МОТИВИ ПО НОХД № 5247/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х
наказателен състав
С внесен в съда
обвинителен акт е било повдигнато обвинение против И.Д.Д. за това, че на
12.01.2016 год. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив - извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК - е отнел чужда движима вещ – домашен любимец, куче от
мъжки пол, порода „Руски Той Териер“, отговарящо на името „Д.“, с поставен
микрочип *** на стойност 350 лева от владението на П.С.Й. с ЕГН ********** ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по
чл. 196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б”А” от НК.
В
рамките на наказателното производство не е бил предявяван граждански иск.
Представителят
на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение, като моли същият да бъде признат за виновен и му се наложи наказание
лишаване от свобода не по-малко от четири години, като същият бъде осъден да
поеме и разноските по делото.
Защитникът
на подсъдимия Д., адв.К., моли съдът да оправдае
подзащитния й по обвинението за кражба, като приеме, че от доказателствата се
установяват данни за друго престъпление – по чл.207 от НК или алтернативно да
се приложи привилегированият състав на чл.197 от НК. Излага се подробно становище
по същество, като се моли, в случай, че съдът признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение да се наложи наказание, съобразено с налични
смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Подсъдимият
Д. заявява, че не се признава за виновен в това да е извършил кражба. Сочи, че
поддържа становището на защитника си, дава обяснения пред съда, изразява
съжаление, предоставя на съда да прецени каква да е присъдата му.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Подсъдимият
И.Д.Д. е роден на *** ***, живущ ***. Той е ***, български гражданин, неженен,
живущ на съпружески начала, със средно
образование, осъждан, работещ в
строителството, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Д. е осъждан неколкократно преди
инкриминираното деяние. Предхождащите деянието по обвинителния акт
осъждания на подсъдимия са, както следва: по НОХД № 763/1998 г. на РС Пловдив,
по което за престъпления по чл.170, чл.198 и чл.157 от НК, извършени от него
като непълнолетен, му е било наложено едно общо и най-тежко наказание една
година и шест месеца лишаване от свобода,
като този съдебен акт е влязъл в сила на 30.12.2004 г.; по НОХД №
2215/2004 г. на РС Пловдив му е било наложено наказание осем месеца лишаване от
свобода за престъпление по чл.195, ал.1 от НК, като съдебният акт е влязъл в
сила на 10.05.2005 г.; по НОХД № 2122/2003 г. на РС Пловдив, с влязъл в сила на
18.05.2005 г. съдебен акт на Д. е било наложено наказание глоба за престъпление
по чл.197, вр. с чл.194, ал.1 от НК; по НОХД №
2295/2005 г. на РС Пловдив, с акт в сила от 15.05.2006 г. на Д. е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца за
престъпление по чл.195, ал.1 от НК, като това наказание е изтърпяно на
23.04.2007 г. ; по НОХД № 846/2004 г. на
РС Пловдив с акт в сила от 06.11.2006 г. му е било наложено наказание лишаване
от свобода за шест месеца при общ първоначален режим за престъпление по чл.194
от НК; по НОХД № 7851/2010 г. на РС Пловдив с акт в сила от 05.01.2011 г. му е
било наложено наказание една година и три месеца лишаване от свобода при строг
режим за престъпление по чл.196, ал.1 от НК, което наказание е изтърпяно на
09.11.2011 г.
Свидетелят П.Й. притежавал и отглеждал в гр.
Пловдив куче порода „Руски Той Териер“, родено през 2010 г., от мъжки пол,
което било с черна космена покривка, страдало от сърдечно заболяване,
отговаряло на името Д., притежавало паспорт за домашен любимец, като му бил
поставен и идентификационен чип с номер *** през 2013 г. Кучето било разхождано
от собственика на каишка от оплетка от плат, която с
метална карабинка се закачала на изработен от плат
нагръдник, поставен на кучето, като закачането се осъществявало на халкичка на нагръдника, находяща се на гърба на кучето. На нагръдника
висял и метален медальон, на който бил изписан номер на поставената на кучето
ваксина. На 12.01.2016 г. привечер след 18,30 часа свидетелят Й. отново извел
кучето със себе си, като го водел на каишката, закачена за нагръдника и се
отправил към находящия се в близост до дома му хранителен магазин на ул.“Пере
Тошев“ в гр. Пловдив. По пътя към магазина свидетелят Й. се засякъл със
свидетелката С.М., негова съседка, с която се заговорили и която се оказало, че
също отива към магазина. Свидетелката М. влязла преди свидетеля Й. в
помещението на магазина, а понеже валял дъжд и кучето било изцапано свидетелят Й.
решил да го остави пред магазина, като за целта завързал на възел каишката за
въже, с което входната врата на магазина била закачена, за да стои отворена.
След това свидетелят влязъл в магазина да пазарува, като се забавил за около
пет минути вътре. Междувременно свидетелката С.М. била напазарувала и излязла
от магазина, като пред вратата видяла кучето на свидетеля Й., което добре
познавала и забелязала, че пред входа до вратата е приклекнал мъж с бяло шушляково яке с качулка на главата, който бил взел кучето Д.
в скута си и го галел, а то все още било завързано с каишката му за въжето на
вратата. Това бил подсъдимият Д., когото свидетелката М. не познавала, но
помислила, че той е познат на свидетеля Й. и че познава и кучето и затова му се
радва. Свидетелката М., която забелязала, че кучето трепери, подвикнала на
същото, като споменала и името му Д., като казала, че скоро стопанинът му ще се
появи да го вземе. След това М. си тръгнала към къщи. Междувременно свидетелят Й.
пазарувал в магазина. Подсъдимият Д., като се възползвал от това, че наоколо
нямало други хора и свидетелката М. си е заминала, откачил каишката от
нагръдника на кучето и взел същото, като го скрил под якето си. След това
същият бързо тръгнал към дома си, като имал намерение по-късно да продаде кучето.
Преминавайки покрай находящото се в непосредствена близост до магазина
заведение „Дейзи“ подсъдимият бил заснет от
охранителни му камери. Когато свидетелят Й. излязъл от магазина, същият видял,
че кучето му го няма, както и че каишката му все още е завързана на възел и
виси надолу към земята ведно с карабинката за
закачване на нагръдника на кучето. Тъй като кучето било малко и никога не се
било откачало само по този начин от каишката, а металната карабинка
била в изправност, свидетелят Й. не се усъмнил, че кучето е откраднато от
някого. Той веднага уведомил домашните си, като попитал и в магазина дали има
охранителни камери, но му отговорили, че не разполагат с такива. Затова и
свидетелят Й. потърсил наоколо и забелязал, че такива камери има монтирани на
заведението „Дейзи“. По негова молба от там му били
предоставени на флаш памет записи от камерите, на
които се виждало движението на подсъдимия, който бил с бялото си яке, с
поставена качулка на главата, както го видяла свидетелката М. и в пазвата му се
виждала главичката на животното, което бил отнел. От семейството на свидетеля Й.
веднага пуснали съобщение в социалната мрежа „Фейсбук“
за отнетото им куче, като на следващия ден свидетелят Й. подал заявление за
кражба на домашния му любимец в съответното I РУ Полиция Пловдив, като
предоставил разпечатка от видеозаписа, който получил от заведението „Дейзи“. Междувременно подсъдимият Д. занесъл кучето в дома
си, където живеел на съпружески начала със свидетелката Т. и малолетният им
син. През деня на 13.01.2016 г. подсъдимият извеждал кучето навън, като бил
забелязан от съседи. На 13.01.2016 г. свидетелката Т. по искане на подсъдимия Д.
пуснала обява в интернет сайта „OLX“ за
продажба на кучето, като поместила
направена от нея снимка на животното, отразила, че то е на една година, както и
че имало всички хигиенни навици, че било ваксинирано, без да има такава
информация, като обявила продажна цена от 150 лева. В обявата бил оставен
телефонен номер за връзка **********, на който отговарял подсъдимият Д..
Привечер на 13.01.2016 г. на този телефонен номер се обадил свидетелят Д.,
който пожелал да закупи кучето, като разговарял със свидетелката Т.. По този
повод вечерта била определена среща на спирката на Централна гара в Пловдив,
където подсъдимият свидетелката Т. и детето им дошли, носейки кучето. Свидетелят
Д. го харесал за детето си и го закупил, като договорената на място цена, която
заплатил била 130 лева. Подсъдимият и свидетелката Т. изложили пред свидетеля Д.
версията, че били работили в чужбина и нямало кой да се грижи за кучето, което
било причината да го продадат, както и че същото имало паспорт, който бил
забравен от тях в някакво село и щели по-късно да му го предоставят. Пред
свидетеля Д. подсъдимият и свидетелката Т., които се представили за собственици
на животното, заявили, че същото се казва „Чери“. След като отнесъл кучето в
дома си на свидетеля Д. направило впечатление поведението му, което същото
оприличил на такова на зряло животно, а не на едногодишно, както било отразено
в обявата. Затова и приятелката му се обадила на същия телефонен номер, на
който била осъществена връзката с продавачите и попитала за действителната
възраст на животното, като свидетелката Т. обяснила, че кучето е на обявената
възраст, понеже го били отглеждали от 40 –дневно, което изобщо не отговаряло на
истината. Междувременно на следващия ден 14.01.2016 г. свидетелят Д. разбрал за
обявата във „Фейсбук“ за изчезналото куче на
свидетеля Й., като се обадил на оставения там телефон за връзка. При разговор
по телефона и даденото му пълно описание на кучето, свидетелят Д. разбрал, че
очевидно е закупил изчезналото куче на свидетеля Й. и обещал да се обади
по-късно и да го върне на собственика. Междувременно се опитал да се свърже
отново по телефона с лицата, от които закупил животното, като отново заявил, че
желае да му бъде предоставен паспорта на животното, но му било отговорено от
мъжки глас, че е сбъркал номера. По-късно по телефона свидетелят Д. бил
призован в I
РУ Полиция Пловдив, където предал кучето. Междувременно със случая по
заявлението на свидетеля Й. се заел свидетеля И., полицейски служител в същото
полицейско управление. При извършените от него оперативно - издирвателни
мероприятия по телефонния номер в обявата за продажба на кучето свидетелят
стигнал до подсъдимия Д., като от съседи на адреса му разбрал, че Д. е бил
забелязан с такова куче, като издирваното. Свидетелят И. не открил подсъдимия Д.
в дома му, установил свидетелката Т. и изчакал подсъдимия в дома му, където
установил и че на простора е оставено да съхне същото яке, което се виждало на
записите от видеокамерите, че носи човекът, който държи кучето. При появата на
подсъдимия същият потвърдил, че той е на снимките, свалени от видеозаписите,
както и че на магазина, който се намирал в близост до заведението с камерите
видял кученцето и го взел и че бил с въпросното яке. Пред свидетеля И.
свидетелката Т. потвърдила, че двамата с подсъдимия са продали кучето, като
обаче не съобщила неговия произход. След разчитане от ветеринар на чипа на
предоставеното от свидетеля Д. в полицията куче се установило, че същият
съответства на номера на чип, отразен в паспорта на кучето Д., собствено на
свидетеля Й., поради което и срещу разписка кучето му било предадено.
Така описаната фактическа обстановка съдът
намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на
досъдебното и съдебното производство доказателства.
Съдът кредитира напълно свидетелските
показания на свидетелите Й. и И., включително и
отчасти прочетените им по надлежния ред показания от досъдебното производство, Д.
и М., доколкото същите са дадени логично, непротиворечиви са, както и съответни
на събраните по делото писмени доказателства. Що се касае до показанията на
свидетелката Т., то същите се разглеждат от съда критично, като се има предвид
установената връзка на свидетелката с подсъдимия, а именно като живуща на
съпружески начала с подсъдимия в едно домакинство, а и участието й в
разпореждането с инкриминираната вещ, от което се извежда и наличната
заинтересованост на свидетелката от изхода на делото. Все пак, макар и отчасти
показанията и на тази свидетелка способстват за изясняване на фактическата
обстановка по делото, като те се възприемат като достоверни само в частта им, в
която не са в противоречие с останалите гласни доказателства. Иначе в
показанията на свидетелката Т., конкретно относно обстоятелствата какво й е
заявил подсъдимия Д. относно произхода на кучето, което е донесъл в дома им и
свързаните с това показания на свидетелката относно заявеното от нея и
подсъдимия при срещата с купувача на животното, личи известна непоследователност
и обърканост, която съдът отдава на стремежа на свидетелката да акцентира върху
твърдения факт, че кучето е намерено, а не откраднато. Това твърдение обаче, на
фона на заявеното от страна на свидетеля Д. общо поведение на подсъдимия и
свидетелката Т., които са се представили за собственици, изложили са неистинска
причина за продажбата на кучето и невярна информация относно паспорта му, като
са дали и допълнителна такава за навици на кучето и неговото име с цел да
убедят свидетеля, че именно те са собственици, идва да покаже, че и
свидетелката Т. е била наясно относно начина, по който кучето е попаднало в
дома й и в тази връзка и с намеренията и действията на подсъдимия Д..
Обясненията
на подсъдимия Д. съдът също разглежда критично, като преценя, че същите
съставляват и средство за защита. Така категорично не се възприемат като достоверни твърденията
му относно това, че не е отнел процесната вещ, а я е
намерил, доколкото те са изолирани и противоречат на останалия кредитиран
доказателствен материал.
При
постановяване на присъдата си съдът взе предвид всички писмени доказателства и
доказателствени средства – справка съдимост за подсъдимия, копие от визитна
картичка на ветеринарен лекар, удостоверение за регистрация на домашно куче и
платена такса в общината, копие от паспорти за домашен любимец, фотоси от
видеозапис, протокол за доброволно предаване, обяснения от ветеринарен лекар
относно разчитане на чип, разписка, справка за регистрация на лице в ЦПР,
разпечатка на обява в Интернет, копие от квитанции за ветеринарно обслужване с
касов бон, епикриза от ветеринарна клиника, копие от амбулаторен журнал за
лечение на куче, експертна справка с приложение
и справка от АИС БДС,
характеристична справка за подсъдимия.
Съдът
кредитира заключението на приетата по делото съдебна зоо-оценъчна
експертиза, като намира, че същата е изготвена при съобразяване на вида и
особеността на вещта, предмет на престъплението и конкретните й характеристики,
като е сторено и задълбочено изследване на пазарните аналози. От заключението
на експертизата се установява, че към датата на деянието стойността на предмета
на престъплението – домашно куче, относно
вида, възрастта и породата на което по делото са налице писмени
доказателства, е възлизала на 350 лева.
При тези доказателства по делото съдът прие, че с
деятелността си подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му престъпление и то в пълния обем на същото, посочен в
обвинителния акт.
Налице
са безспорни доказателства относно всички квалифициращи белези на така
посоченото престъпление - кражба, като на датата на деянието, Д. е извършил
престъпно отнемане на вещ, без съгласието и знанието на владелеца й, върху
която е установил своя трайна фактическа власт, като напълно е отнел
възможността на досегашния й владелец да се ползва и разпорежда с нея,
отнасяйки вещта от местопрестъплението, като в последствие се е разпоредил с
вещта като със своя. Тези именно характеристики на деянието определят същото
като кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК.
Не се възприемат като основателни доводите на
защитата относно това, че в случая се касае до осъществяване на част от
признаците на друго по вид престъпление, а именно такова по чл.207, ал.1 от НК,
предвид твърденията на подсъдимия, подкрепени отчасти и от свидетелката Т., че
същият е намерил, а не е отнел кучето. В тази насока следва да се има предвид,
че при престъплението по чл.207 от НК, на първо място се изисква вещта, предмет
на деянието, да е изгубена. Такава е вещ, която е излязла по някаква причина от
фактическата власт на своя собственик или владелец и той не знае
местонахождението й, или както се приема в ППВС №6/71 г., когато владелецът е
изгубил вещта, той се е лишил от владение върху нея. По делото, освен
твърденията на подсъдимия Д., които само отчасти са подкрепени и то по
некатегоричен начин от показанията на свидетелката Т., липсват доказателства,
че вещта, предмет на престъплението, въпросното домашно животно, е била
изгубена от нейния владелец. Напротив, от показанията на свидетеля Й. и тези на
свидетелката М. се установява, че Й. е бил оставил на конкретно място, за което
е знаел и то за кратко
време кучето, като при това е завързал достатъчно здраво кучето си пред
магазина, докато е пазарувал. Установява се от показанията на Й. и че
отсъствието му от мястото, където е било кучето, е било само за около пет
минути. Освен това, свидетелят е категоричен относно поведението на животното,
а именно, че то не би могло да се е отвързало от приспособленията за водене и
да се изгуби, защото начинът, по който е намерена каишката сочи на друг извод.
Не е било налице установено според свидетеля Й. отвързването на каишката, а
откачане на металната карабинка, за която каишката е
закрепена и чрез която се осъществява свързване с нагръдника на кучето, за да
може да бъде то водено. Тези показания на свидетеля, в които той твърди, че
кучето е било откраднато, сиреч взето от някого, след като е било откачено от
каишката, впрочем се явяват напълно логични, като се има предвид конкретното
съзнателно действие, което следва да се извърши, за да се откачи животното от
повода, а и с оглед на факта, че същото е било завързано, за да може да бъде
водено от стопанина му на разходка, по такъв начин, който дори житейски
съответства на вида на породата, големината на кучето и съответно е съобразен с
това именно същото да не може да се изгуби, ако е водено именно по този начин.
Както свидетелят Й., така и свидетелката М., са категорични, че кучето е било
завързано за каишката си, а последната е била завързана за вратата на магазина,
като липсват каквито и да било доказателства то да е било разхождано без повод
/каишка/, или да е било отвързано от стопанина му преди последният да влезе в
магазина, което би било и нелогично поведение. Свидетелката М. сочи, че се е
задържала пред магазина, където е видяла поведението на подсъдимия за около
минута и тогава кучето е било вързано, както и че вътре в магазина се е била
засякла преди това със свидетеля Й., тоест същият вече е бил влязъл вътре и
пазарувал. Свидетелят Й., както се посочи, твърди да се е забавил общо за около
пет минути в магазина. От своя страна подсъдимият, който именно е видян от
свидетелката М. да си играе с кучето, за което пък се прави достатъчно
обоснован извод от подробното описание, което тя е дала на облеклото и вида му,
съпоставено с данните относно съдържанието на видеозаписите и показанията на
свидетеля И. за установеното облекло в дома на подсъдимия и неговите изявления
в тази връзка, е посочил в обясненията си, че като намерил кучето на тротоара в
близост до магазина, бил се задържал там около пет минути, като стоял при
кучето и се оглеждал дали някой не го е изгубил. При съпоставка на показанията
на свидетелката М. и тези на свидетеля Й., които са напълно съответни помежду
си и няма основание да не бъдат кредитирани, с това, което заявява подсъдимият Д.
относно времето, то, ако се приеме за достоверно неговото твърдение, би
следвало към момента, в който същият твърди, че е намерил кученцето, свидетелят
Й. вече да е бил излязъл от магазина. При това положение и твърденията на
подсъдимия Д., че нямало никого и никой не бил реагирал, когато взел свободно
стоящото /не вързано/ куче не могат да бъдат възприети като достоверни в
последната им част, доколкото, свидетелят Й. е посочил, че веднага е потърсил
кучето си наоколо. Напротив, доказателствата по делото идват да покажат, че
подсъдимият, след като е взел животното от мястото, на което владелецът му го е
оставил малко преди това, много бързо е напуснал местопрестъплението, което е
показателно относно конкретните му намерения да отнеме вещта без съгласието на
владелеца й, за да я присвои.
Както
се посочи и по-горе, твърденията на свидетелката Т. относно това, че
подсъдимият й е заявил, че кучето е намерено, не кореспондират с описаното от
самата нея последващо нейно и на подсъдимия поведение по осъществяване
продажбата на кучето. При това, соченото обстоятелство, че двамата са имали
такова куче, като навеждащо уж на извод, че обичат животните, поради което и
подсъдимият не би извършил кражба на животно, както той и свидетелката Т.
сочат, съвсем не е съответно на описаното тяхно поведение, което логично при
това положение би следвало да е свързано по-скоро с публикуване на обява за
намерено животно, а не за продажба на такова, при това представено като
собствено.
Нелогични
са също така обясненията на подсъдимия, че решил да вземе кучето за сина си, а
не, за да го продаде, което пък сочи на изначалната му користна цел и
обосновава извода именно за извършена кражба, като се има предвид заявеното и
от него, и от свидетелката Т., че двамата са решили по-рано да се разделят с
притежаван от тях домашен любимец и предварителното знание на подсъдимия, че
свидетелката Т. категорично не желае да отглежда такъв в дома им. Напротив, именно
предвид твърдението на подсъдимия, че са притежавали такава порода куче, което
също са продали, същият очевидно е бил наясно относно факта, че тази порода е
търсена от любителите на домашни любимци и в тази насока и кучето е лесно
продаваемо и то на сравнително високи цени цена.
Поведението
на подсъдимия, а и на свидетелката Т. при самата продажба на животното, а и
след това при осъществените контакти със свидетеля Д., при което същият е бил
заблуден относно това, че те са собственици на кучето, че то е на по-млада
възраст от действителната, че е с конкретно име, че има надлежно издаден
паспорт, е твърде показателно също относно користната цел, с която кучето е
било отнето преди това от подсъдимия Д.. В тази насока обяснението и на двамата,
че били казали тази невярна информация на свидетеля, за да купи той животното и
да не се откаже да го вземе и едва ли не по този начин същото да бъде спасено
от това да е навън в студа, тоест, за да му намерят дом, се явява недостатъчно логически подкрепено, като се има предвид, че
ако намеренията им бяха действително толкова алтруистични, то същите просто
можеха да подарят животното.
Ето
защо и съдът намира, че в случая е доказано както от обективна, така и от
субективна страна извършителството именно на
престъплението кражба от страна на подсъдимия Д. при пряк умисъл, сиреч със
съзнавани и целени общественоопасни последици, като цялостното поведение на
същия към извършване на престъплението идва да покаже, че е действал съвсем
целенасочено и осъзнато относно действията си и техните последствия.
Правилно
престъплението е квалифицирано в обвинителния акт като такова, извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“А“ от НК, като се
вземе предвид последното осъждане на подсъдимия Д. по НОХД № 7851/2011 г., по
което му е било наложено наказание една година и три месеца лишаване от
свобода, което Д. е изтърпял на 09.11.2011 г. От тази датата до датата на
инкриминираното деяние не е изтекъл срокът по чл.30, ал.1 от НК.
В
случая неприложима е привилегированата разпоредба на чл.197 от НК, на първо
място предвид липсата на предвиждане на такава възможност в тази норма тогава,
когато престъплението е извършено при условията на опасен рецидив по чл.196,
ал.1 от НК, както е в случая и на второ място, поради факта, че вещта е била
върната поради откриването й от полицията, а не в следствие поведението на
подсъдимия. В тази насока е например решение № 255/16.06.2011 г. но ІІІ н.о. на
ВКС.
Досежно
определяне на наказанието за така извършеното престъпление, съдът прецени като
отегчаващо вината обстоятелство
множеството предходни осъждания на подсъдимия Д., извън това, което
определя деянието му като опасен рецидив. Като смекчаващи вината му
обстоятелства съдът прецени оказаното съдействие на разследването от подсъдимия
от началото му, изразеното съжаление, трудовата ангажираност на подсъдимия и
факта, че се грижи за малолетното си дете. Посочената от страна на защитата
като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство стойност на инкриминираната
вещ, според съда не може да бъде взета предвид в изложената от защитника
насока. Стойност от 350 лева действително не е значителна, но не е и ниска на
фона на размера на минималната работна заплата за страната към инкриминирания момент,
а в конкретния случай следва да се отчете и особения характер на
инкриминираната вещ – домашен любимец, който има и нематериална стойност за
пострадалия.
При наличието на посочените обстоятелства,
съдебният състав счете, че следва да определи и наложи наказание при описания
на практика превес на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, като с
оглед на степента на обществена опасност на дееца, изведена от данните за
предходните му осъждания и времето на постановяване на осъдителните актове, както
и степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него
престъпление, предмет на делото, което не се отличава особено от сходни случаи
на такива по вид престъпления, намери, че достатъчно и справедливо е
минималното предвидено в нормата на чл.196, ал.1 от НК наказание лишаване от
свобода за срок от две години. Исканото в тази насока от прокурора завишено
наказание от най-малко четири години лишаване от свобода според съдебния състав
се явява несправедливо и несъответно на конкретното престъпление, като съдът
намери, че при тази преценка на прокуратурата се отдава повече от необходимото
значение на факта, че в резултат от престъплението са настъпили негативни
неимуществени по своя характер последици, както за владелеца на животното и
неговото семейство, така и за свидетеля Д. и семейството му. Следва обаче тук
да се има предвид, че това не са преки и непосредствени последици от това
престъпление, които да подлежат и на изследване в наказателния процес,
доколкото същото е такова против собствеността и поради това не може да им се
отдава такова по тежест значение, каквото се претендира.
Като
взе предвид факта, че в случая не са налице изобщо формалните предпоставки на
чл.66 от НК, поради предходните осъждания на Д. и с оглед наличието на законовите
основания по чл.60, ал.1, вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС,
съдът постанови така определеното наказание от две години лишаване от свобода Д.
да търпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
Предвид
признаването на подсъдимия за виновен в извършване на вмененото му престъпление
съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК го осъди да заплати направените по
делото в досъдебната и съдебната фаза на процеса разноски съответно по сметка
на ОД на МВР сумата от 65 лева, а по сметка на ПРС сумата от 35 лева.
Като
причини за извършване на престъплението съдът отчете липсата на съобразяване с чуждото право на
собственост и наличието на установен престъпен модел на поведение, като
мотивите на деянието са изцяло користни.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.