№ 2797
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100513134 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД срещу
решение № 16564/05.09.2024 г. по гр.д. № 46460/2023 г. по описа на СРС, 70 състав, с
което са отхвърлени главните искове срещу Агенция пътна инфраструктура, както и
евентуални искове срещу Община Свиленград, за осъждането на ответниците да
заплатят в полза на ищеца на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 2923,48 лв. – главница, ведно със законната лихва от
18.08.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение от ПТП на
14.12.2019 г.; 501,05 лв. - мораторна лихва за периода 10.12.2021 г. – 18.08.2023 г.
Въззивникът и ищец - „Дженерали Застраховане“ АД, поддържа, че решението
на Софийски районен съд е неправилно. Твърди, че по делото е доказан твърденият
механизъм на ПТП, настъпването на застрахователно събитие и основание за
заплащане на застрахователно обезщетение. Ето защо, моли обжалваното решение да
бъде отменено и исковете да бъдат уважени. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата и по главните искове – Агенция „Пътна
инфраструктура“, оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение на СРС е
1
правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата и по евентуалните искове - Община Свиленград, оспорва
въззивната жалба, като счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да
бъде потвърдено. Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Дженерали Застраховане“ АД с
главни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД, предявени срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, за осъждането на
ответника да заплати в полза на ищеца: сумата в размер на 2923,48 лв.,
представляваща заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 14.12.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2023 г., до погасяването;
сумата в размер на 501,05 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
10.12.2021 г. до 18.08.2023 г., както и евентуални искове, предявени срещу Община
Свиленград, за осъждането на ответника Община Свиленград да заплати в полза на
ищеца: сумата в размер на 2923,48 лв., представляваща заплатено по застраховка
„Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
14.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.08.2023 г., до погасяването; сумата в размер на 496,99 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.12.2021 г. до 18.08.2023 г.
Ищецът – „Дженерали Застраховане“ АД, твърди, че в срока на застрахователно
покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие навлизане на пътното платно на
безстопанствено куче на АМ „Марица“, км. 93+500, в посока гр. София, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил „Мазда”, с рег. №
РВ****КМ, на стойност 2908,48 лв. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът
- Агенция „Пътна инфраструктура“, евентуално – ответникът Община Свиленград,
като собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с плащане
на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в
размер на платената сума – 2908,48 лв., както и за сумата в размер 15 лв. –
ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение, т.е сумата в
общ размер на 2923,48 лв., поради което претендира същата, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба. Претендира и мораторна лихва върху
главницата.
С обжалваното решение са отхвърлени както главните искове, предявени срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“, така и предявените при условията на евентуалност
2
искове срещу Община Свиленград.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно.
По главните искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу Агенция „Пътна инфраструктура“:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът,
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Не се спори между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Каско“ за процесния автомобил,
застраховател по която е ищецът, че застрахователят е изплатил на застрахованото
лице сумата в размер на 2908,48 лв., че отговорни за поддръжката на процесния пътен
участък са служители при ответника по главните искове Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо
процесния автомобил щети, се доказват от събраните гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля Т.Б.А.. Свидетелят А. сочи, че е претърпял ПТП с
управлявания от него лек автомобил. Същото е реализирано на АМ „Марица“, като
пред автомобила на свидетеля внезапно е излязло куче, в резултат на което е настъпил
удар между автомобила и животното.
Видно от протокол за ПТП № 1748053/14.12.2019 г., на 14.12.2019 г., около 19,45
часа, лек автомобил „Мазда”, с рег. № РВ****КМ се е движил по АМ „Марица“, с
посока от ГКПП „Капитан Андреево“ към гр. София и в района на км. 93+500 е
настъпило съприкосновение с внезапно изскочило животно (куче) на пътното платно, в
резултата на което е реализирано ПТП и са нанесени щети в предната част по
отношение на посоченото МПС.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. Ето защо, по отношение на възприетите от съставителя факти –
местоположението на МПС, щетите по отношение на МПС, както и наличието на
животно – куче, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла
на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел
3
при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част
документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза, щетите,
удостоверени от длъжностното лице и констатирани при извършения оглед на
автомобила от застрахователя, се намират в причинна връзка с механизма на ПТП,
описан в протокола. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на
причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в
размер на 2997,72 лв.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ не е ангажирал никакви
доказателства, оборващи механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП и потвърден
с показанията на свидетеля Т.Б.А., който е управлявал автомобила при настъпван на
ПТП, поради което и във връзка показанията на свидетеля А., заключението на вещото
лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема за доказан по делото
следния механизъм на ПТП, а именно – на 14.12.2019 г., около 19,45 часа, лек
автомобил „Мазда”, с рег. № РВ****КМ се е движил по АМ „Марица“, с посока от
ГКПП „Капитан Андреево“ към гр. София и в района на км. 93+500 е настъпило
съприкосновение с внезапно изскочило животно (куче) на пътното платно, в резултата
на което е реализирано ПТП и са нанесени щети в предната част по отношение на
посоченото МПС.
Възражението на ответника по главните искове за съпричиняване, релевирано в
отговора на исковата молба, е неоснователно, тъй като не се доказва по делото ПТП да
е настъпило и в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил
„Мазда”, с рег. № РВ****КМ.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП,
реализирано вследствие на внезапно изскачане на безстопанствено животно на пътното
платно на републикански път - АМ „Люлин“, км. 93+500), носен от ищеца, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице
обезщетение в размер, който е по-малък от стойността на действителните вреди по
отношение на застрахованото МПС.
Налице е основание за възникване на регресното право, противно на изложеното
в обжалваното решение.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и
вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
4
републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ е
задължена да осъществява дейностите по поддържането му, включително да обезопаси
пътя, така че да предотврати навлизането на безстопанствени животни, които могат да
бъдат предпоставка за настъпване на ПТП. Агенция „Пътна инфраструктура като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните във връзка с обезопасяване на пътя е довело до
навлизане на животното, което е станало причина за настъпване на ПТП, поради което
и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Доколкото размерът на извършеното застрахователно плащане е по-малък от
размера на действителните вреди (съгласно заключението на САТЕ), то искът с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъде уважен
изцяло.
Задължението на ответника към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и
моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на
регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава (в този случай моментът
на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат). Ето
защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана.
Не се спори между страните, че ищецът е изпратил регресна покана до
ответника по главните искове за заплащане на застрахователно обезщетение, получена
от представител на ответника на 01.12.2021 г., което обстоятелство освен това се
доказва по делото от представената покана за плащане и известие за доставяне на
същата. Следователно, ответникът е изпаднал в забава, поради което и на основание
чл. 86 от ЗЗД за процесния период от 10.12.2021 г. до 18.08.2021 г. дължи на ищеца
обезщетение за забава в размер на 535 (обезщетението за забава е изчислено от съда на
основание чл. 162 ГПК) върху главницата в размер на 2923,48 лв.
Следователно, главният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД също така се явява
основателен за пълния предявен размер от 501,05 лв. и за периода от 10.12.2021 г. до
18.08.2023 г.
При посочените мотиви решението на СРС в частта, с която главните искове,
предявени срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, са отхвърлени, се явява
неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и исковете да бъдат
уважени изцяло.
5
Предвид основателността на главните искове, не са налице процесуалните
условия за произнасяне по евентуалните искове, поради което решението на СРС в
частта, с която евентуалните искове, предявени срещу Община Свиленград, са
отхвърлени, се явява недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено.
Следва да се посочи, че районният съд е допуснал очевидна фактическа грешка
в обжалваното решение при посочване на размера на претенцията за мораторна лихва
по евентуалните искове, както и периода, за който се иска присъждането , която
следва да бъде отстранена служебно по реда на чл. 247 ГПК от първоинстанционния
съд.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция ответникът по главните
искове - Агенция „Пътна инфраструктура“, следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД сумата в размер на 857,22 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство, както и сумата в размер на
1230,71 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 16564/05.09.2024 г. по гр.д. № 46460/2023 г. по описа на
СРС, 70 състав, в частта, с която са отхвърлени главните искове с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК ********* срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
********* за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца: сумата в размер
на 2923,48 лв., представляваща заплатено по застраховка „Каско” застрахователно
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 14.12.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2023 г., до
погасяването; сумата в размер на 501,05 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 10.12.2021 г. до 18.08.2023 г., както и в частта, с която „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“ сумата в размер на 250 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, както и в полза на Община Свиленград сумата в
размер на 250 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, да заплати в
полза на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 2923,48 лв., ведно със
6
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2023 г.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди
по отношение на лек автомобил „Мазда”, с рег. № РВ****КМ, настъпили при ПТП,
реализирано на 14.12.2019 г. на АМ „Марица“, в района на км. 93+500, при
съприкосновение с внезапно изскочило животно (куче) на пътното платно; 501,05 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 10.12.2021 г. до 18.08.2023 г.
ОБЕЗСИЛВА решение № 16564/05.09.2024 г. по гр.д. № 46460/2023 г. по описа
на СРС, 70 състав, в частта, с която са отхвърлени евентуалните искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* срещу Община Свиленград, за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца: сумата в размер на 2923,48 лв.,
представляваща заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 14.12.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2023 г., до погасяването, както
и сумата в размер на 496,99 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.12.2021 г. до 18.08.2023 г. (при допусната очевидна фактическа грешка в
първоинстанционното решение при посочването на размера на претендираната
мораторна лихва по евентуалните искове и периода, за който се иска присъждането ),
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалните искове с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК ********* срещу Община Свиленград, за осъждането на
евентуалния ответник да заплати в полза ищеца сумите, както следва: 2923,48 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2023 г.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди
по отношение на лек автомобил „Мазда”, с рег. № РВ****КМ, настъпили при ПТП,
реализирано на 14.12.2019 г. на АМ „Марица“, в района на км. 93+500, при
съприкосновение с внезапно изскочило животно (куче) на пътното платно; 496,99 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.12.2021 г. до 18.08.2023 г.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
в размер на 857,22 лв., представляваща разноски за въззивното производство, както и
сумата в размер на 1230,71 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8