Р Е Ш Е Н И Е
№ 782 28.02.2020 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесет и шести февруари
две
хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 10503 по описа
на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.310, ал.1, т.1 от ГПК и е образувано по повод искова молба на Я.Д.К.
против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР и
е за осъждане на ответника да заплати сумата от 1401,11 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016 г. –
30.06.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в
дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира искът за неоснователен. Надлежно въвежда възражение за погасяване по давност на
главния иск за периода 01.07.2016 г. – 12.12.2016 г.
Не оспорва, че за процесния период ищецът е полагал
12-часови смени, при сумирано отчитане на работното време. Не намира приложение
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като тя важи
само за работници по трудово правоотношение. Моли се за отхвърляне на иска.
В
проведеното на 17.02.2020 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214
от ГПК изменение на размера на иска чрез неговото увеличаване от 1401,11 лева на
1601,36 лева за 235,66 часа положен извънреден труд. В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа иска
и моли съда да го уважи, като присъди на страната сторените от нея разноски.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ответника не се явява. Преди съдебното
заседание депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли иска и да
присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен
съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
От
твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните
не спорят относно: ищецът е държавен служител, като за процесния
период е изпълнявал длъжността „***“ в СПБЗН на Летище – Бургас към РДПБЗН – Бургас при
ГДПБЗН – МВР; ищецът е полагал нощен труд в процесния
период.
Спорен
е следният факт: в периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е полагал нощен
труд, който не му е правилно заплатен, т.е. дължи му се по-голяма сума от
изплатената.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява следното:
Съгласно
данните от приетите по делото протоколи за отчитане на работното време между
22.00 часа и 06.00 часа, както и платежни бележки, за процесния
период ищецът е положил общо 1648 часа нощен труд, който му е заплатен по 0,25
лева на час или 412 лева. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният
труд става 1883,66 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи
нощен труд възлиза на 235,66 часа, за които не е изплатено възнаграждение.
Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 235,66 часа възлиза
на 1601,36 лева.
Установява
се от Приложение № 1 към заключението на вещото лице, че през месеците октомври
и ноември 2016 г. ищецът не е полагал нощен труд, поради което за тях не му е
изплащано възнаграждение за нощен труд.
Съгласно
Заповед на министъра на вътрешните
работи № 8121з-791/28.10.2014 г. за
всеки отработен нощен час или
за част от
него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители
се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд
в размер на 0,25 лв. Тази заповед е
отменена със заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министър на вътрешните
работи, която обаче също постановява, че за
всеки отработен нощен час или
за част от
него между 22,00 и 06,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
на 0,25 лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз
основа на събраните по делото
писмени доказателства и на заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза.
При така
установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Ответникът надлежно заявява възражение за погасяване
по давност на иска за периода от 01.07.2016 г. до 12.12.2016
г.
По възражението на ответника за погасяване по давност на
част от претенцията на ищеца за периода 01.07.2016 г. – 12.12.2016
г.:
Според
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. За
целия период 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г.,
за който се претендира заплащането
на нощен труд, чрез преизчисляването
му в дневен и отчитането му като извънреден,
са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР.
В ал. 3, изр.1 на
същия е посочено, че работното време
на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за период
от три месеца.
Редакцията на разпоредбата в тази й част е приложима от
14.10.2016 г., а преди това за работещите на смени работното време се изчислява
сумирано за едномесечен период.
В
ал. 9 на чл.187 от ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с Наредба на министъра
на вътрешните работи.
За
периода от 02.06.2015 г. до
29.07.2016 г. действа
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за
реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
която е отменена
с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №
5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016
г. с ДВ). С §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
която възстановява
действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането
в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена
с § 4 от ЗР
на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила
от 02.08.2016 г.
(за краткост Наредбата), която към настоящия момент е отменена, считано от
10.01.2020 г. Следователно за периода от
01.07.2016 г. до 12.12.2016 г. действат, както
следва: за
периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. – Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г.; за периода
от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. – Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г.; за периода
от 02.08.2016 г. до 12.12.2016 г. – Наредбата.
Според
разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата (в редакцията й към периода 02.08.2016
г. – 12.12.2016 г.), респективно чл.34, ал.3 от
отменената наредба от 2014 г. и чл.33, ал.1 от отменената наредба от 2015 г., възнагражденията за труд извън редовното
работно време се включват в месечното възнаграждение и се
изплащат в месеца, следващ отчетния период, който
е месечен, при своевременно
предоставяне на протоколите във финансовите звена.
Ето
защо възнаграждението
за месец юли
2016 г. е дължимо и следва да бъде платено до
края на месец август 2016 г., възнаграждението за месец август 2016 г. е
дължимо и следва
да бъде платено
до края на
месец
септември 2016 г., а възнаграждението за месец септември 2016 г. е дължимо
и следва да
бъде платено до края на
месец
октомври 2016 г. Съответно тригодишната
погасителна давност по чл. 111, б. "а" от ЗЗД
по отношение на тези възнаграждения започва да тече на 01.09.2016 г. за възнаграждението за
месец юли 2016 г., на 01.10.2016 г. за възнаграждението за месец август 2016 г.
и на 01.11.2016 г. за възнаграждението за месец септември 2016 г. и изтича на
01.09.2019 г., респективно на 01.10.2019 г. и 01.11.2019 г. Искът, с предявяването на който давността се прекъсва,
е входиран в съда на
12.12.2019 г., поради което претенцията за изплащане на възнаграждение
за извънреден труд за месеците юли, август и септември 2016 г. е погасена по
давност. Както вече се посочи, за месеците октомври и ноември 2016 г. ищецът не
е полагал нощен труд, поради което не му се дължи възнаграждение, т.е. няма
вземане, което да е погасено по давност. Възнаграждението
за месец декември
2016 г. е дължимо и следва да
бъде платено до края на
месец
януари 2017 г., поради което вземането за него не е погасено по давност
към момента на сезиране на съда.
По съществото на спора:
Както
вече се посочи, в процесния
исков период от 01.07.2016
г. до 30.06.2019 г. действат, както
следва: за
периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. – Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г.; за периода
от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. – Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г.; за периода
от 02.08.2016 г. до 30.06.2019 г. – Наредбата.
Разпоредбите
на чл.3, ал.3 от трите наредби са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00
и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния
период – т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент
1,143. Това не означава законово
установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен,
а празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение
на общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредба 2).
Според
чл.8 от Наредба 2 за всеки отработен нощен час или за
част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд
в размер не по-малък от 0,25 лева. В чл.
9, ал. 2 от
Наредба 2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време (както е в процесния случай) нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Тези
разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за
същите тези нощни часове се
заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се
превишава 8-часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Часовете,
получени над определената за
месец или за тримесечие норма
часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
чл.9, ал.2 от Наредбата),
са извънреден труд – аргумент от Решение
№ 540 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о.
Следва
да се отбележи, че нормата на чл.9 от Наредба 2 урежда различни хипотези.
Докато разпоредбите на ал.1 и ал.3 от нея визират условия за „увеличаване“ на
трудово възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал.2 се отнася
единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което
не може да се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при „трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми“ и при „продължителност на нощното
време, по-малка от продължителността на дневното“.
Следователно
възражението на ответника, че със
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министър на вътрешните работи и с отменящата я заповед
от 2017 г. работодателят
компенсира положения нощен труд чрез
допълнително възнаграждение,
поради което превръщането
на нощните часове в дневни е неприложимо, е неоснователно. Не може да се сподели становището, че целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се
„приравнява“. Ако това е вярно, то служител, който полага повече от 7 часа труд
през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
„приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата
на приравняване ще постави в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от
КТ. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл.9а, ал.4 от
Наредба за работното време, почивките и отпуските
според която, когато се полага
нощен труд, сборът от работните
часове по графика на работника
или служителя се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените
с 4 и повече от 4 часа нощен труд
(ищецът работи на смени с 8 часов нощен труд) с
коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията
на работната заплата.
Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че коефициентът е приложим (в този
смисъл множество решения на ОС – Варна и ОС – Бургас от 2019 г. по идентични
казуси).
Установи се, че разликата между
начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143 възлиза
на 235,66 часа за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., който е на стойност от
1601,36 лева. Това е така, защото този труд представлява извънреден такъв (в
този смисъл и цитираните по-горе решения на окръжните съдилища). Тъй като
вземането за възнаграждение за положен извънреден труд за месеците юли, август
и септември 2016 г. е погасено по давност, а за месеците октомври и ноември
2016 г. ищецът не е полагал нощен труд, то искът следва да бъде уважен за
периода 01.12.2016 г. – 30.06.2019 г. за положени 212,78 часа извънреден труд
на стойност 1464,19 лева и отхвърлен за периода 01.07.2016 г. – 30.11.2016 г. и
за разликата над признатите часове труд и присъдената сума до пълния им претендиран размер.
На основание чл.243, ал.2 от ГПК не
следва да се постановява предварително изпълнение на решението в частта за
присъденото възнаграждение, защото ответникът е държавно учреждение.
По разноските:
Поради факта, че за част от вземането
искът бе отхвърлен, право на разноски имат и двете страни – аргумент от 78,
ал.3 от ГПК. Ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, чийто размер не е прекомерен с оглед
материалния интерес. С оглед уважената част от иска, ответникът дължи на ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 365,74 лева.
Ответникът е защитаван в процеса от
юрисконсулт, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя за справедливо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед отхвърлената част от иска, страната
има право на такова възнаграждение в размер на 12,85 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 58,57 лева,
представляваща държавна такса за уважения размер на иска, и сумата от 190 лева
разноски, представляваща възнаграждение за вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, изплатено от бюджета на съда, защото искът бе
уважен.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Министерството на вътрешните работи,
с адрес гр. София, ул. Пиротска, № 171А, да заплати на Я.Д.К., ЕГН – **********,
сумата от 1464,19 лева (хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и
деветнадесет стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд
от 212,78 часа за периода от 01.12.2016 г. до 30.06.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1,143,
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране
на исковата молба на 12.12.2019 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода 01.07.2016 г. – 30.11.2016 г.,
както и за разликата над признатите часове нощен труд от 212,78 часа и
присъдената сума от 1464,19 лева до пълния им претендиран
размер от 235,66 часа на стойност 1601,36 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Министерството на вътрешните работи,
с адрес гр. София, ул. Пиротска, № 171А, да заплати на Я.Д.К., ЕГН – **********,
сумата от 365,74 лева (триста шестдесет и пет лева и седемдесет и четири
стотинки), представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Я.Д.К., ЕГН – **********, да заплати на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към
Министерството на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. Пиротска,
№ 171А, сумата от 12,85 лева (дванадесет лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи, с адрес гр.
София, ул. Пиротска, № 171А, да заплати по сметка
на Бургаски районен съд да
заплати по сметка на Бургаски
районен съд сумата от 58,57
лева (петдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки), представляваща държавна
такса за уважения размер на иска, и сумата от 190 (сто и деветдесет) лева, представляваща разноски за производството –
изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по
съдебно-икономическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ