен срок ищецът е подал искова молба за
установяване на вземането си, по която е образувано и настоящото
производство.
От приложените към исковата молба и приети като доказателство по
делото Договор за потребителски кредит № 30038428685 / 30. 07. 2019 г. се
установява, че на 30. 07. 2019 г. е сключен договор за потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД като
кредитор и Р. К. Д. като клиент, по силата на който договор на клиента е
отпуснат кредит в размер на 2000 лева за срок от 24 месеца с ГПР 48, 85 % и
годишен лихвен процент 41, 00 % . Дължимата сума по кредита е в размер на
2933, 50 лева. Видно от същия договор клиента е закупил допълнителни
услуги Fast- приоритетно разглеждане и Flexy- гъвкав погасителен план,
4
възнаграждението за който услуги, съответно възлиза на 600 лева за
услугата Fast и 1800 лева за услугата Flexy, като със същите общото
задължение по кредита е възлизало на 5333,50 лева и е следвало да се
погасява на месечни вноски в общ размер от 222, 24 лева на 25 ден от месеца.
Към договора са приложени Декларация за предоставени общи условия към
договора за потребителски кредит, както и че е запознат с Тарифа за таксите
на кредитора, Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към
договор за потребителски кредит, Погасителен план към договор за
потребителски кредит № 30038428685, Искане за отпускане на потребителски
кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 30038428685, Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Анекс
№ 1 към договор за потребителски кредит № 30038428685 за отлагане на
вноски, погасителен план към анекс № 1 към договор за потребителски
кредит № 30038428685 и сключено споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, уведомително писмо, съобщение за изпращане на
уведомително писмо и разписка към същото, извлечение по сметка към
договор за потребителски кредит № 30038428685.
От представеното с исковата молба Преводно нареждане за кредитен
превод е видно, че на 30. 07. 2019 г. сумата от 2000 лева е преведена по
сметка на ответника в Уни Кредит Булбанк АД.
На 28. 11. 2019 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и клиента
Д. е сключен Анекс № 1 към договор за потребителски кредит №
30038428685, с който страните се договарят за отлагане на погасителна вноска
№ 4, като клиента се съгласява и задължава да изплаща кредита си по нов
погасителен план приложен към анекса, като се запазват ГЛП се запазва, а
ГПР след сключване на анекса е в размер на 44 %, а отложената вноска да
бъде заплатена в края на погасителния план.
Длъжника не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил
осем пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с от 25.
05. 2020 г. видно от приложеното Извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит № 30038428685. Крайният срок за погасяване на
кредита съгласно погасителния план към ДПК е изтекъл на дата 25. 08. 2021
г., след което е настъпила изискуемостта на задължението на длъжника в
пълен размер.
От така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Предявените установителен и осъдителен искове по чл. 422 от ГПК са
процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ГПК предвид подаденото в срок възражение срещу издадената по ч. гр. д. №
20222130100570 по описа на Карнобатски районен съд, Заповед за изпълнение
на парично задължение № 326 от 30. 06. 2022 г. и Разпореждане № 814 / 30.
06. 2022 г., с което е отхвърлено заявлението от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
5
срещу Р. К. Д. в частта относно претендираните вземания в размер на: 375
лв.– неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; и 1128
лв.– възнаграждение за закупена услуга Флекси, с оглед на което за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на установителен и осъдителен
искове. По общо правило ищецът може, по реда на чл. 210 от ГПК, да предяви
при условията на първоначално обективно съединение, заедно с
установителния иск за съществуване на вземането по чл. 422, ал.1 от ГПК и
осъдителен иск за друго вземане срещу същия ответник извън предметният
обхват на издадената заповед за изпълнение, ако са налице условията за
приемането им за съвместно разглеждане. За разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на
претендираното вземане със заявлението по чл. 410 от ГПК няма пречка, при
условията на чл. 210 от ГПК, да се предяви осъдителен иск в това
производство– в този смисъл са мотивите в ТР № 4 / 18. 06. 2014 г., ТД № 4 /
2013 г., т. 11б, на ОСГТК на ВКС. В настоящата хипотеза, при която
заповедния съд не е уважил част от претенцията на заявителя и настоящ
ищец, осъдителният иск остава единственият възможен способ за защита на
вземането за възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги и
поради това сезираният първоинстанционен съд, на базата на отказа за
издаване на заповед за изпълнение на съответното вземане и предвид липсата
на изпълнителен титул за вземането /издадена заповед за изпълнение/, счита,
че не е налице процесуалната пречка да разгледа така предявеният
осъдителен иск по същество.
Исковата молба е подадена в срока по чл. 422 от ГПК.
По установителният иск:
Разгледани по същество, установителния иск е частично основателен,
поради следните съображения:
По делото се установява наличието на облигационно правоотношение
между страните по договор за потребителски кредит. Налице е подписан
между страните писмен договор, чиято автентичност е оспорена, като се
твърди, че подписа положен върху договора и всички съпътстващи го
документи не е положен от ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 180 от
ГПК, частни документи, каквито са и оспорените, подписани от лицата, които
са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в
тях, са направени от тези лица. След оспорването им направено с отговора на
исковата молба, съдът е задължил ищеца да представи на основание чл. 183
от ГПК оригиналите на оспорените документи. С молбата, с която
оригиналните оспорени документи са представени, ищецът е заявил че ще се
ползва от същите в производството. В хипотезата на представени оригинални
частни документи, носещи подписа на оспорващият ги ответник, съдът е счел,
че доказателствената тежест за доказване автентичността на същите е на
оспорващия ги ответник, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК. В
съдебно заседание по делото същия ответник е оттеглил молбата за
6
назначаване на съдебно графическа експертиза и не е представил други
доказателства във връзка с автентичността на оспорваните документи, с което
направеното от него оспорване се явява недоказано и следва да бъде
отхвърлено.
Ищецът "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД представлява финансова
институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. При това положение дружеството
е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, тъй като предоставя
потребителски кредити в рамките на своята търговска дейност.
От друга страна, отпуснатия в случая на физическо лице заем
представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от
ДР на ЗЗП и въпросното физическо лице има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Имайки предвид императивните норми на ЗПК и ЗЗП, съдът установи
следното:
Договорът е сключен в изискуемата съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК
писмена форма, съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със
специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК. В
същия се съдържа информация за данните на клиента /кредитополучателя/ ,
срока на договора, размер на кредита от 2000 лева; фиксиран годишен лихвен
процент- /41%/, ГПР в размер на 48, 85 % и общата сума, дължима от
потребителя, в размер на 2933, 50 лева, без възнаграждението за
допълнителни услуги от 2400 лева, поради което същият отговоря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 от ЗПК. Посочено е
и каква част от всяка погасителна вноска покрива задълженията за главница,
договорна лихва и допълнителни услуги. В договора се съдържа погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, което води до извод за спазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Съдът намира за действителна клаузата за заплащане на договорна
лихва /договорно възнаграждение/. С разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от
ЗПК се регламентира по императивен начин предела на оскъпяване на
кредита - годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. С ПМС 100 от 2012 г. се посочва, че законната лихва представлява
сбор от основния лихвен процент на БНБ плюс 10 %, т. е. максималният
размер на същата в настоящия случай възлиза на 50 %. С поставянето на
максимална горна допустима граница на годишния процент на разходите,
законодателят е защитил правата на длъжника-кредитополучател от
7
едностранен произвол на по-силната страна, каквато е кредитодателят. До
предвидения размер в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, страните могат свободно да се
договорят и потребителят може да извърши преценка дали конкретните
условия са изгодни за него, като с уговорения в процесния договор ГПР в
размер на 48, 85 %, са спазени тези изисквания, съответно клаузата за
заплащане на договорна лихва от 41% фиксиран годишен лихвен процент се
явява действителна.
По делото е безспорно, а и се доказва от събраните по делото
доказателства, че ответника е получил 2000 лева по сметката си от ищеца и
паричната сума, предмет на договора, е усвоена от нея. По делото ответника
оспорва претендираният размер на договорното възнаграждение. От
приложения договор за потребителски кредит е видно, че същата е
договорена като клауза в договора и е в размер на 933, 50 лева. От посочената
сума, съгласно представеното извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит е видно, че ответника е платил 454, 42 лева, като
неплатената част от договорната лихва възлиза на 479, 08 лева, според анекс
№ 1 към договора за потребителски кредит. Действително договорът е
съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и
съвпадащи по съдържание волеизявления, както се твърди от пълномощника
на ищеца и действително той е сключен след постигане на съгласие на
насрещните волеизявления на страните по основните му елементи, между
които е и възнаградителната лихва/договорно възнаграждение/. Съдът счита,
че същата е уговорена между страните и същата не противоречи на
императивна норма, поради което е дължима и изискуема и следва да биде
присъдена в претендираният от ищеца размер от 460, 47 лева.
Падежът на всички вноски по процесния договор за кредит е настъпил
на 25. 08. 2021 г. или преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, което
е постъпило в РС- Карнобат на 29. 06. 2022 г. Следователно за ответника е
възникнало задължението да заплати всички погасителни вноски, тъй като са
с настъпил падеж. На основание чл. 86 от ЗЗД, ответникът следва да заплати и
обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 20222130100570 – 29. 06. 2022 г. до окончателното й изплащане.
С исковата молба се претендира за заплащане на законна лихва в размер
на 204, 73 лева, за която е записано че представлява неизплатено задължение
по потребителски кредит № 30038428685. Какво точно е това задължение
никъде не е посочено в петитума или от обстоятелствената част на иска.
Видно от издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 326 от
30. 06. 2022 г. по ч. гр. д. № 20222130100570 по описа на Карнобатски
районен съд и заявлението въз основа на която е издадена посочената
заповед, сумата от 204, 73 лева се претендира като законна лихва дължима от
датата на предсрочната изискуемост- 08. 05. 2021 г. до 28. 06. 2022 г..
В тази връзка съдът счита, че за настъпила предсрочна изискуемост на
8
задължението и следователно за заплащане на законна лихва не са
представени никакви доказателства от ищеца, на когото е и доказателствената
тежест за това. От приложеното извлечение от сметка, става ясно, че
ответникът е пропуснал да погаси две и повече погасителни вноски, поради
което на основание чл. 12.3.1. от ОУ на ПРОФИ КРЕДИТ ЕООД е възникнало
правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на целия дълг, като
съгласно чл. 12. 3. от същите ОУ, кредитора следва писмено да уведоми
клиента/ длъжника/. Освен посоченото договорно задължение, което не е
изпълнено от кредитора, настоящият състав приема, че независимо от
обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, даденото разрешение в ТР № 4 / 2013 година на
ОСГТК на ВКС за необходимостта от нарочно изявление до длъжника за
предсрочната изискуемост намира приложение и тук. Противното би
означавало кредитополучателите по договори, сключени с небанкови
финансови институции, биха били поставено в по-неблагоприятно положение
спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
В настоящия случай изявлението на ищеца за обявяване на предсрочна
изискуемост не е достигнало до длъжника. По делото е представено
уведомително писмо /л. 23/, адресирано до ответника, с което се обява
предсрочната изискуемост, но не и доказателство за получаването му.
Представените обратна разписка и писмо за връщане /л. 24-25/ не носят
подпис на ответника и видно от отметката поставена на същото, пратката не е
била потърсена. В този смисъл съдът намира, че длъжникът не е уведомен за
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Към датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение е настъпил крайния падеж на дълга, поради което
вземанията са редовно падежирали. Уведомление за настъпил краен падеж
кредиторът няма задължение да изпраща до длъжника, по арг. от чл. 84, ал.1
от ЗЗД, тъй като с договора е определен реда на погасяване и са фиксирани
падежите на отделните анюитетни вноски. В тази връзка с изложените
аргументи следва да бъде отхвърлено искането за заплащане на законна лихва
в размер на 204, 73 лева, дължима от датата на предсрочната изискуемост- 08.
05. 2021 г. до 28. 06. 2022 г. като неоснователно и недоказано.
По отношение на предявеният осъдителен иск за осъждане на ответника
Д. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД вземане в размер на 375
лева, представляващо неизплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст и
вземане в размер на 1128 лева, представляващо възнаграждение за закупена
услуга Флекси, съдът счита същия за неоснователен по следните причини:
Ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Като
потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По
9
отношение задължението на съда да преценява служебно неравноправния
характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е
налице категорично установена съдебна практика /решение № 23 / 07. 07.
2016 г. по т. д. № 3686 / 2014 г., І т. о. на ВКС/, която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 / 09. 12. 2013
г. по тълк. д. № 1 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384 / 02. 11. 2011 г.
по гр. д. № 1450 / 2010 г., I г. о. на ВКС и определение № 751 / 17. 08. 2010 г.
по гр. д. № 2022 / 2009 г., I г. о. на ВКС/. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която
разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за
потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да
следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се
явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД. Преценката за нищожност в
коментирания аспект се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП се предвиждат критерии, чрез
които може да се установи неравноправният характер на клауза в договор,
сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са: 1/
клауза, сключена във вреда на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя.
По отношение на закупените допълнителни услуги, които са посочени в
ДПК от 30. 07. 2019 г. следва да се уточни, че то не може да бъде възприето
като отделен договор от договора за кредит дори и само поради
обстоятелството, че възнаградителното задължение по това споразумение е
изрично включено в параметрите на договора за кредит при формиране на
дължимата от длъжника по него сума - погасителната вноска по договора за
кредит, освен главница и възнаградителна лихва, включва и парична сума по
тези допълнителни услуги, като в тази насока е налична съдебна практика
/решение № 837 / 10.10. 2019 г. на Бургаски окръжен съд по в. гр. д. № 1192 /
2019 г./. От друга страна разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК
предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на
датата на сключване на договора за потребителски кредит между страните в
същия е посочено, че са поискани и закупени допълнителни услуги в размер
10
на 2400 лева, които надвишават кредита отпуснат на клиента. Въпросните
услуги „Фаст“ и „Флекси“ според посоченото в ОУ се изразяват в:
приоритетно разглеждане и отпускане на потребителския кредит преди
клиенти закупили тази услуга; право за промяна на погасителния план при
изпълнение на редица специфични условия. Въпросът, който се поставя, е
дали посочените „допълнителни услуги“ представляват действия по
усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с
възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по
кредита съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК , или пък тези услуги действително не
са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не
съставлява задължително условие за получаване на кредита. При
извършването на тази преценка трябва да се изследва съдържанието на
дължимото поведение от страна на кредитора, без съдът да кредитира
твърдението в договора, че се касае за закупуване на допълнителна
незадължителна услуга.
Анализът на съдържанието на описаните в договора и т. 15 от общите
условия „Допълнителни услуги“ налага извода, че те касаят именно
усвояването /по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на
сумата по кредита/ и управлението /по отношение на възможността за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на
падежната дата/ на кредита. Извеждането на тези „услуги“ като допълнителни
и незадължителни, не променя тяхното естество и не поражда право за
кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява
единствено заобикаляне на закона – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да
бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от
ЗЗД.
На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за
конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му
„възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. С
това споразумение на практика ответника е поел задължение за заплащане на
възнаграждение за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
което е забранено от закона, като с уговореното задължение за плащане на
възнаграждение се нарушава и разпоредбата на чл. 19 от ЗПК относно
предвидения лимит на годишния процент на разходите по кредита. В
противоречие с изискванията на закона за т. н. допълнителни услуги
заплащането на възнаграждението от потребителя е предвидено като
предварително, а не за реално предоставени услуги. В този смисъл са
нарушени и принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето, които изискват заплащане на такса при реалното ползване на
определена услуга. По делото има данни, че ответникът се е възползвал от
една от тези допълнителни услуги, но това не променя факта, че същите са
неравноправни и е следвало да бъдат включени в ГПР, тъй като представляват
възнаграждения по самия договор за кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Договорено е
11
предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е
дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените услуги, и е
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя.
На практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което
страната има по силата на закона, като правото да се инициира предоговаряне
на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да се
договори отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
неравнопоставеност на страните, тъй като на практика излиза, че
потребителят, заплаща правото си да договоря с кредитора за изменение на
параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран
определен резултат, а той зависи от волята на кредитора. Принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при
хипотетично ползване на такава, като в тази насока може да бъде посочена
съдебна практика / Решение № 963/08.11.2019 г. на Бургаски окръжен съд по
в. гр. д. № 1180 / 2019 г., решение № 837 / 10.10. 2019 г. на Бургаски окръжен
съд по в. гр. д. № 1192 / 2019 г., Решение № 395 / 10. 05. 2019 г. на Бургаски
окръжен съд по в. гр. д. № 157 / 2019 г. и др./, с които е прогласена
нищожност на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги.
Освен това задължително следва да се отбележи, че посоченото
възнаграждение за закупени допълнителни услуги в размер на 2400 лева, при
предоставен кредит в размер от 2000 лева, представлява повече от размера на
главницата по кредита и не отговаря на добрите нрави и същото е сключено
единствено за да бъде заобиколен закона, поради което на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД е нищожно.
По изложените по горе аргументи, съдът не споделя твърденията на
ищеца изложени в нарочна молба, че договора за закупуването
допълнителните услуги е сключено при свободно договаряне между страните,
по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае
искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали
желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера
на месечни вноски, да променя датата на падежа и да получава бързо и лесно
допълнителни парични средства, както и твърдението, че възнаграждението
не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността
/опцията/ длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки
един момент от живота на договора.
Предвид недействителността на клаузата за заплащане на
възнаграждението за закупени допълнителни услуги, ответникът е дължал
заплащане единствено на главница и възнаградителна лихва на обща стойност
2933, 50 лева, за които месечната погасителна вноска е в размер на 122, 24
лева. Ответникът е погасил вноски по закупени допълнителни услуги,
въпреки че се установи, че същите са недължими поради липса на основание,
тъй като тази клауза в договора е нищожна. Съдът обаче не може служебно да
12
извърши прихващане на заплатеното като вноски по закупени допълнителни
услуги с дължимата главница и лихви по повод предоставения заем, тъй като
не е налице изрично волеизявление на някоя от страните в тази насока.
Предвид изложените аргументи съдът счита предявеният осъдителен
иск за заплащане на възнагражденията за закупени допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ в размер на 1503 лева за неоснователен и като такъв
същия следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото
производство: От ищеца са претендирани направените по исковото
производство разноски в размер на 483, 17 лева. Същият претендира за
заплащане на разноските в заповедното производство в размер на 252, 89
лева. По делото не е представен списък с разноски. Освен това ищецът е
направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответника.
Ответника също претендира за заплащане на разноските-видно от
представеното пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, същите
възлизат на 300 лева адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право да му се заплатят направените разноски за исковото и заповедното
производство съобразно уважената част на исковата претенция. На основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на
ищеца в размер на 150 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ , като съобразява цената на исковете, броя на
проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя.
Предвид частичното уважаване на установителния иск, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответника дължи на ищеца направените по делото
разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 197, 37 лева .
С оглед разясненията, дадени по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18. 06. 2014г. по тълк. д. № 4 / 2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът
в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, съдът
намира, че на ищецът следва да се присъдят направените в заповедното
производство разноски в размер на 42, 83 лева държавна такса и 29, 37 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Така направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника, съдът счита
същото за неоснователно, понеже същото е договорено, заплатено и
претендирано под приетият с Наредба № 1 / 2004 г. минимум.
На ответника следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК разноските съразмерно отхвърлената част на исковете.
Поради изложеното съдът
13
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК по отношение на Р. К. Д. с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. ****и съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. Георги
Димитров № 6, чрез адвокат Д. Д. В., че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище: гр. София, бул. България №
49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от управителите С.Н.С., Я.Кж.Ч. и Ц.Г.С.,
чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И., сумите: 1 476, 50 лева (хиляда
четиристотин седемдесет и шест лева и 50 стотинки) главница неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № 30038428685, договорно
възнаграждение в размер на 460, 47лева (четиристотин и шестдесет лева и 47
стотинки), представляващи неизпълнено задължение по Договор за
потребителски № 30038428685, ведно със законната лихва от 29. 06. 2022 г. -
датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в съда, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 326 от 30. 06. 2022 г по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
20222130100570 по описа на Карнобатски районен съд до окончателното
изплащане на вземането, като отхвърля иска в частта за признаване за
установено, че Р. К. Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
****и съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. Георги Димитров № 6, чрез адвокат Д.
Д. В., дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК: *********, със
седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
управителите С.Н.С., Я.Кж.Ч. и Ц.Г.С., чрез пълномощник юрисконсулт
Р.И.И., сумата от 204, 73 /двеста и четири лева и седемдесет и три
стотинки/лева, незаплатено възнаграждение по Договор за потребителски №
30038428685, като неоснователен и недоказан .
ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК:
*********, със седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от управителите С.Н.С., Я.Кж.Ч. и Ц.Г.С., чрез пълномощник
юрисконсулт Р.И.И., за осъждане на Р. К. Д. с ЕГН: **********, с постоянен
и настоящ адрес: гр. ****да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
ЕИК: ********* сумите: в размер на 375, 00 лева (триста седемдесет и пет
лева) възнаграждение за закупена услуга Фаст и в размер на 1128, 00 лева
(хиляда сто двадесет и осем лева) възнаграждение за закупена услуга Флекси,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. К. Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
****и съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. Георги Димитров № 6, чрез адвокат Д.
Д. В., да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК: *********,
със седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от управителите С.Н.С., Я.Кж.Ч. и Ц.Г.С., чрез пълномощник юрисконсулт
14
Р.И.И. част от направените по заповедното производство-ч. гр. д. №
20222130100570 по описа на Карнобатски районен съд, разноски в размер на
42, 83 /четиридесет и два лева и осемдесет и три стотинки/ лева държавна
такса и 29, 37 /двадесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/ лева
юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля искането над посочената
сума до претендирания размер, като неоснователно.
ОСЪЖДА Р. К. Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
****и съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. Георги Димитров № 6, чрез адвокат Д.
Д. В., да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК: *********,
със седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от управителите С.Н.С., Я.Кж.Ч. и Ц.Г.С., чрез пълномощник юрисконсулт
Р.И.И., направените по настоящото гр. д. № 717 / 2022 г. по описа на КбРС,
разноски в размер на 197, 37 лева /сто деветдесет и седем лева и тридесет и
седем стотинки/ на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК, съобразно уважената
част от исковите претенции, като отхвърля искането над посочената сума до
претендирания размер, като неоснователно.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК: *********, със
седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от
управителите С.Н.С., Я.Кж.Ч. и Ц.Г.С., чрез пълномощник юрисконсулт
Р.И.И. да заплати на Р. К. Д., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. ****и съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. Георги Димитров № 6, чрез адвокат
Д. Д. В. направените по настоящото гр. д. № 717 / 2022 г. по описа на КбРС,
разноски в размер на 122, 30 лева /сто двадесет и два лева и тридесет
стотинки/ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част на
исковете, като отхвърля искането над посочената сума до претендирания
размер, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
15