Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260128
гр. Пловдив, 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХXІV н.с., в
публичното заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД №7189/2020 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 270/22.10.2020 г. на М.П.К.–
**на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив, с което на „Гиро Ленд”
ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева на
основание чл.131, ал.2 вр. чл.131, ал.1, т.7 от Закона за храните за нарушение
на чл.13, ал.3 и ал.4 от Наредба №1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните.
По подробно изложени в
жалбата доводи дружеството жалбоподател моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено при съществени
процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон. В
съдебно заседание се представлява се от
адв.А., която иска отмяна на наказателното постановление и излага аргументи за
това.
Въззиваемата страна – ОДБХ гр.Пловдив, редовно призована се представлява от
юрисконсулт Б., която излага аргументи за потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от
закона седмодневен срок от лице, което има правен интерес, предвид което е
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 05.10.2020 г. била извършена проверка от служители на ОДБХ Пловдив в обект
за бързо хранене, находящ се в гр.Пловдив, **, стопанисван от „Гиро Ленд” ЕООД.
При проверката се установило, че персоналът в заведението се състои от три
лица, които са без работно облекло и предпазни средства за косите. Установеното
било отразено в констативен протокол от същата дата, който бил съставен в
присъствието на упълномощено от дружеството лице. На 08.10.2020 г. спрямо „Гиро
Ленд“ ЕООД бил съставен АУАН за нарушения на чк.13, ал.3 и ал.4 от Наредба №1
от 26.01.2016 г. за хигиената на храните. Съставения АУАН бил подписан от
упълномощен от дружеството представител – А.И., която представила нотариално
заверено пълномощно. В законоустановения срок постъпили възражения от
дружеството, към които били приложени копия от добри търговски и хигиенни
практики в дружеството, списък на персонала за получено работно облекло,
работно облекло от 02.01.2020 г. – 2 бр. тениски и от 01.06.2020 г. – 2 бр. тениски, както и
стокова разписка. Въз основа на съставения АУАН било издадено от наказващия
орган процесното наказателно постановление, в което било прието, че от
представените към възражението документи не се удостоверява дружеството да е
осигурило необходимото работно облекло на персонала работещ в обекта намиращ се
в гр.Пловдив, **.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства -НП, АУАН, свидетелските показания на св.Т.Д.,
констативен протокол, възражение, копие от добри търговски и хигиенни практики,
списък на персонала за получено работно облекло, стокова разписка, списъци за
работно облекло от 01.06.2020 г. и 02.01.2020 г, оправомощителни заповеди.
Следва да се посочи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга
на правомощията им.
Съдът счита, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че
дружеството жалбоподател е осъществило нарушение на чл.13, ал.4 от Наредба №1
от 26.01.2016 г. за хигиената на храните, за което е бил съставен спрямо него
АУАН. Съдът счита, че от доказателствата по делото следва да се приеме за
безспорно доказано, че дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си
да осигури работно
облекло на персонала. Действително по делото са приложени списъци за работно
облекло, но дори да се приеме за доказано, че същото е раздадено на служители
именно в проверения обект /за каквото няма категорични доказателства/, то се
установява единствено раздаването на тениски, което от своя страна не е
достатъчно, за да се приеме, че по този начин е изпълнено задължението.
Разпоредбата на чл.13, ал.4 от сочената наредба има за цел осигуряването на
работно облекло, което да способства в пълна степен възможността предлаганата храна
да бъде замърсена. Очевидно с оглед спецификите на конкретния обект, а именно
такъв за бързо хранене, за да бъде прието за изпълнено това задължение е
следвало да бъдат осигурени и други предпазни средства – ръкавици и шапки или
друго предпазно средство за косата, а липсват доказателства такива да са били
осигурени. При проверката е установено по безспорен начин, че персонала на
обекта е бил без работно облекло и без препазни средства за косите. Това от
своя страна действително съставлява нарушение на чл.13, ал.3 от Наредба №1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните, което е
допуснато от персонала в обекта и за което не може да носи отговорност
жалбоподателят. Следва обаче да се посочи изрично, че не биха се създали
предпоставките за такова нарушение от персонала, ако дружеството жалбоподател
не беше допуснало нарушение на чл.13, ал.4 от Наредба №1 от 26.01.2016 г. за
хигиената на храните. С оглед на всичко това съдът счита, че правилно
наказващия орган и актосъставителя са приели, че е осъществен състав на
нарушение по чл.13, ал.4 от Наредба №1 от 26.01.2016 г. за хигиената на
храните.
По отношение на изложените аргументи за допуснати съществени процесуални
нарушения съдът счита, че такива не са допуснати. Липсва смесване на отделни
фактически състави на нарушения, доколкото действително от доказателствата по
делото може да се приеме, че са констатирани нарушения на сочените разпоредби –
чл.13, ал.3 и чл.13, ал.4 от Наредба №1 от
26.01.2016 г. за хигиената на храните. Действително двата състава на
административни нарушения са отделни и имат отделни субекти, но не може да се
счита че с даденото описание нарушителят е поставен в невъзможност да разбере
за какво нарушение се санкционира и въз основа на какви факти и доказателства.
От друга страна е наложена една санкция, а не две отделни санкции, поради което
и съдът приема, че дружеството е санкционирано единствено за нарушението, за
което се явява субект на административно-наказателната отговорност.
По отношение на другото възражение за това, че наказателното постановление
е издадено в нарушение на процесуалния ред, тъй като липсва издадена Наредба по
чл.6 от Закона за храните, а е прието за осъществено административно нарушение
по подзаконов нормативен акт приет по силата на отменения Заакон за храните,
съдът счита същото за неоснователно. Действително действащия Закон за храните е
обнародван в ДВ бр. 52 от
9.06.2020 г. и е влязъл в сила от 9.06.2020 г., като с него е отменен Закона за храните обнародван в ДВ, бр. 90 от 1999 г., който в последствие е изменян, последно с ДВ бр. 106 от 2018
г. Съгласно чл.6 от действащия Закон
за храните министърът
на земеделието, храните и горите, съответно министърът на здравеопазването, с
наредби определят национални мерки в съответствие с чл. 1,
параграф 3 и чл. 13,
параграф 3 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните, наричан
по-нататък "Регламент (ЕО) № 852/2004". Следва да се приеме за безспорно доказано и че към момента на проверката в
обекта на дружеството не е била издадена такава наредба. Същевременно обаче
действащия Закон за храните предвижда в §
8., ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби, че Подзаконовите нормативни
актове по прилагането на този закон се приемат, съответно издават в 6-месечен
срок от влизането му в сила, а в ал.3 на същия параграф се сочи, че до
приемането, съответно издаването на актовете по ал. 1 се прилагат подзаконовите
нормативни актове по прилагането на отменения Закон за
храните, доколкото не противоречат на този закон. Доколкото и действащия
към момента закон и отменения такъв предвиждат издаването на Наредба за
хигиената на храните, съдът счита, че няма основание да прием, че към момента
на проверката издадената по силата на отменения Закон за храните Наредба №1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните следва да се счита за мълчаливо отменена, доколкото
същата попада в приложното поле на § 8, ал.3 от Преходните и
заключителните разпоредби на действащия Закон за храните и не се намира в
противоречие с него. С оглед на това и няма как да бъде споделено възражението
на жалбоподателят, че е санкциониран за нарушение по отменен подзаконов
нормативен акт.
Неоснователно е и аргумента за нарушено право на защита,
тъй като в НП и АУАН не се сочи защо дружеството жалбоподател е прието за
бизнес оператор и е санкционирано като такова. Понятието бизнес оператор има
легална дефиниция в чл. 13,
параграф 3 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните. Същевременно в АУАН и
НП е описана фактическа обстановка, от която се установява, че именно
санкционираното дружество стопанисва обект, в който се приготвя и дистрибутира
храна, поради което и правилно това дружество е било прието за бизнес оператор.
Непосочването изрично на понятието бизнес оператор не може да се приеме за
съществено нарушение на процесуалните правила ограничило правото на защита на
жалбоподателят, тъй като са посочени всички необходими характеристики, за да
стане ясно че санкционираното дружество има това качество. Ето защо и това
възражение се счита за неоснователно от настоящия съдебен състав.
Що се касае до наложената санкция следва да се посочи, че
същата е определена в минимален размер. Приложената санкционна разпоредба е
именно тази, която е съотносима в конкретния случай с оглед на установеното
нарушение. Размерът на санкцията е справедлив и е съобразен с обществената
опасност на конкретното нарушение.
Същевременно допуснатото нарушение не следва да се счита за маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото от една страна същото не се отличават с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
нарушения от същия вид, а от друга страна нарушените обществени отношения са от
особена важност.
По изложените съображения съдът прие, че следва да се потвърди като
законосъобразно наказателното постановление.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 270/22.10.2020 г. на М.П.К.– **на Областна дирекция по безопасност
на храните Пловдив, с което на „Гиро Ленд” ЕООД, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 4000 лева на основание чл.131, ал.2 вр. чл.131,
ал.1, т.7 от Закона за храните за нарушение на чл.13, ал.4 от Наредба №1 от
26.01.2016 г. за хигиената на храните.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.