РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. В. Търново, 07.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
седми януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА |
|
при секретар |
МАРИЯ НЕДЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
СВЕТЛАНА ИВАНОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10241 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2022г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Х.Х.Ш. ***, срещу Решение №392/07.10.2022г. по
АНД/НАХД №932/2022г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е
потвърдено наказателно постановление №35-0000495/31.05.2022г. на директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен, с което на касатора
за нарушение по чл. 7, изр. първо от Регламент 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета на основание, вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози/ЗАвП/ на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. Релевират се оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения –
касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на
друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по жалбата – директорът на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен, не е взел становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност на
решението на районния съд.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №392/07.10.2022г.
по АНД/НАХД №932/2022г. състав на Великотърновския районен съд е потвърдил
наказателно постановление №35-0000495/31.05.2022г. на директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен, с което на Х.Ш.
за нарушение по чл. 7, изр. първо от Регламент 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета на основание, вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП на
основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвП е наложено наказание „глоба“ в размер на
500 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че извършването на посоченото
нарушение е безспорно установено от доказателствата по делото, като не е налице
маловажен случай. Направен е окончателен извод за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно.
По делото от
фактическа страна е било прието, че на 11.05.2022г. в гр. В. Търново, служители
на ответника по касация са извършили проверка на касатора, в качеството му на
водач на автобус „Отокар Вектио 31 ОТ“, с рег. №СВ 6874 КТ, извършващ превоз по
редовна автобусна линия София – Силистра. При проверката е било установено, че
съгласно данните на дигиталния тахограф, след период на управление от четири и
половина часа, водачът/в случая касатора/, не ползвал прекъсване по време на
работа от 45 мин., или прекъсване от 15 мин., с последващо такова от 30 мин.,
като е налице превишение на допустимия период на управление от водача без
прекъсване от 2 часа и 12 минути. Така установеното от фактическа страна е
квалифицирано от административнонаказващият орган и от съда като нарушение по
чл. 7, изр. първо от Регламент 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета.
За извършеното нарушение съгласно мотивите на въззивния състав се следва
наказание по чл. 93б, ал. 4 ,т. 3 от ЗАвП.
Фактическата
обстановка е правилно установена, като направените изводи от фактическа страна
напълно се споделят от касационнния състав, а и касаторът не сочи оплаквания за
допуснати процесуални нарушения при събирането и преценката на доказателствата.
Единственото оплакване, което обосновава сочените касационни основания е за
неправилен извод досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН обосновано с доводи за
наличие на маловажен случай. Това оплакване касационната инстанция приема за
неоснователно.
На
първо място следва да се посочи, че районният съд е обсъдил възраженията на
жалбоподателя за неприлагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН от наказващият
орган и е изложил последователни и правилни мотиви защо не е налице маловажен
случай. Тези изводи напълно се споделят от касационната инстанция.
На
второ място при тълкуване на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК. Налагането на санкция е строго нормирана дейност, респ. в
съответствие със закона наказващият орган е длъжен да отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 от ЗАНН.
Преценката за “маловажност” следва да се прави на база фактическите данни всеки
конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и
стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена
опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на
административно-наказателната отговорност. Предвид горните критерии и фактите
установени от районния съд, в настоящия случай не са налице предпоставките на
чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, за определяне на извършеното
административно нарушение като маловажно. В случая, конкретното нарушение на правилата
за обществен превоз на пътници не може да се определи като такова с ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска
степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с
други нарушения от същия вид. По делото не са налице някакви изключителни
смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-малка степен на обществена
опасност на извършеното от касатора деяние от нормалната за този вид нарушения.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с
чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №392/07.10.2022г. по АНД/НАХД
№932/2022г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено
наказателно постановление №35-0000495/31.05.2022г. на директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.