Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на осемнадесети април, през
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. №15142 по описа на състава
за 2016 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и
евентуален иск с правно основание чл.45 от ЗЗД вр.
чл.51, ал.1 от ЗЗД.
Ищците Н.С.М., Г.С.Ц.,
Т.Б.К. /в качеството на правоприемник на първоначалния ищец Б.Т.К./, И.П.Т., В.П.К.,
Й.М.К., М.К.М. и Д.М.Д. поддържат твърдение, че се легитимират в качеството на
собственици на описан в исковата молба недвижим имот с пл. номер 1907, с площ
5 700 кв.м. идентичен с имот с кад. идентификатор
№ 68134.4355.2772 по кадастрална карта и кадастрални регистри, с
местонахождение в гр. София, бул. „*****по силата на земеделска реституция. Ответникът
„С.на с.“, който владеел имота и бил осъден да предаде на ищците владението
върху посочения недвижим имот, с Решение №243/04.12.2013г. по гр.д.№1139/2009г.
на ВКС на РБ, не изпълнил това свое задължение чрез това свое неправомерно
поведение, причинил вреди на ищците, изразяващи се в пропуснати ползи. На
04.10.2016г. ищците все пак били въведени във владение на имота от съдебен
изпълнител. Споменатите факти мотивират твърденията на ищците, че за периода от
пет години преди постановяване и влизане в сила на споменатото решение на ВКС
на РБ, с което бил разрешен спорът за собствеността върху имота (т.е. от считано
от 04.12.2008г.) до датата на влизане в сила на решението (т.е. считано до
04.12.2013г.) настъпило неоснователно имуществено разместване между патримониума на ищците, в качеството на собственици на
имота и патримониума на ответника С.на с. в Б.,
доколкото последният неоснователно се обогатил с паричната сума, която е
съизмерима с цената на ползването на имота, която възлизала на около 3 000
лева месечно. Така, размерът на неоснователното обогатяване възлизал респективно
на 180 000 лева за целия 60 месечен период. Отделно от това, ищците
твърдят, че за периода от датата на постановяване на споменатото решение на ВКС
на РБ т.е. от 04.12.2013г. до датата на извършване на въвода
във владение на собствения им имот т.е. 04.10.2016г. ответникът владеел имота противоправно, въпреки че бил известен за правните
последици на влязлото в сила съдебно решение, с което бил осъден да предаде
владението върху имота. Неправомерното
поведение на ответника, който владеел имота на ищците, създал за тях обективни
пречки през възможността да упражняват своето право и им причинил имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от възможността да придобиват доходи от
имота. Тези вреди настъпили за периода от постановяване на решението на ВКС на
РБ на 04.12.2013г. до 04.10.2016г. когато бил извършен въвода
във владение и били оценими на около 3 000 лева
месечно респ. на сумата от общо 102 000 лева за целия период. При
изложените фактически твърдения с оглед последното направено уточнение в молба
от 03.05.2018г., ищците поддържат претенция за осъждане на ответника, да им
заплати обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на сумата от
180 000 лева за период от 04.12.2008г. до 04.12.2013г., настъпило в
резултат на ползването без основание на процесния недвижим
имот, от страна на ответника в период в който ищците били легитимирани да
ползват имота като негови собственици, а ответникът осъществявал върху него
стопанска дейност. Ищците претендират също така, за осъждане на ответника да им
заплати сумата от 102 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, претърпени вследствие от
неизпълнението на Решение №234/04.12.2013г. по гр.д.№1139/2009г. но ВКС на РБ от страна на ответника в периода от
04.12.2013г. до 04.10.2016г. Ищците
претендират за осъждане на ответника, да им заплати законна лихва върху сумата
на всяко едно от претендираните обезщетения, изчислена
за периода от предявяване на настоящия иск до окончателното плащане. С оглед
очаквания изход от процеса - ищците претендират за осъждане на ответника да им
заплати и направените съдебни разноски.
Ответникът „С.на с. в Б.“ оспорва предявения иск както по
основание, така и по размер. В подадения отговор на искова молба ответникът
оспорва надлежната материална легитимация на ищците да претендират обезщетение
в периода преди постановяване на Решение 234/04.12.2013г. по гр.д.№1139/2009г.
но ВКС на РБ, тъй като в този период бил налице спор за материално право.
Същевременно процесният имот никога не е бил ограждан и ответникът не бил
създавал никакви фактически пречки за неговото ползване с изключение на факта,
че осъществявал контрол върху построените в имота временни постройки. При
условията на евентуалност, ако претенцията бъде призната за основателна –
ответникът релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност за
претендираните парични суми за обезщетението в периода, предхождащ с три години
предявяването на иска. По отношение на предявения иск за изплащане на
обезщетение за вреди, ответникът оспорва твърдението, че е препятствал
изпълнението на съдебното решение като посочва, че процесният имот никога не е
бил ограждан, а при това съществувала неяснота относно неговите реални граници
до момента на нанасянето на кад. идентификатор
№68134.4355.2772 по кадастралната карта и кадастралните регистри. При условията
на евентуалност ответниците релевират възражение, че
размерът на обезщетението за имуществени вреди, които би било дължимо заради
неизпълнението на съдебното решение, не би могло да бъде по-високо от размера
на обезщетението за неоснователно обогатяване. В заключение ответникът моли за
отхвърляне на исковете и с оглед очаквания изход от процеса претендира за
осъждане на ищците да му заплатят направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Приетите като доказателства Нотариален акт №157/1936г., рег. №7574, дело
№9707/1937г., по описа на А. Д.III и.д., първи нотариус при Софийски областен съд; Записка за вписване на
нотариален акт за продажба, издадена от Трети Нотариус при Софийски областен съд, партидна книга - том
177, страница 179; Решение № 035 за възстановяване на правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Обеля
от 22.07.1994г., издадена от Поземлена комисия в Община Връбница, обл. София-град; Нотариален акт за възстановено право на
собственост върху недвижим имот по ЗСПЗЗ № 64, том XV, дело №2996/1995г., по описа на
нотариус И. Н. при Софийска Нотариална служба към Софийски районен съд;
Удостоверение за наследници изх.№891ПРЕПИС№233/2013Г от 29.06.2015г., издадено
от р-н Връбница, община Столична; Скица на поземлен имот
№15-344209-14.07.2016г. на поземлен имот с идентификатор 68134.4355.2772,
издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София установяват
материалната легитимация на ищците, в качеството им на собственици на процесния недвижим имот, по силата на земеделска реституция
по реда на ЗСПЗЗ.
Приетото като доказателство по делото съдебно
Решение 234/04.12.2013г. по гр.д.№1139/2009г. но ВКС на РБ /в препис/, разрешава повдигнатия спор за материално право между страните
в настоящия процес, като установява със сила на пресъдено
нещо, правото на собственост на ищците – Й.М.К., В.П.К., И.П.К., Н.С.М., Б.Т. Ф.,
Г.С.Ц., М.К.М., Д.М.Д., върху дворно място с площ от 5 700 кв.м.
представляващо имот пл.№1907, заснет през 1995г. с кадастрален лист №151 и 171
по плана на гр. София, „Модерно предградие – Обеля II“, местност „Форта“, понастоящем попадащ
в кв.26а по регулационния план на гр. София, м. „Бул. Сливница“, одобрен със
заповед № РД-09-340/23.06.1998г. Правните последици на споменатото съдебно
решение, което влиза в сила в деня на постановяването му, поради липса на
процесуална възможност за обжалване, задължава ответника в настоящия процес - “С.на
с. в Б.“ да предаде на ищците владението на описания имот.
Образуваното производство по реда на чл.54, ал.6 от ЗКИР по жалба от
Сдружение „С.на с. в Б.“ срещу Заповед №18-9705/01.07.2014г. на началника на
Служба по геодезия, картография и кадастър-София е прекратено, протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание от 10.03.2016г. на АССГ, II отделение,
40-състав, препис от което е приет като доказателство по делото.
Съдържанието на приетият като доказателство Протокол за въвод
във владение от 04.10.2016г. по изп. дело
№20168580400925 сочи, че процесният имот е отнет от
фактическата власт на ответника и предаден във фактическата власт на ищците на 04.10.2016г.
Принудителното отнемане на имота в процедура по въвод
във владение е осъществено въз основа на изпълнителен лист от 06.01.2014г,.
издаден на основание решение от гр.д.№13034/2004г. по описа на СРС, 47-и състав,
в присъствие на представители на взискателите- ищци в
настоящия процес, представител на длъжника-ответник в настоящия процес.
Приетият като доказателство документ- Уведомление от „С.на с. в Б.“, което
е ответник в настоящото производство, до ищците, от чието съдържание е видно, че към
15.03.2017г. ответникът заявява, че е прекратил всички наемни договори за
отдаване под наем на помещенията разположени в процесния имот, както и че е
отстранил попадащите движими вещи и преместваеми обекти. Считано от
01.04.2017г. ответникът е заявил, че преустановява използването на имота, като
го е предоставил в собственическите правомощия на ищците.
В заключението на първоначално изготвената
съдебно-оценителна
експертиза и на допълнителната съдебно-оценителна експертиза от вещо лице инж. Я.Т., основани
на анализ на представените писмени доказателства по делото и проучване на
приложимите наемни цени на аналогични имоти в района на имота, вещото лице
представя заключение, със следните изводи:
Ø
Процесният недвижим имот
представлява поземлен имот с площ 5 717 кв.м. със стар пл.№1907 кв.62а, който
имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор 68134.4355.2772 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрение
на КККР № РД-18-54 от 30.08.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на поземления имот гр.София, район Люлин, бул. *****, урбанизирана територия,
начин на трайно ползване – за друг вид производство, складов обект. В имота
съществуват осем броя постройки с временен характер, изградени по реда на
чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ както и други преместваеми обекти.
Ø
Съгласно Устройствения план на Столична община,
приет с Решение №697 от Протокол №51 от 19.11.2009г. и Решение №960 от
16.12.2009г. на МС процесният поземлен имот попада в Смесена многофункционална
зона, с пределно допустими устройствени параметри за зоната: максимална
плътност на застрояване - 60%, максимален Кинт – 3,5;
минимална озеленена площ – 40%/25% от
озеленената площ е с висока дървесна растителност.
Ø
В имота попадат осем броя постройки с временен характер, изградени по реда
на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, заемащи обща площ на застрояване от 1 614 кв.м.
При наличното застрояване и минимално необходимата площ около постройките
даваща възможност за нормалното им ползване, в експертното заключение се
посочва че свободната площ от застрояване която може да бъде отдавана под наем
е около 3 900 кв.м.
Ø
При така изложените съображение вещото лице излага становище, че средният
пазарен наем за периода от м. декември 2008г. до м. декември 2013г. възлиза на сумата от 181 140 лева,
а средният пазарен наем за периода от м. декември 2013г. до м. октомври
2016г. възлиза на сумата от 101 694 лева
В заключението на представената и
приета без оспорване съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице В. Я.,
се излагат следните експертни констатации:
Ø По регулационния план, одобрен със Заповед
№РД-09-50-340/23.06.1998г., за имот с пл.№1907 е отреден парцел IV-1907, кв.62а, м. „Бул. Сливница“/ „бул.
Баба Парашкева“. Площта на парцела по графични данни е 3 635 кв.м.
Ø По актуални данни към момента в сила за процесния имот е
РП за м. „Баба Парашкева“, одобрен със Заповед №РД-50-09-591/08.10.1986г. на
главния архитект на София
Ø Съгласно кадастралната карта на гр. София, одобрена със
Заповед №РД-18-54/30.08.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, и изменение,
одобрено със Заповед №18-9705/01.07.204г. на началника на СГКК София, имот с
идентификатор 68134.4355.2772 е с площ от 5 717 кв.м.
В събраните свидетелски показания, в хода на открито
съдебно заседание от 18.10.2018г., свидетелката К.Д.заявява, че процесният имот е разположен в кв. Обеля, местността „Форта“.
Първоначално имотът бил предоставен на Строителни войски, а впоследствие бил
преотстъпен на организацията на с. /уточнява, че според нея това е организация
на хора с увредено зрение, но не може да я идентифицира/. Свидетелката посочва,
че често минавала покрай имота, обичайно веднъж месечно, през предходните 10
години. След като Строителни войски напуснали имота организацията на с. разположила
свои складове на терена, които към момента се използвали като магазини.
Свидетелката заявява, че лично посещавала магазините и пазарувала от тях.
Посочва, че броят им бил около 5-10. Така изградените магазини представлявали
бараки, немасивни постройки, които към момента били преустроени и обновени. Имотът
имал площ от около 5-6 дка. Бараките и магазините били отделени от
предприятието, в което работели с. и заемали двора. Свидетелката идентифицира
имота като наследствен съсобствен имот на ищците,
т.к. преди се ползвал от общия им наследодател. Свидетелката заявява, че в
миналото в съседство на процесния имот се намирал друг
имот собственост на бащата на свидетелката. Към момента в близост до процесния
имот се намирала бензиностанция.
С дадените свидетелски показания свидетелят Н.В.посочва,
че процесният имот се намирал между т. нар. местност
„Обелския форт“ и завод Малчика. Имотът се
стопанисвал от организация на с., а към момента на него била разположена борса.
През предходните 40 г. свидетелят имал наблюдения върху имота. На него били
разположени борса и магазини, представляващи леки конструкции. Свидетелят
уточнява, че организацията на хора с увредено зрение стопанисвала магазините.
Според свидетеля площта на имота била около 6 дка. В пределите му били
поставени бараки, съществувала и свободна част, но свидетелят не може да
прецени категорично, дали е поставена ограда около имота.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
По предявения иск
с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД;
Съдът е сезиран с претенция за присъждане на обезщетение, основана на
твърденията на ищците за неоснователно обогатяване от страна на ответника,
произтичащо от твърдението за фактическо ползване на процесния недвижим имот от
страна на ответника, но без наличие на правно основание.
Основателността на предявения пред настоящия съд иск е определена от
установяване на две основни предпоставки: на първо място - че през конкретно посочения
период - ищците са били надлежно легитимирани да владеят имота, тъй като са
притежавали субективното право на собственост върху него и на второ място - че
в същия този период, именно ответникът е упражнявал фактическа власт върху
имота, без да е налице правно основание за това. При наличието на споменатите
две самостоятелни предпоставки, касаещи основанието на иска, ищците следва да
осъществят доказване и на размера на своята претенция, за да бъде извършена
преценка какъв е конкретния обем на твърдяното имуществено разместване, което
може да е довело до неоснователно обогатяване на ответника и неоснователно
намаление в патримониума на ищците.
След подробен и задълбочен анализ на събраните в хода на делото писмени
доказателства и изслушаните свидетелски показания, съдът намира, че тези доказателствени средства установяват основанието на предявения от тях иск.
Това е така, доколкото в хипотеза на чл. 297 от ГПК, настоящият съд е
длъжен да зачита правните последици на влязлото в сила съдебно Решение №234/04.12.2013г. по гр.д.№1139/2009г. по описа
на ВКС между същите страни, респ. техните праводатели. С този влязъл в сила съдебен акт е бил
разрешен спор между страните по отношение на процесния
недвижим имот, но от самото решение се вижда, че спорът е повдигнат по ревандикационен иск
с правно основание чл.108 от ЗС, а не по иск за разрешаване на спор за
материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, каквато теза поддържа ответника в
настоящия процес. Реституцията на имота в полза на наследниците на К.Г.Д., е
била осъществена още през 1994г. по силата на Решение № 35/22.07.1994г. на ПК
Връбница, което е влязло в сила на 10.02.1995г.
Влязлото в сила съдебно Решение
№234/04.12.2013г. по гр.д.№1139/2009г. по описа на ВКС има правноустановително и
правнорегулативно действие в отношенията между
страните в настоящия спор, от което следва, че те са категорично обвързани от
възприетото от съда правно положение, касаещо
принадлежността на правото на собственост върху процесния
недвижим имот. По съображение от чл.
299, ал. 1 ГПК, приключилият вече спор за собствеността на процесния
имот не би могъл да бъде пререшаван от настоящия съд и в настоящия процес.
В тази връзка е важно да се отбележи, че настоящият съдебен състав не
споделя тезата на ответника, за липса на надлежна материална легитимация на
ищците - да претендират обезщетение за неоснователно обогатяване, за периода от
време, който предхожда влизане в сила на Решение
№234/04.12.2013г. по гр.д.№1139/2009г. по описа на ВКС. Ищците са възстановили правото на собственост
върху имота, посредством земеделска реституция, а не по силата на постановеното
решение с което е бил уважен иска по чл.108 от ЗС. С други думи, през периода,
за който се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване т.е. считано от
04.12.2008г. до 04.12.2013г. ищците са притежавали на правото на собственост
върху процесния недвижим имот.
При наличието на вече влязло в сила
съдебно решение Решение № 234/04.12.2013г. по
гр.д.№1139/2009г. по описа на ВКС, не е нужно настоящият състав на съда не
обсъжда релевираните от ответника, но вече разгледани
в споменатия по- горе съдебен процес възражения срещу надлежната активна
материална легитимация на ищците. Уместно е в тази насока да се отбележи, че
ВКС на РБ е приел, че несъответствието в площта между притежавания от
наследодателя на ищците недвижим имот и посочения в реституционното решение
недвижим имот не сочи на липса на идентичност на същия този имот и не повлиява
на надлежната материална легитимация на ищците в качеството на съсобственици на
имота.
На следващо място съдът следва да изследва наличието на втората положителна
предпоставка по основанието на иска - факта на упражняване фактическа власт
върху процесния имот в рамките на посочения в
исковата молба период.
От събраните свидетелски показания в хода на настоящото производство с
категоричност се установи, че процесният недвижим имот е бил владян от
ответника в периода от 04.12.2008г. до 04.12.2013г. Двамата свидетели еднозначно
и независимо един от друг посочиха, че членовете на организацията са
стопанисвали терена чрез разполагането на преместваеми
съоръжения за търговска дейност – бараки, в които се е осъществявала продажба
на цени на едро. Свидетелката Димитрова идентифицира имота, използвайки като
пространствени ориентири намиращите се в съседство имоти и елементи от техническа
инфраструктура. Дадените свидетелски показания се
основават на трайни и непосредствени наблюдения върху процесния имот и начина
му на ползване през период, надхвърлящ във времеви мащаб исковия период. От
друга страна показанията на
свидетеля Варадинов, в частта касаеща индивидуализация на имота, са неясни и
неконкретизирани, поради което не могат да бъдат ценени като пълноценнно доказателствено средство в подкрепа на тезата
на ответника.
Релевираните от ответника доводи, че през процесния
период осъществяването на фактическа власт върху имота не е било
възпрепятствано, поради липсата на ограждения около
имота, не могат да бъдат възприети- в конкретния случай, осъществяването на
фактическа власт върху имота се изразява в използване на терена за извършване
на стопанска дейност в изградени търговски обекти.
Релевираните от ответника доводи, че границите на процесния
имот върху кадастралната карта са били установени значително по- късно, също не
могат да бъдат възприети като релевантни за разрешаването на спора, доколкото
се установява, че цялата площ на процесния недвижим
имот е била фактически използвана от ответника.
В заключение на изложените по- горе изводи, съдът приема, че в течение на
процесния период, обхващащ времето от 04.12.2008г.
до 04.12.2013г., ответникът
е упражнявал фактическа власт върху имота, без да разполага с противопоставемо за ищците правно основание. По този начин
са били създадени всички икономически предпоставки за това, в патримониума на
страните да настъпи неоправдано имуществено разместване, изразено в обедняване
за ищците (собственици на имота) и обогатяване за ответника със сумата, която
той би заплатил, за да осъществи възмездно ползване на имота.
За да определи размера на дължимото
обезщетение, съдът използва специални знания в областта на оценката на
недвижими имоти, за да определи средната месечна пазарна стойност на ползването
на процесния имот, като съобрази, че за процесния
период имотът е бил застроен с постройки, имащи различни технически и
експлоатационни характеристики, а това се отразява върху пазарната стойност на ползването
на имота.
Експертното заключение посочва, че
процесният поземлен имот попада в смесена многофункционална зона,
представляваща устройствена категория по т.12 от приложението към чл.3, ал.2 от
ЗУЗСО. От тук, пределно допустимите устройствени параметри за зоната са следните: максимална
плътност на застрояване – 60%; максимален Кинт – 3,5;
минимална озеленена площ – 40%/25% от озеленената площ е с висока дървесна
растителност. След извършена проверка в кадастрално-административната
информационна система на АГКК вещото лице установи, че в имота са изградени
осем постройки с временен характер, заемащи общо 1 614 кв.м. При това
положение, отчитайки съществуващото застрояване и минимално необходимата площ
около постройките, необходима за нормалното им ползване, свободната площ,
подлежаща на отдаване под наем, обхваща около 3 900 кв.м. от поземления
имот. В открито съдебно заседание от
18.04.2019г. вещото лице допълни, че представеното заключение по назначената
съдебно-оценителна експертиза е съобразено с наличното застрояване в имота към
настоящия момент. При определяне на свободната част от имота, годна за отдаване
под наем, експертът е съобразил вида на сградите построени в имота – постройки
с временен характер, съответно необходимата сервизна площ прилежаща към тях. Въз основа на тези изводи и средните пазарни
наемни цени, приложими за сходни имоти в района на процесния имот, в
експертното заключение беше аритметично изчислен среден пазарен наем за периода
от м. декември 2008г. до м. декември 2013г. в размер на сумата от 181 140 лева.
Именно този извод, който е обективиран в
допълнителното заключение на съдебно- оценителната експертиза, съдът възприема,
тъй като счита, че той е сравнително най- обоснован.
По релевираното от ответника възражение
за изтекъл срок на погасителна давност:
Още в отговора на исковата молба, а
после и в течение на съдебния процес, ответникът възрази за изтекъл срок на
погасителна давност върху претендираното вземане за неоснователно обогатяване, позовавайки
се обаче на тригодишна давност,
считано от момента на предявяването на иска.
Вземанията, произтичащи от фактическия
състав на неоснователно обогатяване обаче, се погасяват с изтичането на петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД.
Независимо от начина на калкулиране на размера на дължимото обезщетение за
лишаване от правото на ползване върху имота, вземането, формирано вследствие на
настъпилото неоснователно имуществено разместване, не може да бъде подведено
под хипотезите на чл.111, б.„в“ от ЗЗД, т.к. не притежава характера на
периодична престация.
Съгласно чл.120 от ЗЗД институтът на
давността не се прилага служебно, а неговото действие следва да бъде обсъждано
единствено в посочените от страните предели на търсена правна защита. Доколкото
съдът прие, че спрямо процесното вземане е неприложим
тригодишния срок на погасителна давност по чл.111, б.„в“ от ЗЗД, на който
изрично се позовава ответника- направеното от страна на ответника възражение за
изтекъл тригодишен давностен срок, следва да бъде
оставено без уважение, като неоснователно.
В заключение съдът приема, че искът с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД следва
да бъде уважен изцяло до размер на сумата от 180 000 лева.
Върху сумата на обезщетението, дължимо на основание чл. 59 от ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва,
така както е претендирана - считано от датата на
предявяването на иска, до деня на окончателното плащане.
По претенциите с
правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 51,
ал.1 от ЗЗД:
Ищците претендират да получат обезщетение за имуществените вреди, които
твърдят да са понесли в резултат от неправомерното поведение на ответника –
неизпълнение на окончателното съдебно решение, с което ответникът е бил осъден
да им предаде владението върху процесния недвижим
имот /Решение № 234/04.12.2013г. по
гр.д.№1139/2009г. по описа на ВКС/. Не само в исковата молба, но и в процесуалната си позиция по време на
разглеждане на делото, ищците поддържат именно това правно основание на своята
претенция, поради което съдът е длъжен да разгледа именно предявения иск.
Дефинитивно, правната доктрина приема, че имуществената вреда, която е
правна последица от причинен деликт, може да се
изразява в претърпяна загуба и в пропусната полза, стига те да са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
В първата възможна хипотеза /претърпяна загуба/, патримониумът
на правния субект, който е понесъл вредата, следва да е бил фактически намален
с едно съществуващо и включено в него имуществено благо. Такъв тип вреди не се
твърди да са били понесени, не се установява да са настъпили и по тази причина
те не са предмет на обсъждане в настоящото решение.
Втората възможна хипотеза /пропусната полза/ предполага вредата да се
изразява във възпрепятстването да се реализира едно конкретно, сигурно
имуществено увеличение /полза/ което би настъпило в патримониума
на субекта, но не се е реализирало единствено поради осъществяването на противоправното поведение на делинквента.
Именно на тази хипотеза ищците основават твърденията си, но в хода на съдебното
дирене - те не успяха да установят
надлежно, чрез главно и пълно доказване фактите, които да обосноват тезата, че
ищците биха реализирали доход от 102 000 лева, през периода от
постановяване на споменатото вече съдебно решение на ВКС на РБ до датата на
извършения въвод във владение.
Обстоятелството, че ответникът не е изпълнил доброволно правните последици на постановеното срещу него Решение №
234/04.12.2013г. по гр.д.№1139/2009г. по описа на ВКС беше установено по
категоричен начин, но в хипотезата на предявения от ищците иск за обезщетение
поради пропусната полза- този факт сам по себе си не е достатъчен за
уважаването на иска.
Пропуснатата полза никога не е
хипотетично събитие, нито условна икономическа величина, а представлява
пропускането на една конкретна, сигурна възможност, която произтича от
конкретни юридически факти. В случая, не бе установена по необходимия категоричен начин
именно сигурността в очакваното от
ищците конкретно имуществено увеличение,
което те твърдят да са пропуснали /т.нар. пропусната полза/ в резултат от
неизпълнението на влязлото в сила съдебно решение. По изложените съображения,
искът следва да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на
претенциите за присъждане на съдебни разноски:
Ищците претендират за осъждане на ответника, да им заплати направените
съдебни разноски. При това, представения от тях списък на разноските сочи, че са
направили съдебни разноски за 18 700 лева.
Ответникът претендира за осъждане на ищците, да му заплатят съдебни
разноски в общ размер на сумата от 9 000 лева, от които 8500 лева за
процесуално представителство.
Всяка от страните, направи възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна разход за процесуално
представителство, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. След като отчете степента на фактическата
и правна сложност на спора, продължителността на процеса и естеството на
извършените съдопроизводствени действия, както и
разпоредбите на чл.78, ал.1 от ГПК и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от
09.07.2014г. на ВАдвС, съдът прецени, че изплатеното
възнаграждение за процесуално представителство на всяка от страните следва да бъде
редуцирано до размер на сумата от по 6 000 лв.
Така при настоящия изход от спора, след редукция на разноските за
процесуално представителство, ответникът следва да бъде осъден на основание
чл.78, ал.1 вр. ал.5 от ГПК да заплати на ищците -
сумата от 11 251 лева, а ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.5 от ГПК
– сумата от 2080 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.на с. в Б.“ с
ЕИК: *****, със съдебен адресат: адв. Д. ***, да
заплати на Н.С.М., с ЕГН:**********, Г.С.Ц., с ЕГН:**********, Т.Б.К., с ЕГН: **********
/в качеството на правоприемник на първоначалния ищец Б.Т.К./, И.П.Т., с ЕГН: **********,
В.П.К., с ЕГН: **********, Й.М.К., с ЕГН: **********, М.К.М., с ЕГН:**********
и Д.М.Д., с ЕГН:**********, всички със съдебен адресат: адв.
К. ***, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД
- сумата от 180 000 (сто и осемдесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване, поради ползване без основание на имот
с кад.идентификатор № 68134.4355.2772 по кадастрална
карта и кадастрални регистри, с местонахождение в гр. София, бул. „*****с обща
площ от 5 717 кв.м, в
периода от 04.12.2008г. до 04.12.2013г. заедно със законната лихва върху сумата на присъденото
обезщетение, за периода от датата на завеждане на исковата молба - 05.12.2016г.,
до деня на окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.М.,
с ЕГН: **********, Г.С.Ц., с ЕГН:**********, Т.Б.К., с ЕГН: ********** /в
качеството на правоприемник на първоначалния ищец Б.Т.К./, И.П.Т., с ЕГН:**********,
В.П.К., с ЕГН:**********, Й.М.К., с ЕГН:**********, М.К.М., с ЕГН:********** и Д.М.Д.,
с ЕГН: **********, срещу „С.на с. в Б.“ ЕИК: *****, със съдебен адресат: адв. Д. *** иск с
правно основание чл. 45, вр. с чл. 51, ал.1 от ЗЗД,
за присъждане на сумата от 102 000 лева, представляваща обезщетение за
имуществена вреда, произтичаща от пропусната полза поради неизпълнение на съдебно Решение 234/04.12.2013г. по гр.д.№1139/2009г. но
ВКС на РБ в периода от 04.12.2013г. до
04.10.2016г.
ОСЪЖДА „С.на с. в Б.“ с ЕИК: ***** да заплати на Н.С.М., с ЕГН **********, Г.С.Ц., с
ЕГН:**********, Т.Б.К., с ЕГН:********** /в качеството на правоприемник на първоначалния ищец Б.Т.К./,
И.П.Т., с ЕГН:**********, В.П.К., с ЕГН:**********, Й.М.К., с ЕГН:**********, М.К.М.,
с ЕГН:********** и Д.М.Д., с ЕГН:**********, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК - сумата от 11251 (единадесет хиляди двеста петдесет и един)
лева, представляващи направени съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н.С.М., с ЕГН **********, Г.С.Ц., с ЕГН:**********, Т.Б.К.,
с ЕГН:********** /в
качеството на правоприемник на първоначалния ищец Б.Т.К./, И.П.Т., с
ЕГН:**********, В.П.К., с ЕГН:**********, Й.М.К., с ЕГН:**********, М.К.М., с
ЕГН:********** и Д.М.Д., с ЕГН:**********, да заплати на „С.на с. в Б.“ на основание чл.78, ал.1 от ГПК - сумата от 2080 (два хиляди и
осемдесет) лева, представляващи направени съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред
Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може
да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: