ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№711
гр.Хасково, 20.09.2022г.
Административен съд -
Хасково, в закрито съдебно заседание на двадесети септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
като разгледа докладваното
от съдия Костова адм.д. №832 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство е образувано по жалба от „Дейзи
Нова“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Г. Г.против разпореждания, обективирани в писмо
изх.№П-01-343/08.07.2022г. на и. д. директор Регионална
дирекция - Пловдив при Комисия за защита на потребителите.
В жалбата се твърди, че реквизитите на
писмото имат характер на разпореждания, като се излагат твърдения за нищожност
и незаконосъобразност на същите. Счита се, че са неправилни, неясни и
немотивирани. Иска се обявяването им за нищожни, респ. отмяната им като
незаконосъобразни. Претендират се и разноски по делото.
В оспореното писмо изх.№П-01-343/08.07.2022г.
на и.д. директор Регионална дирекция - Пловдив при Комисия за защита на
потребителите се сочи, че същото е във връзка с извършена проверка с
Констативен протокол №К-2711252 от 23.06.2022г. на длъжностни лица от КЗП, РД –
Пловдив в магазин „Дейзи“, находящ се в гр.***. С това писмо представляващият „Дейзи
Нова“ ЕООД Г.Д.Г. е уведомен, че до настоящия момент дружеството не е
представило в КЗП документи за произход на стоките и такива, доказващи
съответствието на матрак „Рина“, дунапрен кокос, 60/120 см. и матрак дунапрен,
65/110 см. с нормативно установени изисквания за безопасност съгласно БДС EN 16890:2017+А1:2021 „Мебели за деца. Матраци за детски
легла и детски кошарки. Изисквания за безопасност и методи на изпитване.“, а
именно Протоколи за изпитване в АИЛ, доказващи съответствието на стоките с БДС
EN 16890:2017+А1:2021. Във връзка с цитирания в писмото констативен протокол и
на основание чл.192, т.2 и чл.192а, ал.1, т.1 от Закона за защита на
потребителите е указано Г., или упълномощено от него лице, да се яви на
22.07.2022г. в 11.00 часа в КЗП, ***и да представи оригинали или копия на:
документ за
самоличност/ пълномощно; документи за произход на описаните стоки (матрак „Рина“
дунапрен кокос, 60/120 см. и матрак дунапрен, 65/110 см.); протоколи от
изпитване в АИЛ, доказващи съответствието на матрак „Рина“ дунапрен кокос,
60/120 см. и матрак дунапрен, 65/110 см. с нормативно установените изисквания
за безопасгносг съгласно БДС EN 16890:2017+А1:2021 „Мебели за деца. Матраци за
детски легла и детски кошарки. Изисквания за безопасност и методи за
изпитване"; документи за произведените и реализирани количества на
описаната стока за периода от 01.01.2022г. до настоящия момент (фактури). В
случай, че стоката е реализирана в голям брой дружества се допуска информацията
да бъде предоставена под формата на справка, съдържаща името на дружеството,
номер на фактура и брой реализирани количества; справка за налични количества
във всички търговски обекти на дружеството на матрак „Рина“ дунапрен кокос,
60/120 см. и матрак дунапрен, 65/110 см.; документи за разпространение на
стоката в други държави.
Предвид
съдържанието на оспореното писмо, настоящият съдебен състав намира, че жалбата
на „Дейзи Нова“ ЕООД гр.*** е подадена срещу
акт, неподлежащ на оспорване, поради което същата се явява недопустима и като
такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се
прекрати. Съображенията за това са следните:
Правото на жалба
възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални
предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство.
По аргумент от чл.159, т.1 АПК една от тези предпоставки, от категорията на
абсолютните, е наличието на акт /индивидуален, общ или подзаконов нормативен/,
подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК. За преценката дали един акт носи
белезите на индивидуален административен акт от съществено значение е
съдържанието и характера на обективираното в акта волеизявление и на следващите
се от него правни последици, доколкото именно те определят правната същност на
акта.
Настоящият съдебен състав счита, че оспореното
писмо няма характер на административен акт по смисъла на чл.21 от
Административнопроцесуалния кодекс. В него не са обективирани и разпореждания,
които да подлежат на оспорване. Разпорежданията са издадени при упражняване
на правомощията по чл.192 от ЗЗП и по-конкретно по т.2 от нормата, според която
длъжностните лица на контролните органи по чл.191 имат право да изискват
необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол.
За изпълнение на целите на ЗЗП законодателят
е предоставил определен обем правомощия на длъжностните лица на контролните
органи, в т. ч. и на ответника по жалбата. В зависимост от предмета на
проверката съответното лице преценява кои правомощия по чл.192 от ЗЗП следва да
упражни с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства.
Реализирането на законово определените права и задължения длъжностните лица на
контролните органи и самият контролен орган, осъществяват чрез различен
инструментариум - материални или технически дейности (достъп в производствените
и търговски обекти; вземане на проби и мостри за лабораторни изследвания);
администриращи дейности, обезпечаващи развитието на административното
производство и осигуряващи спазването на принципа на истинност (изискване на
необходимите документи; привличане на експерти; точно установяване на фактите;
даване на заключения); издаване на административни актове, които пряко и
едностранно въздействат върху правната сфера на адресата и изпълнението, на
които е скрепено със силата на държавната принуда (даване на задължителни
предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона); други
дейности (опазване на тайна; уведомяване на специализиран орган). В зависимост
от правомощието, което се реализира в конкретния случай е допустимо да се издават
актове, които имат различен характер. В настоящия случай оспореното писмо е
съставено на основание чл.192, т.2 от ЗЗП и както то като документ, така и
съдържащите се в него разпореждания са от категорията актове по чл.21, ал.5 от АПК – съставляват акт, който се издава като част от процедурата по контрол по ЗЗП
и не подлежат на самостоятелна проверка за законосъобразност от съда. При
евентуално установяване на нарушение на правилата по ЗЗП, респ. при ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, последният
разполага с възможността да обжалва по съответния ред административния акт,
който е неблагоприятен за него или издаденото наказателно постановление. В
рамките на това производство, което ще се развие по реда на АПК или ЗАНН, при
упражняване на контрола за законосъобразност на крайния, завършващ процедурата
акт, съдът следва да прецени и законосъобразността на издадените разпореждания с
писмо изх.№П-01-343/08.07.2022г. В този смисъл е и практиката на ВАС, изразена
в Определение № 10611 от 17.08.2018г. на ВАС по адм. д. № 6061/2018г., VII о., Определение
№ 12450 от 17.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 10079/2017г., VII о. и др.
Предвид изложените съображения жалбата следва
да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Този
извод налага отмяна на определението за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Водим от горното и на основание 159, т.1 от
АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на „Дейзи Нова“ ЕООД гр.*** против разпореждания, обективирани в писмо
изх.№П-01-343/08.07.2022г. на и. д. директор
Регионална дирекция - Пловдив при Комисия за защита на потребителите.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №832/2022г.
по описа на Административен съд – Хасково.
ОТМЕНЯ Определение от 26.08.2022г., с което
е насрочено открито съдебно заседание по адм. д. №832/2022г. по описа на
Административен съд – Хасково.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: