Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.10.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 08 октомври 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 3506 по описа за 2019
година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.327 от ТЗ.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между него и ответника Университетска
многопрофилна болница за активно лечение – „Проф. Д-р Стоян Киркович” АД се намирали в
трайни търговски отношения във връзка с доставка на лабораторни консумативи за
нуждите на лечебното заведение. През периода от 30.03.2017г. до 13.07.2018г.,
по заявки на клиента, ищцовото дружество доставило на УМБАЛ – „ПРОФ. Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ” АД стоки на обща стойност 1667,52 лева, във връзка с което надлежно
издал следните фактури:
1. Фактура № ********** от 30.03.2017г. на
стойност 421,20 лева с вкл. ДДС с падеж 29.06.2017г. Към настоящия момент било
налице неплатен остатък по фактурата в размер на 281,28 лева;
2. Фактура № ********** от 10.05.2018г. на
стойност 496,32 лева с вкл. ДДС с падеж 10.05.2018г.;
3. Фактура № ********** от 13.07.2018г. на
стойност 450 лева с вкл. ДДС с падеж 13.07.2018г.;
4. Фактура № ********** от 31.05.2018г. на
стойност 300 лева с вкл. ДДС с падеж 30.08.2018г.;
Стоките, подробно описани във фактурите
по-горе били доставяни и предавани на съответното отговарящо за медицинското
снабдяване на болницата лице, като предаването и приемането на стоките било
удостоверявано със съставени между страните приемо-предавателни протоколи,
съдържащи индивидуализация на предаваните стоки по вид и количество, както
следва:
1.
Приемо-предавателен протокол № 18114 от 30.03.2017г., относно предаване на
стоките по ф-ра № ********** от
30.03.2017г.;
2. Приемо-предавателен
протокол № 23812 от 10.05.2018г., относно предаване на стоките по ф-ра № ********** от 10.05.2018г.;
3. Приемо-предавателен
протокол № 24766 от 13.07.2018г., относно предаване на стоките по ф-ра № ********** от 13.07.2018г.;
4. Приемо-предавателен
протокол № 24125 от 31.05.2018г., относно предаване на стоките по ф-ра №
********** от 31.05.2018г.;
Въпреки, че ищцовото дружество надлежно
изпълнил задълженията си за доставка на заявените от лечебното заведение стоки,
към настоящия момент липсвало плащане на цената на същите. Направено било
частично плащане в размер на 139,92 лева единствено по фактура № ********** от
30.03.2017г., като по фактурата било налице неплатен остатък в размер на 281,
28 лева. Общият размер на задължението на
УМБАЛ – „ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД по процесните фактури било 1527,60
лева.
С оглед гореизложеното и предвид
безуспешните опити за доброволно уреждане на отношенията на страните във връзка
с неплатена цена на доставени стоки, за ищцовото дружество бил налице правен
интерес да предяви срещу УМБАЛ – „ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД обективно
съединени искове за заплащане на цената на доставени стоки, подробно описани
във фактури : ф-ра № ********** от 30.03.2017г.,
ф-ра № ********** от 10.05.2018г., ф-ра № ********** от
13.07.2018г. и ф-ра № ********** от 31.05.2018г. на обща стойност 1527,60 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявените обективно съединени искове и да осъди ответника „УМБАЛ
– ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД да заплати на ищцовото дружество „АЙ ВИ ДИ БЪЛГАРИЯ” ООД сума в размер на
1527,60 лева, представляваща общ размер на неплатена цена на доставени стоки по
фактури: ф-ра № ********** от 30.03.2017г.,
ф-ра № ********** от 10.05.2018г., ф-ра № ********** от
13.07.2018г. и ф-ра № ********** от 31.05.2018г., ведно със законни лихви върху
дължимите суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на дължимите суми, ведно с направените по делото
съдебно-деловодни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие.
В определения от съда срок по делото е
постъпил отговор от ответника „УМБАЛ
– ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД, в който представя два броя платежни,
от които е видно, че на 09.08.2019г. са заплатили сумата от 1527,60 лева,
представляваща претендирания размер на главницата за 4 броя фактури, както и
сумата от 15 лева, представляваща дължимата законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба до датата на плащане – 09.08.2019г. Ответникът
заявява, че не възразява да бъдат приети като доказателства по делото
представените с исковата молба писмени доказателства.
Моли съда да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните
и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и
фактическа обстановка:
Съгласно
чл.318 ТЗ, чл.183, чл.200 ал.1 от ЗЗД, купувачът е длъжен да заплати цената на
доставената стока, а съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я
получи, освен ако е уговорено друго.
Видно от представените по делото два броя платежни нареждания от
09.08.2019г., ответникът е заплатил изцяло претендираната сума от 1527,60 лева.
Ето защо, исковете за заплащане на сума в размер на 1527,60 лева, представляваща общ размер на
неплатена цена на доставени стоки по фактури: ф-ра № ********** от 30.03.2017г., ф-ра №
********** от 10.05.2018г., ф-ра
№ ********** от 13.07.2018г. и ф-ра № ********** от 31.05.2018г., ведно
със законната лихва
върху дължимите суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на дължимите суми следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане.
По отношение на претендираните разноски от ищеца, съдът
възприема следното:
На основание чл.78 ал.2 от ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца.
От събраните доказателства по делото, се установява, че
исковата молба е подадена в съда на 04.07.2019г., а заплащането на главницата е
станало след завеждане на исковата молба в съда. Ето защо, следва да се направи
извода, че ответниците с поведението си са станали причина за завеждане на
делото. Следователно, не е налице едното от двете условия на чл.78 ал.2 от ГПК
за възлагане на разноските върху ищеца. /В този смисъл е константната практика
на ВКС – Решение № 124/16.01.1957г. по гр.д. № 7153/1956г., ІV г.о. на ВКС,
Решение № 788 от 30.03.1954г. по гр.д.№ 5352/1953г., І г.о. на ВКС, Решене №
1458/23.08.1955г. по гр.д.№ 4469/1955г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 2619/
19.11.1965г. по гр.д.№ 2200/1965г., ІІ г.о. на ВКС, Определение № 605 от
10.06.2002г. по гр.д.№ 1093/2001г., ІІ г.о. на ВКС/.
Предвид гореизложеното, съдът счита,
че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените
по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за адвокат в размер на 541,10лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от „АЙ ВИ ДИ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, представлявано от ГЕОРГИ КРАСИМИРОВ РАЛЧЕВ, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Лозенец, ул.Бигла №21 А, със съдебен
адрес:***, чрез адвокат О.Д. против УМБАЛ „Проф.д-р
Стоян Киркович” АД, със седалище и адрес на управление, гр. Стара Загора, ул.
Генерал Столетов № 2, ЕИК *********, представлявано от ЙОВЧО ПЕТКОВ ЙОВЧЕВ за сумата от 1 527,60 лева – главница, представляваща общ размер на неплатена цена
на доставени стоки по фактури: ф-ра №
********** от 30.03.2017г., ф-ра № ********** от 10.05.2018г., ф-ра №**********
от 13.07.2018г. и ф-ра № ********** от 31.05.2018г., ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми в размер на 15,00 лева, като
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА УМБАЛ „Проф.д-р
Стоян Киркович” АД, със седалище и адрес на управление, гр. Стара Загора, ул.
Генерал Столетов № 2, ЕИК *********, представлявано от ЙОВЧО ПЕТКОВ ЙОВЧЕВ ДА ЗАПЛАТИ
НА „АЙ ВИ ДИ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, представлявано от ГЕОРГИ КРАСИМИРОВ РАЛЧЕВ, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Лозенец, ул.Бигла №21 А, със съдебен
адрес:***, чрез адвокат О.Д. сумата от 541,10 лева, представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара
Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: