Р Е Ш Е Н И
Е № ....
Гр. София, 01.09.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Десислава Чернева
при секретаря Екатерина
Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия И.в. гр. д. № 1473/2021
г. по описа
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20243507/04.11.2020 г. на СРС, 33 с - в,
по гр. д. № 42936/2019 г., на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, е признато
за установено в
отношенията между страните Ю.М.Т.Б., ЕГН ********** и Ф.С.Д. ЕГН **********, че
Ю.М.Т.Б. не е собственик на складово
- сервизно помещение, находя що се в град София, район „Средец", бул. „*********(преди
бул. „********), ЖСК „********, находящо се на тавански, 4 надпартерен етаж на жилищната
сграда, със застроена площ 2. 50 кв. м.
при съседи: изток - калкан на сградата, юг - таванското помещение на Д. В. и Ю.К.,
общ. тавански коридор и таванското помещение на И.В.и Х.В., прилежащо към апартамент
№ 6 с идентификатор 68134.107.26.1.6, заедно с идеални части от общите части на
сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото, цялото с площ 595
кв. м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI в квартал 6 по плана на град
София, местност „III извънградска част" и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, е ОТМЕНЕН констативен нотариален акт за
собственост на основание давностно владение № 54 том XI peг. № 26102 дело №
1708 от 05.10.20181. на Нотариус И.Д.и нотариален акт за поправка на нотариален
акт № 110 т. XII peг. 28813
дело 1925/2018 г., на Нотариус И.Д.. С решението ответницата е осъдена за
разноски.
С решение
№ 20262037 от 26.11.2020 г. по същото дело е
допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в решение от 04.11.2020 г., в следния смисъл : в диспозитива (стр.
8-ма) на решението, след края на ред 23-ти, да се чете: „ОТХВЪРЛЯ насрещните
осъдителни с правно основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 72 от ЗС, предявени
от Ю.М.Т.Б. ЕГН **********, срещу Ф.С.Д. ЕГН **********, за заплащане на
стойността на направените необходими разноски за запазване на вещта складово -
сервизно помещение, находящо се в град София, район „Средец", бул. „*********(преди
бул. „********), ЖСК „********, находящо се на тавански, 4 надпартерен етаж на
жилищната сграда, със застроена площ 2. 50 кв. м. при съседи: изток - калкан на
сградата, юг - таванското помещение на Д. В. и Ю.К., общ. тавански коридор и
таванското помещение на И.В.и Х.В., а в условията на евентуалност подобрения, в размер на 2 026 лв., предявени като
частични от сума в размер на 10 000 лв.“.
Със същото решение е
оставена без уважение молбата на Ф.С.Д. за изменение на решението от 04.11.2020
г. в частта за разноските, по чл. 248 ГПК.
Основното решение се
оспорва от ответника Ю.М.Т.Б. с доводи,
че е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и събраните по
делото доказателства. Неоснователно СРС е приел, че процесното помещение не
може да се придобие по давност, тъй като не представлява самостоятелен обект на
собственост, отделно от главната вещ към която принадлежи. Поради това съдът
необосновано е приел, че таванско помещение може да се придобие по давност само
заедно с основния обект, към който принадлежи. Сочи, че решението противоречи
на установените факти и съдебната практика. При постановяване на решението
съдът не е съобразил, че Ю.Б. притежава апартамент № 6 в сградата, където се
намира и процесното помещение. Поддържа, че при това е налице предпоставката за
придобиване по давност на процесното складово - сервизно помещение,
представляващо таван № 7, респективно - на обособена част от него от 2, 63 кв.
м., тъй като е етажен собственик в същата сграда. Освен това сочи, че
апартамент № 3, собствен на ищеца, остава с две самостоятелни складови
помещения, с което са изпълнени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ.
Неоснователно съдът е приел, че процесното помещение е сервизно помещение към
таванско помещение № 7, което е незавършено и без таван. Поддържа, че от
заключението на СТЕ е установено, че процесното сервизно помещение, обособено
от таван № 7, обслужва таван № 8, собствен на ответницата, завършено е напълно
и има таван от дървена конструкция. Съдът не е обсъдил доказателствата за
осъществено владение на ответницата, повече от 10 години, върху обособената
част от складовото помещение. Сочи, че фактическата власт е осъществена от
нейната баба и дядо през 2005 г., като по уговорки с дядото и бабата на ищеца
са изведени тръби в отделеното санитарно помещение на тавана, с изводи за
водомери, направена е преграда и таван и е монтирана врата. Действията са
извършени от името на ответницата, собственик на таванско помещение № 8.
Неоснователно е възражението на ищеца, че фактическата власт върху имота е
осъществена от ответницата след 2016 г., на база протоколите от проверка на
водомерите. Сочи, че е доказано обособяването на помещението, и СМР във връзка
с това, извършени от семейството на ответницата и установяване на фактическа
власт върху него още от 2005 г. Поддържа, че владението е било спокойно, явно е
необезпокоявано, без противопоставянето на ищеца и на неговото семейство,
повече от 10 години, което се установява от свидетелските показания. Неоснователни
за изводите на съда за липса на анимус у ответницата за придобиване на имота по
давност. Твърди, че по делото се установява, че Ю.Б. е упражнявала фактическа
власт върху имота от 2005 г. и до снабдяването с нотариален акт, без
прекъсване. Оспорва достоверността на показанията на свидетелите М. и П., които
не са непосредствени и са противоречиви. Сочи, че дори да се приеме, че ищецът
е узнал за обособяването на процесното помещение през 2017 г., това е станало
след изтичане на необходимия давностен срок в полза на Ю.Б. за придобиването
му. Ищецът не се е противопоставил на владението на ответницата до
предявяването на иска - м. 07.2019 г. Оспорват се и отхвърлянето на насрещните
искове за подобрения. Сочи, че неоснователно СРС е приел, при липса на годен
предмет на владение, че ответницата може да реализира правата си за направени разходи не като подобрения, а по реда на
неоснователното обогатяване. Сочи, че подобренията са извършени в обособеното
помещение със знанието и без противопоставянето на собственика Ф.Д. и са
установени по делото по вид и стойност, поради което следва да се заплатят от
ищеца. Моли да се отмени решението и главният иск да се отхвърли, като се уважи
насрещният иск. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна - ищецът Ф.С.Д., чрез представителя си, оспорва
жалбата като неоснователна в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Излага доводи, че основното решение е правилно и законосъобразно, постановено
при съобразяване на събраните доказателства в тяхната цялост. В съответствие с
тях СРС е приел, че не се доказва ответницата да е осъществил непрекъснато,
явно и необезпокоявано владение върху процесната част от собственото му
таванско помещение в необходимия от закона давностен срок. Сочи, че са налице
основания за уважаване на отрицателния установителен иск за собственост. Моли
да се потвърди решението. Претендира разноски за въззивното производство.
Ответницата Ю.М.Т.Б.
е подала въззивна жалба и срещу допълнителното решение № 20262037 от 26.11.2020
г. на СРС, 33 с - в,
по гр. д. № 42936/2019 г. с доводи, че е
незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че неоснователно и в противоречие с
материалния закон СРС е приел, че поради липса на годна за придобиване вещ, не
е налице вещно право, годен обект на владение и след като ответницата не е
владелец, тя не може да реализира правата си за направените разходи за
подобрения по реда на ЗС. Освен изложеното и в основната й въззивна жалба във
връзка с придобиването по давност на имота сочи, че от приетата СТЕ и
показанията на свидетелите Ставрева и В.а е установено, че в таванското
помещение са извършени подобрения през 2005 г. със знанието и без противопоставянето
на ищеца, с цел обособяването на помещението като сервизно. Вещото лице е
установило поставянето на преградна стена, монтирането на врата и водомери, на
тоалетна, батерия, мивка и В и К инсталация, което може да стане само чрез
осигурен достъп през таванското помещение № 7, собствено на ищеца. Установена е
и общата стойност на подобренията в имота, като увеличената стойност на
таванското помещение № 7 е 2 026, 01 лв., а към 2020 г. - в размер на
1 800, 52 лв., заради овехтяването. Моли да се отмени решението и да се
уважи насрещния иск за заплащане на подобренията в таванското помещение в полза
на ответницата, ведно със законната лихва от завеждането на иска.
Въззиваемата страна – ищецът Ф.С.Д.
не е подал отговор по тази жалба в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно заседание на
10.03.2022 г. ищецът оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че
основателно СРС е приел, че процесното помещение не съставлява самостоятелен
обект на собственост, а представлява прилежащо към друг обект сервизно
помещение. Поради това то не може да бъде придобито чрез сделка или по пътя на
придобивна давност. Моли да се потвърди и допълнителното решение, с което искът
за заплащане на подобрения в помещението е отхвърлен. Претендира разноски.
Софийският градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното :
Съдът е
сезиран и се е произнесъл по установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е
валидно.
Съдът намира,
че решението е и процесуално допустимо, доколкото СРС се е произнесъл по
предявения в производството установителен иск за отричане собствеността на
ответницата върху процесната реална част от таванско помещение, както е било
заявено в исковата молба по чл. 124, ал. 1 ГПК. Правният интерес за ищеца от иска
произтича от оспорване на правата му върху процеснта част от обслужващо таванско
помещение от ответницата, която се е снабдила с констативен нотариален акт за
собственост на оспорения обект въз основа на давностно владение № 54, том ХІ,
рег. № 26102, дело № 1708 от 05.10.2018 г.
При
постановяване на решението съдът е обсъдил подробна всички писмени и гласни
доказателства, като решението е постановено при изяснена фактическа обстановка,
която настоящият въззивен състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло,
а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само
доказателствата, относими към възраженията на страните направени във въззивното
производство.
По отрицателен
установителен иск се цели отричане на претендираното от ответника право на
собственост, поради което в тежест на ответника е да установи, че такова право
е възникнало на твърдяното от него правно основание. В процеса ответницата е
твърдяла, че за нея е възникнало право на собственост върху реалната част от
таванското помещение № 7, собствено на ищеца, въз основа на давностно владение.
В производството не е спорно
и съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83 том LLXXI дело № 24366/95 г. на нотариус при СРС се установява, че ищецът
Ф.С.Д. е собственик на следния недвижим имот : апартамент № 3, находящ се в град София, бул. „*********(бивш бул.
„********), на първия надпартерен етаж, състоящ се от стая, хол, кухня, баня,
клозет и входно антре с площ от 78 кв. м. при граници: изток - калкан, юг -
двор, запад - апартамент на Б. и Х.У., север - стълбище и двор, заедно с избено помещение № 6, при
граници: изток - коридор, юг - двор, запад - двор, север - избено помещение на Б.
и Х.У. с площ от 12, 20 кв. м., заедно с
таванско помещение № 7, при граници от изток - калкан, от юг - таванско
помещение на помещение на Д. В. и Ю.К. и общ тавански коридор, от запад - общо
стълбище и от север - двор откъм бул. „Клемент Готвалд“ сега бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, с обща площ от
19, 20 кв. м., заедно с 12, 899 % идеални части от общите части на сградата и
от мястото, цялото с площ 595 кв. м., който недвижим имот представлява самостоятелен
обект в сграда е идентификатор 68134.107.26.1.3. в гр. София, общ.
Столична, обл. София (столична) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-33/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК,
находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.107.26.
Не е спорно също така и видно от нот. акт № 124,
дело № 49867/29.1997 г., ответницата Ю.М.Т.Б.
е придобила по дарение от дядо си и баба си собствеността върху апартамент № 6, находящ се на втори
надпартерен етаж, в град София, на бул. „*********(бивш бул. „********), с площ
от 80 кв. м., с идентификатор 68134.107.26.1.6, заедно с 13.447/100 идеални
части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху
мястото, цялото с площ 595 кв. м., съставляващо урегулиран поземлен имот VI в
квартал 6 по плана на град София, местност „ДП извънградска част", както и с избено помещение № 8, преоформено
на ателие с площ от 17, 30 кв. м. и
таванско помещение № 8, с обща площ от 16 кв. м. при съседи съгласно акта.
Актуалната индивидуализация на имота е видно от схема, издадена на 27.11.2018
г. издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София. В акта е
описано, че дарителите са си запазили правото на ползване върху имота до
смъртта си.
Установява се също така и не е спорно, че ответницата
се е снабдила с констативен нотариален акт № 54 том XI, peг. № 26102 дело №
1708 от 05.10.2018 г., поправен с нот. № 110 т. ХП peг. 28813 дело 1925/2018 г., на Нотариус И.Д., върху : складово
- сервизно помещение, находящо се в град София, район „Средец", бул. „*********(преди
бул. „********), ЖСК „********, находящо се на тавански, 4 надпартерен етаж на
жилищната сграда, със застроена площ 2.
50 кв. м. при съседи: изток - калкан на сградата, юг - таванското помещение
на Д. В. и Ю.К., общ. тавански коридор и таванското помещение на И.В.и Х.В.,
прилежащо към собствения на молителя апартамент № 6 с идентификатор
68134.107.26.1.6, описан в акта.
Спорът касае правото на
собственост върху посоченото сервизно помещение, което е изградено върху част от
площта на таванското помещение № 7, прилежащо безспорно към имота на ищеца,
според обсъдените документи за собственост. Посоченият факт не се оспорва от
страните и се установява от обсъденото от СРС заключение на СТЕ и от
показанията на разпитаните пред този съд свидетели.
Основният спор
касае въпроса дали въпросната част от таванско помещение със застроена площ 2. 50 кв. м., обособена като сервизно помещение, може
да е предмет на собственост и може ли да бъде придобито по давност чл. 79, ал.
1 ЗС с 10 - годишна давност, която е изтекла в полза на ответницата, считано от
2005 г. насетне.
По този
въпрос, като съобрази становищата на страните във въззивното производство,
настоящият състав намира следното :
По
смисъла на параграф 5 от ДР на ЗУТ, т. 30 „жилище“ е съвкупност от помещения,
покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. По
смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най
- малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня - тоалетна,
както и най – малко едно складово помещение, което може да бъде в жилището или
извън него.
Съдът
намира, че общото правило сочи, че избените помещения не могат да бъдат придобити по давност
отделно от главния имот, които обслужват, доколкото представляват принадлежност към съответното жилище и следват неговата собственост - чл. 98 ЗС. По принцип те не могат да се
придобиват по давност отделно от придобиването по давност на обекта, към който
принадлежат.
В
същото време, в практиката на ВКС се приема, че по изключение складово помещение може да се придобие по
давност отделно от обекта, към който принадлежи, само от лице, което притежава
друг самостоятелен обект в същата сграда и то само ако към обекта /жилище,
ателие и др./, към който принадлежи това складово помещение, по архитектурния проект
на сградата принадлежи и друго складово помещение. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, в която този извод се обосновава със
съществуващите законови изисквания към всяко жилище да има и складово помещение
(чл. 40, ал. 1 ЗУТ и и чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
В
този смисъл решение № 99 от 20.07.2011 г. по
гр. д. № 827/2010 г. на ВКС, II ГО, решение № 1368 от 03.12.2008 г.
по гр. д. № 4834/2007 г. на ВКС, IV ГО, в което е пояснено, че не е достатъчно
владелецът на избеното помещение да притежава в същата сграда свое жилище, а е
необходимо заедно с това и собственикът на завладяното избено помещение да има
друго складово помещение към своето жилище. По въпроса за възможността складови
(обслужващи) помещения да се придобиват по давност отделно от главната вещ, към която
принадлежат, от собственици на апартаменти в същата сграда, е налице съдебна
практика , обективирана в решение № 409 по гр. д. № 224/2009 г. І г. о.
ВКС, решение № 207 по гр. д. № 867/2010 го.
ІІ г. о. ВКС, решение № 394 по гр. д. № 185/2010 г. ІІ г. о. ВКС, решение № 81 от 04.04.2014 г.
по гр. д. № 5556/2013 г. на ВКС, I ГО, решение № 87 от 26.05.2017 г. по
гр. д. № 3595/2016 г., на ВКС, I ГО и др., която не е
съобразено от СРС при постановяване на решението.
В
заключение в константната практика на съдилищата се приема, че макар с
несамостоятелен характер, помещение принадлежащо към апартамент като обособен обект, не
могат да бъдат придобивани по давност и
не могат да бъдат предмет на сделки, сключени с трети лица за етажната
собственост, но могат да се прехвърлят и да се придобиват по давност между
етажните собственици.
На
следващо място е налице и съдебна практика, в която се застъпва становището, че
е възможно придобиване по давност
на идеална част от имот, в рамките на владяната реална част, когато тази реална част не
представлява самостоятелен обект на правото на собственост. В този смисъл : решение № 599 от 26.07.2010 г.
по гр. д. № 766/09 г. на І г.о.; решение № 532 от 25.05.2011 г. по гр. д. №
532/10 на І г. о., решение № 3 от 21.04.2020 г. по
гр. д. № 759/2019 г., г. к., І г. о.
на ВКС. Правото на собственост при
доказване на фактическия състав на придобивната давност се придобива в обем на
съотношението между реално владяната част и целия имот.
Следователно,
за разлика от СРС въззивният състав приема, че няма пречка страната, която
притежава друг самостоятелен обект в същата сграда (апартамент) да се позове на
придобиване по давност на част от таванското помещение на ищеца в същата
сграда, след като и към двата основни обекта (апартамента) има прилежащи
сервизни помещения.
В същото време, на общо
основание, страната, която се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност,
следва да докаже елементите на владение -
упражняване на фактическа власт върху съответна реална част, намерението за
придобиване в собственост на тази част.
Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. В правната теория и съдебна практика се приема, че като елемент от придобивната давност
упражняваното владение трябва да е спокойно (да не е установено с насилие),
явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал
възможност да научи за това, не е установено по скрит начин), постоянно
(упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се
държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица),
непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от шест месеца
(чл. 81 ЗС), като се съобразява презумпцията на чл. 83 ЗС и несъмнено -
да няма съмнение, че ищецът
държи вещта за
себе си.
Следователно
при позоваване на оригинерното придобивно основание, на доказване подлежи упражняване в определен период от време на фактическа власт върху имота (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, при демонстриране
поведение на собственик (animus). Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой пред всички, включително
пред държавните органи.
В ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е
прието, че обективният елемент на владението
- упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. В чл. 69 ЗС се предполага
намерението да се свои вещта. За това, „за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа
власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно
право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение
за своене чрез позоваване на последиците от
придобивната давност - предявяване на
иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с
оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по
попълване на кадастрална карта и т. н.“. В цитираното ТР ВКС приема по задължителен начин, че до момента, в който
предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие правото на
собственост по давност.
В заключение
въззивният съд приема, че владението, на което се позовава ответницата, следва
да се
демонстрира явно, несъмнено и постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта.
В
случая изцяло в доказателствена тежест на ответника по отрицателния
установителен иск, съгласно общите правила по чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да
докаже, пълно и главно, че е владял съответната реална част от таванското
помещение, явно и необезпокоявано, с намерение да го придобие в рамките на
повече от 10 години преди предявяване на иска (24.07.2019 г.).
Като съобрази приетите пред СРС писмени и гласни доказателства
в тяхната съвкупност, въззивният съд намира за неоснователни доводите,
поддържани и във въззивното производство, че в полза на ответницата са се
осъществили необходимите предпоставки за придобиване на процесната част от
таванското помещение по давност - по чл. 79 ЗС.
Във
връзка с осъществяване на владението върху спорната част от таванското
помещение, пред СРС са разпитани свидетели на двете страни – И.И.М., М.Н.П. –
на ищеца и на ответницата - Я..М.С.и М.Д.В.а, майка на ответницата, чиито
показания съдът преценява съвкупно с останалите писмени доказателства в
производството.
Според
показанията на И.М., която познава и двете страни по делото до 2012 г.
процесното таванско помещение не е било преградено, имало е само железа и
винкели на мястото. Тя дава показания, че не е било изградено мокро (сервизно) помещение,
нямало тръби. Според нея след този период бил преграден тавана.
В
същият смисъл са и показанията на свидетелката М.П., която също има
непосредствени впечатления от таванския етаж. Тя е заявила, че едва през 2017
г., след като започнал ремонт на покрива на сградата, майката на ищеца я е
упълномощила да се занимава с ремонта и са ходили на място с нея. На място са установили,
че на тавана има поставена нова врата, както и нова прясно изградена стена,
понеже майсторите били оставили кофи със строителни отпадъци на мястото. Свидетелката
знае за споровете между страните за процесната част от таванското помещение,
както и че ответницата е убеждавала ищеца да се прокара вода на тавана и той да
отстъпи част от помещението, за да си направи ответницата баня и да прокара
тръби. Според тази свидетелка единственият таван, който е над санитарните
помещения на долните етажи, е този на ищеца. На съседните тавани не могат да се
прокарват тръби, тъй като са над други жилищни помещения. Според свидетелката
майката на ищеца е отказвала да даде достъп и не е била съгласна с такова
преустройство. Тя знае, че ищецът не е давал на ответника ключ от помещението,
както и достъп до същото. Смята, че ответницата е направила преграждане като е
разбила стената на таванското помещение, без съгласието на собственика на
тавана.
Според
свидетелката Я.С.която познава ответницата като неин адвокат, още през 2003 г.
дошли бабата и дядото на ответницата и са й казали за уговорка със съседите да
обособят две самостоятелни помещения към таванските им помещения и да ги
ползват като сервизни помещения. Тя смята, че през 2004 г. приключила
процедурата. Изградили стена със средства на бабата и дядото на ответницата, сложили
и водомери. Тя смята, че ответницата е била в добри отношения със съседите и че
ответницата ползва помещението от тогава, чрез баба си и дядо си. Според тази
свидетелка след 2015 г., преди 2017 г., ответницата и майка й дошли за оформяне
на документите и уреждане на отношенията с ищеца, и през 2018 г. ответницата се
снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Според
другата свидетелка, майка на ответницата М. В.а, чиито показания съдът преценя
по реда на чл. 172 ГПК, през 2005 г. бабата на ищеца оставила ключ от
таванското помещение на дядото на ответницата. Тогава започнало изграждането на
преградната стена от баща й, били обособени и санитарните помещения. Тя смята,
че никой от страна на ищеца не се противопоставил на изграждането на
санитарните помещения. Майка й изготвила идеен проект за ВиК, който не е бил
одобрен от общината. Майката на ищеца се свързала с нея през 2015 г., като до
2017 г. са преговаряли за прехвърляне на спорната част със заверено съгласие за
промяна на предназначението, но не достигнали до съгласие.
Като съобрази всички писмени и
гласни доказателства по делото в съвкупност, включително показанията на
свидетелите на ответницата, въззивният състава приема, че не може с
категоричност да се направи извод, към кой момент е обособена т. н. санитарна
част от таван № 7 от около 2, 5 кв. м., предмет на спора, нито, че ответницата
е владяла лично и необезпокоявано тази част в период по – дълъг от 10 години
преди завеждане на делото.
Приетата пред СРС СТЕ също не
установява с категоричност към кой момент е заградена част от таван № 7, който
принадлежи към апартамента на ищеца. От заключението се
установява единствено, че има отделена част от таванското помещение на ищеца
чрез изграждане на стена от тухлен зид и направа на отвор в съществуваща
тухлена стена за монтаж на врата, като тази отделена част е с площ 2. 63 кв. м.
След поставяне на стената в нея и съседните съществуващи канали са прокопани
канали и са монтирани ПВЦ тръби за вода. И в двете тавански помещения - № 7 и №
8 са монтирани водомери. От справка в кадастралната карта се установява, че
таванското помещение № 7 не представлява самостоятелен обект в сградата и в
момента е със статут на таван към апартамент № 3, а така описаното сервизно помещение
към него все още не е завършено и е без таван.
В
заключение съдът приема, че ответницата не е провела пълно доказване, че е
осъществявала владение върху спорната реална част от тавана на ищеца чрез
извършване на явни, недвусмислени и непрекъснати действия за период по - дълъг
от 10 години преди завеждане на иска, който са доведени до знанието на ищеца. Владелецът
трябва да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той
упражнява фактическа власт за себе си.
Въззивният
съд приема, че по делото не се установява категорично и непротиворечиво ответницата
да е демонстрирано такова поведение нито лично, нито чрез праводателите й, в изискуемия
от закона 10 годишен период преди завеждане на иска, поради което да е придобил
по давност посочената част от таванското помещение № 7, с площ 2. 50 кв. м., принадлежащо
към апартамент № 3, собствен на ищеца. Напротив, от доказателствата може да се направи извод, че
ответницата не е владяла лично или чрез друг, необезпокоявано и явно, без
противопоставянето му, въпросната част от тавана на ищеца.
Не следва по – различен извод от
факта, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за придобиване
по давност на спорните 2, 5 кв., част от таван № 7 през 2018 г., тъй като
исковата молба е подадена на 24.07.2019 г.
Предвид изложеното до момента в
съвкупност, макар и по различни от изложените от СРС съображения, въззивният
състав споделя крайните решаващи изводи на този съд, че отрицателният
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и следва да се уважи.
Предвид уважаването на иска,
основателно е и искането за отмяна на констативен нотариален акт № 54 том XI, peг. № 26102 дело №
1708 от 05.10.2018 г., поправен с нот. № 110 т. ХП peг. 28813 дело
1925/2018 г., на Нотариус И.Д., на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Съгласно ТР
№ 3 от 29.11.2012 г. по т. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на
чл. 431, ал. 2 ГПК ((отм.) - сега чл. 537, ал. 2 ГПК), подлежат само констативните нотариални актове, с
които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот и тези, които са
издадени по обстоятелствена проверка. С оглед обстоятелството, че с
констативните нотариални актове се констатира право на собственост въз основа
на факти, които в исковото производство са оборими, при уважаване на иск за
собственост с предмет установяването на принадлежността на същото това право,
издаденият констативен нотариален акт следва да се отмени.
По жалбата на Ю.М.Т.Б. срещу допълнителното решение № 20262037 от
26.11.2020 г., с което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 04.11.2020 г., като са
отхвърлени насрещните искове с правно основание чл. 74,
ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 72 от ЗС, предявени от Ю.М.Т.Б. срещу Ф.С.Д. за заплащане
на стойността на направените разноски в размер на 2 026 лв., предявени като
частични от сума в размер на 10 000 лв., съдът намира следното :
Въззивният съд намира, че основанието на претенцията за присъждане на
вземане за стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната за
неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право.
Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения,
предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 - 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите
задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика на имота,
но определянето на действителното правно основание на облигационните отношения,
които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по
приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите
твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по
делото. Следователно въведените в исковата молба твърдения за качеството, в
което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или
държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът
на съдебно предявеното вземане ("увеличената стойност на вещта",
"по-малката от двете суми", "до размера на обедняването",
"до размера на обогатяването", "връщане на необходимите и
полезни разноски",) не ограничават
съдът да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез
тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане,
но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не
е обвързваща за съда. Изложеното представлява обобщение на практиката,
формирана с решения на ВКС -
решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. І ГО на ВКС, решение №
131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г., І ГО ВКС, решение № 159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013
г., ІІ ГО
на ВКС, решение № 180/25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г., І
ГО на ВКС, решение №
820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г., І ГО на ВКС, решение №
912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. ІV ГО на ВКС, решение №
134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г., решение № 108 от 08.07.2015
г. по гр. д. № 415/2015 г., г. к., І ГО на ВКС и др.
Следователно,
въпросът за правната
квалификация на предявения иск е процесуална дейност на съда, която се извършва въз основа на
фактическите твърдения и съдържанието в петитума на исковата молба. Съдът е
длъжен сам да определи правното основание на иска. При облигационни отношения,
породени от извършени подобрителя или ремонт в чужд имот, е необходимо да се изясни в какво
качество ищецът е извършил ремонта и да се изясни характерът на претендираните работи.
В случая ищцата по
насрещният иск е поддържала,
че претендира извършените подобрения в таванското помещение, като е посочила
правно основание чл. 74, ал. 2 ЗС, а при
условията на евентуалност по чл. 74, ал. 1 ЗС. Претенцията е с предмет разходите за труд и материали,
вложени при ремонта.
ППВС № 6/1974 г. и последващата трайна съдебна практика
приемат, че разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 ЗС регулират правоотношения,
породени от неоснователното обогатяване на собственника на вещта с
подобренията, извършени само от владелеца на същата. В
ППВС се приема, че право на
обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и чл. 74 ЗС има само
владелецът, но не и държателят. Разпоредбите не се отнасят до лица,
които не упражняват владение, както е посочил и СРС в
мотивите си. (в този смисъл решение № 83 от 31.07.2018 г. по гр. д. № 2509/2017 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС).
Обстоятелството, че ищцата по
насрещния иск (ответник по делото) не е била владелец, както се установи по -
горе, не я лишава обачи от възможността да претендира заплащане на извършени от
нея строителни дейности. Предприетият в таванското
помещение ремонт е с оглед
ползването му. Тези дейности са допуснати от ответника по
насрещния иск (ищец по главния).
Както се
посочи и по - горе, въпросът за
правната квалификация на предявения иск е дейност, която
се извършва от съда
въз основа на
фактическите твърдения и съдържанието в петитума на исковата молба. В случая въззивният съд приема, че следва да намери приложение ППВС № 1/1979 г. Според него
когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. В този случай обедняването е налице не само при увеличаване на имуществото
на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на
друго лице. Съгласно т. 4 от ППВС, в случаите на чл. 59, ал. 1 ЗЗД се дължи връщане
на онова, с което лицето се е обогатило, до размера на обедняването. Въззивният
състав намира, че поддържаната в насрещния иск претенция е с тази правна квалификация.
След цялостна преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, в т.ч.
заключението на СТЕ за стойността на труда и материалите за извършените СМР в помещението, при приложение разпоредбата на чл. 162 ГПК, следва да се приеме, че ищцата е вложила суми за материали и труд в общ размер на 2 026 лв. към момента на изпълнението на СМР и това е размера на
обедняването й. Следователно искът е изцяло основателен. Решението, с което е
отхвърлен, следва да се отмени и вместо това - искът да се уважи.
Доколкото решаващите изводи на СГС частично съвпадат с тези на СРС,
решението в частите, в които са уважени иска по чл. 124, ал. 1 ГПК и искането
по чл. 537, ал. 2 ГПК следва да се потвърди, като постановено в съответствие с
материалния и процесуален закон.
Допълнителното
решение № 20262037 от 26.11.2020 г., по същото дело, с което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение от
04.11.2020 г., като са отхвърлени
насрещните осъдителни с правно основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 72 от
ЗС, следва да се отмени и вместо това – да се уважи
искът за неоснователно обогатяване при квалификацията на чл. 59 ЗЗД за сумата
от 2 026 лв., заявен като частичен от размер на 10 000 лв.
Предвид промяна
в изхода от спора, в полза на ищцата по насрещния иск следва да се присъдят
разноски за СРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно доказателствата в
полза на ищцата по насрещния иск следва да се присъдят разноски за СРС, както
следва : 91 лв. държавна такса, 830 лв. адвокатско възнаграждение и 500 лв. за
СТЕ.
По разноските пред СГС :
С
оглед изхода от спора - жалбата ще бъде частично уважена, право на разноски в
тази част има ответницата – ищец по насрещната искова молба. Тъй като жалбата
ще бъде наполовина уважена – само относно насрещния иск, съдът присъжда в нейна
полза адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., както и 41 лв. държавна
такса по този иск.
Право
на разноски съобразно отхвърлената част от жалбата има и ищеца по този иск,
като негова полза съдът присъжда половината от платеното адвокатско
възнаграждение - 508 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран
Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20262037 от 26.11.2020 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение № 20243507/04.11.2020 г. на СРС, 33 с - в,
по гр. д. № 42936/2019 г., в смисъл, че
се ОТХВЪРЛЯТ насрещните осъдителни с правно основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 вр.
чл. 72 от ЗС, предявени от Ю.М.Т.Б. ЕГН **********, срещу Ф.С.Д. ЕГН **********,
за заплащане на стойността на направени разноски за складово - сервизно
помещение, находящо се в град София, район „Средец", бул. „*********(преди
бул. „********), ЖСК „********, находящо се на тавански, 4 надпартерен етаж на
жилищната сграда, със застроена площ 2. 50 кв. м. при съседи: изток - калкан на
сградата, юг - таванското помещение на Д. В. и Ю.К., общ. тавански коридор и
таванското помещение на И.В.и Х.В., прилежащо към собствения на молителя
апартамент № 6 с идентификатор 68134.107.26.1.6, в условията на евентуалност
подобрения, в размер на 2 026 лв.,
предявени като частични от сума в размер на 10 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Ф.С.Д. ЕГН ********** да заплати на Ю.М.Т.Б. ЕГН **********, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата в размер на 2 026 лв., предявена като частична от
сума в размер на 10 000 лв., стойност на извършени ремонтни работи в складово -
сервизно помещение, находящо се в град София, район „Средец", бул. „*********(преди
бул. „********), ЖСК „********, на тавански, 4 надпартерен етаж на жилищната
сграда, със застроена площ 2. 50 кв. м., представляващо част от таван № 7 на
същия етаж, прилежащ към ап. № 3 в сградата, собствен на Ф.С.Д..
ПОТВЪРЖДАВА
основното решение № 20243507/04.11.2020 г. на СРС, 33 с - в, по гр. д. № 42936/2019 г.
ОСЪЖДА Ф.С.Д. ЕГН **********, с адрес ***,
офис 17, чрез адв. В., да заплати на Ю.М.Т.Б. ЕГН **********, с
адрес ***, т. 8, чрез адв. Х., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски, както следва : за
СРС - 91 лв. държавна такса, 830 лв. адвокатско
възнаграждение и 500 лв. за СТЕ, а за СГС - адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв., както и 41 лв. държавна такса по насрещния
иск,.
ОСЪЖДА Ю.М.Т.Б. ЕГН ********** с
адрес ***, т. 8, чрез адв. Х., да заплати Ф.С.Д. ЕГН ********** , с адрес ***, офис 17,
чрез адв. В., разноски пред СГС в размер на половината
от платеното адвокатско възнаграждение - 508 лв. за тази инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно отхвърлената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните само в частта, в
която е уважен вещният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване останалата част,
по иска по чл. 59 ЗЗД, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.