Р Е Ш Е Н И Е
№ …./…….07.2019г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на десети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 983 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск от “БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 115Е срещу М.К.С., ЕГН ********** ***, с
правно основание чл.430 от ТЗ за осъждане на ответника за заплати сумата от
169 074,91 евро и 1024,94 лв., представляваща сбор от следните суми: просрочена
и редовна главница в размер на 129 669,32 евро, просрочена и редовна
възнаградителна лихва в размер на 26 529,82 евро за периода от 24.08.2015г. до
24.06.2018г. /вкл./, просрочена наказателна лихва в размер на 1 876,30 евро за
периода от 24.06.2012 до 20.08.2012г., просрочена наказателна лихва в размер на
3 751,27 евро за периода от 24.08.2015г. до 24.06.2018г., просрочени годишни
такси в размер на 1 792,09 евро за периода от 24.08.2015г. до 24.06.2018г.
/вкл./, дължими такси за нотариални покани и такси за подновяване на ипотека в
размер на 1 024,94 лв., изискуеми разноски за застрахователни премии в размер
на 5 456,11 евро.
Твърди се в исковата
молба, че между ищеца “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД от една страна и М.К.С., като
кредитополучател е сключен договор за ипотечен кредит № 3027/R/2006 от
24.11.2006г., изменен с анекс №1/31.01.2012г. и анекс №2/30.05.2012г. По силата
на договора на кредитополучателя е предоставена сумата 170 000 евро при срок на
издължаване до 24.11.2036г. с уговорени в договора лихви. Сочи се, че съгласно
чл. 21 от договора за кредит погасяването на кредита следва да се извърши с 234
месечни анюитетни погасителни вноски, от които 6 вноски по 906. 67 евро и 228
вноски по 1290. 39 евро съгласно погасителен план, приложение № 1 към договора
за кредит. Твърди се, че при просрочие на дължимите погасителни вноски по
главницата, както и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
кредитополучателят дължи и наказателна лихва в размер на сбора от договорената
в чл. 14 лихва и надбавка в размер на 4% /чл. 15, ал. 4 от договора/ В чл. 17
от договора са уговорени таксите за обслужване на кредита. Поради неизпълнение
на задълженията от страна на кредитополучателя били сключени два анекса: анекс
№ 1/31.01.2012 година и анекс № 2/30.05.2012 година за отлагане плащанията на
просрочени задължения.
Поради неизпълнение
на задълженията на ответницата банката е образувала заповедно производство, по
което има издадена заповед за изпълнение № 5229/21.08.2015 година и
изпълнителен лист № 8567 за част от дължимите просрочени задължения. М.С. е
подала възражение, вследствие на което е заведен установителен иск, т. д. № 414/2015
година, завършил с решение № 534/06.07.2016 по т. д. 2000/2015. Цитираното
решение е потвърдено с решение по т.д.№2000/2015г. на ВАпС, което е частично
отменено с решение на ВКС по т.д.№1556/2017г. След връщане за ново разглеждане на
исковете за дължима главница и възнаградителна лихва е образувано
т.д.№403/2018г. на Апелативен съд – Варна, приключило с решение от
03.12.2018г., влязло в законна сила на 08.01.2019г.
Твърди се, че кредитополучателят
не изпълнява задълженията си по договора за кредит и подписаните анекси, като
не заплаща дължимите месечни вноски и всички останали дължими суми. Предвид
това неизпълнение с исковата молба е отправено изявление от „Банка Пиреос
България" АД за обявяване с исковата молба за предсрочно изискуеми на основание чл. 27 от договора за кредит всички вноски по
главницата на кредита, чийто падеж не е настъпил към датата на подаване на
настоящата искова молба.
С допълнителната
искова молба се оспорват наведените в отговора възражения за изтекла
погасителна давност, както и твърденията, че предсрочната изискуемост е
настъпила на по-ранен етап, като се сочи, че обявяването е право на кредитора и
съответно е в неговите правомощия кога ще го упражни.
В срока по чл. 367,
ал. 1 от ГПК ответникът М.К.С., ЕГН **********, е депозирала писмен
отговор, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва
предоставянето на сума в размер на 170 000 евро, твърди, че погасяването е
в по-голям размер от твърдяното в ИМ, позовава се на нищожност на клаузите на
чл.14, ал.1, б.“б“, чл.15, ал.4 и ал.5 от договора поради тяхната
неравноправност. Отправено е възражение за погасяване по давност на
претендираните суми за главница, падежирали преди юли 2017г., както и на
начислените въз основа на тях възнаградителни и наказателни лихви. Сочи се
също, че според момента, в който ответницата е в неизпълнение, кредитът е
предсрочно изискуем на по-ранен етап, а именно юли 2012г., поради което след
този момент не се дължи възнаградителна лихва. С
допълнителния отговор се поддържат направените с отговора възражения.
Съдът, като прецени
по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите
и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приетия като
доказателство по делото договор за кредит, обезпечен с ипотека № 3027/R/2006 от
24.11.2006г., се установява, че банката е предоставила на кредитополучателя банков
кредит в размер на 170 000 евро, предназначен за рефинансиране на друг банков
кредит, покупка на недвижим имот и довършителни работи. Договореният кредит е
предвидено да бъде погасен чрез 234 месечни анюитетни вноски с краен срок на
издължаване 24.11.20136г., като в договора е предвидено начисляването на
възнаградителна и наказателна лихва при определени условия и размер, както и
заплащането на такса за управление на кредита и в случай на предсрочно
погасяване.
За обезпечение на
вземането по кредита с Нотариален Акт № 92, том V, рег№ 16796, дело № 725 от
24.11.2006г. кредитополучателят е учредил договорна ипотека в полза на банката
върху Апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул. „Никола Вапцаров“ № 25б.
Представени са по
делото анекс №1 от 31.01.2012г. и анекс №2 от 30.05.2012г. към договора за
кредит, с които страните са постигнали съгласие относно размера на просрочените
задължения до този момент, както и за отлагане на изпълнението.
Назначена и приета по
делото е съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която, кредитирано
от съда като изчерпателно и обективно дадено, се установява, че по банковата
сметка, по която е обслужван процесния кредит, е отразено усвояване на сумата
170 000 евро, като с две нареждания от 08.12.2006г. е разходвана сума по
кредита в общ размер 167 689,39 евро, а остатъкът е ползван за удържане на
такси по кредита, погашенията за главница са в общ размер 16 215,40 евро,
извършени през периода от 24.01.2008г. до 19.08.2015г., с които са погасени задълженията
за главница по месечни вноски с падежи в периода от 24.01.2008г. до
24.08.2011г. След приспадане на общия размер на погасената главница
/16 215,40 евро/ от общия размер размер на усвоената главница /170 000
евро/, вещото лице е установило непогасен остатък в общ размер 153 784,60
евро, включващи: 24 115,28 евро просрочена през периода 24.06.2012г. –
24.07.2015г. и присъдена главница, 23 264,80 евро падежирала просрочена
главница по месечни вноски с падежи в периода 24.08.2015г. – 24.06.2018г. и
106 404,52 евро непадежирала /редовна/ главница към 24.06.2018г. Общият
размер на начислената и непогасена възнаградителна лихва вещото лице е
установило в размер на 26 529,82 евро за периода 24.08.2015г. –
24.06.2018г. Общият размер на наказателната лихва при приложения от банката
лихвен процент 11,65% годишно е записан от банката в размер на 8823,97 евро за
периода 24.06.2012г. -24.06.2018г., от които 5072,68 евро начислена върху
падежирали просрочени главници през периода 24.06.2012г. – 19.08.2015г./3196,40
евро присъдени и 1876,30 евро претендирани и неприсъдени по т.д. №2000/2015г./ Вещото
лице е изчислило размера на наказателната лихва при лихвен процент 11,65%
годишно върху падежиралите вноски, както следва: 911,51 евро върху падежиралите
вноски в периода 25.06.2012г. – 18.01.2017г. и 2836,70 евро върху падежиралите
вноски в периода 19.01.2017г. – 24.06.2018г., тоест 3 748,21 евро общ размер
на наказателната лихва, изчислена за периода 24.08.2015г. – 24.06.2018г. върху
падежиралите просрочени главници за периода 25.06.2012г. – 18.01.2017г. -
24.06.2018г. От заключението се установява, че в банковия регистър за
движенията по кредита размерът на непогасените задължения за такси и разноски
за периода 28.12.2015г. – 18.01.2017г. е 1758,73 евро, от които 1234,69 евро
годишни такси за 2015г. и 2016г. и 524,04 евро нот.такси и подновяване на
ипотека, като извън тези суми, към 24.12.2017г. е начислена годишна такса за
2017г. в размер на 557,40 евро, с което общият размер на вземането на банката
просрочени годишни такси възлиза на 1792,09 евро. От проверката в
счетоводството на банката вещото лице е установило, че няма счетоводен запис за
отнасяне на цялата падежирала главница като предсрочно изискуема.
При така установените
факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
По предявения иск с
правно основание чл.79 от ЗЗД подлежат на главно и пълно доказване от ищцовата
страна следните обстоятелства: наличието на възникнало между
страните договорно правоотношение, изпълнение на поетото от ищеца задължение по него,
настъпила изискуемост на вземанията спрямо ответника и техните размери,
изпадането в забава на насрещната страна и размера на претендираната лихва. При установяване на посочените обстоятелства
ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.
С решение по т.д.
№2000/2015г. на ВОС е прието за установено по предявен иск с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, че ответницата М.К.С., ЕГН ********** ***,
дължи на ищеца “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********,
суми за главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва и годишни такси по
процесния договор за кредит, обезпечен с ипотека № 3027/R/2006 от 24.11.2006г., за което вземане е издадена заповед №
5229/21.08.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10212/2015г. Цитираното решение е потвърдено с решение
по т.д.№2000/2015г. на ВАпС, което е частично отменено с решение на ВКС по
т.д.№1556/2017г. При изпълнение на дадените с решението на ВКС указания с
решение №280 от 03.12.2018г. по в.т.д. №403/2018г. Апелативен съд – Варна е
отменено частично решение
№534/06.07.2016 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. № 2000/2015г. в частта
относно възнаградителната лихва, като вместо това е отхвърлен като
неоснователен иска по чл.422 - ГПК за установяване на вземане за възнаградителни
лихви по договор за кредит от 24.11.2006 г., обезпечен с ипотека, за разликата
от 31 183.77 евро до 38 465.85 евро.
Претенцията за присъждане на просрочена
наказателна лихва в размер на 1 876,30 евро за периода от 24.06.2012 до
20.08.2012г. е била предмет на разглеждане по т.д. №2000/2015г. на ВОС и е
отхвърлена с влязло в сила решение, поради което разглеждането й в настоящото
производство е недопустимо и в тази част подлежи на прекратяване.
В случая са налице
постановени и влезли в сила съдебни актове по воденото между същите страни
производство с правно основание чл.422 от ГПК, с предмет процесния договор за
кредит относно дължими за предходни периоди суми. Влязлото в сила решение
съобразно разпоредбата на чл. 297 ГПК е
задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал
и за всички други съдилища, като обективните предели на силата на присъдено
нещо обхващат искането и основанието на спорното право. Установените с влязлото в сила решение по иска общи
правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на присъдено нещо и
възраженията на ответника относно тези факти следва да се считат за
преклудирани. Преклудиращото действие на СПН се отнася до фактите, които са
релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на
съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в
полза на която пораждат изгодни правни последици. Всеки факт, от който може да
се изведе искане за установяване, че към деня на приключване на устните
състезания, съдебно признатото право не е съществувало в полза на носителя му
съгласно съдебното решение, се преклудира. В последващ процес по предявен иск
на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално
право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от
съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие
на силата на пресъдено нещо.
В конкретния казус това са фактите относно сключения между страните договор за кредит,
обезпечен с ипотека № 3027/R/2006 от 24.11.2006г., усвояване на уговорените
в договора за кредит суми, както и забава на плащанията по изискуеми задължения
по договора. С решение на ВКС по
т.д.№1556/2017г. е разрешен със сила на присъдено нещо и въпроса относно
действителността на договорните клаузи, въз основа на които се определя размера
на лихвения процент, като е прието наличието на нищожни клаузи в договора от
24.11.2006г. относно изменението
на компонента „надбавка“ по чл.14, ал.2 във връзка с чл.2.2 ал.5 от ОУ при
уговаряне размера на възнаградителната лихва, които водят до нищожност и на
анексите към договора за част от размера на лихвите. Преклудирани са също
възраженията за нищожност на договорните клаузи по чл.17, б. Б, както и чл.3,
ал.2 от ОУ, предвиждащи дължимост на суми за годишни и нотариални такси, тъй
като суми за предходни периоди са били предмет на производството по
т.д.№2000/2015г. на ВОС.
Претенцията за присъждане на разноски за застрахователни премии не е била предмет на разглеждане в предходното производство, поради което фактите, от които се твърди да произтича, подлежат на доказване в настоящото производство. Доколкото, видно от договора, е предвидена дължимост на суми за застрахователни премии, но не са ангажирани доказателства за извършването на такива разноски през исковия период, претенцията в размер на 5456,11 евро се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
На доказване в настоящото производство подлежат твърденията за настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по кредита в цялост на основание чл.27
от договора, каквито не са били предмет на разглеждане в предходното
производство, както и размера на дължимите суми по претенциите за главница,
възнаградителна, наказателна лихва и такси по кредита, при съобразяване на
сумите и периодите, за които е налице сила на присъдено нещо.
При наличието на
установено със сила на присъдено нещо облигационно правоотношение, както и
качеството на банката – кредитор като изправна страна по договора поради
изпълнение на задължението си да предостави на заемополучателя уговорената
парична сума на доказване подлежат твърденията на кредитора за настъпила
предсрочна изискуемост на основание чл.27 от договора.
Предвидената в цитираната клауза предпоставка за обявяване на предсрочна
изискуемост, а именно непогасяване в срок на някоя от вноските съгласно
погасителния план, е също установен със сила на присъдено нещо факт между
страните, който същевременно се установява и от заключението на вещото лице по
СЧЕ – първата неизплатена вноска е с падеж 24.06.2012г. За да настъпят правните
последици на предсрочната изискуемост за длъжника, е необходимо това
потестативно по своето правно естество право на кредитора да бъде упражнено с
нарочно изявление, което да достигне до длъжника. Предсрочната изискуемост се
счита настъпила на датата, на която това волеизявление на кредитора е
достигнало до длъжника /в този смисъл т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
както и трайно установената съдебна практика/ В настоящия случай изявлението в
този смисъл е обективирано в исковата молба, съответно е получено от длъжника
на датата, на която е получен преписа от исковата молба – 26.07.2018г.
Възраженията на ответната страна, че предсрочната изискуемост е настъпила в
по-ранен момент, а именно след първата неизплатена вноска – юли 2012г., се
явяват неоснователни с оглед разрешението на цитираното ТР.
На следващо място
подлежат на разглеждане възраженията за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираната главница през периода от 24.06.2012г. до
24.06.2017г. и по отношение на лихвите през периода от 24.06.2012г. до
24.06.2015г.
Съгласно чл. 114, ал.
1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението
на кредитополучателя по договора е да внася анюитетните вноски на съответните
падежни дати според погасителния план и следователно давността тече отделно за
всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо. Съобразно
константната практика на ВКС при договора за заем е налице неделимо плащане. В
случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за
противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв
за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Относно вноските с ненастъпил падеж
изискуемостта настъпва с обявяване на предсрочната изискуемост с исковата
молба, както е посочено по-горе, съответно е произвела ефект с получаване на
препис от ответника. По въпроса за приложимия към
процесното вземане давностен срок следва да се съобрази факта, че същото
произтича от договор за кредит, разновидност на договора на заем, а за
вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност
предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. В този смисъл е съдебната
практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК /Решение № 540 от 20.12.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 110/2011 г., IV г. о., ГК, решение №65 от 06.07.2018г. на
ВКС по т.д. № 1556/2017г./. Съгласно Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011
г., ІІІ г. о., ГК при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното
връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, поради което
е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Съобразно съдебната
практика за разлика от периодичните плащания, при които отделните задължения,
въпреки своя общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения,
при договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски отделните плащания
са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части.
Вноските, чието
плащане се претендира в настоящото производство, включващи главница и
възнаградителна лихва, са дължими след 24.08.2015г., поради което спрямо тях до
датата на завеждане на настоящото производство 25.06.2018г. не е изтекла нито
общата петгодишна давност, нито специалната тригодишна.
Неоснователни са
възраженията на ответника, своевременно релевирани с отговора на исковата
молба, за изтекла погасителна давност спрямо вземанията за главница и
възнаградителни лихви с начален момент 24.06.2012г., тъй като, както е посочени
по-горе, претендираните вноски са с падежи след 24.08.2015г., а по отношение на
вноските с ненастъпил падеж изискуемостта е настъпила с обявяването й на
длъжника, извършено с получаване на препис от исковата молба.
По отношение на претендираното
обезщетение за забавено плащане /наказателна лихва/, доколкото представлява
обезщетение за виновното неизпълнение на длъжника, е приложима специалната
тригодишна давност по чл.11, б.Б от ЗЗД, която в случая не е изтекла спрямо
претендираната наказателна лихва за периода от 24.08.2015г. до 24.06.2018г.
При установяване размера
на предявените искове съдът кредитира заключението на назначената ССчЕ, съобразно което
неизплатената главница е в размер на 129 669,32 евро, включваща просрочена
главница към датата на завеждане на производството и главница с ненастъпил
падеж, вземането за която е обявено за предсрочно изискуемо. Предявеният на
това основание иск следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума.
Съобразно дадените с
решението на ВКС указания действителният размер на лихвите следва да се
определи с прилагане на измененията в тримесечния EURIBOR плюс фиксиран размер на надбавка, получен като
разлика от началния договорен лихвен процент - 6.4%, намален с индекса на EURIBOR към този момент. Изчислен при приложение на така определения лихвен
процент въз основа на метода за изчисление от заключението на вещото лице при
ползване на данните за стойността на EURIBOR
от интернет страницата на БНБ за исковия период от 24.08.2015г. до
24.06.2018г., размерът на възнаградителната лихва за този период възлиза на 18 090,73 евро. В този размер искът се явява
основателен и следва да бъде уважен, като съответно се отхвърли до
претендирания размер от 26 529,82 евро.
Доколкото съобразно предвидения в договора механизъм на изчисление
размерът на наказателната лихва се образува от размера на възнаградителната
лихва и надбавка, следва размерът на дължимата наказателна лихва за процесния
период да се изчисли въз основа на действителния размер на лихвите, както е
посочен по-горе. При изчисления по описания в заключението на вещото лице начин
се установява за исковия период от 24.08.2015г.
до 24.06.2018г. размер на дължимата наказателна лихва от 3 404,72 евро. В
този размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като съответно
се отхвърли до претендирания размер от 3 751,27 евро.
Видно от заключението по СЧЕ вещото лице чрез самостоятелни изчисления е
установило, че дължимият размер на годишните такси за периода 2015 – 2018г. е в
размер на 1792,09 евро, поради което предявеният на това основание иск следва
да бъде уважен изцяло. Дължимите нот. такси и такси за подновяване на ипотека
са установени в общ размер 524,04 евро, с равностойност 1 024,94 лв.,
съответно заявената на това основание претенция също следва да бъде уважена
изцяло.
Въз
основа на горното съдът намира, че са налице елементите от фактическия състав
на чл.79 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ относно претенцията за заплащане на главница
изцяло в претендирания размер от 129 669,32 евро, поради което предявеният на това основание осъдителен
иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Претенциите за
заплащане на възнаградителна и наказателна лихва съобразно изводите за частична
основателност следва да бъдат уважени съответно за сумата от 18 090,73 евро за възнаградителна лихва и
3 404,72 евро за наказателна, съответно отхвърлени за предявените размери.
Претенциите за
заплащане на годишни такси за периода 2015 – 2018г. в размер на 1792,09 евро и за
нот. такси и такси за подновяване на ипотека в общ размер 1 024,94 лв. са
установени по основание и размер и следва да бъдат установени.
Като неоснователна
следва да бъде отхвърлена претенцията за заплащане на 5456,11 евро разноски за застрахователни
премии.
На прекратяване като
недопустима подлежи претенцията присъждане на просрочена наказателна лихва в размер на 1 876,30 евро
за периода от 24.06.2012 до 20.08.2012г.
Съобразно изхода от спора и поради направеното искане на ищцовото дружество
следва да бъде присъдена сумата от 15 926 лв., включваща съответна на уважената
част от исковете част от разноските по делото за заплатена по исковото
производство държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение съобразно
представените по делото писмени доказателства. В съответствие с отправеното искане с правно
основание чл.38, ал.1 от ЗА и представените пълномощно и договор за правна
защита, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 808 лв., изчислена съобразно отхвърлената част от иска въз основа на
посочения в договора размер, съобразен с минималните размери по чл.7, ал.2, т.5
от Наредба №1/2004г.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.К.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ на “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”,
бул. „Цариградско шосе” № 115Е следните
суми:
- 129 669,32 евро, представляваща неизплатена главница
по сключен
договор за ипотечен кредит № 3027/R/2006 от 24.11.2006г., обявена за предсрочно
изискуема с исковата молба;
- 18 090,73 евро, представляваща неизплатена възнаградителна
лихва за периода от 24.08.2015г. до 24.06.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
претендирания размер от 26 529,82 евро;
- 3 404,72 евро, представляваща неизплатена
наказателна лихва за периода от 24.08.2015г. до 24.06.2018г., като ОТХВЪРЛЯ
иска до претендирания размер от 3 751,27 евро;
- 1 792,09 евро, представляващи неизплатени годишни
такси в размер на за периода от 24.08.2015г. до 24.06.2018г.;
- 1 024,94 лв., представляващи неизплатени такси
за нотариални покани и такси за подновяване на ипотека.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК: ********* срещу М.К.С., ЕГН ********** *** с правно
основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ за заплащане на сума в размер на 5
456,11 евро, претендирана като изискуеми разноски за застрахователни премии
по сключен договор за ипотечен кредит № 3027/R/2006 от 24.11.2006г.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от “БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: ********* срещу М.К.С., ЕГН **********
*** за заплащане на просрочена наказателна лихва в размер на 1 876,30 евро за
периода от 24.06.2012 до 20.08.2012г., поради недопустимост.
ОСЪЖДА М.К.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 115Е сумата 15 926 лева, представляваща разноски в настоящото производство съобразно уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 115Е ДА ЗАПЛАТИ на М.К.С., ЕГН ********** *** сумата 808 лева, представляваща разноски в настоящото производство съобразно отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: