РЕШЕНИЕ
№ 919
гр. Пловдив, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Даниела Й. Тошева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330114057 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ и чл.213, ал.2 от КТ.
Ищецът С. К. Г. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за
незаконна и като такава да отмени Заповед № ******/******** г., на *********** на
ответното дружество, да го възстанови на заеманата до уволнението му длъжност –
„***************“, и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставането му без
работа поради уволнението през периода ********** г. – ********** г. в размер на 970
лева, както и сумата 1 164 лева, представляваща обезщетение за незаконно недопускане на
ищеца на работа през периода *********** г. – *********** г., по изложените в исковата
молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско
възнаграждение.
Ответникът “Сънфудс България” ЕООД – гр. София, оспорва обективно съединените
искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в
отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение
1
при ответника, последно като „***************“ („*************“), от *********** г.
С процесната Заповед, връчена на ищеца на ************* г., на основание 188, т.3
във връзка с чл.190, ал.1, т.2 от КТ ищецът е бил наказан с Дисциплинарно наказание
„***********“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е било прекратено трудовото му
правоотношение.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, и показанията на
разпитаните по делото свидетели Н. Г. и С. Г., за периода ***** - ********* г. ищецът е бил
командирован да изпълнява трудовите си задължения в ************ ресторантите на
ответника в КК „**********“, а през периода ******* – ********* г. – в КК „************“
– като действително на посочените дати ищецът не се е явил на работа в заведението на
ответника в КК „**********“ – с оглед на което съдът намира за неоснователни и
недоказани твърденията на ищеца, че на *********** г. е следвало да работи в ресторанта
на ответника „************“ в гр. П., а на ********* г. е следвало да бъде почивен ден за
него.
Установява се също така, че ответникът е поискал писмени обяснения от ищеца за
извършените нарушения на трудовата дисциплина и на ********** г. ищецът е представил
два броя такива – поради което съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи
за незаконосъобразност на уволнението му поради неизпълнение от страна на ответника на
задължението му по чл.193 от КТ преди уволнението да изслуша ищецът или да приеме
писмените му обяснения.
Съдът констатира, че процесната Заповед съдържа всички законоустановени
реквизити по чл.195 от КТ, издадена е в рамките на преклузивните срокове по чл.194 от КТ,
а също така – че така наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на
нарушенията и поведението на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че доколкото от
събраните по делото доказателства се установява, че действително ищецът е извършил
посочените в Заповедта нарушения на трудовата дисциплина, искът му за признаването за
незаконна и отмяната като такава на процесната Заповед се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук - предвид на на акцесорния им
характер, следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Както вече бе посочено, през периода, за който твърди, че не е бил допускан на
работа (*********** г. – ************ г.), ищецът е следвало да изпълнява трудовите си
задължения в ресторанта на ответника в КК „*********“ поради командироването му на
това работно място, но – както посочва и самият ищец в обстоятелствената част на исковата
молба, и както се установява от представените в тази насока писмени доказателства и
показанията на свидетелките Н. Г. и С. Г., през този период той не се е явил на работното
място, на което е следвало да изпълнява задълженията си поради командироването му, а е
ходил до друг ресторант на ответника, намиращ се в гр. П. – „*********“, в който не е
2
следвало да се явява през този период, поради което съдът намира, че не е налице незаконно
недопускане на работа на ищеца през този период, а оттук – че искът с правно основание
чл.213, ал.2 от КТ също се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли.
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените
разноски за производството по делото в размер на 2 400 лева – платено адвокатско
възнаграждение, като с оглед фактическата и правна сложност на спора и обстоятелството,
че против ответника са били предявени четири обективно съединени иска, съдът намира, че
направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответното дружество
на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. К. Г., ЕГН **********, от гр. П., ул. „*************“ № ***,
със съдебен адрес: гр. П., ул. „***********“ № **, ет.**, офис **, адв. А. Д., против
“Сънфудс България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ЖК „Дружба - 2“, бул. ”Професор Цветан Лазаров” № 48, представлявано от
*********** И. Й. Л., със съдебен адрес: гр. С., ул. “***********” № ***, ет.***,
Адвокатско дружество „**********“, адв. С. В., обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.213, ал.2 от КТ – за
признаване за незаконна и отмяната като такава на Заповед № ******/********** г., на
*********** на ответното дружество, възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението
му длъжност – „*************“, и осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението през периода ********** г. –
********** г. в размер на 970 лева, както и сумата 1 164 лева, представляваща обезщетение
за незаконно недопускане на ищеца на работа през периода ********** г. – 18.08.2022 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С. К. Г., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА
“Сънфудс България” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен
представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В
РАЗМЕР НА 2 400 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3
4