Р Е Ш Е Н И Е
Номер 479 от 10.04.2019 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, трети състав, на единадесети
март две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
при секретаря Ирина Ламбова като разгледа
докладваното от съдия ДИМИТРОВ административно
дело номер 3096 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК и във връзка с чл. 4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано е по жалба на „Сънрайз“ АД, ЕИК******** със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Северен, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 8, ет. 3, представлявано от Н.И.Б.– управител, против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-672/24.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, с който са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2014 г. и 2015 г., за недвижим имот находящ се във В.С. Елените, общ. Несебър, обл. Бургас, деклариран с Декларация вх. № 14516/19.06.2013 г. по чл. 14 от ЗМДТ.
Установените задължения за ТБО са в общ размер на 4 374.51 лева и лихва в размер на 1 500.53 лева (изчислена към 24.04.2018 г.).
Жалбоподателят иска от съда да отмени оспорения акт като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при нарушения на материалния закон, както и поради липса на компетентност на административния орган и несъответствие с целта на закона. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание не се представлява,
Ответната страна – Началник на отдел
„Местни данъци и такси“ („МДТ“) при Община Несебър, редовно уведомен, не се
явява. Представя административната преписка. Представлява се от юрисконсулт М.В.,
която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Ангажира допълнително
писмени доказателства и експертиза, представени с придружителни писма и молби.
В настоящата
фаза на съдебния процес делото е повторно поставено за разглеждане по същество
от състав на АС Бургас, след отмяна с Решение № 17145/16.12.2019г. по адм.д.
№7338/2019г. по описа на Върховния Административен съд на постановеното от
предходен състав на АС Бургас Решение №712/10.04.2019г. по адм. д. №
2401/2018г. по описа на Административен съд Бургас, с което е била отхвърлена
процесната жалба изцяло. Със същото отменително решение на ВАС са били дадени
указания за събиране на допълнителни доказателства с цел установяване на
точното местонахождение на недвижимия имот, предмет на спорния АУЗД и преценка
на разположението му в територия, попадаща в обхвата на предоставените услуги
по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на обществените
територии и съществуване на депо за битови отпадъци.
В изпълнение на
дадените от върховния съд указания настоящият съдебен състав е назначил
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси: 1. да посочи процесният имот в землището на
кое населено място се намира; 2. по какъв начин и откъде може да бъде
осъществен достъп до този имот?; 3.Процесният имот намира ли се в м.
"Козлука" и „Варницата“ на гр. Свети Влас и районът по т. 3.6 от
приложенията на заповед № 1216/30.10.2013 г. и заповед № 2189/31.10.2014 г.,
издадени от кмета на община Несебър; включва ли "и" имотите, находящи
на територията на ВС Елените или изразът "до" ВС Елените (под и над
пътя)" определя крайната граница на района (без имотите в самото ВС
Елените).
С оглед
доказване твърденията на издателя на оспорения акт и направените от страна на
жалбоподателя възражения за реално предоставяне на услугите, за които са определени
такси с оспорения акт, вещото лице е било задължено да даде отговор на въпроса:
по какъв начин е организирано сметосъбирането и сметоизвозването по отношение
на процесния имот, включително, в случай, че има поставени контейнери за
събиране на отпадъци, да посочи мястото, на което тези контейнери са
локализирани, както и на този, около процесния имот – сграда, намират ли се
територии, предназначени за обществено ползване и как е организирано
почистването им, в случай че такова почистване е извършвано от община Несебър?
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено следното:
Съдът, в хипотезата на мълчаливо потвърждаване на оспорения
АУЗД от решаващия орган, намира сезиращата го жалба за процесуално допустима за
разглеждане по следните съображения: Актът е връчен на 26.04.2018 г. (л. 18) по пощата. Жалбата до решаващия орган – в случая
началник отдел „МДТ“ Община Несебър е била изпратена по куриер на 10.05.2018 г.
(л. 14) и получена от административния орган на 11.05.2018 г. (л. 8), като е спазен 14-дневния срок
за обжалване по административен ред, предвиден в чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ. При
съобразяване на нормите на чл. 150, ал. 1 от ДОПК и чл. 155, ал. 1 от ДОПК, срокът
за произнасяне на началника на отдел „МДТ“ е изтекъл на 18.07.2018 г. По делото
не се установи наличието на произнасяне по посочената жалба, поради което
съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК, непроизнасянето на органа в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се смята за мълчаливо потвърждаване на
акта, което може да се обжалва в 30-дневен срок от изтичането на срока за
произнасяне чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението
му. Жалбата до съда е регистрирана с вх. № Н4-МДТ-4045/03.08.2018 г. и следователно е подадена в срок от надлежна страна, в съответствие с изискванията за
форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е
абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство.
Разгледана по същество е жалбата е неоснователна.
Дружеството – жалбоподател е придобило собствеността върху недвижим имот, представляващ сграда - хотел Андалузия, сграда № 25 чрез апортна вноска "Устав 188 том 10/31.05.2013" За посочения недвижим имот „Сънрайз“ АД е подало Декларация вх. № 14516/ 19.06.2013 г. по чл. 14 от ЗМДТ. В декларацията е посочена поотделно отчетната стойност на 7 бр. апартаменти с номера от С 001 до С 007 (всички частна собственост и всички с предназначение жилища), като сумарната отчетна стойност, възприета от органа по приходите е в размер на 591 150,00 лева. Посочено е, че декларираният умот е придобит от "Захарен комбинат Пловдив" АД. В отдел „МДТ“ при Община Несебър за имота е открита партида с № ********0036.
При извършена проверка от административния орган е установено, че за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. по партидата на дружеството в информационната система на отдел „МДТ“ за посочения имот не е внесена дължимата сума за ТБО. На основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК за така декларирания имот е издаден АУЗД № МДТ-672/24.04.2018 г., с който в тежест на дружеството-жалбоподател е установено задължение за ТБО, както следва: за 2014 г. главница в размер на 3 192,21 лева и лихви в размер на 1 182,98 лева и за 2015 г. главница в размер на 1182,30 лева и лихви в размер на 1 500,53 лева. Посочено е, че задълженията са определени на база данъчната оценка на имота. АУЗД е съставен от Здравка Манасиева Столева на длъжност главен експерт в отдел „МДТ“ при Община Несебър, съгласно Заповед № 394/26.04.2012 г., издадена от Кмета на Община Несебър, като за лицето е представено и Заповед № 342/02.04.2018 г. към Трудов договор № 52/17.09.2007 г. Видно от известие за доставяне ИД PS 8230 0060НТ А (л. 18) АУЗД е получен от длъжника на 26.04.2018 г.
В законоустановения срок дружеството е оспорило пред началника на отдел „МДТ“ при Община Несебър постановения АУЗД, като го е сезирал с жалба вх. № Н4-МДТ-2745/11.05.2018 г. (л. 8). За изпращането на жалбата на 10.05.2018 г. е представено доказателство – служебен бон (л. 14). Оспореният АУЗД е потвърден мълчаливо от решаващият орган, поради което дружеството е сезирало надлежния съд с искане за отмяна на акта.
Недоволно от така постановеният АУЗД, дружеството оспорва същия по съдебен ред в настоящото производство с доводи за незаконосъобразност на административния акт. В жалбата се сочи, че процесният АУЗД е нищожен, необоснован, незаконосъобразен - издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон, както и постановен при несъответствие с целта на закона, като се излагат подробни съображения в подкрепа на така изразените твърдения. Прави се възражение, че в АУЗД не са изложени фактически и правни основания; липсват данни за имота; не е направена правна квалификация на приложената процедура, с която са установени задълженията; неясна и необоснована е и разпоредителната част, с която се определят правата или задълженията и се начислява дължимата сума за ТБО; липсва яснота за кои именно услуги се начислява такса, на каква основа, с какъв способ и защо; неправилно е определен размера на начислената ТБО и др.
По делото са представени:
- Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър (Наредба № 11), приета на основание чл. 9 от ЗМДТ;
- Решение № 610, обективирано в Протокол № 20/12.05.2006 г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА и чл. 129, ал. 1 от ЗУТ е одобрен проекта за ПУП – ПРЗ на В.С. Елените, като решението е публикувано в ДВ, бр. 51/23.06.2006 г.;
- Решение № 667, обективирано в Протокол № 20/18.12.2013 г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 20 от Наредба № 11 е одобрена план-сметка за дейност „Чистота“ за 2014 г.;
- Решение № 832, обективирано в Протокол № 24/11.07.2014 г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 във връзка с отпадъци от търговско промишлени дейности;
- Решение № 1003, обективирано в Протокол № 28/19.12.2014 г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ във връзка чл. 20 от Наредба № 11 е одобрена план-сметка за дейност „Чистота“ за 2015 г.;
- Решение № 1194, обективирано в Протокол № 32/23.06.2015 г. на Общински съвет Несебър, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА във връзка с чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 относно претоварване на смесени отпадъци.
На територията на Община Несебър има изградени депа за обезвреждане на битови отпадъци. Като доказателства са представени актове за публична общинска собственост (АПОС) и скици, издадени от СГКК – Бургас, както следва:
- АПОС № 5798/11.07.2014 г. и скица № 15-202856/20.06.2014 г. за депо за битови отпадъци в местност „Чешме тарла“, с.Равда;
- АПОС № 5799/11.07.2014 г., поправен с АПОС № 6429/11.08.2016 г. и скица № 15-363479/ 25.07.2016 г. за депо за битови отпадъци в местност „Чешме тарла“, с. Равда и
- АПОС № 5800/11.07.2014 г., поправен с АПОС № 6430/11.08.2016 г. и скица № 15-363481/ 25.07.2016 г. за депо за битови отпадъци в местност „Бряста“, с. Равда.
Ответникът е ангажирал като доказателства по делото заповеди на кмета на Община Несебър за определяне на районите на територията на Община Несебър, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през съответната календарна година ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както следва: Заповед № 1216/ 30.10.2013 г. – за 2014 г. и Заповед № 2189/31.10.2014 г. – за 2015 г.
С цел доказване реалността на доставките на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места в населените места в административната преписка са ангажирани множество доказателства относно кадровата обезпеченост за извършването на посочените услуги - Заповед № 61/26.10.2011 г. на кмета на гр. Свети Влас за определяне на границите и графика на сметопочистването и сметоизвозването, като макар в текста на същата да е посочено, че се касае само за 2012 г., върху нея е направено отбелязване, че е действала до 31.12.2016 г. Представени са заповеди № 29/30.05.2014 г. и № 28/22.05.2015 г. за сумарното изчисляване на работното време на работата на сметосъбирачите, работниците чистота, работниците по озеленяване и шофьорите. Трябва да се отбележи, че в Заповед № 28/22.05.2015 г. (л. 83) е посочен период за 2014 г., като съдът приема, че е налице техническа грешка предвид цялостното съдържание на Заповед № 29/30.05.2014 г. Приложени са още трудови договори и длъжностни характеристики за длъжностите шофьор (на специален тежкотоварен автомобил и на товарен автомобил), сметосъбирач, работник чистота (метач), работник озеленяване.
Ответникът е ангажирал доказателства и относно извършените
финансови разходи за предоставяните услуги - справка за закупени ДМА за БКС – Свети Влас
за периода 2013 г. - 2016 г.; справка
за закупени съдове за смет, чували и др. за периода 2013 г. – 2016 г.; справки
за платени такси на РИОСВ за депониране на отпадъци от Община Несебър за 2014
г. и за 2015 г. и на ОП „Чистота еко Бургас“ за 2015 г.; справка за налични
автомобили. За извършените услуги са представени и пътни листове (л. 163 – л. 729)
на автомобили – сметосъбирачи, посочени в справка на л. 79 от делото.
Относно начина на формиране на стойностите на съответните компоненти на ТБО, административният орган е приложил като доказателство Наредба № 11.
Представена по делото при предходното му разглеждане е и (л. 733) „Обяснителна записка относно АУЗД № 672/24.04.2018 г. съставен на фирма „Сънрайз“ АД, ЕИК по БУЛСТАТ ********“, в която в табличен вид е представен начина на изчисление на задълженията за ТБО на дружеството – жалбоподател.
При повторното разглеждане на делото пред АС Бургас в изпълнение на дадените с Разпореждане № 5022/20.12.2019г. на настоящия съдебен състав указания органът ангажира допълнителни писмени доказателства - обяснителна записка за начина на формиране на публичните вземания и декларация за определяне размера на таксите по сметосъбиране и депониране на битови отпадъци според количеството , по реда на чл.25 от Наредба №11 на Община Несебър.
Назначена по указания на ВАС е била и СТЕ със задача да установи местонахождението на имота по землище, да бъде установен достъпа до същия, обстоятелството попада ли в месностите Варницата и Козлука от землището на гр. Св. Влас, как е организирано сметосъбирането и сметоизвозването и съответно намират ли се територии за обществено ползване, като при положителен отговор да бъде установено как е било организирано почистването им.
Разпитан в о.с.з. в качеството на свидетел при повторното разглеждане на делото е бил и Недко В. - шофьор на почистваща техника през процесния период, който свидетелсва за начина на фактическо осъществяване на сметосъбирането на територията на в.с. Елениете през процесния период.
При извършената
служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, съдът
прави следните правни изводи:
Актът за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МДТ-672/24.04.2018 г. е издаден от компетентен орган, съобразно заповед №394 от 26.04.2012 г. на кмета на община Несебър.
На второ място, актът е издаден в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е съобразен с целта на закона.
На трето място, относно законосъобразността на оспореният административен акт съдебният състав намира следното:
Съгласно нормата на чл.62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци /ТБО/ се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Условията и редът за определяне и заплащане на ТБО са регламентирани в Наредба №11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги и права на територията на община Несебър, в която размерът на таксата е определен за всяка услуга поотделно, каквито са изискванията на чл.66 ЗМДТ.
Декларираните от лицето данни са послужили за определяне размера на таксата за недвижимия имот и в съответствие с заповедите на кмета на община Несебър, издадени на осн. чл.62 и 63 ЗМДТ, третиращи процентната тежест на всеки един от компонентите на такса за битови отпадъци в общото задължение по години. В мотивите на АУЗД е посочено, че като основа за изчисляване на задълженията са послужили декларираните от лицето данни. В обяснителна записка, представена от ответника относно установяване на задълженията по декларация е посочено, че таксата за битови отпадъци е начислена върху отчетната стойност на нежилищен имот за периода 2014 г.-2015 г., която е 591 150.00 лева/л.21 от делото/.
Установените с процесния АУЗД задължения за ТБО за 2014 и 2015 г., включват и трите компонента на таксата, а именно: сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения.
Видно от представената от ответника докладна записка, в която детайлно е посочено как е определен размерът на ТБО, установен с процесния АУЗД, размерът на трите компонента е математически правилно изчислен и е съобразен с промилите, гласувани и обективирани в решенията на общински съвет Несебър.
Условие за заплащане на компонентите „сметосъбиране“ и „сметоизвозване“ е реалното предоставяне на тези услуги от общината.
Както бе посочено по-горе, в изпълнение указанията на ВАС, съдът е допуснал извършването на съдебно-техническа експертиза за установяване точното местонахождение на поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 27454.502.75 по КККР на община Несебър.
От заключението на вещото лице, неоспорено от страните, се установява, че процесният поземлен имот е част от територията на ваканционно селище „Елените“, която изрично не е включена в очертаните граници в приложенията на заповеди №1216 от 30.10.2013 г. и №2189 от 31.10.2014 г. на кмета на община Несебър. Експертът сочи, че на територията на в.с. „Елените“ се предоставя услугата събиране и извозване на битови отпадъци, като достъпът до всички сгради/39 бр. двуетажни жилищни сгради за сезонно ползване/ е по асфалтов път, минаващ източно от поземления имот, а съдовете за сметосъбиране/пластмасови контейнери/ са събрани на едно място, в най-северната незастроена част на имота.
От показанията на разпитания свидетел-шофьор в „БКС - св. Влас“, дейност „Чистота“/Общинско предприятие „Благоустрояване, комунално стопанство и озеленяване“, община Несебър/, извършващо дейността по сметосъбиране и сметоизвозване в населените места на територията на община Несебър, съобразно районите определени по чл.63 ЗМДТ и поддържане чистотата на обществените места на последните, се установява, че общината реално е предоставяла услугата сметосъбиране и сметоизвозване на територията на в.с. „Елените“ по графика за честота на сметоизвозване, посочен в заповедите по чл.63, ал.2 ЗМДТ, което се потвърждава и от множеството пътни листи, приложени по делото при предходното разглеждане на делото.
Независимо от обстоятелството, че изрично територията на в.с. „Елените“ не е посочена в т.3.6 в приложенията към заповедите на кмета на община по чл.63, ал.2 ЗМДТ за 2014 г. и 2015 г., данните по делото сочат на реално предоставяне на услугата за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране.
Що се отнася до таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съдът намира, че съобразно редакцията на чл чл.71, т.2 ЗМДТ, в приложимата редакция за процесните години/2014 г. и 2015 г./, същата се дължи винаги, когато се предоставя. Т.е. услугата в съответната редакция се дължи за поддържане чистотата на обществените територии на територията на общината като цяло, а не на намиращите се около или в близост до процесния имот. В случая, имотът е ситуиран във в.с. „Елените“, на територията на община Несебър, като съобразно решение на МС № 153/24.02.2012г. за обявяване списък на курортите на Република България и определяне на техните граници, в.с. Елените е морски курорт и в този смисъл представлява селищно образувание. Ирелевантен е фактът, дали около имота има изградена инфраструктура за обществено ползване. Почистването на обществените територии не е необходимо да бъде в близост и около имота на задълженото лице. Достатъчно е услугата да се предоставя в границите на района, определен в заповедите на кмета на общината по чл.63, ал.2 ЗМДТ, в които, съст приема от свидетелските показания и констатациите на вещото лице, че в.с. „Елените“ е включено, ведно с процесния имот. В тази връзка следва да се посочи, че в план-сметките цитирани по-горе за процесните години са предвидени разходи за поддържане на чистотата на районите за обществено ползване. Следователно и таксата за този компонент е дължима от жалбоподателя.
Правилно и законосъобразно са определени задълженията и за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения, които не са дължими единствено и само когато липсва депо за обезвреждане на битови отпадъци/чл.71, т.3 ЗМДТ, ред.ДВ, бр.101/2013 г., в сила от 01.01.2014 г./.
Безспорно община Несебър разполага с депо, до което са извозвани и обезвреждани битовите отпадъци, събирани от нейната територия, видно от представените актове за публична общинска собственост. В подкрепа на този и извод, са предвидените разходи за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо в размер на 500 000.00 лева за 2014 г. и 974 007.00 лева за 2015 г. в одобрените план- сметки за дейност „чистота“ за процесните години, приети с решения на общински съвет Несебър. Отделно от това е представена справка за платени такси на РИОСВ Бургас от страна на община Несебър за депониране на отпадъци, които за двете процесни години са общо в размер на 2 976 593.35 лева.
При това положение, акт за установяване на задължение по декларация №МДТ-672 от 24.04.2018 г. на главен експерт в отдел „МДТ”, община Несебър, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона е законосъобразен, а жалбата на „Сънрайз“ АД като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя разноски не се следват.
На администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид размера на задълженията, определени с АУЗД и на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 623,75 лева.
Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас, трети състав, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Сънрайз“ АД, ЕИК******** със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Северен, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 8, ет. 3, представлявано от Н.И.Б.– управител, против Акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-672/24.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, с който са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2014 г. в размер на 3192,21 лева - главница и лихва - 1182,98 лева към датата на издаването му и за 2015 г. - главница в размер на 1 182,30. 98 лева и лихва - 317,55 лева, общо в размер на 4 374,51 лева главница и лихва в размер на 1 500,53 лева (изчислена към 24.04.2018 г.), за недвижим имот находящ се в с. Емона, общ. Несебър, В.С. Елените, деклариран с Декларация вх. № 14516/19.06.2013 г. по чл. 14 от ЗМДТ.
ОСЪЖДА "Сънрайз“ АД, ЕИК******** да заплати на Община Несебър сума в размер на 623,75 (шестстотин двадесет и три лева и седемдесет и пет соттинки) юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: