Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 198
28.11.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Секретар: СТЕФКА ТОШЕВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №452 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №391 от 28.03.2019г., постановено по гр.дело №2651/2017г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, са отхвърлени предявените от С.К.К. с ЕГН:**********,***, против „П.И.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, искове за заплащане на следните суми: сумата от 100000лв., представляваща цената на унищожения хумусен слой от почвата върху собствения му недвижим имот №*****, представляващ земеделска земя – лозе с площ от 2,000дка, намиращ се в местността „?=“ в землището на с.К. К., общ.С., като пряка и непосредствена последица от незаконната дейност на дружеството, както и законната лихва върху тази сума в размер на 46763лв. за периода от 01.03.2013г. до датата на образуване на настоящото дело – 05.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане; сумата от 1480лв., представляваща стойността на унищожените от незаконната дейност на дружеството лозови насаждения в гореописания имот, както и законната лихва върху главницата в размер на 692лв. за периода от 01.03.2013г. до датата на образуване на настоящото дело – 05.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 53760лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността му да произведе вино от лозовите си насаждения в гореописания имот за периода 2013-2017г. вкл. в резултат на незаконната дейност на дружеството, довела до унищожаване на хумусния слой и лозовите насаждения в имота, както и законната лихва върху главницата в размер на 14209лв. за периода от 01.03.2013г. до датата на образуване на настоящото дело – 05.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 16000лв., представляваща обезщетение за това, че дружеството без правно основание ползва собствения му гореописан имот, без да заплаща наем за периода 01.03.2013г.-05.10.2017г., както и законна лихва върху главницата в размер на 6326лв. за периода от 01.03.2013г. до датата на образуване на настоящото дело – 05.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като С.К.К. с ЕГН:**********,***3, е осъден да заплати на „П.И.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 14520лв. – разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят С.К.К., който го обжалва изцяло с конкретни доводи за неправилност, според които: процесният имот принадлежал на баща му К. И.К. и бил внесен в ТКЗС с опис-декларация от 15.12.1948г., към който момент бил с лозови насаждения, възстановени през 80-те години, когато имота бил даден за частно ползване. С договор за доброволна делба от 20.02.1997г. с брат му той получил в индивидуална собственост въпросното лозе, правото на собственост върху което било възстановено с Решение №..... от 15.02.2010г. на ОбСЗ именно като лозе, като каквото било идентифицирано на място на 18.11.2010г. На 10.12.2012г. бил издаден нотариален акт за доброволна делба, в който договарящите са се съгласили лозето да остане на него след приключване на процедурата по възстановяване. Счита, че от 16.10.2014г., когато влязло в сила Решение №2099/16.10.2014г. на ПАС, е съдебен собственик на имота, какъвто окончателно станал с Решение №12190/17.11.2015г. на ВАС. В изпълнение на тези съдебни решения било прието от Общински съвет—С. Решение №101 по Протокол №7/30.05.2016г., с което е дадено съгласие за възстановяване на имота. Същият бил възстановен като „пасище,мера“ с Решение №54656/10.01.2017г. на ОбСЗ-С.. На 15.03.2013г. бил сключен между него като собственик и дъщеря му като ползвател договор за безвъзмездно предоставяне на земеделска земя за научни изследвания по отношение на лозето във връзка с готвената от нея разработка на тема „Възможности за използване на утайки от целулозно-хранителната промишленост в земеделието“ за присъждане на званието „доктор“. След подписване на договора отишли на място, за да подготвят лозето за изпълнение на поставената от ректора на ПУ“П. Х.“ задача, и установили, че то е унищожено, а върху него били започнати от 2013г. въз основа на Договор за концесия от 14.05.2012г., който не касаел неговия имот и същият не бил отчужден по реда на чл.75,ал.2 от Закона за подземните богатства, изкопни дейности от „П.и.“ООД, въпреки, че шестмесечният срок по Разрешение №640 от 26.06.2009г. на Министъра на околната среда и водите и по сключения на 24.07.2009г. договор за проучване на строителни материали бил изтекъл и въпреки несъгласието на жителите на с.К. К. за възстановяване на работата на бившата ЖП-кариера от „П.и.“ООД. Жалбоподателят счита, че лозето и хумусната почва са унищожени именно при започнатите през 2013г. изкопни работи, на което да се дължи различното описание на имота като „лозе“ в решението от 15.02.2010г. и като „пасище,мера“ в решението от 10.01.2017г., на което последно да противоречат показанията на св.А. Л., вместо да бъдат кредитирани показанията на ангажирания от него св.В. Ц.. Поддържа окръжният съд да не е успял да осигури вещо лице по допуснатата експертиза за установяване на размера на обезщетенията, но същият да се определя чрез научни книги, брошури и интернет по посочена от него формула. По така изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
С молба вх.№5545/09.07.2019г. жалбоподателят е допълнил оплакванията си против обжалваното решение и е заявил такива досежно присъдените с него разноски. Молбата е подадена след изтичане на срока за обжалване на първоинстанционното решение, поради което оплакванията в нея като преклудирани е недопустимо да бъдат разглеждани.
Въззиваемата страна „П.и.“ООД е депозирала чрез пълномощника си адв.Ж.Г. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, според които процесният имот е възстановен на наследниците с решението от 10.01.2017г. на ОбСЗ-С., а ищецът е станал негов едноличен собственик с договора от 20.02.2017г., при което за посочения от него период той не е бил собственик на същия. Твърди шестмесечния срок по договора от 24.07.2009г. за проучване на строителни материали да е бил удължен, предвид водените съдебни спорове с други участници в конкурса, до утвърждаване на търговското откритие и на това основание да е подписан договора за концесия от 14.05.2012г., по силата на който е започнало в началото на второто полугодие на 2012г. осъществяването на дейностите по добив и реализация на строителни материали. Поддържа доказателствата по делото в тяхната съвкупност и при направен анализ да сочат еднозначно, че върху процесния имот не е имало земно-хумусна маса и лозови насаждения. По изложените съображения въззиваемото дружество претендира за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на направените в това производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, с оглед и на приетото с Определение №309 от 19.07.2019г. по ч.гр.дело №378/2019г. на Апелативен съд-Пловдив; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае изцяло неблагоприятното за него отхвърлително първоинстанционно решение, и откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
В исковата молба и уточняващите молби от 31.10.2017г., от 28.12.2017г. и от 19.01.2018г. ищецът С.К. твърди да е собственик, съгласно Нотариален акт №................., на имот №*****, представляващ лозе от 2,000дка в м.“?“ в землището на с.К. К., общ.С., възстановен в стари реални граници с Решение №...../15.02.2010г. на ОбСЗ-С. и окончателно възстановен с решение по адм.дело №1743/2014г. на Административен съд-Пловдив, потвърдено с решение от 17.11.2015г. на Върховния административен съд. Имотът се намирал на границата на бившата ж.п. кариера в с.К. К.. При една от проверките установил, че върху собствения му имот се извършват изкопни и товаро-разтоварни дейности от ответника „П.и.“ООД, с който Министърът на околната среда и водите сключил на 24.07.2009г. договор за проучване на строителни материали, вследствие на което лозето било изчезнало, а хумусната почва била изнесена. При тези обстоятелства ищецът претендира ответникът да му заплати: сумата от 100000лв. – цената на унищожения хумусен слой, с обезщетение за забава в размер на 46763лв. за периода 01.03.2013г.-05.10.2017г.; сумата от 1480лв. – цената на унищожените лозови насаждения с обезщетение за забава в размер на 692лв. за периода 01.03.2013г.-05.10.2017г.; сумата от 53760лв. – пропуснати ползи от невъзможността да произведе вино през периода 2013-2017г. с обезщетение за забава в размер на 14209лв. за периода 01.03.2013г.-05.10.2017г.; сумата от 16000лв. – обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода от 01.03.2013г. до 05.10.2017г. с обезщетение за забава в размер на 6326лв. за периода от 01.03.2013г. до 05.10.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба.
Предявените искове са с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответникът „П.и.“ООД твърди по силата на договор от 14.05.2012г. да е концесионер на кариера за добив на строителни материали от находище „К. К.“, което било открито през 1962г. и разработването му започнало през 1966г. от държавното предприятие БДЖ до 2005г., а след това и до сключване на концесионния договор от други фирми, като при проучването на строителни материали въз основа на Разрешително №********. и при заснемането на кариерата през 1990г. и през 2010г. било установено, че тя обхваща скалист кариерен терен без откривка, т.е. без земно-хумусни маси, като и при двете заснемания процесният имот не бил отразен като самостоятелен, а целия терен бил посочен като открит кариерен терен без откривка. Дейността на дружеството по добива на подземни богатства била строго регламентирана и непрекъснато контролирана и при множеството проверки не било констатирано нито едно нарушение за добив извън утвърдения годишен работен проект и извън предоставената с Акт №................. за изключителна държавна собственост концесия. Твърди в контура на концесията и в нейната съпътстваща площ и наоколо да не е имало лозе. Счита, че ищецът е придобил право на собственост върху процесния имот с решението от 10.01.2017г., поради което няма как да има претенции преди тази дата, считано от 01.03.2013г. Оспорва претенциите и по размер.
Основният спорен за страните и във въззивното производство въпрос е от кой момент ищецът е станал собственик на процесния имот, доколкото всички негови претенции касаят обезщетяване на вреди, претърпени в качеството му на такъв вследствие намаляване на неговия имуществен патримониум или пропускане на възможности за неговото увеличаване от противоправни и неоснователни действия на ответното дружество през периода 2013-2017г.
Видно е от материалите по приложената реституционна преписка и останалите писмени доказателства, че със заявление вх.№656/14.05.1992г. ищецът С.К. е заявил за възстановяване имоти в землището на с.К. К., сред които и лозе от 2,000дка в м.“?=“, на наследниците на баща му К. И.К., починал на 07.03.1952г., каквито са ищеца и неговия брат И. К., въз основа на декларация по чл.12,ал.3 от ЗСПЗЗ. С Протокол №......... е признато правото на възстановяване на собствеността върху заявените имоти с план за земеразделяне, като в него лозето не фигурира. С писмен договор от 20.02.1997г. за доброволна делба наследниците са разпределили помежду си заявените имоти, като лозето е поставено в дял на ищеца. С Решение №......... е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне върху имоти, сред които лозето не фигурира. За него е постановено Решение №..... от 15.02.2010г. по чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване в стари реални граници. На 10.02.2012г. е сключен договор за доброволна делба по Нотариален акт №...............г., страните по който са се съгласили, че лозето, за което има издадено решение, но не е приключила процедурата по възстановяване, тъй като няма издадена скица, ще остане за съделителя ищеца С.К., за което ще бъде подписан допълнителен договор за доброволна делба след приключване на възстановителната процедура. В тази връзка ищецът К. е подал заявление вх.№49-18/29 от 11.11.2010г. до ОбСЗ-С. за уточняване на границите на имота и издаване на скица, въз основа на което е извършена на 18.11.2010г. идентификация. С писмо изх.№07-03/01 от 21.01.2011г. началникът на ОбСЗ-С. е отправил на основание пар.27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ,бр.62 от 2010г./ мотивирано искане до Общински съвет-С. и Кмета за вземане на решение за признатия с решението от 15.02.2010г. за възстановяване имот, който при извършеното идентифициране е установено да попада в имот ***** с площ от 2,000дка, м.“?“. По искането е прието от Общински съвет-С. с Протокол №............. Решение №41, с което е отказано предоставянето на земя от общинския поземлен фонд, която да бъде възстановена на наследниците на К. К., в чиято полза е издадено решение за признаване правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници върху лозе от 2,000дка в м.“?=“, попадащо в имот №***** с площ от 12,179дка – пасище,мера – публична общинска собственост, и е взето решение наследниците да се обезщетят с друга общинска или държавна земеделска земя. Така взетото от общинския съвет решение е отменено с решение по адм.дело №1743/2014г. на Административен съд-Пловдив, потвърдено в частта му за връщане на административната преписка на общинския съвет за ново произнасяне, съобразно дадените задължителни указания, с окончателно Решение №12190 от 17.11.2015г. по адм.дело №15541/2014г. на Върховния административен съд. След връщане на преписката с Решение №****************. Общински съвет-С. на основание пар.27,ал.2,т.1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл.45д,ал.6 от ППЗСПЗЗ е дал съгласие за възстановяване в стари реални граници на наследниците на К. К. на имот №*****, представляващ лозе от 2,000дка в м.“?=“, съгласно Решение №..... от 15.02.2010г. на ОСЗ-С.. Въз основа на това решение е постановено Решение №****************., с което правото на собственост на наследниците е възстановено върху имота като „пасище, мера“, при граници: имот №**** – пасище,мера на Община-С. и имот №**** – кариера-скала на Държавата. На 20.02.2017г. между наследниците на К. К. е сключен договор за доброволна делба по Нотариален акт №****************., по силата на който ищецът К. е получил в свой дял и изключителна собственост процесния имот.
При така установеното настоящата инстанция намира, че, съгласно чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, и след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Общината, според чл.19,ал.4 /отм., ДВ, бр.62 от 2010г./ от ЗСПЗЗ, е длъжна да предостави тези земи при установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение от общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. С пар.27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр.62 от 2010г./ е предвидено, че неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред, като такива земи се предоставят от общинския съвет при установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение за признаване на правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници. Установяването на границите на признатите с решението по чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване имоти, каквото в случая е Решение №..... от 15.02.2010г. на ОбСЗ-С. за процесния имот, се извършва по реда на чл.45д и чл.45е от ППЗСПЗЗ въз основа на искане от един собствениците, каквото в случая е подаденото от ищеца на 11.11.2010г., и се извършва на място от него в присъствието на представител на общинската служба по земеделие, както е осъществено в случая на 18.11.2010г. Според чл.45ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по пар.27,ал.2,т.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр.62 от 2010г./, каквото искане е отправено на 21.01.2011г., като общинският съвет се произнася по искането с решение за предоставяне на имотите, съобразно чл.45ж,ал.2 от ППЗСПЗЗ, както се е произнесъл с решението си по протокола от 30.05.2016г. след отмяната по съдебен ред на първоначално постановения отказ, след влизане в сила на което общинската служба по земеделие постановява решение по чл.45ж,ал.3 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост, придружено със скица на имота, каквото в случая е Решение №****************. С това именно решение приключва процедурата за възстановяване на правото на собственост по реда на чл.45ж от ППЗСПЗЗ върху имоти от общинския фонд, за които е признато правото на възстановяване в стари реални граници, и то има конститутивен характер, като с влизането му в сила възниква и правото на собственост върху конкретния, индивидуализиран по местоположение, площ и граници, имот. С оглед изложеното, противно на застъпваното от жалбоподателя, нито решението на ОбСЗ по чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ, нито съдебните решения по отмяна на отказа на общинския съвет да предостави имота, нито постановеното от него след отмяната на отказа решение за предоставяне на същия имат възстановителен ефект, а касаят отделните етапи по осъществяване на фактическия състав на процедурата по възстановяване на собствеността, приключваща с решението по чл.45ж,ал.3 от ППЗСПЗЗ като краен акт с конститутивно действие, легитимиращ лицата, в полза на които е постановено, за собственици на конкретния имот. При това положение правото на собственост върху процесния имот е възстановено с решението от 10.01.2017г. на наследниците на К. К., един от които е ищецът К., който въз основа на него и последвалия договор за доброволна делба от 20.02.2017г. се легитимира от този момент като негов индивидуален собственик. В този смисъл претенциите му, касаещи релевирания от него период от 01.03.2013г. до 10.01.2017г. са изцяло неоснователни, поради липса на материалноправна легитимация на собственик на процесния имот, от твърдените неправомерни посегателства върху който от страна на ответника да е претърпял претендираните за репариране вреди и да е бил лишен от ползването му.
Спорът във въззивното производство касае и наличието на твърдените от ищеца вреди под формата на претърпени загуби от унищожаването на хумусния слой и лозовите насаждения в процесния имот и на пропуснати ползи от невъзможността да реализира продукция от вино. Такива вреди ищецът не би могъл да претърпи до 10.01.2017г., когато е възстановена собствеността върху имота. Същият твърди хумусния слой и лозовите насаждения да са унищожени от ответника при започнатите от него през 2013г. изкопни работи във връзка със сключения договор за концесия от 14.05.2012г. При това положение ищецът не би могъл да претърпи твърдените вреди и след 10.01.2017г., тъй като имотът е възстановен и собствеността върху му възникнала именно в състоянието, в което е бил към този момент. За пълнота на изложението от значение за сочените вреди е действителното фактическо предназначение и състояние на имота. В подаденото от ищеца заявление за възстановяване на правото на собственост от 1992г. и в постановеното въз основа на него решение по чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ от 2010г., както и в представения от ищеца договор от 15.03.2013г. с дъщеря му и договорите за доброволна делба, той е описан като „лозе“, а в реституционното решение по чл.45ж,ал.3 от ППЗСПЗЗ фигурира като „пасище, мера“. Според приетото в първоинстанционното производство заключение от 14.06.2018г. на СТЕ, изготвено от вещото лице инж. В. Г., по топографската карта от 1972г. по приложение №1, върху която са нанесени границите на кариерата „К. К.“, чийто първи ползвател е бил БДЖ, същата попада върху територия, означена с топографски знак с наименование „храсталаци обикновени широколистни“ и с топографски знак с наименование „изоставени ниви“, като топографски знак за означаване на „лозе“ няма, а първият кадастрален план за процесната територия е картата на възстановената собственост на землището на с.К. К., обявена в ДВ, бр.18 от 13.02.1998г., по която върху тази територия е заснет имот №****-кариера и в съседство имот №*****-пасище,мера, в границите на който последен след възстановяването на собствеността с решението от 10.01.2017г. са обособени два нови имота – процесния №*****-пасище,мера и №****-пасище,мера, собственост на Община-С., като възстановеният стар имот е записан с начин на трайно ползване „лозе“ единствено в документите по възстановяване на собствеността, но няма запазени планове, които да доказват такъв, и понастоящем процесният имот №***** попада в откритата кариера в изкопната й част, както е показано в приложение №3, съставляващо извадка от план за запаси и ресурси на находище на мрамори К. К., утвърден с решение на СЕК към МИЕТ с протокол №НБ-5/04.05.2011г. на лист 84 от делото, чиито граници съвпадат със схемите на находището по приложения №1 и №2 към договора за концесия от 14.05.2012г. с ответника, и не съставлява терен с начин на трайно ползване „пасище,мера“ нито годна за обработка земеделска земя. Видно е, че още към 1972г. в процесната територия топографски не е бил означаван имот с предназначение за „лозе“, какъвто не е отразен и в първия кадастрален план от 1998г. и понастоящем след изменението му по повод реституцията. В подкрепа на това са и показанията на ангажирания от ответника свидетел А. Л., който в качеството си на началник ОбСЗ-С. от 2005г. е имал непосредствени впечатления за територията на кариерата и е присъствал при извършената на 18.11.2010г. идентификация на процесния имот. Според същите, на място ищецът К. е идентифицирал имота от 2000дка като попадащ в имот от около 12дка с отразен от фирмата, изготвяла плана, начин на трайно ползване „пасище,мера“, който попадал в терена на кариерата, бил камънак, в съседство нямало обработваеми имоти, като в него много преди 2010г. нямало нищо, никога не е имало хумус и свидетелят никога не е виждал лози. Няма основание съдът да не кредитира показанията на цитирания свидетел, както настоява жалбоподателят. Те изхождат от лице с трайни преки и непосредствени възприятия за състоянието на имота, произтичащи и от неговите служебни задължения на началник на общинската служба по земеделие, и кореспондират напълно с констатациите на експертизата. Същите не се опровергават от документите, на които се позовава ищецът /заявление, решение от 15.02.2010г. и договори/, тъй като една част от тях изхождат от самия него, а другите са съставени въз основа на тях. В противовес са единствено показанията на ангажирания от ищеца свидетел В. Ц., според които от 2010г. започнал да помага на К. за лозето му край кариерата, в което имало „кютуци“ – свободно растящи лози, които орязвали, пръскали и беряли до към края на 2012г., след което в началото на 2013г. не ги допуснали до имота и разбрали, че няма лозе и всичко е изкопано. Показанията на този свидетел са изолирани от доказателствената съвкупност относно действителното фактическо състояние на имота, поради което не следва да се кредитират. При тези обстоятелства не се установява процесният имот да е съставлявал обработваема земя с хумусна почва и лозови насаждения, които да са били унищожени от ответника и да са възпрепятствали ищеца да произвежда вино през процесния период.
Със Заповед №РД-111/13.02.2009г. на Министъра на околната среда и водите е обявен конкурс за определяне на титуляр на разрешително за проучване на строителни материали в землището на с.К. К., спечелен от ответното дружество, на чието име е издадено приложеното Разрешение №640 от 26.06.2009г. и с което е сключен представения Договор от 24.07.2009г. за проучване, а след утвърждаването на геоложкия доклад за резултатите от проучването и след издаването на удостоверение №0443 от 20.10.2011г. за търговско откритие с него е сключен при условията на чл.29 от Закона за подземните богатства договора от 14.05.2012г. за предоставяне на концесия за добив на строителни материали – мрамори от находище „К. К.“ в рамките на площта по приложения №1 и №2, която от приетото заключение на СТЕ се установи да включва и процесния имот, правото на собственост върху който към този момент не е било възстановено по реда на ЗСПЗЗ и Правилника и същият е бил включен в общинския поземлен фонд. Концесионната дейност е осъществявана въз основа на надлежно съгласувани годишни работни проекти по чл.82 от Закона за подземните богатства и е била обект на предвидения в чл.90 и сл. от закона контрол, в рамките на който липсват доказателства за установени нарушения. При това положение не може да се приеме извършваните от ответното дружество изкопни и товаро-разтоварни работи да съставляват незаконна дейност, както поддържа ищеца, включително като осъществявана в неговия имот, тъй като собствеността върху му той е придобил след възстановяването с решението от 10.01.2017г. и сключване на договора за доброволна делба от 17.02.2017г. След като ищецът е легитимирал собствеността си върху процесния имот между страните са водени преговори за изкупуването му от дружеството, в каквато насока е представена писмена кореспонденция и проекто-договор, но не е постигнато съгласие относно цената, при изчерпването на която възможност по смисъла на чл.75,ал.1 от Закона за подземните богатства за доброволно уреждане на отношенията, своевременно с писмо изх.№044/24.11.2017г. ответното дружество е депозирало искане по чл.75,ал.2 от закона до министъра на енергетиката за принудително отчуждаване на имота срещу заплащане на обезщетение. По този начин ответното дружество е положило дължимата и регламентирана от закона грижа за уреждане на отношенията във връзка с ползването за извършване на концесионната дейност върху собствения на ищеца имот, при което действията по осъществяването й след 17.02.2017г. не могат да бъдат квалифицирани като противоправни и ангажиращи деликтна отговорност по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Установи се за целия релевиран от ищеца период от 01.03.2013г. до 05.10.2017г. процесния имот да е бил ползван от ответника по силата на сключения на 14.05.2012г. договор за концесия и в съответствие с него. За времето до 10.01.2017г., когато е постановено възстановителното решение ищецът не е разполагал с право на собственост върху имота, за да се приеме, че е разполагал с правомощието да го ползва, от упражняването на което да е бил лишен неоснователно от ответното дружество. За периода след възстановяване на правото на собственост и придобИ.е на индивидуални права върху имота при делбата от 17.02.2017г. същият е бил неизползваем като обработваема земеделска земя, тъй като още преди това е включен в терена, обхващащ кариерното находище за строителни материали, за който е учредена концесията за добив, и върху него е осъществявана изкопна дейност, довела до невъзможност да бъде ползван съобразно предишното си предназначение. В тази връзка лицето, което държи чужда вещ, дължи на собственика обезщетение за ползите, от които го е лишил, от невъзможността да я ползва лично или чрез отдаването й под наем. В случая, с оглед посоченото състояние на имота към този момент като част от открития терен на кариерното находище, същият е можело да бъде използван само като такъв и само от концесионера по договора за добив на строителни материали, поради което пропуснатите ползи за ищеца биха се съизмерили с наемната цена, която би получил, съобразно този начин на ползване, а не, както неоснователно претендира, като лозе, каквото той не е представлявал, като доказателства за установяване на тази наемна цена по делото не са събрани.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на предявените искове, които като такива правилно са отхвърлени с обжалваното първоинстанционно решение и същото следва да се потвърди.
Ответникът претендира за присъждане на направените от него разноски за въззивното производство. Такива той е заплатил за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 17.10.2019г. в размер на 4395лв., от което: 780лв. по иска за обезщетение за ползването на имота, 2230лв. по иска за унищожен хумусен слой, 100лв. по иска за унищожени лозови насаждения и 1285лв. по иска за пропуснати ползи от невъзможността да се произведе вино. В проведеното на 28.10.2019г. открито съдебно заседание жалбоподателят е заявил изрично възражение против претендираните разноски. Такива същият дължи, с оглед отхвърляне на исковете и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, независимо, че с Определение №2756 от 17.11.2017г. е бил освободен от окръжния съд от заплащане на държавна такса и разноски по производството, тъй като се касае за дължимите от него към съда по водене на делото разноски, а не за направените от другата страна такива, чието заплащане дължи. Заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, като то не надвишава, както в абсолютна стойност, така и с оглед диференцирането му като размер за отделните искове, предвидените в чл.7,ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. минимуми, под които разноските за такова не могат да бъдат редуцирани. При това положение жалбоподателят дължи на ответника разноските за въззивното производство в размер на 4395лв., каквито следва да бъдат присъдени.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №391 от 28.03.2019г., постановено по гр.дело №2651/2017г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА С.К.К. с ЕГН:**********,***3, да заплати на „П.И.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 4395лв. /четири хиляди триста деветдесет и пет лева/, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: