Решение по дело №97/2017 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 213
Дата: 12 юли 2017 г. (в сила от 12 юли 2017 г.)
Съдия: Мария Атанасова Терзиева
Дело: 20175310100097
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2017 г.

Съдържание на акта

                   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                                        12.07.2017 г.                              гр. Асеновград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 97 по описа за 2017 г. и като обсъди:

           

Иск с правно основание чл. 45 вр.чл.86 от ЗЗД.       

          В депозирана искова молба от А.Й.К. против П.Г.З., ищецът моли да  бъде осъден ответника да му заплати сумата от 200 лева, ведно със законната лихва в/у главницата от датата на увреждането 30.09.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди, че претендираната сума представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, представляваща стойността на откраднатата от дома на ищеца движима вещ, като вредата е в резултат на извършено престъпление, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 552/2016 г. по описа на Асеновградския РС. Ищецът твърди, че на 27.09.2015 г. вечерта е оставил личната си алуминиева стълба, до входната врата на къщата си на ул.“Трети март“ № 18 в Асеновград, а на 1.10.2015 г. установил че същата липсва, за което уведомил служителите на РУП Асеновград. В хода на разследването било установено, че извършител е ответника П.З.. Същия в качеството на подсъдим по НОХД № 552/2016 г. по описа на АРС е бил признат за виновен, осъден на „лишаване от свобода“. Ищецът е бил конституиран в качеството на „граждански ищец“ по наказателното дело, открадната стълба не му е бил върната, нито му е заплатена равностойността на същата.  Ангажират доказателства, претендират за разноски в производството.

       В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника П.Г.З..

        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

       От приложената по делото присъда по НОХД № 552/2016 г. по описа на Асеновградския РС е видно, че ответникът П.Г.З. е признат за виновен, за това че на 30.09.2015 г. в Асеновград, е отнел чужда движима вещ, която е била без постоянен надзор – алуминиева стълба на стойност 200 лв. от владението на А.Й.К., без негова съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на осн.чл.195 ал.1 т.2 вр.чл.194 ал.1 от НК, вр.чл.58 ал.1 от НК,  е бил осъден на „лишаване от свобода за срок от осем месеца“, а на осн.чл.66 ал.1 е отложено изпълнение на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

       Ответникът не се явява в съдебно заседание и не взема становище по исковете.

       Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл.238 ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:  в едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането у в негово отсъствие.         

          От друга страна са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение , а именно: с актовете на съда по чл.131 и чл.140 ГПК на страните са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, а именно: присъда по НОХД 552/2016 г. по описа на РС Асеновград /ведно с мотиви/, предявения иск се явява вероятно основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 400 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение, а на осн.чл.78 ал.6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Асеновград ДТ в размер на 50 лева.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                 

ОСЪЖДА П.Г.З., ЕГН ********** ***, да заплати на А.Й.К., ЕГН ********** *** на осн.чл.45 от ЗЗД, сумата от 200 лева (двеста), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане – стойността на открадната от дома на ищеца движима вещ, за което престъпление ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 552/2016 г. по описа на РС Асеновград, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 30.09.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 400 лева (четиристотин лева), направени по производството разноски.

 

ОСЪЖДА П.Г.З., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС Асеновград държавна такса в размер на 50 лева (петдесет).

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.

            Препис от решението да се връчи на страните.

 

       

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: