МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 128,
постановена на 29.09.2020 год. по НОХД № 2626/2019 год. по описа на Старозагорски районен съд
Предявено е обвинение против подсъдимият
П.Т.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, осъждан, понастоящем в Затвора Стара Загора, с ЕГН **********,
за това, че на 27.06.2018 год. в землището на село Х., общ.Стара
Загора, в условията на опА.рецидив, се съвкупил с лице от женски пол - Д.Д.В.,
родена на *** год., като изнасилената не е навършила
осемнадесетгодишна възраст и е принудена към това със сила и заплашване –
престъпление по чл.152, ал.3, т.5, във връзка с ал.2, т.1, във връзка с ал.1,
т.2, във връзка с чл.29, ал.1, буква "а" и буква "б" от НК.
В пледоарията си представителят на РП
Стара Загора поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че по време на съдебното следствие са събрани доказателства, които
изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в
обвинителния акт.
Предлага на подсъдимия П.Т.М. да бъде
наложено наказание лишаване от свобода над минималния размер предвиден в закона, което да бъде изтърпяно при строг режим.
Подсъдимият П.Т.М. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и взема становище съдът
да го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подсъдимия П.Т.М. адв. А.М. *** оспорва обвинението срещу
подзащитният му и пледира съдът да постанови оправдателна присъда спрямо
подзащитният му.
Повереникът на частния обвинител Д.Д.В.
адв.А.А. *** взема становище подсъдимият да бъде признат за виновен
в повдигнатото му обвинение и му бъде наложено наказание “лишаване от свобода“
в размера, посочен от представителя на Районна прокуратура Стара Загора.
Съдът, като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите и становищата на страните, намери за установена следната
фактическа и правна обстановка:
І. ФАКТИЧЕСКАТА
ОБСТАНОВКА:
Безспорно се установи, че
подсъдимият П.Т.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, понастоящем в Затвора Стара Загора,
с ЕГН **********.
Установи се по безспорен начин, че подсъдимият
П.Т.М. е многократно осъждан, като към датата на деянието, предмет на
настоящото производство е осъждан както следва:
С Присъда по НОХД № 1156/2012 год. на
Районен съд Казанлък за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК на подсъдимия
е наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от три години при
първоначален строг режим. Присъдата е в сила от 30.01.2013 год.
С Присъда по НОХД № 85/2013 год. на
Районен съд Казанлък за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от
НК на подсъдимия е наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от четири
години и шест месеца при първоначален строг режим. Присъдата е в сила от
22.02.2013 год.
С Определение по ЧНД № 308/2013 год.
на Районен съд Казанлък на основание чл.25, ал.1,
вр.чл.23, ал.1 съдът е групирал наложените наказания по НОХД № 1156/2012 год. и
НОХД № 85/2013 год. и двете по описа на Районен съд Казанлък, като му е определил едно общо
наказание за изтърпяване в размер на четири години и шест месеца при
първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспадал
изтърпяното до момента наказание по горните осъждания и на основание чл.59, ал.1
от НК от определеното общо наказание е приспадато времето, през
което М. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража“ по НОХД № 85/2013
год. По описа на Районен съд Казанлък, считано от 21.11.2012
год.
С Присъда по НОХД № 391/2013 год. по описа на Районен съд Казанлък
за извършено престъпление по чл.150, ал.1 от НК на подс.М. е наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от две години при първоначален строг режим. Присъдата е в сила от
05.06.2013 год. На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1
от НК съдът е наложил едно общо наказание по настоящата присъда с наложените
наказания по НОХД № 1156/2012 год. и НОХД №
85/2013 год. и двете по описа на Районен съд Казанлък,
като му определя едно общо наказание за изтърпяване зо сржк от четири години и
шест месеца при първоначален строг режим. На основание чл.25,
ал.2 от НК е приспаднал изтърпяното до момента наказание по горните осъждания.
На основание чл.59, ал.1 от НК от определеното общо наказание е приспаднато
времето през което М. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража“ по
НОХД № 85/2013 год. по описа на Районен съд Казанлък,
считано от 21.11.2012 год.
На 27.01.2017 год.
подс.М. е изтърпял общото наказание и е освободен от
Затвора Стара Загора.
Със споразумение по НОХД № 837/2017 год.
по описа на Районен съд Стара Загора, за извършено престъпление по чл.196, ал.1,
т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."а"
и б."б" от НК, на подсъдимия е наложено наказание “лишаване от
свобода" за срок от десет месеца при първоначален строг режим. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато
времето, през което М. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража“ по
делото, считано от 18.02.2017 год. Споразумението е влязло в
сила на 11.04.2017 година.
На 07.12.2017 год. подс.П.М. е изтърпял наказанието по гореописаното наказателно
дело и е бил освободен от Затвора Стара Загора.
Деянието на подсъдимия П.М. по
настоящото производство е извършено в срока по чл.30, ал.1 от НК, т.е. не са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по предходните осъждания,
което обосновава опасния рецидив по чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК като квалифициращ признак.
Пострадалата Д.Д.В. е родена на *** ***, жител ***, ученичка
в СОУ “Г.Р.“.
С Решение № 1262/23.11.2017 год. по гр.дело № 5551/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора
пострадалата Д.В. била настанена в Дом за деца лишени от родителска грижа “Т.П.“
Стара Загора (ДДЛРГ “Т.П.“). Пострадалата не спазвала реда в социалното заведение и
често осъществявала бягства от Дома.
На 27.06.2018 год. пострадалата
В. заедно със св.М.Г., също настанена в Дома около 11.00 часа решили да напуснат
социалното заведение без разрешение на възпитатели и директор, т.е. да
осъществят бягство. Веднага след като напуснали Дома те влезли в МОЛ “Г.“ с цел
да се скрият, ако евентуално бъдат потърсени от служителите в ДДЛРГ “Т.П.“.
Двете свидетелки били в търговски
обект около 20 минути, след което го напуснали и с такси се придвижили до
централната градска част. След това В. и Г. *** до градинката пред Първо РПУ. В градината свидетелките седнали
на пейка и обмисляли какво да правят, тъй като според тях вече били обявени за
издирване поради бягството им от ДДЛРГ “Т.П.“.
В този момент към двете момичета се
приближил подс. П.М.,*** и заговорил двете свидетелки тъй като чул че разговарят
за бягството от Дома. Св.Г. попитала подсъдимия дали има мобилен телефон и
поискала да го ползва. Докато М.Г. провеждала разговор със
свои близки по телефона подс.М. седнал при
пострадалата В. и предложил да отидат на кафе. Тя му отказала, като обяснила,
че е “на издирване“ поради бягство от социалната
институция.
Тогава подсъдимият започнал да говори,
че може да я защити и да скрие пострадалата, ако тя се съгласи да тръгне с
него. Въпреки това В. отказала и станала като тръгнала по
главната улица. След нея тръгнала св.Г., която върнала телефона на подсъдимия
и казала на приятелката си, че трябва да отиде до езерото “З.“, където ще я
чака приятеля й. Подсъдимият се движил непосредствено след свидетелките и
подслушвал разговора им. Той предложил на св.Г. да й даде пари за такси, като тя се съгласила, взела парите
и се насочила към паркирани таксита на бул.“Св.Патриарх
Евтимий“. Пострадалата я последвала като се затичала
след нея, но подсъдимият я настигнал и хванал за ръката, като й попречил да
отиде с приятелката си. Подсъдимият и пострадалата,
която той държал здраво за ръката се насочили към друг таксиметров автомобил и
се качили в него. Подсъдимият поискал да ги откарат в село Х., но свидетелката ясно заявила на таксиметровия шофьор, че
не желае да пътува към това село. Тогава водача на
таксиметровия автомобил (неустановен в хода на разследването) казал на подсъдимия
М. да напуснат автомобила.
Подс.М. слязъл от автомобила, като
продължавал да държи пострадалата за ръката, като през цялото време й говорил,
че ще я спаси, ще я скрие от полицията. Започнал да разказва на В., че е
работил като полицай и знае как да я защити и да я скрие. Двамата се
придвижвали пеша към сладкарница “Б.“. В парк “Ал.С.“ пострадалата видяла своя позната св.Т.П.. Тя отишла при нея, прегърнала я и помолила за помощ. Точно
тогава обаче се появил и подсъдимият, който се представил за брат на
пострадалата пред св.П., хванал В. за ръка и я отвел.
След това подсъдимият спрял таксиметров автомобил, качил се в него заедно с пострадалата и поискал да ги откарат до село Х..
След като пристигнали в селото около
13.30 часа подсъдимият отново хванал за ръка пострадалата и я повел по улица в
селото, края на която свършвал в гориста местност
извън населеното място. Подсъдимият обяснил на пострадалата, че на това място ще
изпушат по една цигара, след което ще отидат при негови роднини.
Докато пушели подс.М. започнал да
прегръща и целува по врата пострадалата, която го избутвала с ръце, но той я
блъснал и я съборил на земята. След това подсъдимият легнал върху свидетелката и продължил да я целува и
опипва по тялото. Св.В. се въртяла, дърпала се и оказвала
съпротива. Това ядосало подс.М., който ударил няколко шамара на
пострадалата, след което свалил панталоните и бельото й. Подсъдимият свалил
панталона си и легнал върху пострадалата, вдигнал краката й като с половия си
член проникнал във влагалището й. Подсъдимият започнал да се движи като вкарвал
и изкарвал члена си във влагалището на пострадалата. След
няколко минути извадил члена си, еякулирал на земята, станал и си обул
панталоните. След това подсъдимият казал на
пострадалата да се облича, което тя изпълнила.
Докато В. се обличала започнал да
звъни мобилния й телефон, но подсъдимият го взел от нея, отново я хванал за
ръката и я повел из селото. Двамата отишли до дома на роднини на подс.М. - св.Г.С.
и съпругът й св.А.С.. Св.С. била
изписана след оперативно лечение и не желаела гости в дома си, затова казала на
подсъдимия да си тръгва. Докато били в двора на дома
на свидетелите Стефанови около 10-15 минути пострадалата В. не разговаряла с
никого.
След като напуснали дома на сем.Стефанови подсъдимият обяснил на пострадалата, че се е
влюбил в нея от пръв поглед и иска да се оженят, както и че ще отидат при други
негови роднини в село З., общ.Мъглиж.
Подсъдимият водил за ръка пострадалата из улиците на село Х.. Пострадалата отказала да върви и М. започнал да я носи на
гръб, като продължил да се придвижва в посока село З..
Около час двамата вървели пеша, след което подс.М. успял да спре автомобил и на автостоп, сменяйки няколко
автомобила заедно с пострадалата се придвижили до село З..
В село З. подсъдимият, заедно с
пострадалата отишъл около 17.30 часа в дома на чичо си - св.А.И.. Там била и дъщерята на св.И. -
св.Т.А.К.. По-късно дошла и другата дъщеря на св.И. - К.К.. Пред роднините си подсъдимият
обяснил, че се е “оженил“ за пострадалата и минавал да
я представи на роднините си. Тогава пострадалата обяснила на
св.К. и сестра й, че подсъдимият “я взел насила“
и тя не иска да е с него, както и че иска да се прибере в град Стара Загора. Тя
споделила със св.К.К.,*** подсъдимият М. я изнасилил.
В 19.38 минути на 27.06.2018 год. св.К.К. подала сигнал на телефон
112 (л.101 от ДП). В село З. бил изпратен полицейски екип в състав - св.М.Х.С. и св.С.Б.Г..
Когато разбрал, че на място ще
пристигнат полицаи подс.П.М. избягал от дома на чичо си и се укрил. Полицейските служители С.
и Г. транспортирали пострадалата от село З. и я предали на свои колеги от Първо
РУ на МВР Стара Загора. На пострадалата била оказана полицейска закрила и в
условията на неотложност било образувано настоящото производство.
В хода на разследването били назначени и изготвени съдебномедицинска и
съдебно-психологична експертизи. Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на
живо лице № 170/2018 год., при прегледа на Д.Д.В. на
16 години се установило: кръвонасядане на кожата на шията; липса на травматични
увреждания по главата, тялото и крайниците; старо разкъсване на девствената
ципа; липса на сперматозоиди във влагалищния секрет; добре изразени вторични
полови признаци.
Кръвонасядането на шията е възможно да
е било причинено по вакуумен механизъм - просмукване. То е причинило болка.
Девствената ципа е със старо
разкъсване, за каквото се счита с давност 14 и повече дни. Това кореспондира с
данните от пациентката, че е имала пръв полов контакт преди 2-3 месеца.
Ненамирането на травматични увреждания
в половата област и ануса, както и ненамирането на
сперматозоиди във влагалището не изключва вероятността с пациентката да е бил
извършен полов акт в посоченото от нея време, (л 80 81 от ДП).
От назначената и изготвена по делото
съдебно-психологична експертиза (л.87-95 от ДП) се установява, че
интелектуалното развитие на осв.Д.Д.В. е в границите на
нормата, под средното ниво. Несъответните на възрастта й училищни знания се дължат на
системните бягства от училище и педагогическа занемареност. Личностово
освидетелстваната се характеризира с импулсивност, нестабилност и недостатъчна
нравствена и емеоционално-волева възпитаност. С
примитивен психичен строй, отклонения в сферата на интересите и потребностите и
недоизградени морално-етични норми и правила на поведение. Личностовата структура е абнормна, с повтарящ се и устойчив модел
на диссоциално поведение и непълноценно социално функциониране, но не покрива
критериите на определено психично заболяване. Освидетелстваната
Д.Д.В. е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното
спрямо нея деяние и е могла да ръководи постъпките си към момента на извършване
и към настоящия момент. Освидетелстваната е в
състояние правилно да възприема фактите и обстоятелствата и да дава достоверни
показания за тях. Психичното състояние на осв.В.,
към настоящия момент й позволява да участва в разследването като свидетел и с
нея могат да се извършват следствени действия. По време на
сексуалното насилие и непосредствено след него осв.Д.В. е изпитала страх от физическо малтретиране, гняв и
негодувание от насилствените действия на извършителя. В
дългосрочен план то би могло да утежни личностовата абнормост и девиантното
поведение на освидетелстваната.
По гореописания начин, с деянието си, подс.П.Т.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.152,
ал.3, т.5, вр.ал.2, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, като на 27.06.2018 год. в
землището на село Х., общ.Стара Загора в условията на
опА.рецидив, се съвкупил с лице от женски пол - Д.Д.В.,
родена на *** год., като изнасилената не е навършила осемнадесетгодишна възраст
и е принудена към това със сила и заплашване.
Изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното следствие и показанията на разпитаните в
качеството на свидетели Д.Д.В., К.К.Г., Т.С.П., Г.Н.С., А.Р.С., Ас. К.И., Т.А.К. и К.А.К. и прочетените в хода на проведеното съдебно
следствие на основание чл.181, ал.5, вр.ал.1,
т.5 от НПК показания на св.М.М.Г., както и от доказателствата, събрани на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.283 НПК.
Подсъдимият П.Т.М. не отрича в обясненията си дадени в хода
на съдебното следствие, че на 27.06.2018 год. се е намирал в град Стара
Загора, като на скамейка пред Първо РУ Стара Загора се е срещнал с Д.В.,
целувал я на скамейката, на която е седяла с приятелката си и е заминал с такси до с.Х., а оттам пеша
и на автостоп до с.З., за да я запознае с роднините си поради предстоящата
сватба. Оттук нататък подсъдимият излага версия, че на това
деяние не е извършител, предвид на това че не се е съвкупил с Д.В. и след
позвъняването на тел.112 в с.З. е избягал понеже е извършител на престъпления –
кражби, за които е издирват от РПУ Казанлък.
Съдът намира, че обясненията на подсъдимия относно обстоятелството осъществен
ли е полов контакт със св.В. в с.Х. и по какъв
начин, дадени в проведеното съдебно заседание са крайно неубедителни и са в
противоречие с останалите събрани по делото доказателства. От
показанията на св.Д.В. се установява, че същата
заедно със св.М.Г. е срещнала подс.М. ***, като подсъдимият започнал да й обяснява, че е влюбен в нея.
След като дал пари за такси на св.Г. задърпал свидетелката в “градинките надолу“ където срещнали и св.П., на която се
представил за брат на пострадалата. След последвал спор между тях и изгонването
им от първото такси на което се качили, спрели второ такси, което ги откарало
до с.Х.. “Като слязохме от таксито горичката беше близо.... Почнах
да викам, той почна да ме удря
с шамари по лицето.....После почна да ми сваля гащите......Натискаше ми краката с ръцете си.......Не съм
искала да правя с него секс. Той си свали гащите,
вкара си го, клати няколко пъти и свърши но не в мен, а настрани“. От показанията на свидетелката Т.П.,
които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, става ясно, че
подсъдимият М. е държал за ръката св.В., като същата я помолила да извика
полиция, без да я чуе подсъдимия и след като не го сторила тръгнала след тях,
но ги изгубила от поглед като се качили в такси. Св.П. не се обадила на полиция поради
обстоятелството, че не и се занимавало с тях. От
показанията на св.Г.Н.С. и А.Р.С. се
установява, че подс.М. и св.В. са
посетили дома им, като по време на престоят им в дома им не е имало нищо
притеснително и са ги възприели за двойка. Св.С. установява, че същите са се
държали за ръка, усмихнати ”Момичето не съм го чула да
казва, че е притеснено от П.”. Свидетелите Т.А.К. и К.А.К.
установяват, че по време на престоя в дома им св.В. била
спокойна, с чисти дрехи и почти през цялото време разговаляла по телефона. Св.К.К.
се е включила по време на разговора на св.В. с момче,
което е имала намерение да я вземе от с.З., но същото е отказало, тъй като не я
познава. След като останали насаме със св.В., св.К. и Т. Колеви разбрали, че
била изнасилена от подсъдимия и има желание да остане в дома им, като не искала да си
тръгне с подсъдимия, поради което св.К.К. позвънила на
тел.112 и съобщила за случилото се. След изслушаното в
проведеното съдебно заседание на 18.09.2020 год. съдържание на оптичен носител,
приложен по досъдебното производство се установява, че св.К.К. е съобщила за
изнасилване на тел.112 поради факта, че подс.М. е бил настоятелен св.В. да
напусне дома на сем.Колеви с него, което самата тя не
е желала.
От прочетените в хода на проведеното съдебно следствие
показания на св.М.М.Г. се установава, че след срещата им с подс.М. са пушили по
цигара и през времето докато същата е разговаряла по телефона на подсъдимия с
приятела си, св.В. и подсъдимия се целували. ”Преди да тръгна да си ходя аз казах на Д. да тръгва с мен. Тя имаше желание да
тръгне, но този нейния познат не я пускаше. Той беше й хванал ръката и виждах как я
стиска за ръката. Тя не се дърпаше, но не можеше да тръгне”.
В
случая прочетените показания на свидетелката М.Г., показанията на свидетелите Т.П.,
Т.К. и К.К. са непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват
в частта им относно събитията, предхождащи и последващи инкриминираното деяние,
поради което съдът изцяло кредитира с доверие същите в тази им част, както и
обясненията на подсъдимия в частта им, кореспондираща със свидетелските показания, като изгради фактическите си изводи в тази насока въз
основа на тях, респективно – обясненията на подсъдимия за събитията,
предхождащи и последващи инкриминираното деяние, доколкото същите противоречат
на свидетелските показания в тази им част и не намират подкрепа в нито едно от
останалите доказателства по делото, не бяха кредитирани с доверие.
Относно извършването на
инкриминираното деяние от подсъдимия съдът кредитира изцяло с доверие в тази им
част показанията на св.Д.В., тъй като от една страна подсъдимият не отрича че се е намирал на мястото, където е извършено деянието, а
от друга страна показанията на тази свидетелка кореспондират в тази им част не
само с показанията на останалите свидетели – К.К., Т.К. и Ас. К., имащи силата
на косвени доказателства за извършеното от подсъдимия, ако и същите да са научили
за това именно от описанието направено от св.В. в дома им, а и с изготвените по
делото съдебно медицинска е психологична експертизи. Респективно – съдът не
кредитира с доверие обясненията на подсъдимия в тази им част, възприемайки ги с
оглед на гореизложеното изцяло като защитна негова позиция.
ІІ.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Съдът обстойно и задълбочено обсъди и
направи преценка на събраните по делото доказателства и прие за установено по един категоричен начин, че е налице пряк умисъл от страна на
подсъдимия П.Т.М. за извършване на деянието.
С оглед изложеното и предвид
обстоятелството, че по делото фактически не е спорно авторството на деянието и
начина на извършването му, съдът намери, че всички тези обстоятелства сочат, че
подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им.
Ето защо съдът намери, че в случая е
налице осъществяване от обективна и субективна страна на престъпния състав на чл.152,
ал.3, т.5, вр.ал.2, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
Предвид гореизложените съображения,
съдът намира за доказано по безспорен начин, че подсъдимият П.Т.М. на 27.06.2018
год. в землището на село Х., общ.Стара Загора в
условията на опАс. рецидив, се съвкупил с лице от женски пол - Д.Д.В., родена
на *** год., като изнасилената не е навършила осемнадесетгодишна възраст и е
принудена към това със сила и заплашване – престъпление по чл.152, ал.3, т.5,
вр.ал.2, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б. “б“ от НК, за което го признава за
виновен по така повдигнатото му обвинение.
ІІІ. ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За извършеното престъпление законът
предвижда наказание лишаване от лишаване от свобода от
три до десет години.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства и като се съобрази с двата
основни принципа – законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото за това престъпление наказание,
степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието залегнали в
чл.36 и чл. 54, съобрази следното:
От представеното свидетелство за
съдимост се установява, че подсъдимият П.Т.М. е осъждан. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да се посочат сравнително младата му възраст и тежкото
материално положение, обективирано в находящата се по делото декларация за семейно, материално положение и имотно състояние от 06.08.2019
год., характерните предложения за брак на ромския етнос, трудно приемани от
обществото, но все още съществуващи специфики както възрастови, така и финансови при създаването
на семейство, наличието на елемент на съгласуваност на действията по
придвижването на подс.М. и св.В. ***–Х.-З.
и трудната комуникация на пострадалата поради нейното
предизвикателно, диссоциално и демонстративно поведение, проявено и в хода на продевеното съдебното следствие.
Предвид изложените съображения съдът
определи на подсъдимия П.Т.М. наказание в минималния размер предвиден в закона
за извършеното деяние, а именно ”лишаване от свобода”
за срок от три години, което наказание предвид съдебното му минало постанови да
бъде изтърпяно при ”строг” режим.
На основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК съдът определи и
наложи едно общо наказание на подсъдимия П.Т.М. за
деянието му, предмет на настоящото дело и на осъждането му по н.о.х.дело №
294/2019 год. по описа на Районен съд Казанлък, а именно най-тежкото измежду
наложените му за тези деяния: “лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ годинИ. Тъй като групираните наказания
са различни по вид, съдът не приложи чл.24 от НК. Съдът намери, че с оглед
съдебното минало на подсъдимия М., определеното общо наказание следва да бъде
изтърпяно при “строг“ режим и на основание чл.25, ал.2 от НК приспадна
изтърпяната част от определеното общо наказание.
Съдът счете, че на основание чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия П.Т.М. следва да
бъдат присъдени и направените по делото съдебни и деловодни разноски, които да
бъдат заплатени в полза на Държавата по бюджетната сметка на Старозагорски
районен съд сумата в размер на 80.00 лева (осемдесет лева) и по бюджетната
сметка на ОД на МВР Стара Загора сумата в размер на 453.30 лева (четиристотин
петдесет и три лева и тридесет стотинки), представляваща направени разноски в
хода на досъдебно производство № 1959 зм-603/2018 год.
по описа на Първо РУ на МВР Стара Загора.
ІV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва да се посочат
ниското правно съзнание на подсъдимия.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: