№ 610
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело №
20241110116394 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от П. Ж. П., ЕГН **********, чрез
адв. А. Г., с която срещу „****** „******“ ЕАД са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 21.03.2024 г.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, които вреди се твърди да са настъпили в резултат от неправилно
проведено оперативно лечение от лице, на което ответникът е възложил работа, и
поради което е настъпила деформация и обездвижване на пети пръст на дясната му
ръка, както и за сумата от 624 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главното вземане, съизмеримо със законната лихва, за периода 07.08.2023 г. –
20.03.2024 г.
С исковата молба ищецът твърди, че на 07.08.2023 г. е постъпил за лечение в
ответното лечебно заведение, къде му е била поставена диагноза „счупване на
метакарпалната кост, закрито“. Направена му е била рентгенография, като е
установена дислокация на фрагментите под ъгъл. Лекарският екип, ръководен от д-
р К. Й., е извършил операция – открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация, карпални и метакарпални кости. След операцията ищецът е бил
освободен за домашно лечение. Поддържа да е спазвал стриктно препоръките на
лекарите, да са му извършвани превръзки редовно, както и да се е явил на
контролни прегледи на 21.08.2023 г . и на 05.09.2023 г. След последния преглед са
били свалени и остеосинтезните материали, като му е препоръчано да раздвижва
пръста си. Една седмица след премахването на иглите забелязал, че пръстът му е
почти изцяло насочен надолу, както и установил, че не може да извършва почти
никакви движения с него, но се надявал, че с времето това ще се подобри. Три
1
месеца по-късно пръстът продължавал да стои прибран към дланта и не можел да
го движи в нормален обем, а при ротация изпитвал болки. Пояснява, че е музикант
и ди джей, като в работата си се налага активно да използва ръцете си – както при
записване на музика, така и при боравене с техниката на участия, а настъпилата
деформация не му позволявала да използва дясната си ръка пълноценно.
Последното предизвиквало и него още неудобство и страдания, нарушено било и
самочувствието му, тъй като пръстът му придобил неестествена и неестетическа
форма, като последното се усещало дори и при обикновено ръкостискане. Това
затруднявало и общуването му с хората. Излага подробни съображения, че причина
за претърпените от него неимуществени вреди е поведението на лица, на които
ответникът е възложил работа. Счита, че по време на лечението му са нарушени
принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.
Не са били спазени медицинските стандарти и правилата за добрите медицински
практики с оглед резултата от проведеното оперативно лечение, като подробни
аргументи излага в първото по делото открито съдебно заседание. Обобщава, че в
случая отговорност следвало да носи операторът, ръководител на екипа. Освен
това при извършване на операцията не са били налице операционна сестра и
санитар. Нарушени са били всички критерии относно качеството на медицинската
услуга, регламентирани с Наредба № 21/28.06.2004 г. По този начин е била
накърнена правната сфера на ответника, с оглед което и за него е възникнало право
да бъде обезщетен за причинените му вреди. Моли за уважаване на предявените
искове и претендира разноските за производството.
Ответникът е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове. По основателността на иска сочи, че ищецът е изложил
твърдения, които не отговарят на истината, изопачени са и са силно преувеличени.
Не отрича, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 07.08.2023 г. в 09:10 ч.,
където е бил прегледан от д-р М. Г., като е съобщил за настъпила сутринта травма
на ръката, както и че е имал стара фрактура на проксималната фаланга на същия
пети пръст на дясната си ръка, като поддържа, че още тогава движенията на пръста
заради тази фрактура са били ограничени. След извършени изследвания и
рентгенография, е било назначено хирургично лечение, като е съставен протокол
№ ******/07.08.2023 г. с оператор д-р К. Й., асистент д-р Х, С., анестезиолог д-р Х.
В. и хирургична сестра В. Г.а. Операцията е започнала в 11:35 ч и е завършила в
12:00 ч. Поддържа, че следоперативният период е протекъл гладко и без
усложнения, раната е била спокойна, с оглед което и пациентът е бил изписан без
медицински риск от приключване на болничното лечение. Дадени са му били
подробни указания и препоръки за хигиенния и двигателен режим, за смяна на
превръзката в амбулаторни условия, за поддържане на имобилизацията суха и
чиста в продължение на 4 седмици. Оспорва да е налице противоправно поведение
на лекарите, взели участие в лечението на ищеца, като отрича да са били допуснати
каквито и да било нарушения на практиките и стандартите, релевантни в случая.
Всички интервенции са били анатомично позволени, технически възможни и
физиологично допустими, като ако било налице някакво усложнение, то същото не
се дължало на лекарски пропуски, а на насложените фрактури на същия пръст на
пациента. Оспорва да е налице причинна връзка между поведението на лекарите,
провели лечението на ищеца, и описаните в исковата молба неимуществени вреди.
Счита, че лекарят не дължи резултат, а надлежно поведение, което в случая е било
обезпечено от страна на всички в медицинския екип, лекувал ищеца. Обръща се
внимание на института на информираното съгласие и преминаването на риска от
2
усложнения върху пациента. Заявява възражение за съпричиняване на вредите от
страна на ищеца, който не е изпълнил следоперативните препоръки и указания, не
е посетил лечебното зведение за контролни прегледи, не провеждал рехабилитация
и физиотерапия. Поддържа също така, че намалената флексия и екстензия са в
резултат от предишното счупване на проксималната част на същия пръст. Оспорва
да са настъпили описаните в исковата молба неимуществени вреди. Оспорва
претенцията и като прекомерна по размер. Моли за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноски.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в
хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приетата по делото медицинска документация, а и това не е
спорно между страните, че ищецът е бил приет в болнично заведение на ответника
на 07.08.2023 г. с диагноза „счупване на друга метакарпална кост, закрито“.
Съобщил е за удар във врата, вследствие на който усетил болка в петия пръст на
дясната си ръка, появил се оток и движенията се затруднили. Съобщил е за стара
фрактура на проксималната фаланга на същия пети пръст. Констатирана е
палпаторна болка в областта на главата на пета метакарпална кост, деформитет на
пети лъч на фона на изразен оток. Активните и пасивни движения са били силно
затруднени и болезнени. Извършено е оперативно лечение, в хода на което е
наместена фрактура на главата на пета метакарпална кост с дислокация на
фрагментите, като са поставени метални остеосинтези (вътрешна фиксация).
Поставена е гипсова шина за имобилизация. Не са отразени настъпили
усложнения. Дадени са препоръки за смяна на превръзка, назначена е домашна
терапия и пациентът е насочен за извършване на два контролни прегледа в рамките
на месец.
Въз основа на оперативния протокол се установява, че манипулацията е
извършена от д-р К. Й., асистент д-р Х, С., анестезиолог д-р Х. В., хирургична
сестра В. Г.а. Операцията е започнала в 11:35 ч. и е приключила в 12:00 ч.
Ищецът е подписал декларация за информирано съгласие в качеството си на
пациент, насочен за оперативно лечение, извършено от ответника.
На 11.12.2023 г. ищецът се е явил на преглед в спешен кабинет по ортопедия
и травматология по повод оплаквания в неподобряващо се състояние относно
обема на движения на малкия пръст. Ищецът е съобщил за травма на друга кост на
същия пръст, във връзка с която му е била извършена операция преди осем години.
Констатиран е ставен хиперлакситет, намален пасивен и активен обем на
движение, активна и пасивна флексия до 80 градуса, дефицит в активната и
пасивната екстензия до 30 градуса, както и болкова симптоматика при пасивна и
активна екстензия в крайния обем на движенията. Ищецът е насочен за
консултация и преценка за оперативно лечение.
На 14.12.2023 г. ищецът е посетил друг лекар специалист, като е бил насочен
към провеждане на рехабилитация и консултация с хирург.
В хода на първоинстанционното прозводство са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля О. Т., приятел на ищеца. Въз
основа на показанията му съдът приема, че му е известен инцидентът, който е
претърпял ищецът, свързан с малкия пръст на дясната му ръка. Случило се през
м.август 2023 г., след като ищецът ударил с ръка врата. Изпитвал болки и не можел
3
да движи пръста си добре, поради което и след няколко дни отишъл на преглед в
лечебно заведение на ответника в гр. ******. Свидетелят и ищецът се срещнали
известно време след операцията ******. Ищецът носел шина на ръката си. През
м.септември на същата година вече бил без шина. Тогава свидетелят забелязал, че
ищецът не може да изпъва и да свива докрай пръста си, който освен това стоял и
свит настрани. Според показанията на свидетеля преди операцията, извършена от
ответника, ищецът не се е оплаквал от деформация, нито свидетелят е забелязал
такава. Известно му е, че ищецът и преди се е удрял по подобен начин, но се е
възстановил от тази по-стара травма. Свидетелства, че поради настъпилата
деформация на ищеца му е трудно да свири на синтезатор, да захваща предмети,
трудно ползва ди-джейската си техника. Освен това не се чувствал комфортно и
естестически според свидетеля пръстът му не изглеждал добре. Ищецът също се
притеснявал от начина, по който изглежда пръстът му. Виждал е ищеца да
масажира пръста си и да се опитва да го разпъне. Не му е известно да е посещавал
рехабилитатор.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е прието
заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р
М. М. въз основа на наличната по делото медицинска документация и извършен
преглед на ищеца. Въз основа същото, съдът приема за установено, че е извършено
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Същата се извършва от
специалист по ортопедия и травматология – двама, а при първо ниво на
компетентност – един. Касае се за средна оперативна процедура. В случая при
анализа на фрактурната патология и функцията на засегнатия пръст се е стигнало
до заключение за необходимост от открито наместване на разместената кост и
фиксация с киршнерови игли. При извършения от вещото лице преглед на ищеца е
установено застъпване на четвърти от пети пръст при захват на ръката. Пети пръст
е с флексия от 50 градуса, активните движения на проксимална интерфалангеална
става (ПИС) са възможни в следния обем: екстензия/флексия: 20/50/90 градуса,
активни движения в дистална интерфалангеална става (ДИС): екстензия/флексия:
0/10/35 градуса; контрактура с ДИС от 10 градуса. Вещото лице не е установило
разкъсване на сухожилие на пети пръст, нито при прегледа, нито от данните по
делото. Не е констатирано наличие на болков синдром. Експертът е пояснил, че
при постъпване на ищеца в лечебното заведение на ответника на 07.08.2023 г.
деформитетът на петия лъч със силно затруднени активни и пасивни движения се е
дължал на предишната травма. Експертизата е приела, че ограничението на
движенията в ПИС и ДИС на пети пръст при ищеца се дължи на предишната
травма. Функционални нарушения в метакарпофалангеална става на пръста не са
налични след получената фрактура на метакарпалната кост. Вещото лице е приело,
че е налице остатъчна външна ротация на пръста постоперативно от 3-4 градуса,
която се наслагва върху остатъчната ротация от предишната травма, в резултат от
което се получава застъпване на четвърти пръст от пети при пълно сгъване на
пръстите към вътрешността на дланта. Целта на проведеното оперативно лечение е
била да се намести счупването, като се отстрани дислокацията във флексията и да
се фиксира постигнатото с киршнерови игли, за да зарасне счупването за
средностатистическите срокове и да се възстанови функцията най-близко до
нормата за най-кратки срокове. Индикациите са поставени правилно, подбраната
методика е използвана за този тип счупвания, иглите са поставени прецизно,
ищецът е носил гипсова логета до пълно зарастване. Вещото лице е приело, че
лечението е проведено правилно и е постигнало целта си. Получената обща
4
ротация от двете счупвания създава на ищеца неудобства и професионални
затруднения. Диагностиката и лечението са съобразени със съвременните
медицински стандарти и добрите медицински практики в областта на ортопедията
и травматологията. Като общ резултат от двете фрактури се е насложило
отклонение в ротационен план и функцията се е затруднила допълнително.
Експертизата е оценила, че функцията на метакарпо-фалангеалната става на петия
пръст е възстановена добре, а ограниченията в сгъването на пръста е от
контрактурите на ДИС и ПИС, в резултат от предишната травма (виж поясненията
на вещото лице по реда на чл. 199 ГПК в ОСЗ на 11.12.2024 г.)
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, изготвило СМЕ, като цени
съответствието на същото със събраните писмени и гласни доказателства по
делото, а също и като съобрази, че експертизата в пълнота и компетентно е дала
отговори на стоящите за изясняване въпроси. Заключението е изготвено от лице,
притежаващо доказана компетентност, професионални знания и умения из
областта на ортопедията и травматологията и доколкото не възникват съмнения
относно правилността на изводите на експерта, то и съдът ползва заключението на
д-р М. при изграждането на изводите си за правнорелевантните за спора факти.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на
предявените искове и формулураният петитум, съдът приема, че е сезиран с
претенции с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 33Д е особен вид отговорност за чужди
противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е
необходимо в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа,
2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в случая бездействие,
вреда – имуществена и неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие,
което пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.).
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
С оглед наведените с отговора на исковата молба възражения в тежест на
ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията
си, а именно че настъпилте усложнения са свързани с предходна травма на същия
пръст от ищеца, от която той не се е бил възстановил.
В тежест на ищеца по възраженията на ответника е да установи, че е спазвал
предписания му от здравните органи режим след операцията, че е провеждал
рехабилитация и т.н.
5
В съдебната практика на Върховния касационен съд, Гражданска колегия е
даден отговор на въпроса кое действие или бездействие на лекар/специалист по
здравни грижи е противоправно. Най-често то се определя като действие или
бездействие, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука
и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ– чл.
79, ал. 1 ЗЗ; с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в съответната
област – чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите
и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска
помощ – качество, което понятие е посочено в чл. 80 ЗЗ и включва в себе си
своевременност и достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на
пациентите, като например правото на информирано съгласие или на безопасност
на лечението – чл. 86, ал. 1 ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към
упражняването на медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална
етика на българските лекари – арг. от чл. 190, ал. 1 ЗЗ. Деянията, които
противоречат на посочените изисквания могат да се изразяват в различни действия
или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна диагноза,
неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо
постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза,
несвоевременно предприемане на лечение и др (така Решение № 255 от 18.03.2021
г. на ВКС по гр. д. № 985/2020 г., IV г. о., ГК и др.)
Пак в същото решение е посочено, че от разпоредбите на чл. 86, ал. 1, чл. 88,
ал. 1 и чл. 92 ЗЗ се извличат основните задължения на лекаря - да приложи
диагностични и лечебни методи, които са общоприети, отговарят на съвременното
ниво на диагностика и лечение, безопасни и безболезнени са, доколкото това е
възможно; да уведоми пациента за лечението и произтичащите от него рискове, с
цел да го подготви за неговото информирано съгласие, което включва уведомяване
за диагнозата и характера на заболяването, за целите и естеството на лечението, за
разумните диагностични и терапевтични алтернативи, очакваните резултати,
евентуалните рискове, свързани с предлаганите на пациента диагностично –
лечебни методи, за вероятността за благоприятно повлияване и риска за здравето
при прилагане на други методи, имената, длъжността и специалността на лицата,
които участват в диагностично-лечебния процес. Изпълнението на тези
задължения гарантират правата на пациента на сигурност и безопасност на
диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му и
правото му да получи ясна и достъпна информация за здравословното си
състояние и методите за евентуалното му лечение. Съдебната практика отдава
значение на действителното, а не на формалното информиране на пациента и
приема, че на установяване подлежи обстоятелството, дали пациентът би дал
съгласието си, ако би бил действително, а не формално информиран. Когато
пациентът се е съгласил с определено лечение, диагностичен метод, манипулация
или операция, след като е получил информацията, посочена в чл. 88, ал. 1 ЗЗ,
рискът от възникването на конкретни усложнения, присъщи за предприетите
диагностично-лечебни дейности, преминава върху него. В този смисъл съгласието
на пациента представлява акцептиране на възможните рискове, вътрешно присъщи
за съответната медицинска интервенция, но не означава акцептиране на лекарската
грешка и нейните вредоносни последици, т. е. наличието на дадено в писмена
форма съгласие на пациента преди интервенцията, не освобождава лекаря от
отговорност, ако се установи наличие на негово противоправно поведение.
6
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства настоящата
инстанция не може да приеме за установено в производството, че са налице
пропуски или такива действия, осъществени от страна на медицинския екип,
извършил оперативната интервенция на ищеца, извън приетите и съществуващи
медицински стандарти, съответно за ненадлежно упражняване на
професионалните задължение от лекарския екип - физическите лица, осъществили
интервенцията и прегледите на 07.08.2023 г. в лечебното заведение на ответника.
Медицинските дейности и лечението са били извършени от служители на
ответника - високо квалифицирани и компетентни лекари специалисти, които са
спазили всички изисквания на медицинските стандарти, били са наложителни с
оглед оплакванията на ищеца и констатираното при предварителните прегледи.
Установено е разместване на фрагменти при счупването, с оглед което и е било
наложително извършването на оперативна интервенция и фиксиране на
фрагментите след тяхното наместване с киршнерови игли. Тук е мястото да се
посочи, че съгласно заключението на вещото лице д-р М., лечението е било
правилно и същото е постигнало целите си.
Следва също така да се подчертае, че ищецът не отрича, а и е налице
извънсъдебно признание за този факт, че на същия пръст преди години е имал
друга фрактура, като дори в амбулаторния лист за извършен преглед на 11.12.2023
г. е отразено, че е претърпял предходна операция (което в настоящото производство
ищецът отрича). Независимо от това дали е имало предходна оперативна
интервенция, заключението на вещото лице е категорично, че ограничението в
движението на пръста са в резултат от предишната травма, а функционални
нарушения на пръста не са налице след получената фрактура на метакарпалната
кост. В резултат от двете фрактури вещото лице е посочило, че се е насложило
отклонение в ротационен план, в резултат от което се получава застъпването на
четвърти с пети пръст при сгъване на ръката в юмрук, но съдът отчита, че
ограничението в сгъването на пръста е от контрактурите на ДИС и ПИС, т.е. в
резултат от предходната травма. Ето защо и въз основа на разясненията, направени
от вещото лице, съдът приема, че ротационната деформация е възможно
усложнение от операция като процесната, а в случая при ищеца се е получило
наслагване от предходната травма. Не може да се приеме обаче, че от конкретни
противоправни действия или бездействия на лицата, на които ответникът е
възложил работа и които са осъществили оперативната интервенция на ищеца, се е
стигнало до състоянието, в което е зараснало счупването.
По изложените съображения съдът счита, че не е налице противоправно
поведение, извършено от лекарския екип при лечението на ищеца в лечебното
заведение на ответника. Следователно липсва един от елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане, визиран в нормите на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени
вреди – наличие на противоправно поведение, извършено от лекарите - физически
лица, работещи в ответната болница.
Вредоносният резултат в разглеждания казус при ищеца не е произтекъл от
действието и/или бездействието на лице от лекарския екип при ответника, което да
ангажира неговата отговорност, а е произтекъл от една страна от усложненията,
настъпили от предходната травма, а от друга страна е реализирано едно от
възможните усложнения от подобно счупване и извършване на оперативна
интервенция по фиксиране на разместените фрагменти с остеосинтеси. В
7
конкретния случай последващите усложнения при ищеца, не са могли да бъдат
преодоляни от лекарите, въпреки спазването от тяхна страна на всички
изискванията на медицинските стандарти.
В обобщение, предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има само ответникът.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сума в размер на 405
лева – сторени разноски и към тях да се прибави юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Ж. П., ЕГН **********, със съдебен адрес:
******, срещу „****** „******“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление: ******,
осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в резултат от неправилно
проведено оперативно лечение от лице, на което ответникът е възложил работа, и
поради което е настъпила деформация и обездвижване на пети пръст на дясната му
ръка, както и за сумата от 624 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главното вземане, съизмеримо със законната лихва, за периода 07.08.2023 г. –
20.03.2024 г.
ОСЪЖДА П. Ж. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ******, да заплати
на „****** „******“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление: ******, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 555 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до
Софийски градски съд чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8