Решение по дело №636/2020 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 27 октомври 2021 г.)
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20201730100636
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

гр. Радомир, 14.05.2021 г.

 

В      И М Е Т О     НА     Н А Р О Д А

 

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

при секретаря Теменуга Пацова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 636 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че за периода от м. юли 2017 г. до м. декември 2018 г. е доставяло топлинна енергия  на ответницата за обект, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул. „Г. М.“ № .., бл. ., вх. „.“, магазин …., на стойност 1739,40 лева. Сочи, че по смисъла на §1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката потребител на ТЕ за стопански нужди било физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Посочва, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ било регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключвали между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвяли от „Т.С.” ЕАД и се одобрявали от КЕВР към Министерски съвет. С тези Общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и дружеството, като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и пр.

За процесния период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.” ЕАД ***, одобрени с решения на ДКЕВР.

Между ищцовото дружество и ответницата нямало сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, от което следвало, че същата е ползвала топлиннна енергия, предоставяна от „Т.С.” ЕАД, като не е заплащала консумираната топлинна енергия, с което се е обогатила без основание за сметка на дружеството, до размера на обедняването.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Ищецът твърди, че в глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, в чл. 40, ал. 1 бил определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. С изтичането на последния ден от този срок ответникът изпадал в забава за сумата по фактурата. Посочва, че в случай, че ответницата е имала възражения относно стойността на начислената ТЕ, то всеки месец е имала регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение, но такова не било постъпвало.

На ответницата била връчена покана, с която същата бил информирана за размера на неплатените суми и периода, за който се отнасят, но въпреки това плащане не било извършено.

Сочи, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 440/2020 г. по описа на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 352/09.07.2020 г. в полза на заявителя и настоящ ищец. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

От съда се иска да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1739,40 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. юли 2017 г. до м. декември 2018 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.06.2020 г., както и мораторна лихва за забава в размер на 322,03 лева, начислена за периода от 01.10.2018 г. до 02.06.2020 г. Претендира присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответната страна излага твърдения за неоснователност на исковата претенция, тъй като радиаторите в обекта били демонтирани, а наред с това била заплатила всички задължения за процесния период.

В съдебно заседание ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител.

Ответницата В.Ш., се явява лично в съдебно заседание и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 09.06.2020 г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата В.Р.Ш. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул. „Г.М.“ № .., бл. .., вх. „..“, магазин ., за периода от м. юли 2017 г. до м. декември 2018 г.

Въз основа на това заявление е образувано ч. гр. д. № 22 997/2020 г. на СРС, препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 352/09.07.2020 г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят „Т.С.“ ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, договори от 05.08.2005 г. и 08.11.2007 г., сключени между „Т.С.“ ЕАД и „М.Е.“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и протокол от 16.09.2002 г., от който е видно, че на проведено общо събрание на собствениците в процесната сграда е взето решение „М.Е.“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Ищецът е представил също и заявление от ответницата В.Ш. до ищцовото дружество за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за обект, находящ се в гр. София, ЖК „С.‘, бл. .., вх. „..“ и договор от 12.11.2002 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и ЕТ „Р.“, представляван от В.Р.Ш., с предмет на договора продажба на топлинна енергия за обект, находящ се в гр. София, ЖК „С.“, бл. 53, вх. „В“.

Видно от приложеното по делото писмо от Столична община, р-н „Слатина“ от 07.04.2011 г. жилищна сграда със старо административно означение гр. София, ЖК „Х.С..“, бл. . е настоящо такова гр. София, ул. „Г.М.“ № ….

Представен е също и нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ., том I-., рег. № .., дело № ../2010 г. по описа на нотариус Ж. Б., по силата на който В.Р.Ш. е призната на основание чл. 587, ал. 1 ГПК за собственик по покупка чрез търг с явно наддаване на описания в исковата молба недвижим имот.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. В заключението си вещото лице е посочило, че за периода от м. юли 2017 г. до м. декември 2018 г. стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния недвижим имот, е както следва: главница в размер на 1739,40 лева и лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.10.2018 г. до 02.06.2020 г. в размер на 322,03 лева. Според вещото лице в информационната система на „Т.С.“ ЕАД изравнителните сметки, изготвени от „М.Е.“ ООД за процесния период, са идентични между двете дружества и са на една и съща стойност. Вещото лице е посочило също, че в рамките на процесния период ответницата е извършила плащания в общ размер на 542,86 лева.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно-техническа експертиза се установява, че в процесния имот има две жилищни помещения, като за първия отчетен период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. в имота на ответницата не е осигурен достъп за отчет и оглед на топлоснабдителната инсталация, за което е съставен протокол, подписан от представител на СЕС, поради което ФДР е разпределила топлинна енергия по изчислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата (по норматив). За втория отчетен период – от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., в имота е осигурен достъп за отчет и оглед на топлоснабдителната инсталация, като в отчетната карта и в изравнителната сметка не са отразени свързани към сградната инсталация отоплителни тела, поради което на ответницата не е разпределена топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела в два броя жилищни помещения. Според вещото лице в общите части на СЕС няма отразени свързани към сградната инсталация и работещи отоплителни тела, поради което на ответницата не е разпределяна топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела в общите части. Наред с това, имотът на ответницата е свързан към СИ за БГВ и има монтиран 1 бр. узаконен водомер за топла вода, като за първия отчетен период не е осигурен достъп за отчет и оглед на водоснабдителната инсталация, за което е съставен протокол, подписан от представител на СЕС, поради което ФДР е разпределила топлоенергия за БГВ – разход на гореща вода по норматив или общо 48,72 куб. метра. Според вещото лице за втория отчетен период в имота е осигурен достъп, като разпределението за БГВ за този отчетен период е съобразено с отчетения разход от водомера за топла вода, при показания: към 30.04.2018 г. – 385 куб. м и към 29.04.2019 г. – 409 куб. м. От заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични проверки през 2014 г., 2016 г. и 2018 г.

От заключението по изслушаната в хода на производството допълнителна СТЕ, както и от разясненията, дадени от вещото лице при неговото изслушване в съдебно заседание, се установява, че сумата за сградна инсталация за целия процесен период е 116,57 лева. Според вещото лице начислената на максимална мощност служебно топлоенергия е на стойност 1360,62 лева, като в случай, че се приеме, че начислената служебно сума за ползвана топлинна енергия не се дължи, то остава дължима сумата от 402,45 лева, представляваща сборът от сумата, дължима за БГВ и за сградна инсталация за целия процесен период, като за същия период ответницата е извършила плащания в общ размер на 529,23 лева.

Съдът кредитира заключенията по допуснатите ССчЕ и СТЕ, като компетентно изготвени от вещи лица, в чиято безпристрастност няма основания да се съмнява.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че през процесния период ответницата е била собственик на имот, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул. „Г.М.“ № .., бл. .., вх. „..“, магазин .. От представените писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа, като наред с това в имота на ответницата не е имало свързани към сградната инсталация отоплителни тела.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата е потребител на ТЕ за стопански нужди. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответницата, но по делото се установява, че между страните е съществувало валидно договорно правоотношение. Представено е заявление, с което В.Р.Ш., в качеството си на едноличен търговец „Р.“, е изразила воля да ползва доставяна от ищеца в процесния имот, с аб. № ….., топлинна енергия, която да заплаща по определена цена, както и договор, сключен между страните на 12.11.2002 г. Несъмнено е, че впоследствие предприятието е доставяло енергия в процесния имот, осчетоводявало е извършваните доставки (видно от приетото заключение на ССчЕ и издаваните от ищеца кредитни известия и съобщения към фактури), а клиентът е заплащал дължимата цена (включително и за процесния период). Следователно, налице са насрещни волеизявления на купувача и продавача на топлинна енергия, обективирани в писмена форма, които очертават рамките на възникналото договорно правоотношение. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че между страните е съществувало договорно правоотношение, по силата на което ответницата е поела задължение да плаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот. При наличието на възможност за топлопреносното предприятие да защити правото си с иск за реално изпълнение на договорно основание, субсидиарната претенция по чл. 59 ЗЗД за плащане на претендираната сума, като резултат от неоснователно обогатяване, следва да се отхвърли – по делото се доказва наличието на основание за извършеното разместване на имуществени блага, поради което предявеният въз основа на извъндоговорен източник иск е неоснователен.

За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че дори и при липсата на облигационна връзка, претенцията за плащане на претендираната сума поради неоснователно обогатяване следва да се отхвърли поради недоказана реална доставка на твърдяното от ищеца количество топлинна енергия.

За основателността на претенцията на предявеното основание ищецът следва да докаже, че ответникът се е обогатил със стойността на доставената стока, т. е., че той действително е ползвал жилището и е консумирал претендираното количество топлинна енергия.

От заключението на вещото лице по СТЕ става ясно, че за част от процесния период не е бил извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището заради неосигурен достъп, поради което ФДР е разпределила топлинна енергия по изчислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата (по норматив), като е процедирала съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4, както и т. 6.7 и т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Посочените нормативни разпоредби са приложими при наличието на договорно правоотношение с потребителя на топлинна енергия и въвеждат санкция за последния в случай, че не изпълни задължението си да осигури достъп до имота на лицата, извършващи услугата по дялово разпределение, с оглед извършването на изравняване на прогнозните сметки в края на отчетния период. Подобно задължение не съществува в тежест на лицата, които не са в договорна връзка с „Т.С.“ ЕАД, поради което по отношение на тях не може да се приложи описаният в наредбата метод за определяне на количеството топлинна енергия, доколкото той не отразява реална доставка, а предполагаемо потребление в посочените размери, което не почива на реален отчет. Същевременно, по делото липсват данни действително да е било извършено посещение в процесния магазин от служители на ищеца, които да не са открили обитател.

С оглед изложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал и проведеното от ответницата насрещно доказване, следва да се приеме, че и поради недоказана пълно и главно от ищеца реална доставка на претендираното количество топлинна енергия, претенцията по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД следва да се отхвърли. С оглед становището на вещото лице Б. Й. по изслушаната допълнителна СТЕ, според когото стойността на реално потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 402,45 лева, а за същия период ответницата е извършила плащания в общ размер на 529,23 лева, то следва, че последната е погасила изцяло задължението си към топлофикационното дружество, поради което предявеният иск се явява неоснователен. При неоснователност на предявените главни искове неоснователни са и акцесорните претенции за мораторно обезщетение върху цената на топлинната енергия и таксата за дялово разпределение, поради което същите следва да се отхвърлят.

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата направените от последната разноски. Ответницата доказва направени разноски в общ размер на 570,00 лева, от които 100,00 лева – внесен депозит по изслушаната допълнителна СТЕ и 470,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

С исковата молба процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответницата, което съдът счита за основателно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което същото следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдът не е обвързан с ограничението на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая размерът на претендираното възнаграждение от ответницата на основание сключения с адв. Г. М. от ПАК договор за правна защита и съдействие от 09.09.2020 г. е 470,00 лева, като размерът на възнаграждението следва да бъде намален до 374,30 лева (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Към така посочената сума следва да бъде прибавена и сумата от 100,00 лева – внесен депозит по изслушаната допълнителна СТЕ и бъде осъдено ищцовото дружество да заплати на ответницата сумата в общ размер на 474,30 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р        Е        Ш        И:

 

       ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.-С.“ ЕАД, с ЕИК: …, със седалище и адрес на управление:*** иск за признаване за установено по отношение на В.Р.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на топлофикационното дружество сума в размер на 1739,40 лева (хиляда седемстотин тридесет и девет лева и четиридесет стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. юли 2017 г. до м. декември 2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.06.2020 г., както и мораторна лихва за забава в размер на 322,03 лева (триста двадесет и два лева и три стотинки), начислена за периода от 01.10.2018 г. до 02.06.2020 г., като неоснователен и недоказан.

      ОСЪЖДА „Т.-С.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Р.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 474,30 лева (четиристотин седемдесет и четири лева и тридесет стотинки) – направени разноски по делото.

      Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца - „М.Е.“ ООД.

      Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала,

Секретар :/И.С./