№ 1200
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000500777 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответната Застрахователна компания
«Лев Инс» АД против частта от решението от 19.01.2021 г., постановено по
гр. д. № 03/2020 г. на Окръжен съд – Монтана, в която дружеството е осъдено
да заплати на ищеца Н. Р. Ц. на основание чл.432, ал.1 от КЗ разликата над
30`000 лева до присъдените 80`000 лева, представляващи обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.02.2019
г. по вина на застрахован при ответника водач на моторно превозно средство
по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“.
При поддържан пред въззивната инстанция спор единствено досежно
справедливия размер на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди
и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
ответната застрахователна компания излага, че за травма, съставляваща
1
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, съдът е присъдил
значително завишен размер, който не е съобразен и с практиката на
съдилищата в подобни случай. Относно съпричиняването са преповторени
съображенията, че ищецът, като пешеходец, също е нарушил правилата за
движение по пътищата, навлизайки внезапно на пътното платно на
необозначено за целта място, без да се огледа и без да се съобрази с посоката
и скоростта на приближаващия се към него мотоциклет. Искането към съда е
да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, като
исковата претенция за неимуществени вреди остане уважена само за сумата
от 30`000 лева.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият Н. Р. Ц. оспорва жалбата и
моли решението да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд
гр. София намира следното:
Предявените от Н. Р. Ц. против ЗК «Лев Инс» АД обективно
кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в
размер на 80 000 лв. за неимуществените вреди и обезщетение в размер на
5107 лева за имуществени вреди от ПТП, реализирано на 22.02.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба на
24.07.2020 г. до окончателното им изплащане, както и за сумата от 2 563 лева,
мораторна лихва за периода от 04.04.2020 г. до 24.07.2020 г.
Решението в частта, в която исковете по чл.432, ал.1 от КЗ са уважени
за сумата от 30`000 лв. за неимуществените вреди и за сумата от 5 107 лева –
за имуществените, е влязло в сила. Поради основателност на предявените
искове и липсата на жалба от ответника в тази осъдителна за него част,
първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по фактите,
които пораждат вземането при квалификацията по чл.432, ал. 1 от КЗ, а
именно, че на 22.02.2019 г., около 16:45 ч., в гр. Монтана, на бул.
«Ал.Стамболийски» срещу №15, между мотоциклет марка «Априлия», с рег.
2
№ М 0342 В, управляван от застрахования при ответника по застраховка „ГО“
С. Л. С., и пешеходеца Н. Р. Ц., е реализирано ПТП, като ударът е настъпил в
лентата за движение на мотоциклета. След удара мотоциклетистът загубил
управление и паднал заедно с мотоциклета и пешеходеца, последвало влачене
на мотоциклета – водач и пешеходец, на разстояние около 6.80 м., след което
се установили в покой. От произшествието е пострадал пешеходецът Ц.,
който получил следните травматични увреди: счупване на дясната бедрена
кост в приксималната трета (трохантерна фактура) и травма на меките тъкани
на дясното бедро и торса. По спешност пострадалият е бил откаран в ЦСМП
гр.Монтана, а от там в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е извършено
оперативно лечение.
По първия спорен въпрос, касаещ справедливия размер на дължимото се
в случая обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди,
настоящият състав съобрази, че според вещото лице-медик необходимият
период за възстановяване на получените телесни увреди е не по-малък от 6
месеца, както и че счупването е зараснало, но в меките тъкани са образувани
изразени извънставни осификации, които влошават трайно обема на
движение в тазобедрената става и ускоряват процеса на дегенеративни
изменения в ставата. Наред с това, налице е задълбочаващ се дефицит в
движенията на тазобедрената става, вследствие на вторично развиващите се
артрозни изменения. При такъв вид счупване е възможна болка при
физически натоварвания, промяна на времето, както и еволюиращ дефицит в
движенията на ТБС на базата на вторично настъпващите артрозни изменения.
Съдът взе предвид и събраните гласни доказателства чрез разпита на
близките на ищеца – сина му Б. Ц., съпругата К. С. и внучката К. Ц., от чиито
показания се установява, че получените травми, с оглед техните вид,
продължителност на оздравителния процес и остатъчни последици, са дали
негативно отражение на здравето, психиката и бита ищеца. В първите месеци
и след извършената оперативна интервенция ищецът търпял силни болки,
имал нужда от чужда помощ, за което близките били принудени да потърсят
услугите на санитар и рехабилитатор, подпомагащ развдижването му. И до
настоящия момент пострадалият ползвал бастун при придвижването си, а за
ежедневните битови нужди като обуване, навеждане и др., имал нужда от
опора. Според свидетелите, от деен човек, упражняващ адвокатската си
професия, грижещ се за семейството си, сега той е коренно различен,
3
несигурен в придвижването си, изпитващ страх и лесна уморяемост. Всички
тези обстоятелства, преценени и с оглед възрастта на пострадалия към
момента на ПТП – на 82 години, вида, характера, продължителността и
интензитета на търпените болки, които са променили в негативен аспект
живота му за сравнително продължителен период от време, задълбочаващия
се дефицит в движението на ставата и неблагоприятните очаквания за в
бъдеще, и не на последно място - икономическата конюнктура към момента
на произшествието, както и практиката на съдилищата в подобни случаи,
обосновават извод, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52
ЗЗД на претърпените от ищеца неимуществени вреди е определената от
окръжният съд сума от 80`000 лева. Този размер не е завишен, а съответен на
вредите, в чиито обем попадат и онези неблагоприятни последици, които
неминуемо ще настъпят, предвид принципа за пълна обезвреда, установен в
чл. 51, ал. 1 изр.1 от ЗЗД.
По втория спорен въпрос относно съпричиняването на вредоносния
резултат от страна на ищеца, изразяващо се в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗДвП – пресичане на необозначено за целта място, без да се съобрази с
приближаващото превозно средство и неговата скорост на движение, съдът
споделя изцяло константната съдебна практика, която е в смисъл, че за да
бъде намалено обезщетението за претърпени неимуществени вреди по реда на
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е необходимо да е установено по безспорен начин, че
пострадалият обективно е допринесъл чрез своите действия или бездействия
за настъпването на вредоносния резултат и то така, че спрямо тях
поведението му да се явява пряка причина, а последните - негово следствие.
Самото нарушаване на отделни правила за движение по пътищата не обуславя
непременно съпричиняване, щом обективно поведението на пострадалия е
извън каузалитета на настъпилите вредоносни последици. В случая
действително пострадалият пешеходец е пресичал на необозначено за това
място, но причина за настъпилото ПТП е единствено поведението на водача
на мотоциклета, който, след като е видял човек на пътя, не само, че не е
намалил скоростта си на движение, а е ускорил значително. По делото не е
спорно, а и от заключението на приетата авто-техническа експертиза се
устатнова, че мотоциклетистът е забелязал пешеходеца още докато е бил на
тротоара, видял е, че започнал да пресича, но въпреки това е продължил да
ускорява движението си от 10-15 км./ч. до 107.25 км./ч., движейки се с
4
несъобразена с условията и значително над разрешена за населеното място
скорост. По този начин застрахованият при ответника делинквент не само е
затруднил пешеходеца във възприемането му поради бързината, с която го е
достигнал, но и не е отчел предприелия пресичането като опасност за
движението. Липсата на обективно поведение от страна на блъснатия
пешеходец, което да стои в пряка причинна зависимост с настъпилите вреди,
изключва всякакво съпричиняване на резултата.
По така изложените съображения и предвид, че двете съдебни
инстанции достигат до еднакви крайни изводи, обжалваното решение следва
да се потвърди.
При този изход на делото на процесуалния представител на въззиваемия
адв. М. К., следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, в размер на 2 930 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.01.2021 г., постановено по гр. д.
№103/2020 г. на Окръжен съд – Монтана, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЗК «Лев Инс» АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. «Симеоновско шосе» № 67А, да заплати на
основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат М. К. сумата от 2 930 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5