№ 325
гр. Велико Търново , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Лилия М. Ненова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500210 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.12.2019 година, постановено по гр. дело № 2311 по описа на
Великотърновски районен съд за 2019 година, спрямо "ЕП"-АД, гр. В, е прието за
установено, че ОСК не дължи сумата от 10 741,42 лв., стойност на електричество за времето
от 12.04.2018 година до 11.04.2019 година. В полза на ищцата са присъдени разноски.
Решението е обжалвано от "ЕП"-АД, гр. В, с оплаквания за неправилно
приложение на материалния и процесуалния закон. Претендира отмяна и постановяване на
ново решение, отхвърлящо иска с присъждане на разноски за две инстанции.
Ответникът по жалбата - ОСК - излага доводи за безпорочност на атакуваното
решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявен е иск с правно основание чл. 98а от Закона за енергетиката във
връзка с чл. 48 от ПИКЕЕ (ДВ. бр.98 от 12 ноември 2013год., изм. ДВ. бр.15 от 14
февруари 2017г, отм.).
Ищцовата страна - ОСК - излага в исковата си молба, че с ответника са в
договорни отношения по доставка на електричество за имот в гр. П ул. Т, Великотърновско.
Ответникът неправилно начислил сумата от 10 741,42 лв., стойност на електричество за
1
времето от 12.04.2018 година до 11.04.2019 година.. По реда на настоящото производство
претендира да се приеме за установено, че не дължи начислението и да й се присъдят
направените по делото разноски.
Ответната страна - "ЕП"-АД, гр. В - оспорва иска с възражения сумата да е
стойност на реално доставена и консумирана от ищеца електроенергия. Проверка на
електромера е установила показания за доставено електричество в невидим на дисплея
регистър, останало незаплатено. Исковата сума била цената на тази енергия. Претендира
разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна:
Не се спори, видно е от представените по делото документи, че страните са
във възникнало от договор правоотношение, по силата на което в имот на ул. „Т“, №***, гр.
П ответното дружество доставя електрическа енергия за битови нужди. На 11.04.2019
година служители на последното са проверили електромера в имота на ищцата и,
установявайки, че в регистър 4 на устройството има показания за измерено електричество,
го демонтирали и изпратили за проверка в Българския институт по метрология. Тестът на
електромера показал външна намеса в тарифната схема и наличие на преминала енергия по
тарифа 4 от 055049.2 kWh - констативен протокол от метрологична експертиза № 1251 от
02.07.2019 година на Института по метрология на лист 24 и 25 от преписката на
първостепенното производство. Исковата сума съставлява стойност на отчетеното от
тарифа 4 на електромера електричество – в тази насока са обясненията на ответната страна.
Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на
предявения иск. Съдът го уважава, водим от следните съображения.
Голословно и недоказано е твърдението на ответника да е доставил на ищцата
електричество на стойност исковата сума. Констативният протокол, на който се позовава
като доказателство за начислението, сам по себе си и не установява доставка на енергия, а
показания в тарифа на електромера, която ответникът твърди да не е била взета предвид при
ежемесечното отчитане.
Заключението на служителите в Института по метрология е
непротивопоставимо на ищцата. Във вида, в който е изготвено, има процедурната стойност
на писмено твърдение на лица-актосъставители, които могат да бъдат разпитани като
свидетели.
Тезата на ответника, интерпретираща протокола на Българския институт по
метрология, като официален документ, с обвръзваща съда и насрещната страна
доказателствена сила установяващ аномалиите в отчитането на електромера и количеството
2
доставена енергия, е неоснователна. Чл. 179 от ГПК, дефинирайки понятието официален
документ, за автор на изявлението има предвид държавен орган в много по-тесен смисъл от
понятието, употребено в други закони – Наказателен кодекс, ДОПК и други. За да е
официален един документ по смисъла на ГПК, той трябва да е издаден от орган, от закон
натоварен с нарочна удостоверителна компетентност. Подобни правомощия служителите на
Института по метрология – да удостоверяват факти, не разполагат. Протоколът им е частен
свидетелстващ документ без материална доказателствена сила. Заключения на автора, дори
когато разполага с държавническа удостоверителна компетентност, законът не включва в
обсега на обвързващата съда доказателствена сила.
Извън това – дори хипотетично да се приеме, че актосъставителите са
длъжностни лица с удостоверителна компетентност по смисъла на чл. 179 от ГПК, актът от
проведения тест ще се ползва с обвързваща доказателствена сила само относно извършените
от съставителите действия и относно извършени пред тях действия. По-специално
заключенията им за причините, довели до натрупване на показания в процесния регистър на
електромера, не обвързват нито съда, нито страните, а подлежат на доказване на общо
основание.
В тази насока – за установяване на причините за показанията в невидимия на
дисплея на електромера регистър, са изслушани две експертизи. В заключенията и на двете
липсва отговор на какво се дължи начислението. При положение, че експертите не могат
отговорят на този въпрос, да се приеме, че се касае за неотчетено доставено количество
електроенергия би било произволно и необосновано.
В тежест на въззивника следва да бъде възложено заплащането на разноските
на ответника по жалбата за второинстанционното производство, като сума доказани в
размер на 1 500 лв., адвокатско възнаграждение - чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 16.12.2019 година, постановено по
гр. дело № 2311 по описа на Великотърновски районен съд за 2019 година .
Осъжда "ЕП"-АД, гр. В, да заплати на ОСК от гр. П ул. „Т“ №*** сумата от 1 500 (хиляда и
петстотин лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4