М О Т И В И към НОХ дело №7/2011г. по описа на БОС

Производството по делото е образувано по повод обвинителния акт  на Окръжна прокуратура гр.Бургас против  Г.Г.М. от м.с. Ч.м., ЕГН ********** с обвинения по чл.116, ал. 1 т. 5 и 6, предложение 2 и 3, вр.   с чл. 115 от  НК, чл.150, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.152, ал.4, т.4, вр. ал.1, т.2 и 3 от НК за това, че на 05.05.2010г. в часовия интервал от 01,00 до 05,00 часа в гр. Б., кв. Б., в дом на улица „М. Г.” №**, при условията на реална съвкупност, умишлено умъртвил Г. Д.Г. на 75 години, като убийството е спрямо лице, което се е намирало в безпомощно състояние, извършено по особено мъчителен за убитата начина и с особена жестокост. По същото време и място извършил действия с цел да възбуди полово желание, без съвкупление, по отношение на Г. Г. на 75 години, чрез употреба на сила и чрез привеждането й в безпомощно състояние, като случаят е особено тежък - настъпила е смъртта на пострадалата Г. Г. и за това, че по същото време и място, при условията на реална съвкупност, се съвкупил с лице от женски пол – пострадалата Г. Г. на 75 години, като я принудил към това със сила и я привел в безпомощно състояние, като случаят е особено тежък – настъпила е смъртта на пострадалата Г. Г..

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията, като счита, че за престъплението по чл.150, ал.2 от НК на подсъдимия следва да бъде определено наказание в размер на десет години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим, за престъплението по чл.152, ал.4, т.4 от НК – наказание от двадесет години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим, а за престъплението по чл.116, ал.1, т.5 и 6 от НК на подсъдимия да бъде определено наказание „доживотен затвор без замяна” при първоначален „специален” режим и на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия М. да бъде определено едно общо наказание в размер на най-тежкото от така определените, а именно „доживотен затвор без замяна” при първоначален „специален” режим на изтърпяване в Затвор, съгласно чл.61, т.1 от ЗИНЗС.

Наследниците на пострадалата Г. Г. – А.Д. и Д.Д. са предявили граждански искове против подсъдимия за причинените им неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва, начиная от 05.05.2010г., както и сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и разноски по делото и същите са конституирани като граждански ищци и частни обвинители по делото. Лично и чрез своя повереник правят искания на подсъдимия М. да бъдат наложени наказания така, както са посочени от представителя на Бургаска окръжна прокуратура, а гражданските им искове – да бъдат уважени изцяло.

Подсъдимият не се признава за виновен. Лично и чрез своя защитник прави искане да бъде оправдан по всички повдигнати му обвинения.

          СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:

          Подсъдимият Г.М. живеел в кв.Б, гр.Б. и познавал пострадалата Г. Г.. В нощта на 04.05. срещу 05.05.2010г. М. решил да извърши кражба от домове в кв. Б., с цел да се снабди с пари, за да може да отпразнува предстоящия си имен ден – Гергьовден. Направил два безуспешни опита да влезе в къщи на ул. „В. Л.” №* и ул. „И.” №*. След като не успял, решил да влезе в дома на пострадалата Г. Г.,***. Подсъдимият М. влязъл в двора на пострадалата Г. и установил, че до източната стена на къщата се намирал затворен, но незаключен прозорец, покрит с противокомарна мрежа. Подсъдимият разкъсал мрежата, бутнал прозореца и влязъл в къщата. По това време пострадалата Г. спяла в южната стая. От шума при проникването Г. се събудила и тръгнала по коридора, и видяла срещу себе си подсъдимия М.. Започнала да вика „Какво правиш тук? Защо влезе?” и подсъдимият от тези викове се уплашил и се скрил в северната стая на къщата. Г. тръгнала след него и също влязла в тази стая. В този момент М. решил, че трябва да се разправи с жената – по точно помислил си – „ да я еба ли или да не я еба” – видно от показанията на свидетелите Д. и Х. на които подсъдимия споделил това при разпита си в полицията, след което решил да осъществи със пострадалата полов акт, хванал я и я повалил на леглото. Г. паднала по гръб, а М. успял да разтвори краката й с ръце, след което започнал с пръсти да прониква анално и вагинално в пострадалата Г.. След това извършил същите действия и с половия си орган, като през това време с ръка притискал устата и носа на пострадалата. Г. се съпротивлявала като ритала с крака, но предвид на възрастта си, здравословното и физическо състояние, не успяла да се противопостави  и М. успял да осъществи както блудствените, така и действията по изнасилването на Г.. Докато М. осъществявал тези си действия, в един момент пострадалата Г. спряла да мърда и починала. След като подсъдимият разбрал, че Г.е починала, той станал от леглото, отишъл в коридора, отворил хладилника и най-спокойно започнал да се храни с това, което намерил вътре. След като се нахранил, решил да потърси пари и в шкафче, под телевизора в стаята, намерил дребна сума пари, а до леглото на пострадалата намерил и взел апарат за мерене на кръвна захар /глюкомер/, марка „ ACCU CHEK SENSOR”, със серия № ****, след което напуснал дома на пострадалата Г. през същия прозорец, през който бил влязъл в къщата.

          Подсъдимият М. се прибрал в дома си, където оставил глюкомера. Преоблякъл се и отишъл в гр. К. при родителите си, като пристигнал около 10,00 часа заедно с жената, с която живеел на семейни начала. В дома на родителите си оставил сандалетите, с които бил обут по време на извършване на деянието, които след това били предадени на разследващите органи от майката на М. – свидетелката М..

          Сутринта на 05.05.2010г. свидетелят Д., който живеел с майка си – пострадалата Г., се прибрал, но установил, че не може да влезе в къщата, тъй като има поставен райбер. Погледнал през прозореца и видял, че майка му я няма на леглото, където по принцип спяла. След това се обадил на сестра си – свидетелката Д., за да попита знае ли къде е майка им. След проведения разговор, Д. забелязал разкъсаната противокомарна мрежа и отворения прозорец на кухнята. В този момент пристигнала и свидетелката Д. и двамата влезли през прозореца в къщата. При оглеждането на стаите, свидетелката Д. видяла трупа на майка си. Двамата със свидетеля Д. излезли от къщата и уведомили полицията. Пристигналата следствено – оперативна група извършила оглед на местопрестъплението и иззели веществени доказателства, приложени към делото.  

          Според извършената трасологична експертиза е установено, че на местопроизшествието е оставена следа от десен сандал, която съвпада с предадените сандали от свидетелката М. които били собственост на подсъдимия М..

          При извършеното претърсване и изземване, подсъдимият М.е предал доброволно отнетия от него от пострадалата Г. глюкомер, както и панталоните, с които е бил облечен по време на извършване на престъплението.

          Според извършената съдебно – медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп, по тялото на пострадалата Г. се установени кръвонасядания по гениталиите /малките срамни устни/, по входа на влагалището, с пукнатина по лигавицата на влагалището, кръвонасядане по лигавицата на ануса, с пукнатина по лигавицата, драскотини по лицето, кръвонасядане по бузата и корема, драскотина под лявата подбедрица, хипертрофия на сърцето, стенозираща коронаросклероза от 50 до 90 % и два стари инфаркта. Според вещото лице уврежданията по гениталиите и ануса са в резултат на насилствени полов акт и анален полов акт. Непосредствената причина за смъртта на пострадалата Г., според вещото лице, е остра сърдечна недостатъчност, развила се на терена на тежката увреда на миокарда и съдовете му, при стреса от изнасилване. Драскотините по лицето предполагат притискане на устата с ръка, което е допълнителен стрес за увредените бели дробове и сърцето.

          По делото е назначена и тройна комплексна съдебно – медицинска експертиза, където освен посочените по-горе, се съдържат и допълнителни изводи за механизма на извършване на деянието, а именно, че уврежданията в областта на лицето отговарят да са получени при притискане и стискане с ръце, и опити за затваряне на външните дихателни отвори – носа и устата. Вещите лица са категорични, че съществува пряка причинна връзка между действията, предизвикали уврежданията в половата област и аналното отвърстие, и настъпилата смърт на пострадалата Г. Г., като за това е способствало и притискането на външните дихателни отвори.

          От назначената по делото ДНК експертиза на веществени доказателства се установява, че под ноктите на подсъдимия М.е открит биологичен ДНК материал от пострадалата Г. Г..

          По делото е назначена съдебно – биологическа експертиза, според която зацапванията по иззетите чаршафи и нощница, са от човешка кръв от кръвна група „А”, от която са както пострадалата, така и подсъдимия, а по панталона на подсъдимия М., около закопчаването, се установяват микроследи от кръв. Тези заключения кореспондират с приложените по делото други доказателства, а по-точно – обясненията на подсъдимия М. пред свидетелите Д. и Х., че е прониквал с пръсти и в последствие осъществил полов акт и анален акт с пострадалата Г..

          От назначената съдебно – дактилоскопна експертиза се установява, че намерените дактилоскопни следи от ляво чекмедже от шкафче в южната стая на дома на пострадалата Г. са оставени от левия палец на подсъдимия М..

          Според назначената съдебнопсихиатрична – психологична експертиза се установява, че подсъдимият М. към дата на извършване на деянието не се е водил на отчет и не е лекуван в психиатрично заведение, не е страдал от умствена недоразвитост, не е страдал от остро или хронично психиатрично заболяване и е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Според вещите лица към момента на извършване на престъплението, у подсъдимия М.е съществувал умисъл за извършването им, бил е налице от самото начало и е мотивирал последващото му поведение.

          Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава частично от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, писмените доказателства по делото и назначените експертизи.

          Съдът не приема възраженията на подсъдимия М., че не е извършил престъпленията, за които е обвинен  и че за двадесет години, които е живял в Банево нито един път не е ходил при пострадалата - нито е влизал в двора, нито в къщата.  Тези негови твърдения се опровергават по безспорен начин от трасологичната и дактилоскопните експертизи, които доказват, че следата, намерена в двора на къщата на пострадалата Г., е оставена от десния сандал, който е бил предаден на полицията от майката на подсъдимия М. – свидетелката М., както и че е намерена дактилоскопна следа на шкафчето в южната стая на дома на пострадалата, която е от левия палец на подсъдимия. Тези следи по никакъв начин не могат да попаднат на местата, където са намерени, ако твърденията на М., че никога не е влизал нито в двора, нито в къщата на пострадалата, са верни. Също така, той е предал на разследващите и глюкомера, за който твърди, че го е намерил преди това, когато ходил за вода до чешмата на селото. Наследниците на пострадалата Г. – свидетелите Д. и Д., са категорични, че майка им никога не е изнасяла този глюкомер извън къщата си, а той е бил използван постоянно за измерване на кръвната захар на пострадалата Г..

          От друга страна, видно от показанията на свидетелите Ж.Д. и В.Х., че подсъдимият М.е признал пред тях за извършените престъпления и независимо, че двамата свидетели разказват това, което са чули, то техните показания съвпадат по безспорен и категоричен начин с всички други събрани доказателства по делото – начинът на извършване на престъпленията и последвалите действия на подсъдимия след смъртта на пострадалата Г.. Съдът приема тези показания за достоверни. Още повече, че и двамата свидетели не са присъствали в двора и в къщата на пострадалата, нямат лични впечатления относно разположението както на трупа на пострадалата, така и на другите вещи в къщата и не съществува друга възможност да дадат тези показания, които съвпадат с доказателствата по делото, ако не са ги чули лично от подсъдимия и след това преразказани и пред разследващия орган, и пред съда.

          В противоречие на твърденията на подсъдимия М., че никога не е стъпвал и в двора и в къщата на пострадалата Г., са и неговите признания, че е казал на полицаите, че не е убил бабата, а само я е ебал. По делото няма данни, доказващи твърденията на подсъдимия, че бил заплашен с физическа саморазправа от полицаите, ако не признае за извършените от него престъпления, тъй като и той сам заявява в протокола за разпит но 07.05.2010г. , че никой не го е бил, а само са го заплашвали. Ето защо, съдът намира, че всички тези твърдения на подсъдимия са само защитна теза, но те не кореспондират по никакъв начин с всички събрани по делото доказателства.

          По отношение на авторството на извършените от М. деяния, следва да се вземат предвид не само оставените от него трасологични и дактилоскопни следи, но и заключението на извършената ДНК експертиза, която по категоричен начин доказва, че под ноктите на М. са открити ДНК следи от пострадалата Г., което за съда е безспорно доказателство, че М.е бил в дома на пострадалата и е имал физически контакт с нея. Ето защо и това възражение на защитата на подсъдимия, а именно, че ДНК експертизата се явява силно доказателство, но не безспорно, се явява неоснователно. Според съда заключението на ДНК експертизата  е безспорно доказателство, че подсъдимия М.е осъществил физически контакт със пострадалата.

          По делото са събрани достатъчно годни доказателства – писмени, гласни, заключения на експертизи, които в своята съвкупност по един безспорен и категоричен начин доказват вината на подсъдимия М. за извършените от него престъпления, в които е обвинен.

          ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА

С деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият Г.Г.М.е осъществил  състава на престъпление по чл. 150, ал.2, вр. ал.1 от НК -  на 05.05.2010г. в часовия интервал от 01,00 до 05,00 часа в гр. Б., кв. Б., в дом на улица „М. Г.” №**, при условията на реална съвкупност извършил действия с цел да възбуди полово желание, без съвкупление, по отношение на Г. Г. на 75 години, чрез употреба на сила и чрез привеждането й в безпомощно състояние, като случаят е особено тежък - настъпила е смъртта на пострадалата Г. Г..

Деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината. Подсъдимият е съзнавал обществено опасният характер на деянието , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал  настъпването на тези последици.   

С деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият Г.Г.М.е осъществил състава на престъпление по чл.152, ал.4, т.4, вр. ал.1, т.2 и 3 от НК - на 05.05.2010г. в часовия интервал от 01,00 до 05,00 часа в гр. Б., кв. Б., в дом на улица „М. Г.” №**, при условията на реална съвкупност при условията на реална съвкупност, се съвкупил с лице от женски пол – пострадалата Г. Г. на 75 години, като я принудил към това със сила и я привел в безпомощно състояние, като случаят е особено тежък – настъпила е смъртта на пострадалата Г. Г..

Деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината. Подсъдимият е съзнавал обществено опасният характер на деянието , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал  настъпването на тези последици.

С деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият Г.Г.М.е осъществил състава на престъпление по чл.116, ал. 1 т. 5 и 6, предложение 2 и 3, вр.   с чл. 115 от  НК - на 05.05.2010г. в часовия интервал от 01,00 до 05,00 часа в гр. Б., кв. Б., в дом на улица „М. Г.” №**, при условията на реална съвкупност, умишлено умъртвил Г. Д.Г. на 75 години, като убийството е спрямо лице, което се е намирало в безпомощно състояние, извършено по особено мъчителен за убитата начина и с особена жестокост.

Деянието е извършено при евентуален умисъл като форма на вината. Подсъдимият е съзнавал обществено опасният характер на деянието , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици. Това е така, защото подсъдимият М. ясно е съзнавал, че неговите груби и жестоки действия спрямо една възрастна и болна жена, както и съзнателното му пристискане на дихателните й пътища могат да доведат евентуално и до нейната смърт, но въпреки това се е съгласил с тези евентуално тежки последици. За умисъла на М. говорят също така и действията му след като е установил, че пострадалата Г.е починала. Той е започнал да изпълнява предварително очертания си план, а именно да извърши кражба от дома на пострадалата Г. и без никакво съжаление за извършеното, след убийството е започнал и да се храни с неща, намерени в къщата на пострадалата.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА

При определяне на наказанието за престъплението по чл.150, ал.2, вр. ал.1 от НК на подсъдимия Г.Г.М., съдът взе предвид от една страна изключително високата степен на обществена опасност на деянието  - блудство със 75 годишна болна жена, по един особено груб и жесток начин – бъркане с пръсти в ануса  и във влагалището, както и проникване с половия си член в ануса й, които действия са довели и до жестоки разкъсвания, последиците от тези действия - а именно настъпването на смъртта на пострадалата Г., която е в пряка причинна връзка с тези жестоки действия, а от друга страна чистото му съдебно минало и му определи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства именно заради жестокостта при извършване на престъплението, а именно ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на наложеното наказание.

При определяне на наказанието за престъплението по чл.152, ал.4, т.4, вр. ал.1, т.2 и 3 от НК на подсъдимия Г.Г.М. съдът взе предвид от една страна изключително високата степен на обществена опасност на деянието – изнасилване на  75 годишна болна жена, по един особено груб и жесток начин  - проникване с половия си член във влагалището, довело до разкъсвания, болките и ужаса, които е изпитала пострадалата, които са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт, а от друга страна чистото съдебно минало и му определи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а именно ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на наложеното наказание

При определяне на наказанието за престъплението по чл.116, ал. 1 т. 5 и 6, предложение 2 и 3, вр.   с чл. 115 от  НК на подсъдимия Г.Г.М., съдът взе предвид от една страна изключително високата степен на обществена опасност на деянието – причиняване на смърт на една възрастна и болна жена по особено жесток и мъчителен за нея начин, и с особена жестокост - смъртта е предхождана от изнасилване и блудствени действия, стресът, довел до причиняването на смъртта, както относно тези действия, така и допълнителните притискания с ръце на външните дихателни пътища на пострадалата, а от друга страна чистото съдебно минало на подсъдимия и  му определи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Съдът счита, че по отношение на това престъпление, което е изключително тежко и извършено по един изключително жесток начин, с оглед постигане целите на генералната и специалната превенция, предвидени в чл.36 от НК, на подсъдимия М. следва да му бъде определено наказание - ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР и му определи първоначален „СПЕЦИАЛЕН” режим на изтърпяване на наложеното наказание.

Съдът наложи на подсъдимия Г.Г.М. едно ОБЩО наказание  в размер на най-тежкото от така определените, а именно ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР и му определи първоначален „СПЕЦИАЛЕН” режим на изтърпяване на така наложеното общо наказание. Съдът намира,  че с това наказание ще се постигнат  целите  на генералната превенция посочените в чл. 36 от НК – да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.  С налагането на това наказание ще се постигнат и част от целите на специалната превенция, а именно ще се отнеме възможността на подсъдимия да върши други престъпления. Отнемането на  човешки живот   по един изключително жесток начин и без капка съжаление за извършеното мотивират съда да приеме, че не съществува начин за постигане на останалите цели на специалната превенция посочени в чл. 36 от НК.

Действително подсъдимият М.е на относително млада възраст и е с чисто съдебно минало,   но  тези смекчаващи вината обстоятелства не могат да се противопоставят на изброените по горе многобройни отегчаващи вината обстоятелства и да мотивират съда да наложи на подсъдимия М. друго наказание, освен това изключително тежко наказание, предвидено в закона.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ

Безспорно е, че от извършеното престъпление и настъпилата смърт на Г. Г., нейните наследници са претърпели неимуществени вреди – болки и страдания. Пострадалата е живеела заедно със сина си и в непосредствена близост до дома на дъщеря си, като децата на пострадалата са се грижели за нея, помагали са й, разбирали са се  и не само нейната смърт, но и начинът на настъпването й, са им причинили големи болки и страдания. Предвид на това съдът намира че е справедливо и съобразено с константната практика на съда и на двамата граждански ищци да им бъдат определени като обезщетение са претърпените от тях неимуществени вреди предвид смъртта на тяхната майка Г. Г. сумите от по 100 000 лева за всеки един от тях ведно със законните лихви върху тези суми начиная от 05. 05. 2010 г. до окончателното им изплащане от подсъдимия. Съдът постанови подсъдимия да заплати на наследниците на пострадалата и сумата от 2 000 лева, представляваща имуществени вреди -направени от тях разноски за погребение, както и сумата от 3 000 лева за направени от тях разноски за адвокат, като в останалата част, до претендираните размери от по 200 000 лева за всеки един от тях, отхвърли исковете като недоказани.

Вещественото доказателство по делото – апарат за мерене на кръвна захар, следва да бъде върнат на наследниците на пострадалата, а останалите веществени доказателства по делото да бъдат унищожени.

          Накрая съдът се произнесе и по разноските, които възложи в тежест на  подсъдимия.

          Мотивиран от горното съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :………………….

                                                                                               ЧЛЕН: ………………....