Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Маринова гр. дело № 4103 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 296154 от 09.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 26183/2018 г. на СРС, ГО, 24 състав, са отхвърлени предявените от „Ф.И.“
ЕАД срещу Е.Г.Ф. по реда на чл.422 ГПК искове за признаване на установено, че Е.Г.Ф.
дължи на „Ф.И.“ ЕАД, сумата от 1 288, 97 лв. – главница, дължима по договор за
потребителски паричен кредит от 26.05.2015 г.,
сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и ответника,
вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 28.07.2016 г. на „Ф.И.“
ЕАД; договорна възнаградителна лихва в размер на 234, 89 лв. за периода
12.06.2015 г. – 21.07.2016 г.; лихва за забава в размер на 257, 08 лв. за
периода 12.06.2015 г. – 30.05.2017 г. и 714, 26 лв. – такси за периода
12.06.2015 г. – 21.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението до окончателното й погасяване, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 46429/2017 г. на СРС, 24 състав.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца „Ф.И.“ ЕАД. Счита, че решението е неправилно, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага
съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че длъжникът
не е бил надлежно уведомен за прехвърляне на вземането му към „П.Ф.Б.“ ООД в
полза на „Ф.И.“ ЕАД. За да достигне до посочения извод, съдът е приел, че не е
надлежно уведомяване за цесията, извършено с връчване на препис от исковата
молба, към която е приложено уведомлението за цесията, на особения представител
на длъжника-ответник в производството. Развива подробни съображения за
неправилност на посочения извод. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо
това да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника Е.Г.Ф. чрез назначения особен представител адв. М.Й.,
който излага доводи за неоснователност на релевираните с жалбата оплаквания.
Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда
на чл.422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 288,
97 лв. – главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит от
26.05.2015 г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и ответника, вземанията по който
са прехвърлени с договор за цесия от 28.07.2016 г. на „Ф.И.“ ЕАД; чл.240, ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД за сумата от 234, 89 лв. възнаградителна лихва
за периода 12.06.2015 г. – 21.07.2016 г.; чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 257, 08
лв. лихва за забава за периода 12.06.2015 г. – 30.05.2017 г. и чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД за сумата от 714, 26 лв. – такси за периода
12.06.2015 г. – 21.07.2016 г.
Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника Е.Г.Ф. за сумата от 2 495, 20
лв., от която: сумата от 1 288, 97 лв. – главница; сумата от 234, 89 лв. –
възнаградителна лихва за периода 12.06.2015 г. – 21.07.2016 г.; сумата от 257, 08
лв. – лихва за забава за периода 12.06.2015 г. – 30.05.2017 г. и сумата от 714,
26 лв. – такси за периода 12.06.2015 г. – 21.07.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на заявлението до изплащане на сумата. Твърди,
че вземанията произтичат от неизпълнение на договорни задължения на ответника
по договор за потребителски паричен кредит от 26.05.2015 г., сключен с „П.Ф.Б.“
ООД, по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на
сумата от 1 300 лв., която ответникът се е задължил да върне при фиксирана
договорна лихва в размер на 256, 41 лв. и такси в размер на 1 082, 86 лв.
(65 лв. такса за оценка на досие и 1 017, 86 лв. такса за услугата „Кредит
у дома“, последната дължима по силата на чл.25 от договора). Твърди, че
ответникът е преустановил плащания по договора, като падежът на първата
непогасена вноска е 11.06.2015 г., с оглед на което е изпаднал в забава по
отношение на свои парични задължения. Крайният срок за изпълнение на договора е
настъпил на 21.07.2016 г. Ищецът твърди, че вземанията по договора са му били
прехвърлени по силата на договор за цесия от 28.07.2016 г. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на процесните вземания. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Е.Г.Ф. чрез назначения особен представител адв. М.Й., с
който оспорва исковете. Оспорва между ответника и „П.Ф.Б.“ ООД валидно да е
възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Оспорва цесията
да е била съобщена на длъжника. Счита, че не са ангажирани доказателства
относно размера на вземанията. Моли съда да отхвърли предявените искове.
На 10.07.2017 г. „Ф.И.“ ЕАД е депозирало пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.Г.Ф. за
сумата от 2 495, 20 лв., от която: сумата от 1 288, 97 лв. – главница;
сумата от 234, 89 лв. – възнаградителна лихва за периода 12.06.2015 г. –
21.07.2016 г.; сумата от 257, 08 лв. – лихва за забава за периода 12.06.2015 г.
– 30.05.2017 г. и сумата от 714, 26 лв. – такси за периода 12.06.2015 г. –
21.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
заявлението до изплащане на сумата.
С разпореждане от 14.07.2017 г. по ч. гр. д. № 46429/2017
г. по описа на СРС, 24 състав, съдът е постановил исканата заповед за
изпълнение срещу длъжника, като е разпоредил да заплати на заявителя и разноски
по делото, от които: 49, 90 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК - чрез залепване на уведомление.
В срока по чл.415, ал.4, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
По делото е представен договор за потребителски кредит
от 26.05.2015 г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и Е.Г.Ф., по силата на който на
клиента е предоставен кредит в размер на сумата от 1 300 лв., с общ размер
на фиксирана лихва от 256, 41 лв. (31, 82% годишно) и общ размер на разходите
по кредита в размер на 321, 41 лв. (в т.ч. такса за оценка на досие в размер на
65 лв., дължима съгласно чл.3 от договора, и
фиксираната лихва от 256, 41 лв. – 48% ГПР. Освен таксата за оценка на
досието (буква „Б“) е предвидена и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер
на 1 017, 86 лв. (буква „Д“), дължима съгласно чл.25 от договора.
Съгласно чл.28 от договора първото седмично плащане е
дължимо в срок от 7 календарни дни от сключване на договора. Следващите
седмични плащания стават дължими пред следващите седмици на същия ден, на който
първото плащане е било дължимо, докато кредитът бъде погасен.
Договорът е сключен за срок от 60 седмици при размер
на седмичното плащане на общата дължима сума, възлизаща на 2 639, 27 лв.,
в размер на 43, 99 лв. с изключение на последното – в размер на 43, 86 лв., като
първото плащане се дължи на 03.06.2015 г. с посочен ден от седмицата, на който
се дължат плащанията – сряда.
Съгласно чл.27 от договора с подписването му клиентът
потвърждава, че е получил пълния размер на кредита, както е посочен на първа
страница на договора, буква „А“ /в случая – сумата от 1 300 лв./.
Видно клаузата на чл.3, таксата за оценка на
досието, посочена на първа страница от
договора, б. „Б“, се дължи за предоставяне на услуги по оценка на досието на клиента,
извършени от „Провидент“.
Видно от клаузата на чл.25, таксата за услугата „Кредит
у дома“, посочена на първа страница от договора, б. „Д“, се дължи за
предоставянето на услугата „Кредит у дома“, предвидена като допълнителна, при
която кредитът се предоставя на клиента в брой по неговото местоживеене и
погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на клиента, като
30% от тази такса е равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по
местоживеене на клиента, а останалата част от таксата е свързана с разходите за
събиране на седмичните вноски в дома на клиента.
Установява се от заключението на ССЕ, изготвена от
вещото лице Любомир Бонев, че от страна на длъжника са извършени две плащания
по договора – на сумата от 43, 99 лв. и 19, 01 лв. или общо в размер на сумата
от 63 лв., отнесени от кредитора за погасяване, както следва – на първата
погасителна вноска в размер на 43, 99 лв. – изцяло и на втората вноска в размер
на 43, 99 лв. – частично, видно от таблица – Приложение № 1 към ССЕ. Констатира
се, че длъжникът е в забава за изплащане на задълженията си по договора,
считано от 11.06.2015 г. – денят следващ падежа на втората погасителна вноска –
10.06.2015 г. (сряда), съобразно уговорения между страните падеж на седмичните
вноски, която е била частично погасена от страна на длъжника. Вещото лице е
констатирало, че общият размер на дължимите суми по договора за кредит към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, са: 1 281, 98 лв. –
главница; сумата от 247, 51 лв. – възнаградителна лихва за периода 09.06.2015
г. – 19.07.2016 г.; такса услуга „Кредит у дома“ в размер на сумата от 983, 92
лв., сумата от 220, 16 лв. – лихва за забава за периода 09.06.2015 г. – 30.05.2017
г. или общо – сумата от 2 796, 43 лв.
С договор за цесия от 28.07.2016 г. „П.Ф.Б.“ ООД е
прехвърлило на „Ф.И.“ ЕАД вземания по договори, индивидуализирани в списък Приложение 1, сред които – и
процесният договор за кредит в размер на сумата от 2 238, 12 лв., като
прехвърлителят „П.Ф.Б.“ ООД е упълномощил „Ф.И.“ ЕАД да уведоми длъжниците за
цесията с нотариално заверено пълномощно рег. № 13835/08.09.2016 г. на нотариус
рег. № 302 на НК.
Представено е уведомление за цесията от „П.Ф.Б.“ ООД,
действащо чрез пълномощника си „Ф.И.“ ЕАД, до длъжника Е.Г.Ф. за прехвърляне на
вземанията по договора за потребителски кредит от 26.05.2015 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо,
поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
В предмета на делото са включени установителни искове,
предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Установи се от ангажираните по делото доказателства,
че между Е.Г.Ф. и „П.Ф.Б.“ ООД валидно е възникнало правоотношение по договор
за потребителски кредит, сключен на
26.05.2015 г. Установи се, че сумата е била усвоена от кредитополучателя, доколкото
съгласно чл.27 от същия с подписването му клиентът потвърждава, че е получил
пълния размер на кредита, както е посочен на първа страница на договора, буква
„А“ /в случая – сумата от 1 300 лв./.
Установи се също, че по силата на договор за цесия „П.Ф.Б.“
ООД е прехвърлило в полза на „Ф.И.“ ЕАД вземанията си към длъжника по договора.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето
лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото
лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на
цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е
необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор
следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 ЗЗД.
Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД задължение на цедента има за цел да
обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника
за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на
задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.
Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е
налице в настоящия случай, предвид представеното по делото пълномощно. Съгласно
разпоредбата на чл. 36 ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем
се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 ЗЗД/ и не са
предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на
тази власт, свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за
свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за
извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в
чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за
прехвърляне на вземането, би имало значение само при условие, че ответникът е
платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение, че
ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от
цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария
кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената
цесия би имало значение.
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99
ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 ГПК /в
посочения смисъл - решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12 /2009 г. на ВКС, ІІ
ТО; решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I ТО; решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II ТО; решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 46/25.05.2017
г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I ТО и др./
Уведомяване в тази хипотеза може да се извърши и чрез
връчване на исковата молба и приложенията на особения представител на длъжника,
приравнено на лично такова. Приемането от особения представител на
материалноправно изявление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, адресирани до отсъстващия
ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на длъжника и не се
свежда до негови строго лични субективни права /в посочения смисъл - решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д.
№193/2018 г. на ВКС, I ТО; решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на
ВКС, І ТО; решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, І ТО/.
Доколкото след изпълнение на сочените изисквания на ответника чрез особения му
представител са надлежно връчени преписите от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, сред които договор за цесия, пълномощно за цесионера и
уведомлението до длъжника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, следва да се приеме, че е
налице уведомяване за цесията.
Следователно цесията на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД е
породила своето действие спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството
кредитор спрямо ответника, с оглед на което възраженията на жалбоподателя в
посочения смисъл се явяват основателни.
Възникналото правоотношение по договора за кредит от
26.05.2015 г. се регулира от нормите на ЗПК, ред. изм. ДВ, бр. 14 от 20.02.2015
г., приложима към момента на сключването му, които са императивни и за
приложението на които съдът следи служебно.
В разглеждания случай e видно от клаузата на чл. 25 от
процесния договор, че услугата „Кредит у дома“ е допълнителна и се изразява в
предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на клиента и събиране на седмичните
погасителни вноски също по неговото местоживеене, като за тази услуга се дължи
такса, 30 % от която е равна на разходите, свързани с нейното организиране и
предоставянето на кредита, а останалата част (70%) – с разходите за събиране на
седмичните вноски в дома на клиента.
Горепосочената клауза противоречи на разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването и
управлението на кредита, които са част от дейността на кредитора по
предоставянето на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.
Съдът намира, че и клаузата на чл. 3 от процесния
договор, която предвижда заплащането на задължителна такса за оценка на
досието, е нищожна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК, която
установява задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на
потребителя преди да му предостави кредит. С обсъжданата клауза на практика се
прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на
задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на кандидатстващия за кредит, вменени й с посочената норма и води до
неоправдано допълнително увеличаване на размера на разходите по кредита. Отделно
от това следва да се посочи, че действията по актуализиране на наличната
финансова информация за потребителя след сключването на договора за
потребителски кредит са свързани с управлението на кредита /управлението на
риска/, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и
комисионни на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които
ищецът, в качеството си на цесионер, основава претенцията си за процесните
вземания за такса за оценка на досие и такса за услугата „Кредит у дома“, са
нищожни като неравноправни, а претендираните на основание посочените клаузи
вземания не са дължими от потребителя.
С оглед изложеното искът за сумата 714, 26 лв. – такси
по договора, се явява неоснователен.
На следващо място, според приетото в т. 1 от ТР №
3/2017 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, условията и поредността за
погасяване на задълженията по чл. 76, ал. и 2 ЗЗД се прилагат, когато липсва
уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението. В случай, че длъжникът не е направил избор кое от няколкото еднородни
задължения погасява, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76,
ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в
интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения,
включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от
които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За
погасяване на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл.
76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по
реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира
от поне два от посочените елементи /в частност главница и лихви/. Разпоредбата
предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл.
76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената
по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ ЗЗД в
сравнение с общата погасителна давност за главницата. При плащане, достатъчно
да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил
кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗЗД и на чл.
76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното
задължение, а след него следващото по обременителност задължение по реда на чл.
76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло
най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76,
ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал.
2 ЗЗД.
Съгласно чл.9, ал.2 от договора редът за разпределение
на плащанията, които не са достатъчни да покрият непогасените задължения е
следният: 1/ законната лихва за забава, ако такава е приложима; 2/ такса за
услуга „Кредит у дома“; 3/ такса за оценка на досието; 4/ лихва; 5/ обезщетение
в случай на пълно предсрочно погасяване на кредита и 6/ главница. С оглед
изводите на съда относно клаузите, от които произтичат вземанията за такса за
услуга „Кредит у дома“ и такса за оценка на досието, не би могло да се осъществи
прихващане на изпълнението с несъществуващите задължения за такси.
С изплатената от длъжника сума в размер на 43, 99 лв.
е погасена изцяло първата дължима вноска в посочения размер, а с изплатената
сума в размер на 19, 01 лв., която не е достатъчна за погасяване в пълен размер
на втората дължима вноска с падеж 10.06.2015 г., следва да се погаси изцяло
възнаградителната лихва в размер на 7, 82 лв. и част от главницата – до размера
на сумата от 11, 19 лв., като остава дължима сумата от 6, 94 лв., поради което се
налага извод, че ищецът има вземане към ответника за дължимия остатък от
главницата, възлизащ на сумата от общо 1 275, 04 лв.
Вземанията за възнаградителна лихва за исковия период,
както и за лихва за забава са установено по своето основание, като при
съобразяване на заключението на ССЕ същите възлизат съответно на сумата от 234,
89 лв. и 257, 08 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат
частично, решението следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът за
главницата – за сумата над 13, 93 лв. до 1 288, 97 лв. (която разлика възлиза
на дължимия размер от 1 275, 04 лв.), искът за възнаградителната лихва –
за сумата от 234, 89 лв. и искът за лихва за забава – в размер на сумата от 257, 08 лв.
По
разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се
присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 66, 65 лв. разноски за
заповедното производство и сумата от 627, 76 лв. разноски за исковото
производство, съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 283, 83
лв. разноски за въззивната инстанция, съобразно уважената част от въззивната
жалба.
Ответникът има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете, но доколкото не претендира заплащането на
такива, нито ангажира доказателства за извършването им, разноски не следва да
му се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 296154 от 09.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 26183/2018 г. на СРС, ГО, 24 състав, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените
от Ф.И.“ ЕАД, ЕИК********* срещу Е.Г.Ф., ЕГН ********** по реда на чл.422 ГПК
искове за признаване на установено, че Е.Г.Ф., ЕГН ********** дължи на „Ф.И.“
ЕАД, ЕИК*********, сумата над 13, 93
лв. до 1 288, 97 лв. –
главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит от 26.05.2015 г., сключен между
„П.Ф.Б.“ ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени с договор
за цесия от 28.07.2016 г. на „Ф.И.“ ЕАД; договорна възнаградителна лихва в
размер на 234, 89 лв. за периода
12.06.2015 г. – 21.07.2016 г.; лихва за забава в размер на 257, 08 лв. за периода 12.06.2015 г. – 30.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението до
окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46429/2017 г. на СРС, 24 състав,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от Ф.И.“ ЕАД, ЕИК*********
срещу Е.Г.Ф., ЕГН ********** по реда на чл.422 ГПК искове, че Е.Г.Ф., ЕГН **********
дължи на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК*********, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. вр. чл.
9 от ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, сумата над 13, 93 лв. до 1 288, 97
лв. – главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит от 26.05.2015 г., сключен между
„П.Ф.Б.“ ООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени с договор
за цесия от 28.07.2016 г. на „Ф.И.“ ЕАД; на основание чл.240, ал.2 ЗЗД, вр.
чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД – сумата от 234,
89 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 12.06.2015 г. –
21.07.2016 г.; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 257, 08 лв. лихва за забава за периода 12.06.2015 г. – 30.05.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46429/2017 г. на
СРС, 24 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 296154 от 09.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 26183/2018 г. на СРС, ГО, 24 състав, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени
предявените от Ф.И.“ ЕАД, ЕИК********* срещу Е.Г.Ф., ЕГН ********** по реда на
чл.422 ГПК искове за признаване на установено, че Е.Г.Ф., ЕГН ********** дължи
на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК*********, сумата до размера на 13, 93 лв. – главница по договор за потребителски паричен
кредит от 26.05.2015 г., сключен между
„П.Ф.Б.“ ООД и ответника, и сумата от 714, 26 лв. – такси за периода 12.06.2015 г. – 21.07.2016 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46429/2017 г. на СРС, 24 състав.
ОСЪЖДА Е.Г.Ф., ЕГН ********** да заплати
на Ф.И.“ ЕАД, ЕИК*********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 66, 65 лв. разноски за заповедното
производство, сумата от 627, 76 лв.
разноски за исковото производство и сумата от 283, 83 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.