Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ІІІ-45 30.04.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен
граждански състав
на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 476 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Московска“ №19, представлявано от главен
юрисконсулт Лидия Папазова, срещу решение № 2681/21.12.2018 год. по гр.д.№
2067/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен иска,
предявен от „БАНКА ДСК “ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Московска“ №19, против А.П.П. ЕГН ********** c адрес: град Б.,
ж.к. „И.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от
20.12.2013 година: сумата 1171, 06 лева /хиляда сто седемдесет и един лева и
шест стотинки/, представляваща главница, сумата 202,53 лева /двеста и два лева,
петдесет и три стотинки/, представляваща дължима договорна лихва, начислена за
периода от 03.04.2016 година до 19.10.2017 година, сумата 15,69 лева
/петнадесет лева, шестдесет и девет стотинки/, представляваща лихвена надбавка
за периода от 15.04.2016 година до 19.10.2017 година, сумата 120 лева /сто и
двадесет лева/, представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.10.2017
година до изплащане на вземането, плащане на които е разпоредено със заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по частно гражданско дело №
7937 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, както и за присъждане на
разноските, направени в исковото и заповедното производство. Осъдена е „БАНКА
ДСК“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Московска“ №19, представлявано от старши юрисконсулт Галя Петрова, да плати на
А.П.П. ЕГН ********** c адрес: град Б., ж.к. „И.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**,
сумата 320 лева /триста и двадесет лева/, представляваща разноски, направени по
водене на делото.
Във въззивната
жалба се твърди, че изводите направени от районния съд са погрешни и в разрез
със събраните по делото доказателства. Изложени са подробни съображения относно
твърдението на ищеца, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е извършено редовно уведомяване на ответника за предсрочната
изискуемост на кредита. Изложени са обстоятелства и относно твърдението на
ищеца за неизпълнение на задълженията на ответника за погасяване в срок на
вноските по кредита. Направено е искане обжалваното решение като неправилно да
бъде отменено от въззивния съд, като спорът бъде решен по същество с уважаване
на предявените искове и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции. С въззивната жалба са представени писмени доказателства.
В дадения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна А.П.П. ЕГН **********
c адрес: град Б., ж.к. „И.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, чрез процесуален
представител адв. Николай Димитров, в който са изложени подробни съображения за
правилност на изводите на съда и на обжалваното решение и обоснованост на
извода, че длъжникът по кредита не е бил надлежно уведомен за обявената от
банката предсрочна изискуемост. Твърди се, че банката не е изпълнила клаузата
по допълнително споразумение за служебно събиране на дължимите суми от сметката
на ответника. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с
правни основания чл.422 от ГПК , вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.288 от ТЗ и
чл. 79 от ЗЗД, чл. 430, ал.2, вр. чл.288 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и
чл. 79 от ЗЗД.
Поради настъпила
преклузия въззивният съд не е приел приложените с въззивната жалба писмени
доказателства.
Настоящият съд е
сезиран да се произнесе по подадената пред Бургаският районен съд искова молба от ищеца „БАНКА ДСК“ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Московска“ №19, против ответника А.П.П. с адрес: град Б., ж.к.
„И.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 20.12.2013г.
преструктуриран с допълнително споразумение за преструктуриране на договор за
издаване и обслужване на кредитна карта в договор за кредит за текущо
потребление от 21.04.2015 г: сумата от 1171, 06 лева, представляваща главница,
сумата от 202,53 лева, представляваща дължима договорна лихва, начислена за
периода от 03.04.2016 година до 19.10.2017 година, сумата от 15,69 лева,
представляваща лихвена надбавка за периода от 15.04.2016 година до 19.10.2017
година, сумата от 120 лева, представляваща заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.10.2017 година до изплащане на вземането,
плащане на които е разпоредено със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 7937 по описа на Бургаски районен съд
за 2017 година, както и за присъждане на разноските, направени в исковото и
заповедното производство.
Твърди се, че е
налице предсрочна изискуемост за вземанията на банката, за която длъжникът е
бил уведомен преди подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Ищецът поддържа предявените искове, прави искане за уважаването им,
ангажира доказателства.
Ответникът с
писмения си отговор оспорва предявените искове, твърди, че не са налице условия
за настъпване на предсрочна изискуемост за вземанията на банката, както и, че
не е надлежно уведомен за изявлението на банката за настъпила предсрочна
изискуемост. Направено е искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на
разноските по делото.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна по спора:
Исковете са
предявени за установяване на вземанията по заповед за незабавно изпълнение от
23.10.2017 год. по чл.417 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 7937 по
описа на Бургаски районен съд за 2017 година, след постъпило в срок възражение
на длъжника срещу заповедта.
От събраните по
делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по приетата от
районния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно договор
за издаване и обслужване на кредитна карта от 20.12.2013 г., сключен между
„Банка ДСК” ЕАД, от една страна като кредитор и А.П.П. с ЕГН **********, от
друга страна като кредитополучател, банката е отпуснала на ответника кредит в
размер на 1 000 лв. С допълнително споразумение за преструктуриране на договор
за издаване и обслужване на кредитна карта в договор за кредит за текущо потребление от 21.04.2015 г., остатъкът
от дълга по кредитната карта в размер на 1 250 лв. включващ главница 1000 лв. и
250 лв. редовна лихва, е преструктуриран в кредит за текущо потребление. Срокът
за издължаване на кредита за текущо потребление е 120 месеца, считано от датата
на допълнителното споразумение, като се определя крайна падежна дата за
окончателно издължаване 21.04.2025 г. Падежната дата за месечните вноски е
първо число на месеца. По делото е представен погасителен план подписан между
страните на 21.04.2015 год., съгласно който за погасяване на задълженията си
ответникът следва да направи 120 равни месечни анюитетни вноски от по 17,90 лв.
всяка. Всяка вноска по погасителния план включва главница и лихва в посочени в
плана размери. Месечните вноски е следвало да бъдат събирани служебно на
падежната дата от авоарите по разплащателната сметка на ответника открита в „Банка ДСК” ЕАД. Вещото лице сочи, че по
разплащателната сметка на ответника последното постъпление е с вальор
02.10.2017 год. Постъпилото по разплащателна сметка трудово възнаграждение на ответника
в размер на 544,90 лв. е било използвано за погасяване на други негови
задължения – по кредит овърдрафт. Последното плащане на вноска по
допълнителното споразумение е извършено на 01.04.2016 год. Считано от
01.05.2016 год. не са извършвани плащания по кредита.
С оглед горното
съдът намира за установено твърдението на ищеца, че преди подаване на
заявлението на 20.10.2017 год. от обективна страна са били налице
предпоставките по т.19.2 от общите условия към сключения договор – представени
по делото, за обявяване на целия остатък по кредита за предсрочно изискуем.
Допуснатата забава в плащанията над 90 дни обуславя горния извод. Съдът не
споделя възражението на ответника относно това, че банката не е изпълнила
задължението си по т.6 от допълнителното
споразумение, служебно да извършва
погасяване на вноските по кредита от наличната сума по разплащателната сметка
на ответника, в която е постъпвала заплатата му. Ответникът носи тежестта на
доказване да установи, че е изпълнил задълженията си по допълнителното
споразумение, включително относно твърдението му, че към момента на
договорените падежи за плащане по разплащателната му сметка е била налице
достатъчна наличност за погасяване на задълженията. Ответникът не е ангажирал
доказателства в този смисъл, поради което възражението му не може да бъде
споделено от съда.
Ето защо настоящият
съд приема за установено по делото, че считано от 01.05.2016 год. ответникът е
в забава за плащанията по кредита.
Настоящият съд
обаче споделя възраженията на ответника относно ненадлежното му уведомяване за упражненото
право на банката да направи остатъка по кредита предсрочно изискуем. Съгласно
приетото по т.18 от ТР № 4/
18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо
от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото
си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната
изискуемост на кредита настъпва на датата,
на която волеизявлението на банката, че счита кредитът за предсрочно изискуем,
е достигнало до длъжника – кредитополучател и поръчител.
По делото е
представена нотариалната покана, с peг. № 6088, том: 2, акт: ***/**.**.**** г.
на нотариус Виктория Дралчева в района на PC Бургас с рег.№ 491 на НК, за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчена на П.А.П. - ****** на
длъжника, със задължение да предаде на ответника по делото. Представено е експертно
решение № 1191 от 07.05.2015 от което е видно, че П.А.П. страда от мозъчно
заболяване, провеждано му е лечение за болестта на Алцхаймер, приема множество
медикаменти, а състоянието му е свързано със случаи на забравяне както на имена
на близки хора, така и с губене по улиците. На базата на писмените
доказателства за здравословното състояние на лицето получило нотариалната
покана съдът намира за основателно възражението на ответника, че от връчването
на нотариалната покана на трето лице страдащо от посоченото по-горе заболяване
не може да се приеме за установено, че ответникът е бил уведомен за настъпване
на предсрочната изискуемост. Горното обуславя неоснователност на претенциите на
ищеца основани на твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията
за целия остатък от кредита.
С ТР № 8/ 02.04.2019 год. по т.д. № 8/ 2017 год. на ОСГТК на ВКС е прието следното: 1. Допустимо
е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК. 2. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил
падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за
редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението.
Следвайки стриктно приетото
по задължителното за настоящия съд тълкувателно решение, независимо от извода, че
предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника, което е пречка за
уважаване на исковете на това основание, настоящият съд следва да уважи
предявените искове за вноските с настъпил падеж за периода от забавата
01.05.2016 год. до обявяване на делото за решаване, което е станало на 16.04.2019 год. – т.е. до 01.04.2019 год.
Видно от приложения погасителен план за този период са дължими 36 погасителни
вноски по 17,90 лв. всяка, или за процесния период от 01.05.2016 год. до
01.04.2019 год. общият размер на дължимите погасителни вноски по кредита е
644,4 лв. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 15,69 лв. – лихвена
надбавка за забава, претендирана за процесния период от 15.04.2016 год. до
19.10.2017 год., чиито размер е установен съгласно заключението на вещото лице
по приетото от районния съд заключение, поради което общият размер на сумите,
за които претенциите на ищеца са основателни е 660,09 лв.
В останалата част
относно задълженията за дължими вноски за периода от 01.05.2019 год. до 21.04.2025
год., чиято изискуемост не е настъпила към момента на формиране на силата на
пресъдено нещо, претенциите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът намира за
неоснователна като недоказана и претенцията за установяване на вземането за
заемни такси в размер на 120 лв. Ищецът не е ангажирал доказателства за
основанието и размера на дължимостта на тази сума. Основание и размер на
твърдяното вземане за 120 лв. – заемни такси не е посочено и в приложеното към
заявлението извлечение от счетоводни книги, което съгласно приетото по т.2б от
ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС в случаите на заявление
за издаване на заповед по чл.417 от ГПК удостоверява годното за изпълнение
притезателно право.
Ето защо, общият размер,
за който следва да бъдат уважени исковете е 660,09 лв., от които 644,40 лв.
дължими неизплатени вноски по кредита за периода от 01.05.2016 год. до
01.04.2019 год., включващи дължима главница от общо 264,31 лв. и дължима
договорна лихва от общо 380,09 лв., и сумата от 15,69 лв. – лихвена надбавка
претендирана за процесния период от 15.04.2016 год. до 19.10.2017 год. Върху
главницата следва да бъде присъдена законна лихва считано от подаване на
заявлението до окончателното и заплащане. Обжалваното решение, с което в тези
части предявените искове са отхвърлени следва да бъде отменено като неправилно
– постановено в противоречие с тълкуването на закона извършено с актуалната
задължителна съдебна практика, като спорът бъде решен по същество с
установяване на вземанията на ищеца срещу ответника за посочените суми и
размери.
В останалите части,
с които районният съд е достигнал до идентични правни изводи за неоснователност
на исковете, макар и по други съображения, решението е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Съобразно изхода на
делото в полза на ищеца са дължими съответни
на уважената част разноски направени в заповедното производство в размер
на 34,98 лв., които следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.
Съобразно изхода на
делото в полза на ищеца са дължими съответни на уважената част разноски
направени в исковото производство за двете инстанции. На осн. чл.78, ал.8 от ГПК, при определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение от по 100
лв. за всяка от двете инстанции, дължимите разноски са в съответен размер от
286,34 лв., която сума следва да бъде присъдена в тежест на ответника.
Съобразно изхода на
делото в полза на ответника са дължими съответни на отхвърлената част разноски направени в
исковото производство, за двете съдебни инстанции, в размер на общо 360 лв. Тъй
като районният съд с обжалваното решение е присъдил сумата от 320 лв., в която
част решението също следва да бъде потвърдено, настоящият съд следва да присъди
в тежест на ищеца само разликата от 40 лв.
Мотивиран от
горното и на осн. чл.271 от Гражданския процесуален кодекс, Бургаският окръжен
съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2681/21.12.2018 год. по
гр.д.№ 2067/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете, предявени от „БАНКА ДСК
“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Московска“ №19, против А.П.П. ЕГН ********** c адрес: гр. Б., ж.к. „И.“, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.**, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 660,09 лв., от които:
-сумата от 644,4 лв.- дължими неизплатени вноски по по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта от 20.12.2013г. преструктуриран с допълнително
споразумение за преструктуриране на договор за издаване и обслужване на
кредитна карта в договор за кредит за текущо потребление от 21.04.2015 г., за
периода от 01.05.2016 год. до 01.04.2019 год., включваща:-дължима главница от
общо 264,31 лв. и дължима договорна лихва от общо 380,09 лв.,
- и сумата от 15,69
лв. – лихвена надбавка за периода от 15.04.2016 год. до 19.10.2017 год.,
ведно със законна
лихва върху главницата от 264,31 лв., считано от подаване на заявлението - 20.10.2017
год. до окончателното и заплащане,
които суми са част
от вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение от
23.10.2017 год. по чл.417 от ГПК, по частно гражданско дело № 7937 по описа на
Бургаски районен съд за 2017 година.
ВЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.422 от ГПК
предявени от „БАНКА ДСК “ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Московска“ №19,
против А.П.П. ЕГН ********** c адрес: гр. Б., ж.к. „И.“, бл.**, вх.*, ет.*,
ап.**, че А.П.П. ЕГН ********** c адрес: гр. Б., ж.к. „И.“, бл.**, вх.*, ет.*,
ап.**, дължи на „БАНКА ДСК “ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Московска“ №19, сумата от общо 660,09 лв., от която:
1.сумата от 644,40 лв. - дължими
неизплатени вноски по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от
20.12.2013г. преструктуриран с допълнително споразумение за преструктуриране на
договор за издаване и обслужване на кредитна карта в договор за кредит за текущо потребление от 21.04.2015 г., за
периода от 01.05.2016 год. до 01.04.2019 год., включващи: -дължима главница от общо 264,31 лв.
/двеста шестдесет и четири лева и
тридесет и една стотинки/ и дължима договорна лихва от общо 380,09 лв. /триста и осемдесет лева и девет стотинки/, и
2.сумата от 15,69 лв./ петнадесет лева и шестдесет
и девет стотинки/ - лихвена надбавка за периода от 15.04.2016 год. до
19.10.2017 год.,
ведно със законна лихва върху главницата от 264,31 лв. считано от
подаване на заявлението -20.10.2017 год. до окончателното и заплащане,
които суми са част
от вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение от
23.10.2017 год. по чл.417 от ГПК, по частно гражданско дело № 7937 по описа на
Бургаски районен съд за 2017 година.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2681/21.12.2018 год. по гр.д.№ 2067/2018 год.
по описа на Бургаския районен съд В
ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА А.П.П. ЕГН ********** c адрес: град Б., ж.к. „И.“, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на „БАНКА
ДСК “ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Московска“ №19 съответната част от направените в заповедното производство
разноски, в размер на 34,98 лв. / тридесет
и четири лева и деветдесет и осем стотинки /.
ОСЪЖДА А.П.П. ЕГН ********** c адрес: град Б., ж.к. „И.“, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на „БАНКА
ДСК “ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Московска“ №19 съответната част от направените в исковото производство
разноски включително и за определено от съда юрисконсултско възнаграждение, за
двете инстанции в общ размер на 286,34
лв. / двеста осемдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК “ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Московска“ №19, да заплати на А.П.П. ЕГН **********
c адрес: град Б., ж.к. „И.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, разликата в съответната част
от направените в исковото производство разноски за двете съдебни инстанции, в
размер на 40 лв. /четиридесет лева/.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.