Р Е Ш Е Н И Е
№________
гр.Варна, _____.11.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, търговско
отделение, в публично заседание, проведено на четиринадесети октомври, през две
хиляди и петнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Х.А.,
като
разгледа докладваното от съдията
т.дело
№1277/2014г. по описа на ВОС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове /уточнени с молби вх.№23005; №25041;
№25978; № 27960 и №27962/ от В.С.С., в качеството й
на синдик на „Одисей 96” ЕООД /в несъстоятелност/,
както следва: 1/ от В.С.С., в качеството й на синдик на „Одисей
96” ЕООД /в несъстоятелност/ срещу „Одисей 96” ЕООД
/в несъстоятелност/ и З.Д.Д. за прогласяване
недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката
по нот.акт №52/2010г., на основание чл.647, ал.1, т.3
от ТЗ и от В.С.С.,
в качеството й на синдик на „Одисей 96” ЕООД /в
несъстоятелност/ срещу „Одисей 96” ЕООД /в
несъстоятелност/ и Т.З.Н. за прогласяване недействителността по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на сделката по нот.акт
№50/2010г., на основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ; 2/ в условие на евентуалност от В.С.С., в
качеството й на синдик на „Одисей 96” ЕООД /в
несъстоятелност/ срещу „Одисей 96” ЕООД /в
несъстоятелност/ и З.Д.Д. за прогласяване
недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката
по нот.акт №52/2010г., на основание чл.647, ал.1, т.6
от ТЗ и от В.С.С.,
в качеството й на синдик на „Одисей 96” ЕООД /в
несъстоятелност/ срещу „Одисей 96” ЕООД /в
несъстоятелност/ и Т.З.Н. за прогласяване недействителността по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на сделката по нот.акт
№50/2010г., на основание чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ; 3/ в условие на евентуалност от В.С.С., в
качеството й на синдик на „Одисей 96” ЕООД /в
несъстоятелност/ срещу „Одисей 96” ЕООД /в
несъстоятелност/ и З.Д.Д. за прогласяване
недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката
по нот.акт №52/2010г., на основание чл.135 от ЗЗД и от В.С.С., в
качеството й на синдик на „Одисей 96” ЕООД /в
несъстоятелност/ срещу „Одисей 96” ЕООД /в
несъстоятелност/ и Т.З.Н. за прогласяване недействителността по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на сделката по нот.акт
№50/2010г., на основание чл.135 от ЗЗД.
В
исковата молба ищецът излага, че с решение №197/28.05.2013г. по т.д.№
172/2013г. на ВОС е открито производство по
несъстоятелност на „ОДИСЕЙ 96” ЕООД с начална дата
31.12.2008г. Твърди се, че ищецът е
назначен за синдик на несъстоятелния търговец с определение №4777/12.11.2013г. Излага,
че с договор за доброволна делба, сключен с нот.акт
№15, рег.№1151, н.д.№ 13/01.02.2006г. и разрешение за ползване
№329/27.12.2004г. „Одисей 96“ ЕООД /в
несъстоятелност/ е придобил правото на собственост върху недвижим имот -
98,998% ид.ч. от КТП
/комплектна трансформаторна подстанция/ представляваща сграда с идентификатор
10135.3511.177.6, находяща се в гр. Варна, община Варна, обл.Варна,
с адрес гр. Варна, район „Младост“, ж.к.“Възраждане“, ул.“Иван Янев“ 1. Твърди
се, че с договор за продажба по нот.акт
вх.№19744/15.10.2010г. „Одисей 96“ ЕООД /в
несъстоятелност/ е продало на З.Д.Д. ½ ид.ч. от описания имот за сумата от 2000 лв. С нот.акт вх.рег.№ 19792/15.10.2010г. „Одисей
96“ ЕООД /в несъстоятелност/ е продало на Т.З.Н. ½ ид.ч.
от описания недвижим имот за сумата от 2000 лв. Сочи извършени и последващи
разпореждания с имота.
Твърди,
че уговорената цена по процесните сделки е под пазарната такава, като индиция
за това е обстоятелството, че година след придобиване на имота Т.Н. е продала
придобитото от нея на два пъти по-висока цена. В условие на евентуалност твърди, че сделките са осъществени в двугодишния
срок преди откриване на производството по несъстоятелност, страни по тях са
свързани лица по смисъла на § 1 от ЗР на ТЗ. Спрямо тях следва да намери
приложение чл.649 ал.4 от ТЗ и със същите
се увреждат кредиторите на несъстоятелния длъжник. В условие на евентуалност се
твърди, че процесните сделки са сключени със знание и с цел да се
увредят кредиторите на несъстоятелния търговец. Твърди се, че към момента на
сключване на сделките длъжникът е знаел че има непогасени задължения към
кредитори, включително и публични задължения.
Ответникът „ОДИСЕЙ 96” ЕООД /в
несъстоятелност/, редовно призован по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, не е
депозирал писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.
Ответникът З.Д.Д. с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявените главни искове като
неоснователни, а предявеният в условие на евентуалност иск с правно основание
чл.135 от ЗЗД като недопустим. Излага, че разпоредбата на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ изисква прехвърленото от несъстоятелния търговец значително да надхвърля
полученото от него при сделката. В процесния случай данъчната оценка на имота е
2 640,50лв., а заплатената от ответницата – купувач цена е 2000лв., т.е.
цена с повече от 30% над стойността на данъчната оценка за придобитата ½
ид.ч. /1 320,25лв./, поради което не може да се
твърди, че даденото надхвърля полученото от несъстоятелния търговец. В случай,
че съдът уважи възраженията и отхвърли главния иск, оспорва предявения в
условие на евентуалност иск с правно основание чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ. Твърди,
че не е налице сочената от синдика свързаност на лицата, тъй като сделката е
сключена повече от година след прекратяване на трудовите й правоотношения с
несъстоятелния търговец. В случай, че съдът разгледа съединения в условие на
евентуалност иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, твърди, че същият е
недопустим, поради липса на активна материално правна легитимация на ищеца. По
същество моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Ответникът Т.З.Н., с писмен и допълнителен писмен
отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявените искове с правно основание чл.647, ал.1, т.3 и т.6 като
неоснователни, а предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД като недопустим.
Твърди, че наведените в исковата молба твърдения за това, че при получаване на
пазарния еквивалент на цената, тя би била използвана за погасяване на
съществуващите му задължения е неоснователно. Как получената продажна цена е
използвана от ответника продавач е от компетентността на синдика, тъй като
същият разполага със счетоводните ведомости на търговеца. Още повече, че от
датата на сделката – 2010г. до обявяване на ответника в несъстоятелност –
2013г. е изминал значителен период от време, през който неимоверно са били
извършвани плащания към кредиторите на дружеството. Твърди още, че продажната
цена е съобразена с данъчната оценка на имота, като трафопоста е продаден на
цена два пъти по-висока от данъчната оценка, а предмет на продажбата е само сградата
без оборудването в нея, което е прехвърлено на трето лице – «Кейрос» ЕООД, като същото е предадено с приемо-предавателен
протокол в деня на подписване на договора за продажба. Излага още, че към
момента на сключване на сделката не е налице хипотезата на пар.1
от ПЗР на ТЗ, тъй като ответницата е била служител на
„Одиссей 96“ ЕООД в предходен период. По отношение на
иска с правно основание чл.135 от ЗЗД твърди, че същият е недопустим, а в
условие на евентуалност неоснователен.
Съдът, след преценка на представените
по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От представеното по делото заверено
копие на нот.акт №50, т.4, рег.№7548, н.д.№
675/2010г. /л.34-35/ се установява, че със сключения със същия договор за
продажба от 15.10.2010г. „ОДИСЕЙ 96“ ЕООД, гр. Варна, чрез управителя си Е. Н.Н. е продал на Т.З.Н. собствените си 97,998% ид.ч. от недвижим имот, а именно: КТП
/комплектна трансформаторна подстанция/, представляваща СГРАДА с идентификатор
10135.3511.177.6, находяща се в гр. Варна, Община Варна, Област Варна, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: гр. Варна, район „Младост“, ж.к.“Възраждане“, ул.“Иван Янев“ №1, със
застроена плащ от 6 кв.м, на един етаж, предназначение Сграда за енергопроизводство, сградата е разположена в поземлен имот
с идентификатор 10135.3511.177, стар идентификатор – няма, за сумата от
2000лв., която е изплатена от купувача изцяло и в брой.
От представеното по делото заверено
копие на нот.акт №52, т.4, рег.№7554, н.д.№647/2010г.
/л.36-37/ се установява, че със сключения със същия договор за продажба от 15.10.2010г. „ОДИСЕЙ
96“ ЕООД, гр. Варна, чрез управителя си Е. Н.Н. е
продал на З.Д.Д. собствените си 97,998% ид.ч. от недвижим имот, а именно: КТП
/комплектна трансформаторна подстанция/, представляваща СГРАДА с идентификатор
10135.3511.177.6, находяща се в гр. Варна, Община Варна, Област Варна, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: гр. Варна, район „Младост“, ж.к.“Възраждане“, ул.“Иван Янев“ №1, със
застроена плащ от 6 кв.м, на един етаж, предназначение Сграда за енергопроизводство, сградата е разположена в поземлен имот
с идентификатор 10135.3511.177, стар идентификатор – няма, за сумата от
2000лв., която е изплатена от купувача изцяло и в брой.
От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че към момента на продажбата собственик на
прехвърления недвижим имот е бил ответника „Одиссей
96“ ЕООД /в несъстоятелност/, за което е бил съставен договор за доброволна
Делба на недвижими имоти, акт №15, т.1, рег.№1151, дело №13/2006г. /л.40-45/ и
разрешение за ползване №329/27.12.2004г. /л.38-39/.
С договор за покупко-продажба от
25.02.2011г. „ОДИСЕЙ 96” ЕООД, гр. Варна е
прехвърлило на „КЕЙРОС” ЕООД, гр.Варна подробно
индивидуализираните движими вещи, представляващи ОБОРУДВАНЕ ЗА КТП за сумата от 45 000лв., заплатена изцяло и в брой
на продавача към момента на подписване на договора.
За удостоверяване на плащането е
представено заверено копие на фискален бон от 25.02.2011г., оригиналът на който
не е представен в проведеното на 14.10.2015г. съдебно заседание.
С решение №197/09.07.2013г. по
в.т.д.№172/2013г. по описа на ВОС е частично отменено
решение №1421/12.10.2012г. по т.д.№60/2012г. на ВОС и
вместо него е постановено друго, с което е обявена е неплатежоспособността и е
открито производство по несъстоятелност на „ОДИСЕЙ
96” ЕООД с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2008г.
С решение №558/05.06.2014г. по
т.д.№60/2012г. на ВОС „ОДИСЕЙ
96” ЕООД е обявено в несъстоятелност.
Видно е от представените по делото
писма от ТД на НАП - Варна, че по данни на
информационния масив на НАП, „Одисей
96” ЕООД има изискуеми задължения по изп.д.№791/2011г.,
като най – ранно възникналото е от дата 01.06.2007г. по Декларация Образец 6,
вх.№03002070386652/31.05.2007г.
Съобразно писмо изх.№5300/1526/07.07.2015г. към 05.11.2008г. „Одисей
96” ЕООД /в несъстоятелност/ е имало не погасени, изискуеми и ликвидни
задължения към „Юробанк България” АД, като от
посочената дата плащанията по тях са преустановени.
От приложеното по делото удостоверение
изх.№046816/25.08.2015г. е видно, че „Одисей 96”
ЕООД, гр. Варна е имал задължения към „Алфа Банк” АД
- Гърция по три договора за кредит, като най-ранните дати, на които дружеството
не е изпълнило задълженията си са 23.03.2008г., 28.06.2008г. и 29.08.2008г.
От заключението по допуснатата съдебно
- техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не
оспорено от страните по делото и от обясненията на вещото лице дадени в
проведеното на 14.10.2015г. съдебно заседание, се установява, че описаният в исковата
молба недвижим имот се състои от специализиран фундамент, къщичка и документи
за пускане в експлоатация и ползването му, като общата пазарна стойност по
разходния метод към м.октомври 2010г. е 4320лв. Установява се още, че сградата
и съоръженията в нея са едно цяло и представляват обект за трансформиране и
доставяне на енергия трайно прикрепени към имота регистрирани в КК и КР с идентификатор
10135.3511.177.6. Пазарната цена на оборудването е 36 000лв. без ДДС, а
пазарната цена на имота с оборудването към 15.10.2010г. е 40 320лв., без
ДДС. Вещото лице посочва още, че по Закона за енергетиката процесния имот се
води площадков енергиен обект, поради което съоръженията и сградата са
свързани. Същият служи за захранване с електричество както на процесните
сгради, така и за захранване на други сгради в района до изчерпване на
мощността му.
При така приетата за установена
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.649, ал.1, вр.
чл.647, т.3 и в условие на евентуалност - чл.649, ал.1 вр.
чл.647, т.6 от ТЗ и в условие на евентуалност чл.135 от ЗЗД.
За да
бъде уважен предявеният главен иск с правно основание чл.647, т.3 от ТЗ, е
необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона
предпоставки, а именно: че между ответниците са сключени възмездни сделки, по
които даденото значително надвишава полученото, както и че същите са сключени в
определените от закона срокове.
В
тежест на ответниците е да установят еквивалентност на разменените престации при сключване на сделките.
Съдът
намира, че в настоящия случай предявените искове са допустими, тъй като са
предявени в срока по чл.649, ал.1 от ТЗ.
Фактическият
състав на чл.647, т.3 от ТЗ урежда относителната недействителност на възмездна сделка,
сключена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността,
респ. свръхзадължеността, при която даденото
значително надхвърля по стойност полученото. Нормата е бланкетна
и изисква не еквивалентността на насрещните престации,
в случая, несъответствието между уговорената цена и действителната стойност на
предмета на сделката, да е значителна, т.е. съществено да се отклонява от
действителната средна пазарна цена на имота, в което се изразява нейният
увреждащ масата на несъстоятелността характер. Несъществената разлика между
цената, уговорена с атакуваната като увреждаща сделка и средната пазарна цена
на имота, предмет на същата, не представлява основание за обявяването й за
недействителна.
В настоящия случай от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
обстоятелството, че извършените от ответното дружество „Одисей
96” ЕООД /в несъстоятелност/ сделки по нот.акт
№20/2010г. и нот. акт №52/2010г. са възмездни и
същите са сключени в двугодишен срок от датата на неплатежоспособността
/31.12.2008г./, като при сключването им, на 15.10.2010г., ответникът „Одисей 96” ЕООД /в несъстоятелност/, заедно с втория
продавач, са получили сумите от по 2 000лв. по всяка от тях.
От друга страна, от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин обстоятелството, че предмет на сделките е СГРАДА КТП – комплектна трансформаторна подстанция, която
представлява "Площадков енергиен обект" по
смисъла на Закона за енергетиката, а именно: сгради и трайно прикрепените към
тях или към поземлен имот енергийни съоръжения, без линейните им части,
предназначени за осъществяване на дейностите по производство, пренос и
разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и по
добив на енергийни ресурси.
Предвид изложеното съдът намира, че
при извършване на разпоредителна сделка с площадков енергиен обект не може да
се направи разграничение и прехвърляне на собствеността върху сградата без
намиращите се в нея съоръжения, тъй като
същите, с оглед предназначението си, са трайно прикрепени и сградата
няма самостоятелно значение, поради което средната пазарна цена на имота
предмет на процесните сделки към датата на сключването им е била в размер на
20 160лв. /за ½ ид.ч. от пазарната
стойност на целия имот от 40 320лв./, като
разликата в двете стойности на даденото и полученото от несъстоятелния
търговец е в размер на 18 160лв.
С оглед на горното съдът счита, че
доколкото стойността, на която е оценено имуществото към момента на сключване
на процесните сделки и е получена от несъстоятелния търговец е с 90% под
средната пазарна стойност на продаденото имущество, по делото е установено
наличието на не еквивалентност на насрещните престации,
а именно: несъответствие между стойността на получената от „Одисей
96” ЕООД /в несъстоятелност/ сума от по 2000лв. и действителната стойност на
предмета на всяка една от сделките от по 20 160лв., по смисъла на чл.647,
т.3 от ТЗ.
Съдът намира за неоснователно
наведеното от ответницата Т.Н. възражение, че оборудването намиращо се в
процесната сграда е продадено на не участващо в производството лице, предвид
установеното по делото, че оборудването е трайно прикрепено към сградата и не
може да съществува самостоятелно. Недоказано е и твърдението за заплащане на сумата от 45 000лв.
/продажна цена/, тъй като във връзка с направеното искане от ищеца, по делото
не е представен оригинала на приложения касов бон.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявените искове са основателни и като такива същите следва да бъдат уважени.
Ответникът - несъстоятелен длъжник,
отговарящ с имущество от масата, не
следва да носи отговорност за разноски, доколкото предявеният иск се води в
полза на неговата маса на несъстоятелността.
В тежест на ответниците Т.З.Н. и З.Д.Д. следва да бъде възложена тежестта на следващата се за
производството държавна такса на осн. чл. 649, ал.2 ТЗ в размер на по 50лв. вносима по сметка на
Варненски окръжен съд.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, че извършената от „ОДИСЕЙ 96” ЕООД, ЕИК ********* /в
несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.”Козлодуй”
27-29, ет.1, магазин с офис 6, сделка – покупко-продажба, обективирана в нот.акт №50, т. 3, рег.№7548, н.д.№675/2010г., с която „ОДИСЕЙ 96” ЕООД, ЕИК ********* /в несъстоятелност/ е продал
на Т.З.Н., ЕГН ********** ***, собствените си 97,998% ид.ч. от недвижим имот, а именно: КТП
/комплектна трансформаторна подстанция/, представляваща СГРАДА с идентификатор
10135.3511.177.6, находяща се в гр. Варна, Община Варна, Област Варна, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: гр. Варна, район „Младост“, ж.к.“Възраждане“, ул.“Иван Янев“ №1, със
застроена плащ от 6 кв.м, на един етаж, предназначение Сграда за енергопроизводство, сградата е разположена в поземлен имот
с идентификатор 10135.3511.177, стар идентификатор - няма, за сумата от
2000лв., е недействителна, на основание чл. 647,
ал. 1, т. 3 ТЗ, по иска предявен от
В.С.С., ЕГН **********,***, в качеството й на
синдик на „ОДИСЕЙ
96” ЕООД, ЕИК ********* /в несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул.”Козлодуй” 27-29, ет.1, магазин с офис 6, срещу „ОДИСЕЙ 96” ЕООД, ЕИК ********* /в несъстоятелност/ със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.”Козлодуй” 27-29, ет.1, магазин с
офис 6, и Т.З.Н., ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 647, т. 3 ТЗ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, че извършената от „ОДИСЕЙ 96” ЕООД, ЕИК ********* /в
несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.”Козлодуй”
27-29, ет.1, магазин с офис 6, сделка – покупко-продажба, обективирана в нот.акт №52, т. 4, рег.№7554, н.д.№647/2010г., с която „ОДИСЕЙ 96” ЕООД, ЕИК ********* /в несъстоятелност/ е продал
на З.Д.Д., ЕГН ********** ***, собствените си 97,998%
ид.ч. от недвижим имот, а именно: КТП
/комплектна трансформаторна подстанция/, представляваща СГРАДА с идентификатор
10135.3511.177.6, находяща се в гр. Варна, Община Варна, Област Варна, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: гр. Варна, район „Младост“, ж.к.“Възраждане“, ул.“Иван Янев“ №1, със
застроена плащ от 6 кв.м, на един етаж, предназначение Сграда за енергопроизводство, сградата е разположена в поземлен имот
с идентификатор 10135.3511.177, стар идентификатор - няма, за сумата от
2000лв., е недействителна, на основание чл. 647,
ал. 1, т. 3 ТЗ, по иска предявен от
В.С.С., ЕГН **********,***, в качеството й на
синдик на „ОДИСЕЙ
96” ЕООД, ЕИК ********* /в несъстоятелност/ със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул.”Козлодуй” 27-29, ет.1, магазин с офис 6, срещу „ОДИСЕЙ 96” ЕООД, ЕИК ********* /в несъстоятелност/ със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.”Козлодуй” 27-29, ет.1, магазин с
офис 6, и Т.З.Н., ЕГН ********** ***, с правно основание чл. 647, т. 3 ТЗ.
ОСЪЖДА Т.З.Н., ЕГН ********** ***, да заплати в полза на държавния бюджет
по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, сумата 50лв., представляваща дължима
държавна такса по уважения иск на осн. чл. 649 ал.6 ТЗ.
ОСЪЖДА З.Д.Д., ЕГН ********** ***, да заплати в
полза на държавния бюджет по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, сумата 50лв.,
представляваща дължима държавна такса по уважения иск на осн.
чл. 649 ал.6 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: