Номер 100030.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
Лазар К. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100502005 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу
Решение № 2261 от 10.06.2020г. по гр.д. № 4861/2019г. по описа на ВРС, X-ти състав, с
което на основание чл. 439 от ГПК е прието за установено по отношение на въззивника, че
„КИНИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. Златни
пясъци не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 1 736.88
/хиляда седемстотин тридесет и шест лв. и осемдесет и осем ст./ лева, представляваща
законна лихва върху главницата от 7524.30 лв. за периода от 03.10.2016г. до 11.01.2019г.
дължима по изпълнителен лист, издаден на 22.07.2014г. от СГС по т.д. № 2818/2014г. по
вътрешно арбитражно дело № 24/2013г. от 06.03.2014г. на Арбитражен съд – Варна.
Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост на обжалваното решение като
постановено по недопустим иск, предявен при липса на правен интерес от провеждането му.
Изпълнителното дело № 20188920402696 по описа на ЧСИ Х. Г., рег. № 892, образувано въз
основа на изпълнителния лист издаден по т.д. № 2818/2014г. по описа на СГС е било
прекратено с Постановление на ЧСИ от 01.03.2019г. на основание чл. 433, т. 2 от ГПК. При
липса на висящо изпълнително производство, за ищеца не е бил налице правен интерес от
предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК. Евентуално жалбата е
основана на оплаквания за материална незаконосъобразност на решението с доводи, че
приложимата за вземането за законна лихва погасителна давност е не кратката, а
петгодишната такава. В тази връзка е приложимо правилото на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Вземането за законна лихва върху главницата от 7524.30 лв. в случая е установено с
1
решение от 06.03.2014г. по вътрешно арб.д. № 24/2013г. по описа на Арбитражен съд –
Варна при СППМ. С ИЛ от 22.07.2014г. по това дело, „Кини“ ООД е осъдено да заплати
посочената главница ведно със законната лихва върху нея. Давността за законната лихва
започва да тече от 22.07.2014г., като приложимата давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД изтича на
22.07.2019г. Т.е. към настоящия момент давността за цялата законна лихва не е изтекла.
Отделно, на 15.11.2018г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „УниКредит
Булбанк“ АД, като запорът прекъсва погасителната давност. След прекъсването, започва да
тече нова давност. В този смисъл не е изтекла и кратката погасителна давност. Отправил
искане в тази връзка за постановяване на решение, с което се отмени обжалваното такова, а
предявеният иск като неоснователен бъде отхвърлен.
Отговор на жалбата не е депозиран от въззиваемите страни.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът поддържа
изразената позиция по спора, а въззиваемата страна оспорва жалбата, като всяка претендира
присъждане на разноски.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от „КИНИ“ ООД срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
дружеството ответник сумата от 1736.88 лв. представляваща законна лихва върху
главницата от 7524.30 лв. по изпълнителен лист, издаден на 22.07.2014г. по т.д. №
2818/2014г. по вътрешно арб.д. № 24/2013г. от 06.03.2014г. на Арбитражен съд Варна, въз
основа на който е образувано изп.д. № 20188920402696 по описа на ЧСИ Х. Г., рег. № 892,
поради погасяване на задължението по давност.
Фактическите твърдения, на които се основава иска са следните: ищецът е длъжник
по изп.д. № 20188920402696 по описа на ЧСИ Х. Г., образувано въз основа на молба от
05.11.2018г. и ИЛ, издаден на 22.07.2014г. от СГС по т.д. № 2818/2018г. по в.арб.д. №
24/2013г. на Арбитражен съд – Варна за сумата от 7524.30 лв. – стойност на доставена и
неотчетена ел. енергия, ведно със законната лихва от 03.10.2013г. и разноски. Съгласно
получено на 15.01.2019г. ПДИ дължимата законна лихва е в размер на 3 895.28 лв. Преди
получаване на ПДИ, ищецът заплатил на ответника главницата от 7524.30 лв., поради което
и с молба от 22.01.2019г. уведомил ЧСИ за извършеното плащане, а по отношение на
лихвата релевирал възражение за недължимост, поради изтекла погасителна давност по
отношение на претендираната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението –
06.03.2014г. Погасителната давност по отношение на лихвата е изтекла на 07.03.2017г.
преди образуване на изп.д. Със становище от 07.02.2019г. взискателят – ответник по
настоящото дело признал извършеното плащане на главницата, както и изтеклата
2
погасителна давност за лихвата за периода 03.10.2013г. до 03.10.2016г., като изразил
становище, че лихвата е дължима след 03.10.2016г. до датата на плащане на главницата на
11.01.2019г. С Постановление от 08.02.2019г., ЧСИ уважил становището на взискателя като
редуцирал дълга в размер на 7 524.30 лв. Претендираната от ответника законна лихва за
периода 03.10.2016г.-11.01.2019г. възлиза в размер на 1736.88 лв. Тази претенция е погасена
по давност, доколкото започналата да тече на 06.03.2014г. /момента, в който вземането е
станало изискуемо/ е изтекла на 06.03.2017г., като давността не е прекъсвана. Отправил
искане поради това за признаване за установено в отношенията между страните
недължимостта на исковата сума от 1736.88 лв.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорил допустимостта на иска, както и
съществото му. Навел доводи, че за ищеца не е налице правен интерес от иска, доколкото
производството по изп.д. е прекратено с Постановление на ЧСИ от 01.03.2019г. на
основание чл. 433, т. 2 от ГПК, а за предявяването на иска по чл. 439 от ГПК
изпълнителното дело следва да е висящо. По същество оспорил иска по основание с доводи
за приложимост в конкретния случай на дългата погасителна давност на основание чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД. В случая давността по отношение на вземането за законна лихва е започнала да
тече на 22.07.2014г., като петгодишната погасителна давност изтича на 22.07.2019г. Т.е. към
настоящия момент давността за цялата законна лихва още не е изтекла. Евентуално навел
доводи, че по отношение на това вземане не е изтекла и тригодишната давност. Наред с това
се е позовал на т. 10 от ТР № 2/2013г. на ВКС, като посочил, че с налагането на запор на
банкови сметки на длъжника на 15.11.2018г. погасителната давност по отношение на
вземането за законна лихва е била прекъсната, като след това започнала да тече нова
давност. Отправил искане с оглед на всичко изложеното за прекратяване на производството,
евентуално за отхвърляне на иска.
В хода на проведеното по делото първо с.з. ответникът заявил, че оспорва предявения
иск.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Спор по фактите липсва, а за установяването им по делото са приети писмени
доказателства, както и заверен препис от изп.д. № № 20188920402696 по описа на ЧСИ Х.
Г..
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е по чл. 439 от ГПК, основан на факт – изтекла давност като
правопораждащ факт, настъпил след издаването на изпълнителен лист.
3
Необоснован е доводът в жалбата за недопустимост на обжалваното решение като
постановено по недопустим иск, предявен при липса на правен интерес от провеждането му.
Защитата по реда на чл. 439 от ГПК е предоставен на страната, която заявява, че правото на
изпълнение на кредитора е погасено поради настъпване на факти след приключване на
съдебното дирене. В конкретния случай ищецът е навел достатъчно фактически твърдения,
обезпечаващи допустимостта на иска, а именно, че за вземането за законна лихва за
спорният между страните период 03.10.2016г.-11.01.2019г., правото на принудително
изпълнение на кредитора е погасено по давност в момент следхождащ влизане в сила на
решението, т.е. след 06.03.2014г. Следователно възражението за изтекла погасителна
давност не е преклудирано с влизане в сила на решението по арбитражното дело, защото се
твърди изтичането й в последващ момент. Факта на образувано и висящо между страните
изпълнително производство е ирелевантен за упражняване правото на иск, особено в
хипотеза на съществуващ в полза на заявителя изпълнителен титул и потенциална
възможност последният да упражни права по принудително събиране на вземането,
обуславящи от своя страна и интереса на длъжника да отрече изпълнението. Искът е
допустим независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на
вземането, към момента на предявяването му. Правната сфера на ищеца се явява накърнена
и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили
след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание,
ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
на възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода
на същото би могъл да предяви иска си /Определение № 513 от 24.11.2016г. по ч.т.д. №
1660/2016г. на ВКС, I ТО и др./.
Както е прието и в Решение № 101 от 01.12.1972г. по гр.д. № 95/1972г. на ОСГК на
ВС, което служи за ръководство на съдилищата, намиращо приложение и при сега
действащия ГПК, предпоставките по чл. 255 от ГПК /отм./, сега чл. 439, ал. 2 от ГПК, са
изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили
материалното право, установено с решението в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, на основание новонастъпили факти и обстоятелства, които имат
правно значение за съществуването му. Предвидената в чл. 439 от ГПК защита на длъжника
в изпълнението има за предмет оспорване на вземането чрез иск, основан само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Защитата на ответника предпоставя същия да въведе всички основания, на които
твърди, че вземането му съществува в отричания от ищеца размер.
Спорът по делото касае установяване недължимостта на сумата от 1736.88 лв. по
изпълнителен лист от 22.07.2014г., издаден въз основа на решение по арб.д. № 24/2013г. на
АС - Варна в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД, съставляваща законна лихва върху
4
главница от 7524.30 лв. в периода 03.10.2016г.-11.01.2019г. Основните спорни моменти
между страните са коя е приложимата давност, откога е започнала да тече погасителната
давност за вземането за законна лихва, прекъсвана ли е тя, в частност с кои действия.
Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
тригодишна давност.
Съгласно разпоредбите на чл. 116, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск или възражение, както и с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Когато вземането е предявено чрез иск, респ. възражение и същите бъдат
уважени, по арг. от чл. 117 вр. чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД новата давност започва да тече от
влизането в сила на съдебния акт и същата винаги е 5-годишна.
Съобразно т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Поради това следва да се приеме, че налагането на запор
представлява изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, което
прекъсва давността.
Установено е по делото и няма спор между страните, че вземането за главница от
7524.30 лв. – цена на доставени и неотчетена ел. енергия по фактура от 09.09.2013г. /л. 31/ е
станало изискуемо от 01.10.2013г. С предявяване на иск за установяване на вземането,
започналата да тече от този момент погасителна давност по отношение на тази главница е
била прекъсната докато трае съдебният процес относно вземането, като от влизане на
съдебното решение в сила на 06.03.2014г. започнала да тече нова давност. Тази нова давност
е именно 5-годишната по смисъла на чл. чл. 117 вр. чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД и е относима към
главното вземане, което не е предмет на спора.
Законната лихва върху главницата е присъдена с решението по арбитражното дело,
считано от 03.10.2013г. С предявяването на иска за заплащане на главницата – 03.10.2013г.,
ищецът изрично е поканил ответника да изпълни претендираното парично задължение. С
влизане в сила на решението по този иск, претендираното вземане за законна лихва като
законна последица от предявяване на иска в признатия от съда размер, се е превърнало в
ликвидно и изискуемо, като неговата изискуемост е възникнала от предявяването на иска.
Следователно от началния момент на поканата – 03.10.2013г., когато ответникът – настоящ
ищец е бил поканен да сумата по фактура от 09.09.2013г., същият е изпаднал в забава. От
този момент до окончателното плащане на сумата – 11.01.2019г. същият дължи законна
лихва за неизпълнение на главното парично задължение. Тъй като ответникът се позовава на
давност, то следва да се изчисли дали през този период или през част от него тази давност е
5
изтекла. Както съдът посочи съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД предвид основанието на
процесното вземане – законна лихва – давността е тригодишна. Следователно задълженията
за лихва за периода 03.10.2013г. до 03.10.2016г. действително са погасени по давност.
Доколкото, обаче претендираното обезщетение – предмет на настоящия иск, а именно лихва
дължима от 03.10.2016г. до 11.01.2019г., се отнася за период, който е в рамките на
посочения тригодишен период, то същото не е погасено по давност. Началната дата на този
период е три години преди предявяването на настоящия иск – 29.03.2019г., а крайната дата е
свързана с плащането на главното вземане – 11.01.2019г. Безспорно е, че през този период
ответникът не е извършвал плащане по главницата, поради което същият е бил в забава за
същия период.
Ето защо вземането за законна лихва за периода 01.10.2016г.-11.01.2019г. не е
погасено по давност.
Доколкото обаче защитата на ответника в случая изисква изчерпване на всички
основания, установяващи пораждане и съществуване на вземането в исковия размер, то с
оглед доказателствата по делото, съдът формира извод за недължимост на вземането за
законна лихва от 1736.88 лв. върху главница от 7524.30 лв. периода 01.10.2016г.-11.01.2019г.
по изпълнителен лист от 22.07.2014г. Недължимостта на вземането в исковия размер и
основание произтича от съдебното признание на ответника, че всички негови вземания по
изпълнителен лист от 22.07.2014г., издаден по т.д. № 2818/2014г. по описа на СГС въз
основа на решение от 06.03.2014г. по в.арб.д. № 24/2013г. на АС – Варна са погасени към
01.03.2019г., когато по негова молба образуваното изпълнително производство е прекратено
на основание чл. 433, т. 2 от ГПК. Признанието на ответника, ценено с оглед на всички
обстоятелства по делото съгласно чл. 175 от ГПК, формира правния извод, че предявеният
иск е доказан по основание и размер. Като доказан, искът следва да се уважи.
В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат, който като
правилен следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на разноски. Доказаният
размер на разноските сторени от правоимащата страна под формата на платено адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 450 лв. В този размер разноските следва да се
възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2261 от 10.06.2020г. по гр.д. № 4861/2019г. по описа
6
на ВРС, X-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, „Варна Тауърс – Г“ ДА ЗАПЛАТИ на „КИНИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, к.к. Златни пясъци сумата от 450.00 /четиристотин и
петдесет/ лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7