№ 1420
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000501452 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №179/12.03.2023 г. по гр. д. №180/2022 г. по описа на
Софийски окръжен съд са отхвърлени предявените от В. С. С. срещу
Държавата и срещу Софийски градски съд искове с правно основание чл. 49
ЗЗД за заплащане в условията на пасивна солидарност на сумата от общо 1
100 000 лева, представляваща обезщетение за неимущeствени вреди -
нарушено достойнство, уронен престиж, увредено здраве - заболяване от
бронхит и разрушен зъбен статус, предизвикани от противоправни действия
на съдии и съдебни служители, както следва: 1. в. гр. д. № 6438/2010 г. на
СГС, по което още съдия отправял думи към ищцата, почти крещейки, от
което претендира обезщетение в размер на 100 000 лева; 2. ч. т. д. №
1933/2013 г. на СГС, от което претендира обезщетение в размер на 100 000
лева; 3. в. гр. д. № 14313/2015 г. на СГС, по което съдиите се отнасяли
неуважително към ищцата, като прекъсвали изложенията й, отнасяли се с
насмешка, а съдията-докладчик не й разрешил да чете делото в адвокатска
стая, от което претендира обезщетение в размер на 200 000 лева; 4. гр. д. №
12658/2013 г. на СГС, по което съдът се произнесъл с определение от
19.11.2013 г., в което съзнателно били допуснати правописни грешки,
„променящи смисъла на изказа“, от което претендира обезщетение в размер
на 100 000 лева; 5. ч. гр. д. № 13965/2014 г. на СГС, от което претендира
обезщетение в размер на 200 000 лева; 6. в. гр. д. № 14744/2010 г. на СГС, по
1
което деловодителят на състава публично обидил ищцата, че не се е
потрудила да намери изпълнителния лист по делото, с който й било
присъдено възнаграждение, от което претендира обезщетение в размер на 100
000 лева; 7. в. гр. д. № 7875/2010 г. по описа на СГС, по което не й бил
осигурен достъп да се запознае с делото, а от това последвала жалба срещу
нея от страна по делото - П. М. Н. - и било образувано дисциплинарно дело №
4/2012 г., което било прекратено, но ищцата депозирала обяснения и понесла
огорчения, от което претендира обезщетение в размер на 100 000 лева; 8. ч.
гр. д. № 5929/2014 г. по описа на СГС, по което ищцата три пъти прилагала
платежно нареждане за платена държавна такса от 15 лева, но платежното
нареждане все изчезвало, от което претендира обезщетение в размер на 100
000 лева; 9. в. гр. д. № 12658/2013 г. по описа на СГС, от което претендира
обезщетение в размер на 100 000 лева.
Посоченото решение е обжалвано изцяло от ищцата В. С. С.. Във
въззивната жалба, допълнена на 28.04.2023 г., се излагат съображения, че
решението е постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения, неправилно, незаконосъобразно, необосновано. Твърди се, че
допуснатото от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение
е непълнота на доклада по чл. 146 ГПК и неправилно разпределение на
доказателствената тежест. Моли се да бъдат уважени всички доказателствени
искания, които са оставени без уважение от окръжния съд, като обжалваното
решението да бъде изцяло отменено и делото да бъде върнато на друг равен
по степен и независим съд.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство – Държавата, действащ чрез
процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В
него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
се решението да обезсилено по отношение на Държавата, доколкото същата е
недопустимо да отговаря по предявените искове, а евентуално да бъде
потвърдено, като въззивната жалба бъде оставена без уважение.
В установения от закона срок, другият въззиваем и ответник в
първоинстанционното производство – Софийски градски съд, действащ чрез
процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В
него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
се решението да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред
въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против съдебно решение, подлежащо на
въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
2
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
49 ЗЗД, предявен срещу СГС и държавата за осъждането им да заплатят на
ищцата сумата от общо 1 100 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи в нарушено достойнство, увредено здраве,
уронен престиж, вследствие на непрваомерното поведение на съдиите и
деловодителя от СГС.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр.
2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на
релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато
неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Настоящият съдебен състав констатира, че СГС е дал правилна правна
квалификация на предявения при условията на субективно съединяване иск –
чл. 49 ЗЗД и правилно е разпределил доказателствената тежест в
първоинстанционното производство. Въз основа на изложените от ищцата
фактически обстоятелства, от които произтича претендираното право, и
формулираният петитум, обосновано е прието, че е предявена осъдителна
претенция с правна квалификация чл. 49 ЗЗД - за ангажиране на имуществена
/гражданска/ отговорност на ответника СГС в качеството му на „възложител
на работата” на определени лица във връзка с причинени при изпълнение
работата им при ответника вреди на ищцата. В разглеждания случай
твърдените от ищцата вреди не произтичат от правораздавателната дейност
на съда, поради което действително отговорността на държавата не може да
бъде реализирана по специалния закон – ЗОДОВ. Неоснователни са
възраженията на държавата, че исковата претенция срещу нея е недопустима.
За надлежната процесуална легитимация на държавата за отговорността й за
вреди на основание чл. 49 ЗЗД, са достатъчни твърденията, че ищецът я
намира за длъжник по деликтно вземане. В тази насока е обоснован изводът
на СГС, че е въпрос на материалноправна легитимация дали е основателна
предявената деликтна претенция срещу държавата.
Въззивният съд намира за напълно неоснователни оплакванията на
въззивницата, че са допуснати от първоинстанционния съд нарушения
относно доклада по делото, както и че неправилно е разпределена от него
доказателствената тежест в процеса. Както вече беше посочено, дадената
правна квалификация е правилна, като първоинстанционният съд е изготвил
надлежен доклад, включващ всички елементи на чл. 146, ла. 1 ГПК,
включително правилно е разпределил доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 49 ЗЗД изисква установяването на
елементите на следния фактическият състав, пораждащ тази безвиновна
3
отговорност: противоправно действие /или бездействие/ от страна на лице, на
което е възложено извършване на някаква работа - в случая осъществяване на
поведение, което противоречи на конкретно нормативно задължение на съдии
и съдебни служители от СГС, причиняване на вреда на трето лице /различно
от делинквента и отговорния по чл. 49 ЗЗД/, която вреда да е причинена при
или по повод изпълнението на работата, както и установен размер на вредите
и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и вредата. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Установяването
на всички посочени по - горе предпоставки, с изключение на вината, е в
тежест на ищцата.
В разглеждания случай, както в първоинстанционното, така и във
въззивното производство, не са ангажирани доказателства, които да
установяват противоправно поведение от страна на съдии и съдебни
служители, осъществено при или по повод на изпълнението на техните
служебни задължения. Не се установява член на съдебния състав по в. гр. д.
№ 6438/2010 г. на СГС да е „крещял“ на ищцата , нито се установява
членовете на съдебния състав по в. гр. д. № 14313/2015 г. на СГС да са се
отнасяли неуважително и с насмешка към ищцата. Не са доказани
твърденията, че деловодителят по в. гр. д. № 14744/2010 г. по описа на СГС
публично да е заявил, че ищцата не се е потрудила да намери изпълнителния
лист по делото, с който й било присъдено възнаграждение. Не се установява
също така, че ищцата е била лишена от достъп до материалите по в. гр. д. №
7875/2010 г. по описа на СГС и че по ч. гр. д. № 5929/2014 г. по описа на СГС
са били изгубени книжа.
Настоящият съдебен състав констатира, че представените в
първоинстанционното производство многобройни молби от ищцата до
различни институции, заявления, жалби, писма, призовки и съдебни книжа,
сред които преписи от протоколи от съдебни заседания и съдебни актове, са
напълно неотносими към предмета на доказване по делото. В тази насока
основателно същите не са обсъждани детайлно от СГС. Представените
документи дори не се отнасят конкретно до съдебните производство, по
които ищцата твърди, че е понесла вреди от поведение на съдии или съдебни
служители. Във въззивното производство В. С. С. отново представя
многобройни молби до различни институции, заявления, жалби, писма,
призовки и съдебни книжа, сред които преписи от протоколи от съдебни
заседания и съдебни актове, които нямат връзка с предмета на настоящото
производство, поради което съдът е оставил без уважение искането за
приемането им като доказателства по делото. Въззивницата отправя искане до
съда да разпита по делото всички съдии и съдебни служители, без да посочи
техните име, конкретни обстоятелства за установяването, на които желае да
бъдат разпитани, както и без изложение на основания по чл. 266 ГПК. Тъй
като последните липсват доказателственото искане е на първо място
преклудирано. Това е показателен пример за некоректното й процесуално
поведение. За по-голяма яснота следва да бъде посочено, че несъгласието с
4
действията на съдиите от съответен съд, включително несъгласието с
определения размер на възнаграждения на назначените по делата особени
представители на страните, не е достатъчно да ангажира деликната
отговорност на съда, съответно държавата по реда на чл. 49 ЗЗД. Този извод
се отнася и до неудовлетворението от поведението на съдебните служители,
което В. С. С. твърди, че е изпитвала.
При липсата на доказано противоправно поведение на съдии и съдебни
служители от състава на СГС и съобразно изложените правни съображения,
настоящата съдебна инстанция също достига до категоричния правен извод,
че предявеният иск е неоснователен.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемите се
дължат разноски за юрисконсултстко възнаграждение в минимален размер.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №179/12.03.2023 г. по гр. д. №180/2022 г.
по описа на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК В. С. С.,
ЕГН: **********, да заплати на Софийски градски съд сумата от 100 лева,
сторени разноски във въззивното производство за процесуално
представителство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК В. С. С.,
ЕГН: **********, да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на
финансите, сумата от 100 лева, сторени разноски във въззивното
производство за процесуално представителство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6