№ 781
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100511166 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 12850 от 28.06.2024 г. по гр.д. № 38520/2023 г. по описа на СРС,
141 с-в, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б
срещу В. Л. С., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. ******* искове с правно
основание 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
В. Л. С., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
сумата 3300,44 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, п.к. 1407, общ. *******, ул. *******, аб. № ******* за
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 24.11.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 568,07 лева за периода от
15.09.2020 г. до 14.11.2022 г ., сумата от 43,41 лева цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
24.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64134/2022 г. по
описа на СРС, 141 състав, като е отхвърлен като неоснователен иска за главница за
топлинна енергия за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от
3388,67 лева и за периода 01.05.2019 г. - 31.07.2019 г., като погасен по давност, както и
иска за мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер
1
9,83 лева за периода от 01.12.2019 г. до 14.11.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕАД.
Решението, в частта на уважаване на исковете за сумите – главница за потребена
ТЕ и мораторна лихва върху нея, е обжалвано от ответника В. Л. С., с изложени
доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на процесуалния закон
и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая е установен размера на
доставената в имота ТЕ за битови нужди. При постановяване на решението си съдът
не се е произнесъл по основното възражение на ответника за липса на достоверен
отчет на процесния топломер, поради липсата на метрологичен контрол и нарушена
периодична проверка на средството за измерване. Чрез констатациите на приетата в
производството СТЕ е установено, че последната дата, на която има достоверен отчет
е 24.08.2020 г., след която е била извършена метрологична проверка едва на 17.01.2022
г. Заключението на експерта не е било оспорено от страните, поради което съдът е
следвало да го съобрази при разрешаване на спора. Топломерът не е бил редовно
средство за измерване на потребената ТЕ след 24.08.2020 г., поради което неправилно
съдът е приел, че исковете са доказани по основание и размер. В производството не е
установено при пълно и главно доказване, че е налице потребление на ТЕ възлизащо
на исковата стойност за периода след посочената дата. Поддържаните от ищеца
фактически доводи, че ТЕ е била потребявана за исковия период в посочения размер
намира за неоснователни и недоказани. Поради това излага, че не следва да бъде
ангажирана отговорността му за заплащане на дължими суми към ищеца.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване на
исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от подпомагащата страна „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕАД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна в една част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот- апартамент №
55, находящ се на адрес гр. София, п.к. 1407, общ. *******, ул. ******* с аб.№
******* е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и
имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна
енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът
дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, чиято стойност
възлиза на сумата 3300,44 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имота за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 568,07 лева за периода от 15.09.2020 г. до 14.11.2022 г ., както и сумата от 43,41 лева
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 64134/2022 г. по описа на СРС, 141 състав.
Решението е неправилно в една част.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените по реда на
чл.422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за
дялово разпределение и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични
задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът
на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
От събраните пред първата инстанция доказателства са установени
3
предпоставки за уважаване главните претенции на ищеца за вземания за потребена ТЕ
и дялово разпределение за част от исковия период при съобразяване като основателно
в една част на възражението за погасяване по давност на вземанията за времето преди
м.08.2019 г.
Страните не спорят и чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства
е установено, че ответникът е собственик на имота, за който е доставяна ТЕ през
исковия период и същият се явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този
апартамент. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент
на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящата инстанция
формира като фактическа констатация и правен извод, от събраните пред първата
инстанция доказателства е установено, че за исковия период апартамент № 55 е
собственост на ответника. От представените пред първата инстанция договор за
продажба на държавен недвижим имот от 01.10.1968 г., удостоверение за наследници и
удостоверение за идентичност на имена се установява, че ответникът В. Л. С. в
качеството си на единствен наследник на своята майка С.И. С.а, починала на
21.05.2000 г. е придобил правото на собственост върху процесния имот, находящ се на
адрес гр. София, п.к. 1407, общ. *******, ул. *******.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази
констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция протокол от общо
събрание на етажната собственост и списък към него, договор, индивидуални справки
за топлинна енергия и протоколи за отчет.
От представените документи от ищеца и от фирмата за дялово разпределение,
4
както и чрез констатациите на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия
състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, се установява, че сградата, в която
се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване през процесния
период м.05.2019 г. - 30.04.2021 г., Топлофикация София ЕАД е извършвала
ежемесечно отчет на общия топломер; ФДР е извършвала дялово разпределение на
потребената в сградата ТЕ при спазване действащата законодателна уредба.
Доводите на въззивника, че отчитания топломер в сградата ЕС, в която се
намира апартамента на ответника не е годно средство за контрол и измерване след
изтичане на срок от две години от последната извършена метрологична проверка на
24.08.2020 г., съдът намира за основателни. Чрез дадените от експерта на СТЕ
констатации след посочената дата метрологична проверка на топломера в сградата е
била извършена едва на 17.01.2022 г., т.е. след изтичане на срок от две години от
предходната проверка.
Основният спорен въпрос във въззивното производство е този за количеството
доставена топлинна енергия в топлофицираната сграда – етажна собственост.
Ответникът е релевирал своевременно изрично възражение досежно техническата
изправност на общия топломер, монтиран в абонатната станция. Установяването на
обстоятелството, че доставената топлинна енергия в сградата е отчитана с технически
изправно средство за търговско измерване /общ топломер, монтиран в абонатната
станция/ е възложено в доказателствена тежест на ищеца, доколкото ответникът дължи
заплащане на реално потребеното количество топлинна енергия.
Определянето на размера на задължението за плащане на цената на потребената
топлинна енергия на всеки потребител от сградата – етажна собственост, начинът на
разпределяне на топлинната енергия, респективно формирането на месечното
задължение, е регламентиран в Закона за енергетиката и Приложението към чл. 61, ал.
1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост /отм. ДВ. бр.25 от
20 март 2020г., изм. ДВ. бр.60 от 7 юли 2020 г./, както и в НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от
12 МАРТ 2020 г. за топлоснабдяването.
За да бъде признато твърдяното вземане за главница, ищецът дължи да докаже
конкретното доставено количество топлинна енергия, измерено в абонатната станция,
както и че претендираната цена съответства на нормативно установения механизъм за
разпределение между потребителите в сграда в режим на етажна собственост –
приспадащият му се дял от общото количество топлинна енергия, както и съответствие
между определената цена и нормативно установения лимит. Това произтича от
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия. Доколкото в полза на
ищцовото дружество е признато правото на собственост върху средството за търговско
измерване – общия топломер, се налага извод, че задължение на ищеца е да го
5
поддържа в изправност, включително и чрез периодични проверки да удостоверява
измервателната му годност.
Съгласно чл. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/ за осигуряване точност и
достоверност на техническите средства, използвани за нуждите на търговски
плащания, се извършва метрологичен контрол – първоначален и последващ. Според
нормата на чл. 44, т. 1 ЗИ се забранява използването на средства за търговско
измерване, чиято годност не е установена и надлежно удостоверена. Законът не
установява предположение в полза на топлоснабдителното дружество в тази насока,
поради което ищецът е длъжен да докаже годността на измервателното средство при
наличие на изрично оспорване на това обстоятелство от насрещната страна. Безспорно
установяването на техническата годност на монтирания в абонатната станция общ
топломер е относимо към определянето на съответния припадащ се дял за всеки
отделен имот в сградата в режим на етажна собственост, доколкото съгласно нормата
на чл. 144 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите се разпределя между
отделните имоти въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните
разпределители, монтирани на отоплителните тела в имота. Съгласно ал. 3 от същата
норма, топлинната енергия за една дялова единица се определя като топлинната
енергия за отопление на сградата, намалена с количеството топлинна енергия,
определена по чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.1, се раздели на сбора от дяловите единици за
всички отоплителни тела в сградата.
Чрез приетата по делото СТЕ, която настоящия състав кредитира по реда на
чл.202 ГПК се установява, че топломерът в абонатната станция е преминал
метрологичен контрол на 09.11.2016 г., на 24.08.2018 г. и на 17.01.2022 г. С оглед това,
както е посочил експерта, за времето след изтичане на двегодишен период след
24.08.2018 г. ищецът не е имал сключен договор с фирма, която да извърши
метрологичен контрол на средствата за търговско измерване. Такъв е бил извършен
едва на 17.01.2022 г.
При така посоченото, настоящия състав намира за основателни доводите на
ответника, че ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за установяване на
техническата изправност на средството за търговско измерване, на чиито показания се
основава претенцията за част от исковия период след 24.08.2020 г. до 30.04.2021 г.
С оглед изложеното, претенциите на ищеца за периода 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г. следва да бъдат уважени за сумата 1678.37 лв., според констатациите на
експерта по СТЕ при съобразяване измереното и отчетено с редовно средство за
измерване количество ТЕ доставена в имота за времето от м.08.2019 г. до м.08.2020 г.
За разликата до сумата 3300.44 лв. исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за главното вземане следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и в посочената част постановеното от първата инстанция решение
6
следва да бъде отменено като неправилно.
Поради неоснователност на част от претенциите за главното вземане,
неоснователни се явяват за част в размер на 300.00 лв. и претенциите за акцесорното
вземане по чл. 422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. В посочената част исковете следва да бъдат
отхвърлени и постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно. За
разликата до сумата 568.07 лв. същото следва да бъде потвърдено като правилно.
При така формираните изводи, поради несъвпадане изводите на двете
инстанции в една част, постановеното решение следва да бъде отменено в посочената
част и потвърдено в останалата обжалвана част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
В полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 300.00 лв.-
допълнително като сума дължима за сторените пред първата инстанция разноски.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12850 от 28.06.2024 г. по гр.д. № 38520/2023 г. по описа
на СРС, 141 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу В. Л. С., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул.
*******, искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Л. С., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, сумата 1622.07,44 лева-главница, представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, п.к.
1407, общ. *******, ул. *******, аб. № ******* за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането,
КАКТО и сумата 300.00 лв.- мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.11.2022
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 64134/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, както и в частта на
разноските, с която в полза на „Топлофикация София” ЕАД е присъдена над сумата
344.23 лв. до сумата 644,23 лева, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б
7
срещу В. Л. С., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. *******, искове с правно
основание 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
В. Л. С., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
сумата 1622.07,44 лева – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, п.к. 1407, общ. *******, ул.
*******, аб. № ******* за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането, КАКТО и сумата 300.00 лв.-
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.11.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
64134/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, както и в частта на присъждане в полза на
„Топлофикация София” ЕАД над сумата 344.23 лв. до сумата 644,23 лева – разноски за
заповедното производство и за исковото производство пред първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12850 от 28.06.2024 г. по гр.д. № 38520/2023 г. по
описа на СРС, 141 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу В. Л. С., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул.
*******, искове с правно основание 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Л. С., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, сумата 1678.37 лева-главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, п.к.
1407, общ. *******, ул. *******, аб. № ******* за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 268,07 лева за периода от 15.09.2020 г. до 14.11.2022 г.,
сумата от 43,41 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 24.11.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 64134/2022 г. по описа на СРС, 141 състав, както и в частта,
с която в полза на „Топлофикация София” ЕАД е била присъдена сумата 344.23 лв. –
разноски за заповедното производство и за исковото производство пред първата
инстанция, както и в частта, с която в полза на В. Л. С. е била присъдена сумата 15,03
лева, представляваща разноски в исковото производството.
ОСЪЖДА В. Л. С., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски
за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на В. Л. С.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300.00 лева,
представляваща разноски в исковото производството за първата инстанция.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕАД, като
8
трето лице-помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9