№ 156
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500043 по описа за 2022 година
С решение № 126 от 28.10.2021 год. по гр.д. № 143/2021 год.
Сливнишкият районен съд е отхвърлил предявените от „И.Т.“ ЕООД, гр. К.
искове срещу „ЛКВ И.“ ООД, гр. С. с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр чл. 51, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 286, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 4 134 лева, представляваща възнаграждение по договор за
посредничество от 01.10.2018 год., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.05.2019 год. до
окончателното изплащане и сумата от 152,73 лева – мораторна лихва за
периода 02.01.2019 год. – 13.05.2019 год., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 208 от 18.07.2019 год. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 382/2019
год. по описа на РС-С..
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищеца с оплаквания, че същото е постановено в противоречие със събраните
по делото доказателства и с материалния закон. Моли съда да го отмени и
вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Ответникът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди
1
решението на районния съд.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че задължението за заплащане на
процесната сума е възникнало на основание сключен между страните договор
за посредничество от 01.10.2018 год. с възложител „ЛКВ И.“ ООД –
спедиторска фирма и изпълнител „И.Т.“ ЕООД – посредник, по силата на
който последният се е съгласил за периода 01.10.2018 год. – 31.12.2018 год. да
посредничи с трето лице – фирма съконтрахент LKW W.I., която от своя
страна да възложи посредством заявки работа по спедиция на „ЛКВ И.“ ООД.
Тази дейност ищецът извършил, свързвайки фирмата – възложител с фирмата
съконтрахент, като след изпълнението на заявките за посочения период
съконтрахентът заплатил директно сумите по извършената спедиция на
ответното дружество. На ищеца – посредник сумата за посредническата
дейност останала незаплатена. За извършената посредническа дейност
изпълнителят издал фактура № 10/02.01.2019 год. за услугата /за м. октомври,
ноември, декември 2018 год./, вписана в дневника за продажби, като е
заплатен ДДС върху сумата, която му се дължи. За сумата била издадена и
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 382/2019 год. на РС-С., срещу която
постъпило възражение от длъжника, което обуславя и правния интерес от
предявените установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ответникът оспорва предявените искове с възражението, че
възникването на задължението за заплащане на възнаграждение по договора е
обусловено от осигуряването от страна на ищеца на поръчка за извършване на
превоз от ответника, като изпълнителят следва да предаде заявката за
изпълнение на транспортната услуга, в която да са уговорени всички
необходими параметри – МПС, с което да се извърши превоза, цена на
превоза и начин на плащане, дата и място на товарене и дата и място на
разтоварване, т.е. срок за изпълнение на превоза. Счита, че по делото не се
съдържат никакви доказателства за изпълнение на договора от страна на
изпълнителя, поради което моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове.
По делото е представен договор за посредничество, сключен на
2
01.10.2018 год. между „ЛКВ И.“ ООД – възложител и „И.Т.“ ЕООД –
изпълнител, по силата на който възложителят е възложил на изпълнителя да
проучи условията и да води преговори до окончателното съглашение по
възлагане на поръчки между изпълнител /посредник/, възложител и
съконтрахент, както и да намери поръчка за спедиция, която следва да бъде
извършена от три броя МПС с посочени регистрационни номера, собственост
на възложителя. Уговорено е поръчките да бъдат извършени за период от
сключване на договора до 31.12.2018 год. Посочено е, че при осъществяване
предмета на договора възложителят ще заплати на изпълнителя
възнаграждение в размер на 4 134 лева с ДДС, като същото се заплаща при
свързване на възложителя със съконтрахента посредством заявка, след
получаването на заявката от съконтрахент /възложител на поръчки/ до „ЛКВ
И.“ ООД за изпълнение на транспортна услуга и след предоставяне на
фактура за извършената дейност.
По делото е представена фактура № 10 от 02.01.2019 год. за сумата 4
134 лева, издадена от ищеца „И.Т.“ ЕООД с получател – ответното
дружество. Във фактурата е посочен вида на услугата – спедиторски услуги.
Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза на в.л. Любенов от 28.06.2021 год. налице са 6 броя CMR за
извършени превози в периода 01.10.2018 год. – 31.12.2018 год. по поръчка на
LKW W.I. и превозвач „ЛКВ И.“ ООД, както и 16 бр. поръчки за камиони –
заявки, отправени от третото лице – съконтрахент до ответника по делото.
Процесната фактура № 10/02.01.2019 год. е отразена в счетоводните регистри
на ищеца „И.Т.“ ЕООД. Същата не е осчетоводена от ответното дружество.
Фактурата не е отразена в дневниците за покупка и не е ползван данъчен
кредит по ЗДДС от ответника „ЛКВ И.“ ООД. На 12.11.2015 год. между „ЛКВ
И.“ ООД и LKW W.I. ООД е сключен договор за извършване на транспортни
услуги. За периода м. юни 2018 год. – м. юни 2019 год. ежемесечно има
фактуриране на транспортни услуги, които третото лице регулярно е
разплащало по банков път.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Процесният договор за посредничество, сключен между ищеца и
ответника представлява неформален, консенсуален, възмезден договор –
3
търговска сделка, съдържаща основните елементи на договор за поръчка.
Съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗЗД с договора за поръчка довереникът се
задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния
действия, а доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение,
ако такова е уговорено /чл. 286, ал. 1 от ЗЗД/. С договора ответникът е
възложил на ищеца срещу заплащане на посоченото възнаграждение през
периода от 01.10.2018 год. до 31.12.2018 год. да проучи условията и да води
преговори до окончателното съглашение по възлагане на поръчки между
възложителя и трето лице - съконтрахент, както и да намери поръчка за
спедиция, която следва да бъде извършена от три броя МПС, собственост на
възложителя. Уговореното възнаграждение се заплаща след получаването на
заявки от съконтрахент /възложител на поръчки/ до „ЛКВ И.“ ООД за
изпълнение на транспортна услуга и след предоставяне на фактура за
извършената дейност. По делото остана недоказано твърдението на ищеца, че
в изпълнение на договора е посредничил за сключването на договори за
превоз с трети лица – съконтрахенти и че в резултат на това LKW W.I. е
възложил посредством заявки работа по спедиция на „ЛКВ И.“ ООД.
Установи се от заключението на вещото лице по делото, че на 12.11.2015 год.
/т.е. преди сключване на договора за посредничество между страните по
делото/ между ответника и LKW W.I. е сключен договор за извършване на
транспортни услуги, като през периода м. юни 2018 год. -м. юни 2019 год.
ежемесечно са фактурирани транспортни услуги, които са заплащани
регулярно от третото лице на ответното дружество. Ищецът обаче не проведе
пълно главно доказване на твърдението си, че е посредничил между двете
дружества за сключването на договорите за превоз, респ. че е водил
преговори и е постигнал съглашение по възлагане на поръчки между
ответника и третото лице – съконтрахент. В тази насока по делото не са
събрани доказателства. Съдът не следва да обсъжда представените по делото
писмени документи на чужд език, доколкото същите не са придружени с
превод на български език, въпреки изричните указания на съда до ищеца, на
основание чл. 185 от ГПК. Представената по делото фактура сама по себе си
не обуславя основателност на претенцията. Същата е издадена едностранно от
ищеца, като според заключението на вещото лице ответното дружество не е
осчетоводило същата, нито е ползвало данъчен кредит по нея, поради което
не може да се приеме, че е налице признание на дълга с конклудентни
4
действия. В съдебната практика се приема, че отразяването на фактурата в
счетоводството на търговеца – ответник, включването й в дневника за
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват
признание на задължението и доказват неговото съществуване /решение №
46/2009 год. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о.; решение № 42/10 г. по т.д.
№ 593/2009 год. на ВКС, II т. о. и др./. Тази практика е мотивирана с това, че
макар и фактурата да не е подписана, или да е подписана от лица, за които не
може да бъде установено, че са били упълномощени от страната да получат
стоката или услугата, то търговецът е узнал за техните действия по смисъла
на чл. 301 от ТЗ, като това се счита за установено по безсъмнен начин от
отразяването на фактурите в счетоводството му. В случая обаче такова
отразяване не е налице, поради което не може да сеприеме, че е налице
признание на дълга /отразеното в представената по делото фактура
задължение/. При наличие на спор по въпроса дали ищецът е извършил
услугата по договора за посредничество, за което е била издадена процесната
фактура, в тежест на последния беше да проведе пълно главно доказване на
твърденията си – нещо, което по делото същият не е направил. Съдът не
следва да обсъжда доводите на въззивника за наличието на сключен
спедиционен договор между него и третото лице - LKW W.I., тъй като
основанието на предявения иск е договорът за поръчка с ответника по делото.
В случай, че ищецът като спедитор е действал за сметка на това трето лице по
друг, сключен между тях договор /спедиционен договор/ и е поел задължение
срещу възнаграждение да сключи от свое име и за негова сметка договори за
превоз, то това обуславя правен интерес от предявяването на иск срещу това
трето лице на друго основание.
С оглед това предявените искове срещу ответника „ЛКВ И.“ ООД по
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр чл. 51, ал. 1 от ТЗ вр. чл.
286, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са изцяло неоснователни.
Тъй като изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Настоящият
състав споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното
решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 126 от 28.10.2021 год. по гр.д. №
143/2021 год. на Районен съд – гр.С..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6