РЕШЕНИЕ
№ 492
гр. Велико Търново, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20204100500475 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 387 от 05.05.2020 година, постановено по гр. дело № 2011/2019 година
по описа на Районен съд – Велико Търново е прието за установено по иска по реда на чл.
422, ал.1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, чуе Р. Ц. Ц. дължи на
„К.БГ“ ЕАД ЕИК .... сумата от 1314,60 лв. – главница , ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 20.03.2019 година до окончателното плащане, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 369 от 25.03.2019 година по ч.гр№
909/2019 година по описа на ВТРС, като за сумата от 89,22 лв. договорна лихва за периода
от 24.10.2011 г. до 27.10.2014г. отхвърля иска, като неоснователна. Със същото решение
Р.Ц. е осъден да заплати на ищеца сумата от 314,30 лв. разноски з исковото производство и
сумата от 73,11 лв. – разноски в заповедното производство.
Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника Р. Ц. Ц. подадена адв.
М. ИВ., преупълномощен от адв. Б. Б. – особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Обжалва се изцяло горепосоченото решение като в жалбата се навеждат оплаквания за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Излагат се възражения за недопустимост на
иска, поради това, че ищецът нямал качеството кредитор по отношение на ответника.
Решението било неправилно и поради това, че искът е неоснователен и е следвало да бъде
1
отхвърлен, а не уважен. По делото не били събрани доказателства, въз основа на които да се
направи извод, че между страните е възникнало твърдяното правоотношение, на основание
на което ответникът да е придобил качеството длъжник и да дължи процесните парични
суми. Моли съда да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да
отхвърли изцяло предявения иск.
От ищеца по делото – въззиваем в настоящото производство „К.БГ“ ЕАД ЕИК ... е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва жалбата и я намира за
неоснователна. Излага подробни доводи и аргументи относно основателност на своята
претенция и правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Излагат се
аргументи относно това, че има качеството кредитор спрямо ответника по делото и че
договорът за цесия е породил своето действие и са настъпили целените правни последици.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на районния
съд като правилно и законосъобразно.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства, не са сочени нови
доказателства.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна
против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на
обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с
исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва въззивната
жалбата и делото да бъдат разгледани по същество.
Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и
възражения и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил
предявен от ищеца „К. БГ“ ЕАД гр. С. против ответника Р. Ц. Ц. установителен иск по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД., чрез който се иска
да бъде прието за установено, че съществува вземането на ищеца против ответник, за което
е издадена заповед за изпълнение № 369/25.03.2019 г. по ч.гр.д. № 909/2019 по описа на
Районен съд – Велико Търново, което е както следва: за сумата от 1314,60 лева – просрочена
главница обоснована като неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит с
цедента на ищеца, 89,22 лв. просрочена лихва за периода 24.10.2011 год. до 27.10.2014 год.
28,08 лв. и присъденото им юрисконсултско възнаграждение. Ищецът твърди, че вземането
2
се основава на договор за потребителски кредит № 728044/24.10.2011 година между
ответника и „У.“ ЕАД, по силата на който е предоставен кредит в размер на 2100 лв., който
е следвало да бъде върнат на 59 равни месечни вноски от по 59,70лв., в които са включени и
105 лева комисионна за разглеждане на кредита, застрахователна премия от 275,94 лв.
Договорен бил ГЛП от 12,013% и ГПР от 15.08%. Първата вноска е следвало да бъде
платена на 21.11.2011 година, а крайният срок за плащане на последната вноска 21.04.2015
година. Ответникът бил платил 30 вноски, като 29 от тях в пълен размер, а последната в
размер на 1,24 лв. На 27.10.2014 год. по силата на договор за цесия по силата на който
вземането срещу ответника – длъжник по договора за потребителски кредит е придобито от
ищеца и същото е било индивидуализирано в Приложение № 1, неразделна част от договора.
Ищецът бил упълномощен от прехвърлителя на вземането да уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне на вземане, но изпратеното до адреса му писмо е върнато
невръчено. Поради това твърди, че уведомяване е извършено с връчване на препис от
исковата молба. Именно това вземане е било предмет на издадената заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК.
Ответникът Р.Ц. в хода на процедурата по чл. 131 от ГПК не е открит на посочени
адрес, поради което препис от исковата молба е връчен по реда на чл. 47 от ГПК. Назначен
му е особен представител адв. Б., която е подала писмен отговор на исковата молба. Оспорва
иска като недопустим и неоснователен.Ищецът не бил активно легитимиран да предяви
иска, тъй като нямал качеството кредитор спрямо ответника. Не било извършено надлежно
уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането, предмет на делото.Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
При тези твърдения искът правилно е квалифициран като такъв по чл. 422, ал.1 вр.
чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установяват следните относими към
правния спор факти:
На 24.10.2011 година между Р.Ц. – кредитоискател и „У.“ ЕАД гр. С. - кредитодател е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който последния е предоставил на
Ц. потребителски кредит в размер на 2100 лв. при договорен ГЛП 12,013%, ГПР в размер на
15,08%, комисионна 105 лв. и застрахователна премия 275,94лв. постигнато е съгласие
кредитът да се погасява на 54 равни месечни вноски от по 59,70 лв. с първа падежна дата
21.11.2011 година и крайна падежна дата 21.04.2016 год. ответникът като длъжник по
кредита е подписал съгласие за директен дебит. На 27.10.2014 година между кредиторът по
горепосочения договор за потребителски кредит и „К. БГ“ ЕАД е сключен договор за
прехвърляне на вземания/цесия/, по силата на който се прехвърлят вземания на кредитора
съгласно приложение № 1, в което подробно е описано и вземането към Р.Ц. – в размер на
1314,60 лв. главница и 89,22 лв. изтекла договорна лихва. До момента на сключването на
договора за прехвърляне на вземането Ц. е изплатил 30 вноски, като 29 в пълен размер, а
поселената 30та вноска в непълен размер като остатъкът от задължението е бил 1403,82 лв.
и именно този остатък е предмет да прехвърляне в полза на ищеца по делото като цесионер.
3
Видно от приетите като доказателства по делото Уведомление за извършено прехвърляне на
вземане, адресирано до Р. Ц. Ц., и пълномощно, издадено от цедента на цесионера с оглед
изпълнение задълженията по уведомяване на длъжниците за прехвърлянето, и пощенския
плик и обратната разписка, ищецът като цесионер е предприел действия по уведомяване на
длъжника за цесията. Това уведомление обаче не е достигнало до адресата, поради това, че
същия не е бил открит на посочения от него по договора адрес.
При тези фактически твърдения съдът приема от правна страна следното: Както се
посочи по-горе предявен е положителен установителен иск по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1,
т. 2 от ГПК чрез който се иска със сила на пресъдено нещо да бъде признато правото на
ищеца - вземането му за исковата сума, дължима, според твърденията на му, на основание
Договор за потребителски кредит № 728004 от 21.10.2011 г., сключен между „У.“ ЕАД и
ответника Р.Ц., и извършена на 27.10.2014 година цесия на вземането на кредитора за
сумата от 1403,82 лв., включваща главница 1314,60 лв. и договорна лихва 89,22 лв. за
периода от 21.10.211г. – 27.10.2014г. Приетите по делото доказателства установяват
процесното вземане по несъмнен начин и то в полза на „К.БГ“ ЕАД. Неоснователно е
възражението на ответника – жалбоподател в настоящото производство, че ищецът по иска -
ответник по жалбата не е активно легитимиран да предяви иска, тъй като нямал качеството
на кредитор. Напротив със сключването на договора за прехвърляне на вземането ищецът е
придобил качеството кредитор спрямо длъжниците на своя праводател. Вярно е, че съгласно
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. . На основание чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня
когато то бъде съобщено от предишния кредитор. В хода на производството по безспорен
начин е установено, че прехвърлителят на вземането е упълномощил приобретателя да
осъществи горепосочените действия по отношение на уведомяване на длъжника. Писмото
изпратено до длъжника с надлежно уведомяване за извършената цесия не е получено от
длъжника, поради това че последния не пребивава на посочения от по договора за
потребителски кредит адрес. Независимо от това възражението на особения представител на
ответника – длъжника е неоснователно по отношение това, че ищецът няма качеството
кредитор. Напротив има това качество. Нещо повече приема се, че с връчване на исковата
молба се извършва такова уведомяване. Освен това вярно, че законът свързва уведомяване
на длъжника с действието на цесията спрямо него, но тя по своята правна природа е
породила ефекта на прехвърляне на вземането. Нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД защитава
длъжника, в случай че липсва на уведомяване за извършената цесия и бъде извършено
плащане от него на първоначалния кредитор, въпреки прехвърляне на вземането, то
плащането му ще бъде валидно. В никакъв случай обаче не може да бъде прието, че липсата
на такова уведомяване лишава цедента от качеството му на кредитор.
Неоснователно е и възражението за изтекла давност по отношение на процесното
вземане. Видно от договора за потребителски кредит падежът на цялото задължение
4
настъпва на 22.04.2016 година и от тази дата започва да тече общата погасителна давност от
5 години. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.03.2019г. този срок
не е изтекъл. Това възражение се явява основателно само по отношение на претендираната
договорна лихва в размер на 89,22 лв. за периода от 24.10.2011 година до 24.10.2014 година
на основание чл. 111, б. „в“ предл. второ от ЗЗД.
Вземането на „К.БГ“ ЕАД се явява установено по основание и на основание чл. 162
от ГПК и по размер до размера 1314,60 лева. Основателна е и претенцията за присъждане на
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
Предвид гореизложеното и съвпадението на крайните изводи и на двете инстанции
относно основателността на предявения иск, окръжният съд приема, че въззивната жалба на
Р. Ц. Ц., подадена от особения представител адв. Божкова чрез преупълномощения адв. М.
ИВ. против решението на районния съд е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция то по правилата на чл. 78
ГПК следва в полза на въззиваемия - ответника по жалбата да бъдат присъдена сумата от
300 лв. за юрисконсултско възнаграждение, тъй като е представляван от юрисконсулт и в
това производство.
Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК,
Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 387 от 05.05.2020 година, постановено по гр. дело №
2011/2019 година по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Р. Ц. Ц. ЕГН ********** ДА ЗАПАЛТИ на „К. БГ“ ЕАД с ЕИК ...,
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „П.В.“ № 21, Бизнес център „Л.-6“, ет. 2
СУМАТА от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5